Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сан Антонио (154)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Faites chauffer la colle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 11гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване и корекция
ogibogi(2011)

Издание

Сан Антонио

Аржентсвински истории

 

Превод © Максим Благоев

Художествено оформление © Момчил Колчев

 

 

Редактор: Раймонд Вагенщайн

Предпечатна подготовка: „Перфект — Драгомир Янков“

ISBN 954-529-088-4

Печатни коли 17

Формат 84/108/32

 

ИК „Колибри“

София 1997 г.

Печат „Балкан Прес“, София

История

  1. —Добавяне

26
Последно продължение или началото на края

Какви ли не, а понякога дори какво ли не е опъвал в хода на героичното си житие — битие Александър-Беноа Берюрие, Маркиз дьо Курнишон, Кавалер на Ордена на Двете Топки, Владетел на Голямата Синя Вена! Под ножа му са минавали толкова странни, нерядко уникални по качествените си показатели особи, и то при такива неуместни, изискващи титанична сила и безсрамие обстоятелства, че на фона им вакханалиите на римските императори изглеждат най-невинна онанистична задявка! Но за първи път му се случва да практикува с тежко ранена жена. По нейна молба, вярно, ала колко енергия трябва да вложи, за да помогне на това измъчено, полумъртво създание да изкатери Евереста на екстаза!

— Само няма да ми се лакомиш много, душа — предупреждава я той. — И според мен кат’ за начало няма да е зле да ти смажа молюската, за да не ти избият буферите при big маневрите. Ти само си пооткрехни капандурката и ш’ти спретна такава гала — серенада в миндж — миньор за квартет джуки и език — единак, че ш’ти се разплаче партитурата. Не знам дали си вече наясно отсносно застроената площ на шпаклата ми, но мога да ти кажа, че кат’ нищо ти захлупвам от раз пе’десе’ квадратурни сантима ведно с гънките и общите части! Щот’ ако инак в противен случай те нагърча на сухо, има опасност така да ти разбия предницата, че ш’трябва да ти изчукват яйчниците в автосервиз!

И Лингвиста влиза в изискан светски диалог с поничката на мис Трабахобуено-и-Гроссо-модо, озвучавайки го с надлежно патентовани гаргароподобни междуметия.

Еротогенните (Берю dixit) центрове на Вероника незабавно обявяват бойна тревога и превключват на високочестотна тръпка под лозунга „Всичко за фронта, всичко за путбедата!“. Тя свива крака, гостоприемно ги раздалечава[1] и Дебелия я засмуква „ан блок“, като войнишко канче!

От щастие подопитната изгубва ума, дума, педали и дори подсъзнание. Подхваща с пълно гърло и с всичко останало благодарствен химн под наслов „Аз съм малка християнка и ми е най-най-хубаво, когато!“. Изпада безпарашутно в „деклиторириум тременс“, както диагностицира в подобни случаи Хипопотаместия. След известен time — out в този контекст тя изплува на повърхността и апелира за незабавна намеса на Берюриевия курпус за бързо ерекциониране в най-вътрешните си работи. Солидаризирайки се с проблемите й, той незабавно пресича границата и вдъхновено атакува в дълбочина с устрем, достоен за интернационалистите от Първа конна на Бульони (според транскрипцията на Александър-Беноа). Но какъв такт, каква нежност, какво разбиране и деликатност й засвидетелствува този бизон с манталитета на хронично незадоволен селски бик! Навървя я предпазливо, мило и носталгично в стил „пощенска картичка“ от онези, на които двойка глупаци си шумолят глупости от рода „Когато си до мен, нощта е като ясен ден“, или пък „Щом съм с теб, дори в клозета бих живяла и бих ти пяла, пяла, пяла!“.

Mucho страстен момент наистина! Включващ, между другото, такива секващи дъха шедьоври като „Изповедта на ракетата с търсеща глава“, „Хуйсар в гарнизонен отпуск“, „Обезумелият асансьор“, „Партийно заседание в пещерата на Али Баба“, „Откурвенията на хуйвенбина“, „Офанзивата на едноокия салам“ и други поучителни басни и притчи от междучаталния епос. Берюрие се разтапя, се потапя, се разтваря в топла, омайваща вълна. Любовта го покорява, завладява, усвоява! Той нежно пригрухтява на ушенцето Верониково, че е живял единствено за този миг на неземно удоволствие, че я обожава, че ще я вземе със себе си във френските ловни полета и че свинете, които ще си отглеждат, ще бъдат въздигани в лауреати на всички специализирани изложения. Тя отговаря с възхитени стенания. Иска всичко, което иска и той, включително Нещото, онова. Единственото, Неповторимото, което понастоящем вилнее в интериора й! О, неочаквано щастие, тъй ненадейно присрещнало я на поредния жизнен завой! О, безкрайна наслада, без която тая работа не би била оная, ако можем — и защо не? — да се изразим така!

