Сан Антонио
Аржентсвински истории (14)

14
Също продължение, представи си!

Двамата чакат в директорския кабинет на Кармен, където няколко глави по-рано световноизвестният Берю за първи път се беше съгласил да й покаже свръхразвития си насъщен орган.

Тя ги е заредила с всевъзможни високоградусови отлежалости чрез секретарката си, една отявлено чаровна девойка, при вида на която, лауреатът на „Златната паламарка“ първо хлъцва, а после започва да конструира във въображението си уникални креватни комбинации, заклевайки се да убеди приятелката К’ва-й-е-Гранде да включи възхитителната си сътрудница в следващия кръг от преговорите. Като неоспорим майстор на еротичната балетна миниатюра. Ненаситният вече вижда изящните фигури в стил „па дьо дьо“, „дьо троа“ и „дьо катр“ и в краен случай и „дьо повече“, призвани да задоволят вкусовете и на най-капризната примабалерина.

Директорката на полицията, щастлива до немай-къде след вдигането на ипотеката „моторизиран фотограф“, крои куп проекти в яркорозово: ще си вземе едномесечен отпуск, за да придружи до Франция тази невероятна двойка ченгета, допринасящи за все по-осезаемо накуцващия престиж на страната си почти толкова, колкото и нейният многоуважаван министър на външните работи. Когато се върне, ще поеме ръководството на полицията на Буенос Айрес, но успоредно с професионалните си задължения ще си организира възможно най-интензивен полов живот, достоен за получения тренинг.

Прекрасната секретарка — талия на карфица, задник — а ла балона на братя Монголфие, бедра със секваща дъха дължина, свирепо, почти агресивно натопорчени гърди, синьо-зелени очи в съотношение 3 към 1 в полза на зеленото, тъмнокестенява, силно скъсена коса — влиза и съобщава, че сеньор Луис Рамона току-що е снесъл резултатите от работата си. Цитираното лице се слави като най-добрия специалист на марделската полиция в сферата на подслушването на всички диапазони. Кармен му е поверила кибритовидния магнетофон на Пино и сега компетентът й сервира плодовете на своя труд. По външност същият се явява нещо като двойник на президента Карлос Менем, само че Менем — неглиже, с многодневна брада, тъпкан с пърхот, с протъркани до прозрачност дрехи и с ей такива торби под очите, характерни за ревностните адепти на свети Онан.

Той подхваща разговор с Кармен и в заключение й подава два листа, натракани на машина с главни букви.

Тя превежда на френските си приятели:

— Рамона е срещнал изключително големи затруднения при транскрипцията на записа. Успял е да дешифрира само отделни елементи от разговора и твърди, че на практика разбираеми са единствено думите на мъжа, и то не всички. Тук е записал онова, което е доловил.

Сеньорита К’ва-й-е-Гранде подлага творението под силната светлина на настолната си лампа и започва да чете, превеждайки на френски развоя на сюжета. Който е следният:

Мъжът: „… правят тези двама смешници тук?“

Жената: (неясен отговор)

Мъжът: „… би било жалко… развиват… да съсипят всичко… Ако Мигел… втората част на програмата… връщане назад… пари?“

Жената: „… песос, но… долари.“

Мъжът: „… О’кей… да се действа, иначе…“

Жената: (дълга неразбираема фраза)

Мъжът: „… замина по-рано…“

Жената: „… страх… Ами ако…“

Мъжът: „… икакви притеснения… и дума повече…“

Жената: (неясно)

Мъжът: „… твоето щастие… (звук от целувки)…“

Край на транскрипцията.

 

 

Кармен от Бизе-Оле-ле-… дарява фалшивия Карлос Менем с лъчезарна усмивка.

— Благодаря, Рамона. Мисля, че ни бяхте от голяма полза.

Той потръпва, облизва я мислено от глава до пети и се оттегля заднишком с приклякване.

Кармен, превърнала се отново в ченге до костния си мозък (Берю dixit), известно време задълбочено проучва творбата на псевдодържавния глава и накрая отсича:

— Да се опитаме да запълним белите петна.

И колебливо се заема да мърмори под нос:

— „Какво правят тези двама смешници тук?“

— Thank you very мучо от тяхно име — изгрухтява докачено Александър-Беноа.

