Хосе Игнасио Кален
Бекериада ІII — Джени Линд

Защото беше Джени Линд

като засмяната с мехурчета вода,

където рибите обагрени играят.

Хосе Горостиса

Черният бял дроб на лятото донасяше стенания и бризове

и писма на корабокрушенци,

отгласи от старомодни песни.

Не видяхме края, нито хоризонта,

не видяхме зазоряването, вдълбочени

в лакома любов, която ни покриваше

с лунна пот.

Само чувахме вещите,

ставащи по-дребни и морави

преди зората.

Влажни кораби, прелели от очакване,

докато езиците ни настояваха

да избродират дантелите на оргазма,

ръцете ни — да прегърнат

най-съкровеното от душите ни,

които бяха с пръсти и въздишки.

Да сграбчат всяка хоризонтална секунда,

ти в мене, аз в тебе,

завинаги затворен сред гърдите ти

и устните ти,

между клепките ти,

дегустирайки те следващата сутрин,

докато пустите плажове

ни канят да започнем отначало.