Анхела Ибаниес
Никой не се върна към морето…

Никой не се върна към морето в свечеряване със син

дъжд, сред сълзата от стъкло на топче за игра, което

няма никога да се търкаля по крайбрежията на гените на

Родос.

Морето е раздразнено от листвениците покрай брега на

Хелеспонт.

Дарданелите всивяват хоризонтите на Спарта,

която през годините далеч остава,

изгубена из гъстата мъгла,

без тюркоазения спомен, внизан в границите

фестонирани на Ликия,

вече състарила се от бели векове сред побелелите коси

на Кападокия.

Цялата далечна и беззъба. Сронени венците от

безвременната смърт.

Кекоба изниква, коледна фурма, стремително напъпила,

златееща по палми.

Споменът си тръгва между възвишенията на шестте

пред деветте закрити вече гробници. Унищожени вече.