Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сан Антонио (154)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Faites chauffer la colle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 11гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване и корекция
ogibogi(2011)

Издание

Сан Антонио

Аржентсвински истории

 

Превод © Максим Благоев

Художествено оформление © Момчил Колчев

 

 

Редактор: Раймонд Вагенщайн

Предпечатна подготовка: „Перфект — Драгомир Янков“

ISBN 954-529-088-4

Печатни коли 17

Формат 84/108/32

 

ИК „Колибри“

София 1997 г.

Печат „Балкан Прес“, София

История

  1. —Добавяне

2
Все още прелюдия

— Виж к’во — заявява Берю на Пино, — имаш понужда хименно от такава кола. Защото случи ли ти се да навървиш някой с нея, бъди сигурен, че инцицидентът ще бъде катастрофа само за него и изключително за талигата му, докат’ ти си продължаваш кротко по the road кат’ стой, та гледай.

И посочва към един от павилионите, където в детелинообразна конфигурация се кипри тройка американски авточудовища, кацнали на огромни гуми и натруфени до умопомрачение с масивни брони от тъй наречения тип „антибизон“.

Но тъй като Архивния се задоволява само уклончиво да поклати глава, Негово Величество подновява пледоарията си с още повече плам и ентусиазъм:

— Вярно, твоят ролексройс върши работа, речеш ли да хукнеш да рутиш от ония мадами, дет’ откак’ си помнят задника, не са го полагали в подобен лукс, но ш’ти кажа, че за къра тая ти катафалка не струва и ланшна курешка! За твоя чифтлик в Турен ти е обходимо абсолютно непременно точно такова возило. В’образи си само на представа колко нещо мож’ да натовариш на него. Вземи кат’ за например по едната Коледа само, за да не ти се впускам в други нагледности: че пуйките, че кървавиците, че шампанското, че тортите, че… абе в’обще! Кат’ освен туй винаги мож’ да гръмнеш един тек отзад, ако смъкнеш седалката.

— Мислиш ли? — въодушевява се ненадейно Антиката.

— Басирам ти се на един дудук в Булонския лес срещу три свирки на сцената на Парижката опера! Ей сега ще видиш!

Берю се приближава до обзаведения в близост до джиповете миниатюрен офис, където служителка в червена униформа има за задача да предоставя каталози на евентуалната клиентела.

— Ш’ме прощавате, ако ви помоля да м’извините — подхваща я той, — но мож’ ли ми направите една демонстративна услуга?

— О, разбира се! — рипва ентусиазирано маскираната като блондинка щатна бройка, архитектурно ощетена откъм гръдна обиколка, но затова пък облагородена със сияйната усмивка на потомствена мръсница.

Обемистият й посочва един от джиповете.

— Ако бихте благовонили да ми гътнете задницата…

Момата се задействува, сгъва задната седалка и я прилепя към облегалката на предната, при което се оформя внушително по размерите си свободно пространство.

— Ще ми се да докажа нещо на приятелчето — декларира Александър-Беноа — Ш’би ли ви било притеснило да се пообтегнете за малко връз мокета? Чисто нов е, кат’ го гледам, тъй че няма опасност да се оклепате.

Отзивчива и явно висококвалифицирана, служителката послушно заема хоризонтално положение. Берю се покатерва върху капака, коленичи между краката й и апелира към вниманието на Изкопаемия:

— Даваш ли си сметка с к’во поле на сражение разполагаш, Цезаре? Тук туй съкровище ти го разбивам не само във фронт, тил и фланг, но ти го хуйпотребявам и по всички правила на устава!

И паралелно с тази тъй изискана тирада Мамута ловко измъква от дълбините на панталона си своето второ (и далеч по-съществено) „аз“. „Демонстраторката“, която започва да намира експеримента за твърде подозрителен, прави отчаян опит да се изправи, но при панорамната гледка на чудовищния Берюриев придатък буквално се смръзва от ужас и възторг.

— Б’дидобърприят’лю! — дегенерира фонетично Необятния по адрес на Пино. — Затвори капака и иди да забаламосаш продавача, та да не вземе да ми се дебаркира в разгара на хейтюда!