Възторжена симфония на чувствата! Неистова феерия на възприятията! Двамата се катапултират симултанно в центъра на епицентъра на невиждан по мощността си взрив на сетивата.

В резултат Вероника припада, а Берюрие заспива, което, общо взето, е все същото.

Събужда го бръмченето на хеликоптер. Той се надига на лакът, изпълнен с надежда. Да, това са Кармен от Бизе-Оле-ле-К’ва-й-е-Гранде и хирургът!

Изправя се.

— Как ми си те чувстваш, пъдпъдъчето ми?

Тя не отговаря. Той се навежда над нея и протяга ръка, за да я погали. Там, където жените приличат най-много на „Страдивариус“! Ала десницата му удря на камък или по-точно на мрамор. Шокът е ужасяващ! Все едно, че небето рухва върху главата му! Ведно със Слънчевата система и всички щъкащи из нея НЛО! Непоносима болка прорязва цялото му същество; хрипкав страдалчески вопъл напъва да изскочи от гърлото му, но катастрофира в лявата сливица и замира насред път.

Вероника е мъртва. Угаснала е кротко, безшумно, дискретно и несъмнено с щастливото съзнание на овчица божия, познала авансово върховното блаженство, преди да се паркира вовеки веков в райската кошара.

Александър-Беноа избухва в сълзи. В тежките, конвуливни ридания от онзи момент от погребението на пряката му производителка, когато са спускали la mamma Берюрие във фамилната септична яма, докато невъзмутимите пчелички безметежно са жужали над опечаленото, опаковано в черно множество! Той жали за злочестата девойка с погубена младост, оплаква съсипаното й без време тъй кратко съществование! На драго сърце би дал живота си, за да възкреси тази долна перверзна пикла!

— Бил те бих бил обичал оттук до края на света, скъпо дете! — прошепва той съкрушен. — Щях да ти посветя живота си от А до Я и обратно! Да ти дам всичко, дет’ го имам, да те науча на всичко, дет’ го знам, да те заведа навсякъде, къдет’ съм бил и дори дет’ не съм! Да ти пиша балади и сюнети! Да ти гукам приспиртни песни! Щеше да си живееш кат’ слънчице, луничката ми, и да се разхождаш почти сперманентно с Гъзливера ми в лилипутчицата си!

Отвън бръмченето преминава в оглушителен грохот. Берю изтрива мъката си с ръкав и излиза, залитайки под бремето на сполетялото го нещастие. Коридорът… А, да! Забравил е the father на покойната. По дяволите! Той също се е одървил безвъзвратно! Така де, повиси и ти няколко часа с шишарката надолу и ш’те питам! Мастодонта прерязва шнура и бързо го покрива, след което припряно се изнася от стаята.

Насреща му се задават Кармен и секретарката й, ескортирани от някакъв господин с маслиненозеленикав тен и бакенбарди „а ла дук Дьо Гиз“, който носи обемиста чанта.

— Късно! — избъбря Дебелия. — Прекалено късно…

В дома на баба ти Розита дел Панар цари трескава възбуда. Ченгетата са налапали и смлели до десерт умело сготвената и виртуозно сервирана им от Пинюш версия за клането. Младият Салвадор вече се е покатерил на пиедестала на Героя и, знаеш ли, май няма никакво намерение да слиза оттам, онанистът пъпчив! Фактът, че е натръшкал такъв внушителен пакет престъпни индивиди, изведнъж го е трансформирал в пълнотлетен, зрял субект. Ще речеш, че дори откъм циреи го е поразредил, мистър Пол Пот! Той мъжествено кърши пилешките си рамене, отговаряйки на въпросите на журналистите, като заема Шварценегер — пози при всяко изщракване на фотоапаратите. Марадона ли? Да го духат и Мара, и Дона! Отсега нататък му предстои да обожава един — единствен идол — самия себе си! Видя ли само как ги трупира ония задници, а? Без окото му да мигне! Без ръката му да трепне! Без даже пъпка да спука! Бъфало Бил! Жан-Клод ван Дум-Дум! Какво говоря? Рамбо! И вече не просто Салвадор, а Дон Салваторе! Ох, ама как ги изрешети, конкистадорът! Най-безмилостно! Като на кино!

