Хосе Мария Лопера
Възпоминание

Днес се върнах в селото

с ръцете празни

и далечни преживелици.

 

Не знам какво забравих, но родните земи,

които обожавам, докато преброждам,

ухаят на моите корени,

имат стар дъх на предци, отишли си,

за да останат в тях,

побити с пот и нежна забрава.

 

Днес се върнах в люлката си.

И не подозирах, че тъй болно е от факта

да си непознат за хората от твойта кръв

или да разпознаваш други по имената на починали.

 

Такова е убягващото време,

което в селото се мери чрез годините, натрупани

от маслиновата горичка Енфренте

или с реколтите, откакто дядото почина.

 

Къщите само знаят, че си играех по техните улици,

че ездач на кон, в Карера де Синтас,

се уредих с трофея,

който ръцете ти бяха бродирали;

че обещахме си за цял живот да се обичаме

и препятствия на времето

прекършиха думите в свехнали въздишки.

 

И не знамкакво да си кажа, и не знамкакво да си разкажа,

защото се чувствам странен в мъжа, който съм.

Ах…, Да…, разбира се, да не забравя:

Отидох тази сутрин на Фуенте де Ариба

да видя ще те зърна ли да си наливаш стомничката.

 

И изворът е там.

        А аз не бях…