След което с присъщите си в подобни случаи ентусиазъм и сръчност със замах експроприира очарователните гащета на служителката и като заема стартова позиция, избълбуква:

— Без паника, бейби! Ей сегинка щ’ти спретна на премиера „Хейуфория насред Авесалом“… Насред автосалон, имах напредвид. Направо ме подлудяваш, ако искаш да знаеш! А и да не искаш, все тая!

— Но това е лудост! — пропищява девойката.

— Не, душко, т’ва е животът. Бъди по-уверена от убедена, че кат’ светнеш на дружките си к’ва ти се е случка случила, ни една няма да ти се хване на откурвенията.

Хм-м-м!… Виж ти к’ва дядова ръкапичка си намерих! Кат’ по ноти се хързулна, компутзиторът! Май досега не съм попадал на ма’ама, дет’ да ми го усвои от раз още с откриването на хуйлимпиадата! Ам’ че то туй твойто било кат’ Марсианската падина, бъбречето ми! На т’ва му се вика кола, бога ми! К’ват’ е висока, а и с тия тъмни стъкла, мож’ да се ощастливяваш до припадък насред паркинга на Лувъра, при туй, без да рискуваш да се уреждиш с путблика кат’ за Мома Лиза. Е, как му я намираш стоката на момъка Сандре, котенце? Признай, че не всеки ден ти се случва да си масажираш какавидата с такъв високоболтов вибратор! Та с колко цилиндъри, казваш, била тарамбуката? Осем? Виж, ама за абортисьорите наистина шапка й свалям! Усещаш ли ги как меко отлепват? Същински дюшек! Трябва да ти споделя, че си се наквасила кат’ за световно по кану-калтак, гургупичката ми. Рядко съм каращисвал толкоз оперативна мушмула. Никакви преамбюлаторни фортиции! Директно откъм производителя накъм консхуйматора! Истинско чудо на природата, бога ми! Но е редно да ти се признае, миличка, че експутклоатацията на неидентификсирани пълзящи обекти няма тайни за теб. Приклитори ли ти се в хангара някоя летяща чекия, засмукваш я и в’обще не се интересуваш от целта на посещението. Туй е то, индентичната жена! По-кротко, душа, не вири крачката по перпендикурляра, че май вече си имаме публика. Искаш ли да т’извъртя още една ревизия на интимното счетоводство, съкровище? Мъ’ да, имаш право, не мож’ да се обезсмъртяваме до увековечаване. Добре, дръж се сега за палците, щот’ давам пълна газ! До ламарината! Е, добре ли ти е, миличко? Ама и аз що ли те питам! Ауспутха ш’ти пръсна, да знаеш! Хей, вий там, гражданинът, дет’ се курдисахте на волана! Я чупката, мухъл нещастен! Не виждаш ли, че колата се експермиментира!?… О!… Ама гле’й го ти к’ъв се облещи кат’ международен наблюдател в Боса Херцеговина! Че и бастуна си взе да лъска за акомпанимент, животното! Ей, голямо дърво, ш’ти кажа! От туй по-тлъсто дебелоочие, здраве му кажи!… К’во ми чучурликаш, пиленце? Хуйбаво ти било, казваш, а? Има си хас да не е! Едно искам: да ме архивираш в шикалката си кат’ мемоар за путколенията, чуваш ли? Е, хайде, душа, време е да закриваме купона, че на тия отвън май взехме да им ставаме много интересни и мож’ да осерем пейзажа. А и тоя юнак, дето продължава кат’ смахнат си лъска мембраната на автопилот!… Тъй де, то покрай него и станахме обект на субектите, дет’ манифестират отвън! Е, готова ли си, памучето ми? Go!…

И двамата припряно се изсипват от джипа. Прононсирано румена и акцентирано измачкана, „демонстраторката“ свежда глава под пороя от подигравки. За нейно щастие великодушно настроеният по природа и постактово Берю светкавично й влиза в положението и като измъква полицейската си карта, авторитетно изревава:

— Цинкулирайте, няма нищо повече за гледане, освен колите!

Недалеч от тях Пинюш достойно жертвува последните остатъци от стратегическия си резерв, отвличайки вниманието на продавача — млад пъпеш, обзаведен с преждевременно стриптийзирало теме, с елегантен блейзер и с дълбоката убеденост, че не само принадлежи към елита, но и че заради това същият трябва да му е дълбоко признателен.

— А, чудесно! Най-сетне… — промърморва Пино при вида на приятеля си и добавя: — Междувременно купих колата.

