Андреас Неуман
(Гравитацията и грацията)

Два съда с вода.

Леко пързаляне с кънки.

 

Разсъблечени, закръглени,

започваш и завършваш

на краката си:

 

съумял си да ги обучиш

в малкото изкуство

да изследват за тебе твърдата земя.

 

Ще оближа търпеливо

тези точни пръсти.

 

(Ако беше смислен апетитът ми,

бих закусил с тях,

бели карамели.)

 

Оставям си тук ботушите.

Битките спечелват

страхливите войници.

 

Гледайки ги, голи,

се уча да ходя.

 

Събуй ми тези часове,

                                        направи ми път.