Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Destiny Doll, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Боян Николаев, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 8гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Клифърд Саймък. Куклата на съдбата
ИК „Плеяда“, София, 1993
Поредица „Фантастика Плеяди“ №3
ISBN 954-409-089-4
История
- —Добавяне
- —Редакция от Mandor според хартиенотото издание; добавяне на анотация
Глава осемнадесета
Пристигнахме втората сутрин след изчезването на Тък. Знаехме, че е така, че сме достигнали мястото, към което се бяхме стремили вече толкова много безкрайни дни. Не бяхме обхванати от кой знае какво въодушевление, когато прехвърлихме малкото земно възвишение и видяхме зад него порта, образувана от две скали, между които минаваше пътеката — познахме, че това е входът към търсеното от нас място.
Над нас планините се извисяваха в небето — същите планини, които от града в началото бяха изглеждали като лилаво петно и едва се забелязваха върху северния хоризонт. Лилавото си оставаше, беше отражението на синята земя, през която се бяхме движили. Всичко изглеждаше толкова на място — планините, портата, чувството, че сме пристигнали, — че за мене тук нещо не беше наред, макар че колкото и да се мъчех, не можех да определя какво точно.
— Бух — повиках го аз, но той не ми отговори. Стоеше до нас по същия неподвижен и мълчалив начин. И на него сигурно всичко му се струваше съвсем наред.
— Да вървим — предложи Сара и ние стъпихме на пътеката към високата каменна порта, която водеше в планината.
Когато достигнахме входа, образуван между извисяващите се скали, видяхме знака. Беше метална табела, прикрепена към една от скалите, а покрай нея имаше още десетина подобни табели, на които очевидно се съобщаваше същото на различни езици. Единият надпис бе на смесения космически жаргон:
Всички биологични същества са добре дошли. Механичните създания, синтетичните форми, представителите на която и да е религиозна доктрина не се допускат. Отвъд тази точка не се разрешават и никакви инструменти или оръжия, дори от най-простия вид.
— Много важно — каза Пейнт. — Ще си правим компания с големия тежък рецитатор на римувани думи. И ще пазя старателно пушката, сабята и щита. Моля ви, не се бавете, тъй като в резултат от дългото време, прекарано по гръб, треперя от страх, когато край мене няма биологически хора. Истинската протоплазма действа много успокоително.
— Това не ми харесва — измърморих аз. — Ще трябва да тръгнем съвсем беззащитни по пътеката.
— Все пак си бяхме поставили за цел да открием това — напомни ми Сара. — Няма да издребняваме заради едно малко правило. А там ще бъдем в безопасност. Чувствам го. Ти не усещаш ли сигурността, Майк?
— Усещам я, разбира се — отвърнах аз, — но все пак не ми харесва. Усещанията не са нещо, на което можеш да се осланяш. Не знаем на какво ще попаднем. Не знаем какво ни чака там. А ако не обърнем внимание на табелата и…
— БИП! — разнесе се от табелата, от знака или от другаде.
Завъртях се и видях, че към табелата с правилата бе добавено ново съобщение:
Управата не носи отговорност за последствията, ако правилата умишлено не се зачитат.
— Добре, другарче, за какви последствия говориш? — попитах аз.
Табелата не благоволи да ми отговори. Надписът си остана на мястото.
— Не ме интересува какво ще направиш ти — отсече Сара. — Аз продължавам. И правя онова, което искат. Не съм изминала целия път, за да се върна сега.
— Че кой е казал нещо за връщане? — попитах аз.
— БИП — се чу от табелата и се появи ново съобщение:
Не се опитвай, другарче!
Сара опря пушката на скалата под табелата, разкопча патрондаша си и го остави до приклада.
— Хайде, Бух — подкани го тя.
— БИП — и на табелата се появи:
Многокракият? Той истински биологичен тип ли е?
— Знаеш го, другарче. Аз съм честно измътен! — възмутено изтръби Бух.
— БИП!
Но ти си повече от един.
— Аз съм трима — с достойнство заяви Бух.
— Сега съм във втората си самоличност. Тя е за предпочитане пред първата, но още не е узряла достатъчно за втората.
Надписът угасна и и се усети как някой или нещо размишлява. Мисленето просто се усещаше.
— БИП!
Продължете, сър, и приемете извиненията ни.
Сара се обърна и ме погледна:
— Е? — попита тя.
Оставих щита до пушката, разкопчах колана със сабята и го оставих да падне.
Сара поведе и аз я пуснах да върви напред. Спектакълът все пак беше неин — за това си бе платила. Бух закрета по петите й, а аз останах отзад.
Докато се спускахме по пътеката, мракът се сгъсти, тъй като извисяващите се скали закриха цялата светлина. Вървяхме по дъното на окоп, който бе широк по-малко от метър. После окопът и пътеката рязко завиха и пред нас блесна светлина.
Излязохме от издигащите се скали и от тясната пътека и се озовахме в Обетованата земя.