Хосе Мария Лопера
Донкихотовци

Дон Кихоте, ех, измъчвам се неволен,

като зная кой съм от това, що бил си,

чувствайки се възвисен, изгубил мисъл,

смлян на мелнични крила сред полет.

 

В своя род роди ме, с твойта воля

да мъстя за всичките онеправдани, в пътя

не разплискващ светлина, в съдба разпътна

да се влачим доземи с крила надолу.

 

Кой от тримата, мъдрец и луд, не съществува?

Ти ли, с копието в строя, с твоя плам ли,

или пък Сервантес, разума си върнал кротко,

 

или аз самият, по душа и кръв жадуващ

твойта пълнота сред битието си отдавна

и изгубения разум в твоята походка?