— И добре си направил — уверява го Свръхпотентния. Туй си е чиста проба капиталовложение на семейна глава.

— Къде бяхте, госпожице Лапутийо? — повишава тон блейзеросаното кубе по адрес на клиентообвилната си служителка.

— В тоалетната, господин Дьо Биде — едва чуто прошепва тя.

Цезар полага автографа си върху гъмжащ от нули чек.

Продавачът продължава да му къдри ода след ода, превъзнасяйки достойнствата на мепесето, които впрочем ни най-малко не вълнуват Руината, чиито познания за колите се ограничават със задължителното наличие на четири гуми, един волан и резервоар, в който трябва да се сипва бензин. Пъпешът обаче държи на всяка цена да му изпее серенадата „Пито-платено“ до последния бемол. Замъква го до джипа и подлага гръб, за да му помогне да се възнесе до волана.

Главозамайващите висини, до които алпинизира Цезар, го докарват почти до аерофобия, приобщавайки го към богатия духовен свят на шерпите и шофьорите от градския автобусен транспорт. Следва момент на относителна паника, в чиято кулминация Разрушения апелира към регенериращото присъствие на Неразрушимия, винаги тъй самоубеден[1], тъй самогорд[2] и тъй доминантен[3].

— Идваш ли? — въпросира[4] умоляващо той.

Мамутът отзивчиво се изкатерва до базовия лагер откъм пасажерското място, при което крачолите на панталона му не издържат на ескалацията на напрежението и се развеждат с гръм и трясък в региона на седалищната сфера. Цитираният инцидент го сполетява най-редовно поради несъвместимостта на грандоманските претенции на задника му с комплекса за малоценност на панталоните му, преследващи с хронично закъснение от два номера неудържимо прогресиращото му затлъстяване. Всеки път, когато подновява гардероба си, той задължително купува тоалети с две мерки в аванс, което му осигурява няколко месеца спокойствие, преди калориите да унищожат плодовете на предвидливостта му!

Тъй или иначе, ето ти го в качеството на навигатор на Невъзстановимия. Някъде далече долу господин Дьо Биде продължава да се прехласва в обожествяването на V 8-те, на 4 WD-то, на многофункционалното субконцентратно поливалентно централно заключване, на атермичното противо — контра — срещу — напротив — оттук — оттам — отсамно остъкляване, на снабденото с централно парно задно стъкло, на панорамния необарококов витраж, на директно автомотоелектросаморегулиращата се интердирекционна колонада, на предпазните въздушни възглавници за шофьора и пасажера отпред, оборудвани с автономна екологично чиста помпена система със затворен цикъл, на…

Така и не успява да изноменклатурира[5] докрай. Пинюш завърта контактния ключ, без да си даде сметка, че е на скорост. Джипът стартира… Руината иска да го спре… Уви!… Неопитният му крак натиска педала на газта и… И неуправляемият вече танк хуква да се самоуправлява извън щанда, като отвърта с все така отворената си врата колосален шамар на продавача, изпращайки го в свободен полет с обратен знак. Пино изгубва не само ума и дума, но и — едва ли може да се каже по-уместно! — де що му се намират педали.

Новата му придобивка прекосява централната алея, без, за щастие и като по чудо, да направи на кайма някой от щъкащите в близост клиенти. Сетне нахълтва в павилиона на фераритата и влиза в тесен контакт с първата срещната „Теста — роса“, акордеонирайки я до неузнаваемост. Въздушните възглавници мигновено реагират и тандемът Пино — Берю влиза в бурни преговори с два огромни балона. Няма нищо по-мощно от един V 8 от този габарит, при това наквасен със супер до презервативите в походната аптечка. От фераритата звярът се прехвърля при поршетата, където обезобразява подсъдимо една издържана в нежносин металик карера, след което прави посещение на вежливост при пежата, разжалвайки до равнището на бирени капачки рояк кротки 205-ици.

В автосалона се заформя разкошна паника. Предположенията варират от Второто пришествие до терористичен акт и посетителите скорострелно се изнасят по посока на изхода. Страхливци, а следователно и подляри, те жизнерадостно се тъпчат, се ритат, се блъскат, се опипват, си заприходяват чантите на разменни начала, се разтриват отзад, се масажират отпред, се ръгат латерално, се налагат отгоре, се подлагат отдолу, без да забравят, естествено, да викат „Помощ!“.

