Хосе Мария Лопера
Знакът на живота ми

Топло е и нощта изтича

в дълбокото небе,

което впечатлява и покрусява.

Буха бухал и ленивата

тишина се стряска.

Вялото време

дреме в неумолимата си каденца…

 

Животът ми се предлага

щедро,

чувствам го да тупти весело

в блестящата светлина,

която ме разпуска;

чувствам го да плува над смъртта,

с която ме населва битието,

където се наслаждавам.

 

Чувствам се така съкровен и далечен:

странно всемирно съвпадение,

удължаващо пределите на същината ми.

 

Въображението ме разтръбява най-уверено

между битието и небитието,

откъдето дишам.

 

Сред красивите пръстени на Нептун

и в звездните електро-начала

науката издирва знака на живота ми.