Роджър Зелазни
Хронобандити (20)

ЕДНО

Ред беше поръчал подноси с храна — големи парчета говеждо, цели пилета и агнета — седеше, тъпчеше се и се полюшваше напред-назад. От време на време ставаше, крачеше и спираше до зарешетения прозорец. Нощта беше хладна. На изток се виждаше луната. Той изтри уста с опакото на ръката си. В гърлото му се надигна странен звук.

Притисна длани към очите си и остана така половин минута. После за дълго се втренчи в ръцете си. Светлината сякаш се усилваше, но Ред знаеше, че не е така. Разкъса остатъка от дрехите си и продължи да яде, като спираше само да изтрие влагата от очите си.

Светлините затанцуваха. Реалността сякаш се приближаваше и отдалечаваше с цветни проблясъци. Топлината го размекваше…

Той почувства, че промяната започва.

Хвърли се но гръб на леглото и застина в очакване.

Откъм полето долетя звук като от вятър и всичко сякаш се завъртя.