Междувременно сатанинският V 8 е забърсал сергията с маслата и децилитри бълбукаща магма палаво ниагарират по стъпалата. Джипът продължава невъзмутимо пътя си и хирошимира[6] — което не е чак толкова страшно — куп японски возила, радващи се в същия този момент на височайшата визита на Негово превъзходителство Мисекачи Накура, посланик на Япония в Андора.

Все така с пълна газ, бронетранспортьорът на Пинюш пулверизира до състоянието на неутрони изпречилото му се остъклено пространство и се понася като ощипан бронтозавър по площада пред Версайската порта. След това прекосява булевард „Виктор“, ъперкътирайки един автобус, разфасовайки на подлистници една вестникарска будка, дезинтегрирайки един фиат „Панда“ и тайфунизирайки терасата на едно кафене, която изорава от край до край, преди да дефлорира стената, отделяща салона от тоалетните, където виден източноевропейски дисидент самовглъбено префасонира последните си мемоари с оглед на предстоящите в страната му традиционно извънредни парламентарни избори. Вследствие на което политическите му и сфинктерианални (Берю dixit) терзания се оказват дълбоко погребани под купчина изпотрошени тухли и ситно счукан санитарен фаянс.

Настъпва миг на космическо безмълвие, след което двамата приятели се изхлузват невредими от танка.

— Разбра ли сега що те посъветвах да си купиш точно таз’ кола? — обръща се Александър-Беноа към Рухналия. — Ам’ че погледни я бе, брат’чед! Нито една драскотинка! Мож’ ли извъртя такава акурбатика с някоя талига made in France, a?

След което се приближава до бара и все така невъзмутим спрямо възцарилото се в околностите трескаво оживление, авторитетно заявява законните си въжделения:

— Две двойни бяло със сироп, плиз!

флуктуирайки на разтрепераните си, едва носещи го крака, Пинюш на свой ред заема позиция на тезгяха и относително членоразделно смотолевя:

— Имахме късмет.

В същия миг в кафенето с окървавена физиономия и виейки на умряло, връхлита концесионерът, господин Дьо Биде.

Берю светкавично парира атаката му, придърпвайки го за вратовръзката.

— Ей, артиста, я по-пианисимо, таковата! Би било трябвало отзад да ни разцелувате за рекламата, дет’ ви я спретнахме. Кат’ си представите само, че сега папатаците ще се бият кой по-напред да сензационира навалицата от таратайки и дувари, дет’ ги овършахме, при туй без да ви накърним джипта и с най-минималната драскотина! Тъй че щот’ ако по тоя случай магазията ви не ми снесе една по-съществена бонбонификация, едва ли просто в’обще бих повярвал на очите си!

Лисоглавия зяпва от изумление, но завидно бързо схваща ползата, която може да извлече от произшествието, и под ощетеното му теме набързо покълва, цъфва, връзва и узрява следният план: ще поиска първо да фотографират палавия джип, а след това да възстановят и запечатат на кинолента опустошителната му траектория. И тогава всеки ще поиска да се обзаведе с подобно бижу, още повече в актуалните несигурни времена.

Убеден в очакващите го сияйни перспективи, той окрилено кимва с глава и поверително пошушва на Мастодонта:

— Краят на ризата ви се е измъкнал от панталона!

Неповторимият навежда глава, съзира надзъртащото от шлица му парче бял плат и го издърпва, избухвайки в смях.

— Туй не ми е ризата, брат’чед, а санкюлотките на ваш’та демонстрантка. Ей ви ги да й ги върнете. Посъдрани са, вярно, но ако им удари един тегел, мож’ да ги използва още сума време.

Лицето на оня изведнъж приема цвета на отлежала плесен.

— К-к-кюлотите на моята д-д-демонстраторка!?…

— Хименно! Ще ви открехна кат’ на приятелче: теглих й за показно една какалашка във V 8.

— Но!… Но!…

— Но кв’о, брат’чед?

— Госпожица Лапутийо ми е приятелка!