Маминка Розита не е на себе си от щастие, че си е възвърнала скъпото изчадие не само невредимо, но и непобедимо. И знаеш ли кое е най-най, м-м-м? Току-що научават, че Хилдегарде, сеньора дел Панар — bis, е пометнала плода на утробата си под влиянието на оказалите се прекалено силни за нея емоции. А това означава, че след смъртта на парализирания идалго (която едва ли ще закъснее да му бие дузпата след подобен скандал и толкова скръб!) Салвадорчо ще налапа цялото наследство, до последния бик!

Ако някой е на висотата на положението, то това е Кармен!

Върхът! Тя поема всичко в свои ръце, решава, разрешава, реагира, действува, бидейки вече почти официално ръкоположена за Велик вожд на полицията на Буенос Айрес.

Всичко се пързаля като по мед и масло. Тя е заповядала да освободят Алфред и тъмният италиански субект е вече на път да се присъедини към приятелчетата си. Нару end (за него) на една зловеща машинация, която би могла да съсипе съдбата му на фризьор.

И ето че неизвестно откъде се пръква и графиня Де ла фига-и-фуента. Как е успяла да открие мястото на купона ли? Пълна мистерия, брат’чед! Но удари ли я една жена хормонът, няма спасение!

А и вече цяла вечност не е получавала дажбата си Берюриев колбас, милата! Следствието си е следствие, но тя държи на всяка цена да мушне полагащия й се пай от Осмото чудо на света! Титулувана или не, стръвницата си е стръвница и огладнее ли, трябва да яде!

Тя пристига в хотела, където са отседнали нашите приятели, събрали се точно в този момент на чаша чай в апартамента, който Кармен споделя с прелестната си секретарка. На чай всъщност е относително казано, тъй като Берюрие и Пино се наливат с червено вино, а сержант Алонзо Кенефио отдава предпочитанията си на аржентинската бира. И в този момент, както вече имах честта да упомена, в сценария се включва неудържимата Долорес, облечена в костюм от най-фина черна кожа, който вълнуващо се вълнува под напора на природните й многодадености.

Следват взаимни поздравления по повод повода, както би казал по този повод всеки уважаващ себе си тавталог. Единствено Дебелия е мрачен. Чаровната графиня му прави кротка забележка. Той забърсва с крайчеца на кутрето си избилата изпод гурелите сълза и пояснява, че го тормози перспективата да се раздели с цялото това тъй мило общество, но е излишно да те убеждавам, че лъже като за предизборна кампания, Депутатестия! Споменът за малката Вероника упорито го преследва и започва сериозно да усложнява простодушните му разбирания за радостите от живота. Вижда я отново в онова легло, до себе си. Вижда се как заспива, изтощен от любов! Как тя също заспива, изтощена от тъй дълго пренебрегваната рана. Отивала си е, душичката, а той и представа е нямал, глупакът! И е къртел като труп до трупа й, кочът дебел!

Но страданията на Хипопотаместия ни най-малко не притесняват Долорес. Така де, и насреща му да хукне, пак няма да догони младия Вертер! Просто не е в неговия стил. За да трогнеш аудиторията в подобни случаи, ти е необходима романтична физиономия тип „Рудолф Валентино“, а не мутра модел „Бокаса I“! Освен това вътрешната музика на Берю няма нищо общо с Шопен, а по-скоро с първата репетиция на силно почерпен цирков оркестър! И душата му винаги е предпочитала контрабаса пред флейтата!

Тя прошепва в левия му ехолот:

— Да отидем във вашата стая, скъпи amigo, и ви гарантирам, че настроението ви веднага ще се подобри!

Берю сякаш изведнъж се събужда, поглежда тапицирания с кожа диференциал на богатата латифундистка и си налага да смени темата на размисъл в по-актуална насока.

„Трябва да реагирам — решава той. — Един хубав тек със сигурност ш’ми се отрази molto bene на психологиката!“

Хвърля аналитичен поглед на другите две девойки. Пита се коя би му свършила по-добра работа като успокоително. В крайна сметка все още не е дегустирал секретарката с шавливите очета. Не ще и съмнение, че би му сътрудничила като на генерален директор, палавницата!

Графинята нежно замесва междукрачието му с подчертано собственически жестове, възползувайки се от предимството си на първооткривател. Според буржоазния й морал пакетът Берюриев е като земята, принадлежаща по право на първия си окупатор. Карменсита не закъснява да констатира тези й волности и погледът й застрашително се съсирва. Атмосферата в стаята осезаемо се нажежава! А, не! Без тия номера! Като автор имам право на думата, а тя е, че няма да се получи! Да се оскубят до косъм, ако искат, но след епилога!

