Анхела Ибаниес
Хамил

Дъждовна вечер през октомври на Пилар

кипеше празникът и тялото не се държеше повече

в панаирната палатка Душата на блуса танцуваше

докато краката натежаването си забравяха

съдбата пазеше един основен ход

мъж тъжен пееше самотен в партера

започваха да се пресичат линиите

един мъж и една жена начеваха

на сляпо, без да знаят, партия билярд.

Питър и Питър и Питър Пан,

онзи мъж със сиви очи

който стене в песните, раздирайки

тишината в изблиците на душа

разкъсвайки във всяка нота

съзаклятията на нищото,

една картина, която се върти и съзаклятничи

в приключението на маслото, помазало партитурата.