Фелипе Бенитес Рейес
Всяко истинно място

Като пътешественикът, който изброжда

в един атлас земи, в които

бе щастлив — и по-млад, —

                и си спомня

точния цвят на утринта

в оня град, как слизаха

камионите с плодове от планината,

по какъв начин морето се отдръпваше

от свирепите скалисти крайбрежия

и, изведнъж, достига

до спомена му също

някой мирис, някой вкус.

                        И пробождане,

не знае дали от щастие или от горчивина,

е това, което чувства, когато пръстът

се спира в точка, показваща

истинното място, в което животът

му показа лицето си,

наполовина на ангел от светлина,

наполовина на болна проститутка.

 

Как пътешественикът — според както казва —

който пред атласа преследва

по света точната си самота,

собствената си сянка,

паметта ми изброжда

всяко истинно място на твоето тяло

в тази нощ също като коя да е нощ

и тъй различна от всички все пак,

защото я смрачаваш повече и повече я връщаш

от смътна същина на похабено време.