Берю осъзнава, че само той може да предотврати едно дневно преработено издание на Вратоломеевата (според него) нощ, и то в най-страшния, амазонски вариант, и отсича:

— Хуйбаво! Мисля, че все пак ш’трябва да отпразнуваме успеха, приятели!

И с присъщата си непринуденост пристъпва към бавен, сладострастен стриптийз. Първо смъква катастрофиралия си панталон, запазвайки обаче обувките, сетне напуска фамозния си двуцветен слип (жълт отпред, кафяв отзад), след което идва ред на сакото, последвано от самоотвержено отстояващия ролята си на риза парцал. Присъствуващите следят спектакъла със затаен дъх и със задължителния в подобни случаи не особено вярващ поглед.

„Кат’ за общо взето — впуска се в паралелни с горното разсъждения Мастодонта, — мож’ да се каже, че разреших случая изцяло с макроцефала в качеството на вълшебна тояга! Той и само той ми отвори всички врати и не само. Така де, моя милост veni, мадамите vidi к’вот’ има за виждане и особено Него и аз vici! Трябва да призная, че Брадатия много ме е разглезил, кат’ ми е увесил таквоз чудо под пъпа! И все така интериорно подхваща преливащо от признателност «Отче наш»“:

— Отче наш, дет’ си небето си, да Ти бъде не знам си к’во беше, да Ти пребъде не знам си къде беше, да Ти… И всичко останало… Ш’ме прощаваш, че съм забравил за к’во точно ставаше дума, но затуй пък онуй, дет’ си го спомням, е от душа! Щот’ хименно на Теб, Господи — Боже и прочия, дължа най-вече и преди всичко мойта хуйникална какалашка! Мерси very mucho за подаръка, amigo! Щот’ инак не си представям к’ъв бил бих го дървил и дали в’обще щях да го, ако ми беше зачислил някоя пишлюга формат „Палечка“, на к’вит’ съм се нагледал до отврат! Докат’ с такъв апетитен и на диаметър, и на дължина курнишон, о, Боже, мога да цинкулирам в живота с гордо вдигната глава! Ако не с друга, то поне с неговата! Някой от тези дни ще взема да прескоча до Лурд. Ш’се главя за санитар и ш’го топна в чудодейната вода, но не за да Те моля, а да Ти благодаря. И за разлика от всички ония дръвници, дет’ гъбясват в басейна и Ти късат нервите двайс’ и четири върху се’мдесе’ и два часа с хленчовете си, аз. Дърто, ш’те черпя едно признателно питие. Щот’ дори днес, когат’ ме клати такава тъга. Ти, о, Боже — Господи, пак ме уреждаш с ексрекция кат’ за световно, за да ме утешиш. Виж, за т’ва ти свалям не само шапка, но и гащи! Прави са тия, дет’ казват, че мислиш за всичко!

И за всеобщо изумление The Mammouth тържествено се прекръства.

След което, окопитен, лъчезарен и усмихнат, бодро взема инициативата в свои ръце и заявява с обичайния си доброжелателен тон:

— Мили деца, предлагам да стартираме приятелски в следната конфитюрация: моя милост ш’се гушне със секретарицата, колкот’ да й изпробвам капакцитетите, коет’ е най-малкото, мерси! Тук присъстващият гус’ин Пино ще шпаклова путдоара на ма’ам графинята с оглед на официалното посещение на мистър The Big, a Кармен ще продуха манлихейрата на сержанта, за да види дали си струва да го откурмандирова със себе си в Бонус Айрес. Ако се притеснявате, ще пуснем завесите, за да осигурим хоровост на изпълнението и свободното прилагане на хватки, дет’ не са за пред хората. А сега да ви видя по организъм, плиз! Всички сте облечени кат’ за ревю и няма що да си мачкате дрехите, а да не говорим, че мож’ да ги лекьосате така, че подир да не разпознаете сутиена си от чорапите!

Тъй рече Александър-Беноа Берюрие на десния бряг на Рио де ла Плата с лайняноцветните води.

Бележки

[1] Най-поразителното у Сан Антонио е неговата изключителна деликатност. Той обича да шокира, но в същото време грижливо избягва някои термини, чиято грубост го отвращава. Тук например, ни доверява, че Вероника „раздалечава“ крака, вместо да използува глаголи като „разчеква“ или „разкрачва“, тъй неуместни и цинични в този преливащ от благородни емоции и усещания миг. Бел. на Александър Дюма — син.