Кармен Ходра
Че труда не ще си струва

Че труда не ще си струва

да нанизваш празни фрази,

щом ти се прииска да лудуваш,

мадригали да си правиш

с десет стиха съвършено равни

 

и да си така самодоволен

да повярваш, че си важен, с име,

който с доброта, апломб и воля,

с елегантна рима

света карал е напред да се въззима

 

и дори да мислиш сериозно,

че бърборенето и поетската безреда,

заниманието ти претенциозно,

тъжното ти кредо,

повод са за гордостта ти непосреден,

 

защото те съзнанията будят,

застъпват смяната на дивните науки,

на красотата и съчувствието, все

съкровищници на човешкото сърце,

тъй че нищо да не доведе

до загуби и да върви светът нататък

казваш, докато си мажеш крем хидратен,

за да компенсираш силния загар

или хлора от басейна и по твойта сметка,

тъй благоразумна и обременена,

идват приходи от авторски права,

с които ще си купиш нова рокля

за представяне на новата ти книга

и, сладка гордост и спокойна съвест,

нанизваш наведнъж две рими,

и друга двойка празни фрази,

докато две хиляди деца в света умират от туберкулоза

и някъде си, сигурно, земетресение се случва,

което смазва някого, а ти размисляш,

че щеше без поетите светът да бъде този,

да му помогнем да върви нататък,

и не догаждаш, че ако въпросът е в това,

то новините от екрана, докато вечеряш

вече събуждат съвести, толкова време,

колкото ти, две, даже три секунди,

дълги колкото са твоите, и нито

ти идва наум, че ти можеш

да пишеш поезия, тъй като имаш

пълен догоре стомах, но добре

и какво да се прави, така че светът

продължава си хода и макар да не знаем,

дали е напред, не виждаме, и накрая

така е, че вече не е толкова важно.