Тя обаче не му обръща внимание и продължава:

— Жената отговаря безспорно нещо, което изразява неведение по въпроса, но същевременно и съмнение, тъй като мъжът отбелязва, че „би било жалко“. Какво би било жалко, се пита? Че намесата ви би могла да провали някакъв план, и то, когато „дотук нещата се развиват чудесно“. Не би трябвало да се допуска двамата глупаци (извинявайте, приятели!) „да съсипят всичко“. „Ако Мигел“ (тоест сеньор дел Панар) „се усъмни в нещо, това би могло да провали втората част от програмата“. Очевидно вече е невъзможно „връщане назад“. „Събрала ли е парите, необходими за финансирането на въпросната втора част?“ На което госпожа дел Панар отговаря, че „е събрала сумата в песос, но че той може да ги обмени в долари“. Брат й е доволен, което се потвърждава от неговото „О’кей“. Въпреки това той изразява известни резерви и дори категорично мнение. Заявява най-вероятно, че „е необходимо да се действа, иначе за нищо не отговаря“. Сестра му явно му дава някои съвети и в заключение той решава „да замине по-рано“ на следващия ден. Тук тя продължава да изказва някои опасения и говори за „страх“, формулира неприятни хипотези като „Ами ако…“ — а той като добро братче бърза да я успокои, убеждавайки я, че „няма основание за никакви притеснения и че много скоро няма да чуе и дума повече за това“. Не може да се разбере дали тя се кротва, или продължава да се безпокои, но, така или иначе, той й се заклева, че „мисли единствено за нейното щастие“. После я целува.

Кармен оставя листовете и въпросително поглежда чифта слушатели.

— Е, как е?

— Логично кат’ две + две = пет и непотопяемо кат’ Шести американски флот! — категоризира в присъщия си живописен стил Хипопотаместия.

Г-ца директорката налапва телефона.

— Свържете ме с полицията в Санта Клара дел Пута заповядва тя и добавя: — И ми пригответе един четириместен хеликоптер, който да чака на летателната площадка на болницата.

Пинюш и Берю са силно впечатлени от хладнокръвието и спокойната целеустременост на своята „съсестра“. Доскорошната сексуална забележителност е отстъпила място на една автентична амазонка — непоколебима, властна, безпощадна!

Кармен отваря един стенен шкаф, измъква оттам внушителен кобур, съдържащ не по-малко внушителен пищов, и ловко го опасва около още по-внушителните си гърди. Сетне посочва вътрешността на мебелта на french — тандема.

— Подберете си артилерия, момчета — човек никога не знае!

Телефонен звън: на другата слушалка е полицията в Санта Клара дел Пута. Директорката завързва скорострелен диалог с колегите си от La Pampa, който почти веднага превръща в монолог с леден, скалпелен тон, изключващ всякакви възражения, увъртания и свобода на мнението. След малко затваря телефона и заявява:

— Братът на Хилдегарде дел Панар е носел със себе си сума в песос, равняваща се на сто хиляди долара.

Тя привиква секретарката и й нарежда да предупреди сержант Алонзо Кенефио да се подготви за незабавен оперативен излаз с нея и господата. Да закуси, да се обръсне, да си изстиска пъпката на носа, да евакуира съдържанието на мехура си с евентуален оглед на най-вероятна липса на писоари в района на военните действия, да се въоръжи и да се оборудва с две токи — уоки с максимален обсег на общуване. Среща на летателната площадка на болницата в момента, в който чуе хеликоптерна поява в ефира!

Мирно!

Кръго-о-ом, марш!

Берю проследява с носталгичен поглед далеч не по строевашки ондулиращия глобус на секретарката.