— Моите комплименти в такъв случай — отбелязва радушно Берю. — Момето е виелица и три четвърти, близо тайфун! Адски си падам по мадами, дет’ антрето им е кат’ престолонаследната зала на Бъкелгамския дворец. Я дай да ви ти видя палеца[7]. Тцъ, изключено е вий да сте й разорали неразораната целина с такъв недорасляк. Мож’ да бъдете уверен, че юнакът, дет’ е разработвал мис приятелката ви, е можел да гръсти с паламарката си и кокосови орехи! Гарсон, още едно бяло за гус’ина, щот’ чувствам, че му е обходимо спешно да дойде на себе си!

Малко по-късно двамата акостират у Корозиралия.

Стопанката на Пинюшовия sweet home се намира между ръцете на масажиста си; той от своя страна се намира между краката на клиентката си, която шлайфа със затворени очи, за да не му се изгуби образът при гледката на непоправимо авариралите й телеса. Същият се именува Еварист и като професионалист от най-висока класа се подвизава в качеството на масажист — тъпкач на дами от ентата възраст нагоре, чийто телефон финансово осигурените дъртофелници си разменят като готварска рецепта. Такива като него в Париж с лопата да ги ринеш.

Специалността им е масажът преди рециклажа. Първият позволява на членонадарените членове на Еваристовата гилдия да осъществят необходимата реконгсцировка на терена. Благодарение на прелиминарната разтривка те определят както все още допустимите зони на действие, така и неспасяемо дефектиралите анатомични точки. На тази или онази бабиера например те авторитетно декретират, че трябва тотално и до гроб да се въздържа от практикуването на „шпакла lingua“ поради прекомерна и поради това пълна неизползуваемост на обекта; в противен случай би се стигнало само до безполезно дебитиране на слюнка и нежелателни драйфпоследствия. Същото важи и за оползотворяването дори на най-хипотетичните възможности за замесване на млекодайния сектор — така де, то какво ли удоволствие е да подмяташ чифт безвъзвратно издишали балони? Разкопките в дълбокия тил са също извънредно деликатен момент, особено в контекста на здравословните параметри на пациентката. Случвало се е след подобен археологически сондаж на сухо да експедират по спешност в болницата не една и две мухлясали кляфки с диагноза в стил „Апокалипсис в задния двор“ или „Цунами в канализацията“.

Най-често скачването се осъществява в рамките на традиционните варианти „мама — тати“ или „аз съм оня чичко, дето…“, съпроводени с употребата на съществени количества вазелин или бадемово масло. Виж, окаже ли се, че вехторията си пада по ордьоврите, по problem: палавникът се оставя да го изджвакат, бетонирайки щедро изкуственото чене на г’жата с намиращия му се на склад резерв от човечета. В случая опасността за баятите консуматорки е задушаването, защото се намират астматички, които периодично колабират. Така че в крайна сметка дегизираният като масажист сатир (или обратното, ако ти харесва повече) отдава предпочитанията си на класиката, рецитирайки си междувременно наум нецензурираната версия на „Спящата красавица“. Колкото до бабиягите, след подобен тонизиращ сеанс то е радост, то е щастие, то е ликуване, то е… Накратко, фойерверк в аналите, който дисквалифицира временно мержелеещия се в подсъзнанието им ковчег до нивото на нерендосани талпи и възвисява илюзиите им до самооподобяване с Мъдона, както би казал Берюрие. А оттам и ето ти ги изведнъж в ролята на прясно влюбени героини, антиките! Прости им. Господи, те не знаят какво правят!

Всъщност тези тъй отзивчиви момчета се явяват истински благодетели, живи богове на геронтологията. Браво! Тъй че нека дерзаят, ощастливявайки с живителната си природосъобразна смазка ръждясалата от форсирана авитаминоза карантия на милите мумифицирани кифли. И нека не квалифицираме това като скандал, а като християнско милосърдие, макар и с недотам идеална цел.

Какво пък, текът прави човека!

Та пред очите на Цезар, казахме, се разкрива панорамната гледка на половинката му, просната върху сгъваемата масичка на масажиста. Като истински ювелир последният рендосва клиентката си с толкова такт и прецизност, че мебелта дори не помръдва. Самото наличие на Пинюшовица върху тесния, тапициран с кожа плот придава някак клинична атмосфера на „таковата“, така че и по петите да я гъделичкаха, у зрителите пак би се създало същото впечатление, били те дори съпругът й, ако мога да се изразя така.

— Блага работа, момичето ми, а? — подхвърля фамилиарно Берю, докато с Пино се настаняват в непосредствена близост до походния ебодрум.

