Раул Ереро
Ангелът, с триъгълно лице…

Ангелът, с триъгълно лице

и костни устни,

ни съзерцава от прозореца,

нагнояващ топла кръв на теленце.

Дядо ми, с ръце, опрени на тила,

начева песни за конюшни и гълъби,

има криле вместо ръце.

В кухнята пищят яйцата на очи

откъм тигана, където се пържат,

украсени със зехтин с гъста белота.

Един часовник, херолд на зимата,

трепери гол на грубите плочи.

Закуската обикаля по масата,

направена със среда от хляб.

В стаята, поена от огледала,

един човек подготвя стана си,

опъвайки и охлабвайки въжета.

Стъпките на баба ми прекъсват

светата тишина на коридора,

чиито зидове се срутват

и издигат по желание.

Пуякът, поселник на ваната,

говори с утринта,

нагиздва се обилно с одеколон и

се сресва на път в средата.

Ключовете скърцат в моя сън

и, на улицата, хора и животни

се одързостяват с нощните гърнета.

Мъртъвци с усмивка на палячо

над чаршафа на разтурени легла.

Животът е полегнал

върху печицата.

Кокошките,

с избръсната лицева вена,

рисуват по пода

видения от Страшния съд.

Дядо ми отваря прозореца.

Влиза мъглата,

ангелът излиза.