— Кажи, съкровище — обръща се той към шефката й, никога ли не си изпитвала желание да извъртиш едно мокро къдрене на катеричката на т’ва коте? Тъй де, за една простфилактична дегустация на подпъпната перука нит’ пари се искат, нит’ диплома. Мен ако питаш, би било трябвало някой от тия дни и още сега да я поканим на една корида на високо равнище. Сигурен съм, щот’ моментателно ш’се ориентира в конюнкуртурата и от воле ш’ми награби маткадора за рогата. Бога ми, още отсега те виждам да й зобаш моравата, докат’ аз ти разчиствам задния двор! Освен туй и онуй ти ни се басирам на чифт свински топки с гарнитура срещу муха в супата, че поничката й има вкуса на агнешко задушено. На тая възраст ма’амите са франко порта за анатомии подводници от типа „Курнишон“! Пък и очичките й играят кат’ за голямо междучасие, ако разбираш к’во имам напредвид! Мож’ и да й липсват някои пози в образованието, но едва ли ще са много. Не само ш’ти разкаже играта, но й ш’ти я изпее на два гласа, мръсницата! Бъди по-убедена от уверена, че за нея тайната на хлъзгавия банан няма загадки. Наистина ли нищо не ти говори една малка партия в стил „дамски гамбит в мазето“?

Кармен от Бизе-Оле-ле-К’ва-й-е-Гранде свива рамене.

— По принцип не възразявам на подобен експеримент, но не и с подчинените си.

Мастодонтът мигом елиминира задръжките й:

— Нищо по-лесно, душа! При скачването заемаш горна позиция и си решаваш проблема с йесрархията.

 

 

— Го забелязах! — надава ликуващ рев Грандиозния и гордо пояснява: — То е щот’ имам око на ларинкс! Ей там, вдясно, зад храстите, се вижда плевнята, а до нея е камионът.

Всички поглеждат и също виждат.

— Значи пристигаме точно навреме — отчита първия кош за отбора Кармен.

— Разбрахте ли добре всичко, Алонзо?

— Всичко, сеньорита директор!

Сержант Кенефио е млад, снажен красавец с катраненочерна, лъскава като лачени чепици коса, която преминава в пищни бакенбарди, подкастрени в тон с квадратното му чене модел „наковалня“. Берю си казва, че сега, с нейното „разкрепостено“ либидо, Карменситата няма да закъснее да го схруска ведно с бакенбардите му. Че при първия удобен случай ще му спретне оперативка в стил „Месалина в двора на Харун ал — Рашид“. Че ще го употреби в кабинета си, на ръба на бюрото, при това без дори да си смъкне кюлотите, които просто ще издърпа встрани, та да не вземе хубавецът да си прежули инструментариума.

Хеликоптерът едва-едва докосва земята и Алонзо Кенефио изскача навън, прегъвайки се инстинктивно одве под застрашително свистящите перки на витлото. Бръмчилото се възнася обратно в небето, докато те виждат стремително минимализиращата се фигура на сержанта да се напъхва под камиона.

Хеликоптерът описва широк кръг с радиус около пет километра и се приземява зад един хълм, в чието подножие бълбука поточе като на картинка. Пилотът изключва двигателя. В изтерзаните ушни миди на пасажерите нахлува благодатна тишина. Те отвързват обезопасяващите колани и слизат. Наоколо ухае на свежа трева и полски цветя. Обемистият заявява, че местенцето е фантастично за една сиеста. Пино единодушно подкрепя изказаното мнение и двамата синхронно се хоризонтират в сянката на близките лешникови храсти. Кармен решава да изпробва токи-уокито и влиза в контакт с хубавия сержант, който очевидно рискува много скоро да стане лейтенант. Връзката е муци. Четиримата биват обзети от природосъобразно, почти райско блаженство. Тишината нарушава единствено „чучурликането на пичките“, както би казал Берю. Слънцето е топло и ласкаво, пейзажът е неотразим, въобще всичко е в реда на нещата. Годзилоподобния много скоро захърква в тоналността на танкови маневри със стрелба по реални цели. Пино се присъединява към него, но със значително по-бедни във фонетично отношение, непретенциозни и нежни похърквания, обогатени с измъчени астматични придихания, които обаче не нарушават съня му.

Пилотът също се изляга на тревата. Той е около четирийсетгодишен мъж с преждевременно посивяла коса и загрубяло от живота на открито лице.

— Позволявате ли? — прошепва Кармен от Бизе-Олеле-К’ва-й-е-Гранде и се полага перпендикулярно, заприходявайки корема му за възглавница.

Въздушният ас се вцепенява от вълнение, не смее да помръдне и едва ли не престава да диша. Тъй като на обяд е ял chili con came, червата му куркат и той се срамува. Кармен разсейва притесненията му, като му извърта бегла пасторална свирка „а ла пикникът на мадам Помпакур“.