Сам по себе си кинезистът е нещо като недоклатен мелез между Кинг Конг и батко Шварценегер, чиято впечатляваща мускулатура заплашва всеки миг да взриви бялата му фланелка. От адамовата ябълка до петите е засаден с напълно оригинален, непроходим, ситнокъдрав черен космалак, който чудесно хармонизира с високото му благородно чело на червей за стръв, с възхитително тъпия поглед и със задълбоченото изражение на ръкоблудствуващ имбецил. Явлението е награбило в яките си ръчища посталия клетав дирник на пациентката и прилежно напредва — назадва. Досущ като пневматичен чук; ще речеш, че налага около томахавката си катаплазма от хипертрофиран, хронично недояждал задник. Въпросното оръдие на труда е напълно приемливо, с достоен за уважение диаметър, с надвишаваща леко средностатистическите показатели дължина, акцентирано мургаво и с прилично аранжирана във фундамента грива. Масажист до[8]… на костите, той подхожда към факта (и акта) с достойна за преклонение компетентност — методично и без милиграм емоции. Чиста работа!

— Как сте със здравето, Александър-Беноа? — интересува се мадам Пино с обяснимо модулиращ глас.

— От туй по-здраво, здраве му кажи — уверява я този заклет оптимист.

— А семейството как е?

— Бомба! Аполон-Жюл е при мадам Фелиси — майката на Сантантониото, предвид с оглед на това, че мойта Берта замина за Нормандия да свети на сестра си, която си строшила краците, подменяйки мухоловките по тавана. Да качи, моля ви ти се, тая дебела крава една тапутретка на масата и да вземе да й се метне отгоре! Сто и двайсет кила, плиз!… При туй не на к’ва да е тапутретка, ами на трикрака!

Дамата в ситуация емитира протоколните за случая съчувствия, след което умоляващо изпъшква:

— Ако може малко по-виваче, Еварист. И бъдете любезен да ме приподхванете за краката, защото ми изтръпнаха прасците.

Колко му е на Еваристчото: плащаш ли, употребявай го както намериш за добре. По предназначение, естествено.

Засвидетелствувайки безукорна съзнателност спрямо производствения процес, той мигновено защипва щеките й под мишница и рязко ускорява темпото.

— Прекрасно нещо е младостта! — емоционира Цезар, наблюдавайки ги с разнежен поглед. — Че то, ако сега аз трябваше да й се отчитам…

Звънът на телефона прекъсва интимните му, граничещи открай време с научната фантастика откровения в тази насока и той се затирва да вдигне слушалката.

Берю забърсва оставената на пода туба вазелин и хвърля око на марката. Любопитствува дали „не пари“. Масажистът го уверява, че „ни най-малко“, подкрепен авторитетно от госпожата.

— Дали не бил бих могъл да с’пробвам? — депозира щението си Берюрие с умолителна нотка в гласа.

Персоналът и клиентелата единодушно дават съгласието си. Нарушавайки осмозата, масажистът изящно депутизира[9], докато след кратка схватка Мамута измъква неизтощимото си второ „аз“ от дебрите на панталона. Еварист подсвирва от възхищение и се интересува дали, бидейки оборудван с подобна приставка, господинът не би склонил да му стане съдружник и да си докарва обещаващо съдържателни странични доходи? Пари с лопата щели да ринат! Херцогиня Сен Вагиналис дьо Клиторини — Циценхолерн например, която страдала от сексуална булимия, щяла да се изръси цяло състояние, само и само за да прекара през месомелачката си такъв свиреп кренвирш. Уникалният му отговаря, че „ебентуално може би“ ще си помисли и напълва мадам Пино до ръба. Подопитната се прехласва във вопли; експериментаторът подхожда по същество; масата не издържа на напъна и се разпада; Огромният се стоварва с целия си тонаж върху приятелската половинка; масажистът се втурва да я спасява! Равносметка: един счупен пръст на левия крак на Пинюшовица в добавка към непоправимо потрошения тезгях на Еварист! Нищо работа, но болезнена все пак.

Деморализиран, Берю набързо демобилизира хуйсаря си, изтегляйки го от фронтовата линия за неопределен по време гарнизонен отпуск. Офанзива нахалост! Производствена авария! Произшествие по трасето! Засечка в конвейера! Живот, какво да се прави!…

В тоя момент на сцената отново се появява Пино, при това със силно угрижен вид и злокобно акордеонирало чело. В промеждутъка, несъмнено без да се усети, се е развел с дежурно стърчащия под носа му фас, но очевидно все още не си дава сметка за сполетялото го нещастие.

