Хосе Игнасио Кален
Бекериада ІI

Да бъдеш уморен има пера.

Луис Сернуда

Самотна те видях под слънцето да разиграваш хиляди пролетни бели семенца, които се зараждаха в косите ти.

Блестеше като житото. Блестеше като хиляди въоръжени воини и късаше завесите от тягост

с морския си дъх.

Вдъхнах те, когато преизпълни синевата с тази на очите си. Докоснах те, когато бризът ти докосна кожата и потрептя до влюбен вятър.

Последвах стъпките ти, уморен, унил и предан, видял да преминава безпорядъка от щение,

пребликнало във всичко, прекосявайки душите нанагоре в улицата, като морски земетръс от лава.

Твоят поглед отпочина на пламтящия асфалт и твоята ръка в друга ръка. И беше краят. И мълчанието