— Ела за малко, Александър-Беноа, трябва да поговорим.

Берю се заема да херметизира сатанинския си дюкян, но ципът блокира на една трета от маршрута и той, бидейки фаталист по рождение, безотговорно го зарязва насред път. Всъщност, колкото по-проветриви са такива места, толкова по-добре за всички и най-вече за обитаващата ги фауна, особено в конкретния случай.

Двамата се усамотяват в хола. Луксозен до неприличие, the hall! Аранжиран от най-добрия парижки дизайнер под формата на умело забъркан коктейл от средновековни елементи + футуристичен плексиглас и гарниран с тапицерия, издържана в авангардисткия стил „Жак Ширак Четиринайсети — Слънцето“. С две думи, the must!

По стените — така, колкото да стоплиш за какво става дума — водят мирно съвместно съществуване един Ботеро, един Матийо и една автентична Рембрандова офорта.

Цезар паркира полагащата се за подобен интериор амбулантна изба между заеманите от двамата кресла.

— Чашка петдесетгодишно „Порто“? — предлага той.

— Ж’о’кей! Само дет’ ще те помоля да му цръкнеш една идейка бургундско, та да му с’понапомпа мускулатурата. Е, и к’во, казваш, имаш да ми казваш?

— Току-що ми се обадиха по телефона…

— Хм-мм?

— Беше Берта.

Мастодонтът свъсва вежди.

— И защо ш’ти се обажда на теб, ако смея да попитам, за да с’информирам, м-м-м?

— Налагаше й се да ти съобщи нещо по-скоро неприятно и предпочете аз да свърша тази работа.

— Ама к’во я прихваща тая ряпа да си играе на мистериите на Тайната вечеря, да й се гъбата спаружи дано! Ако сестра й е ритнала камбаната, хич да не ми се прави на сълзотворен газ, щот’ лично на мен в’обще не ми дреме на простактата!

— Тя не е при сестра си.

— Виж ти! И къде е тогава, силвупле?

— В Аржентина?

— В к’во!?…

— Знаеш ли къде се намира Аржентина?

— И таз хубава! До Мароко, разбира се!

— Малко по-далече, от другата страна на Атлантика.

— Добре де, и к’ви ги къдри там Бертолината?

— Пътуването й платил Алфред, който спечелил един милион нови франка на конни надбягвания.

— Ах, говедото фризирано!… Кат’ нищо можеше и мен да вземе, жабарят му напомаден!…

— Вероятно просто не се е сетил. Двамата са в Мар дел Плата, един от най-известните тамошни курорти.

— Гле’й я ти за к’ва Нормандия я било присърбяло под пъпа, нимфотоманката проклета!…

— Забъркали са се в голяма каша! — проблейва Пино. — Алфред, представи си, влязъл във волен полов контакт с една от клиентките на хотела, в който са отседнали, и в пристъп на умопомрачение взел, че й теглил ножа.

Бележки

[1] Не се облизвай, патентовал съм го! Бел.авт.

[2] Ребелот.

[3] Ре-ре-белот.

[4] Не обичам да се повтарям, но щом не разбираш от дума… Re-re-idem. Бел. все на същия.

[5] Нищо познато не ни е чуждо. Работна бележка на не по-малко работната комисия по приемствеността на парламентарната терминология.

[6] Представител на специфична глаголна група, включваща бисери като „пърлхарбърирам“, „нагазакирам“, „деполитизирам“, „демократизирам“ и пр. Хай! Бел. на дежурния камикадзе.

[7] Ако приемем ширещото се във Франция поверие, че големината на палеца е показател за габаритите на „оная работа“, то не е чудно, че се срещат все по-малко чистокръвни французи. Бел. на дежурната ЕС — акушерка.

[8] Многоточието замества традиционната липса на всякакъв вид мозък у този тип ампутиран от Sapiens-a си Homo. Бел. на дежурния Homo Coiibri.

[9] Въпреки очебийното сходство да не се бърка с „деполитизира“. Бел. на парламентарната комисия за борба с извънпарламентарни инсинуации.