Сан Антонио
Аржентсвински истории (1)

1
Прелюдия

Слънцето прежуря като диво и почти се чува църцоренето на лойта й, напомнящо лебедовата песен на сланина в нажежен тиган. Тя спи и навява натрапчиви асоциации съотносно онази наказуемо тлъста морска крава, за която повдигането на един клепач съставлява непосилно за силите й усилие^[1].

Въпросното млекопитаещо (и млекодаващо) се подвизава в рекламиращ не знам си какво рекламен слип пардон, клип! — чиято поява на екрана на телевизора неизменно предизвиква истерични прозевки от моя страна.

Тя е обзаведена с очарователен бански костюм от две части, който при умело разкрояване би могъл да осигури с шатри средно голямо чергарско племе, и то за няколко поколения напред. Същият е издържан в морскосиньо с щамповани едрокалибрени яркочервени далии. Горната част самоотвержено се старае да предостави убежище на две огромни вимета, които палаво надзъртат оттук — оттам — отсам и изобщо откъдето могат (включително и от шевовете), докато долната със сетни сили се опитва да прикрие величествен венерин хълм с мащабите на келтска надгробна могила, чиято пищна вегетация се разпростира надалеч по корема и бедрата.

Тя спи с невинния сън на невръстен кашалот с нарушена обмяна на веществата. Жегата е разтопила червилото й, което се е навървило на миниатюрни топчици по разкошните й мустаци, и Тя блажено се усмихва изпод пурпурната каша, резултирала от сблъсъка на козметиката й с природните стихии. Тя целомъдрено е прикрила очи с ръка, създавайки у своите потресени от величието на гледката съседи по плаж впечатлението, че е гушнала под мишница свръхокосмена ангорска котка.

Кавалерът й, мургав тип с идеалните параметри на панаирджийски Ромео: обилно наквасена с брилянтин фризура а ла Траволта и тънки мустачки — пичеловки, напомнящи осилите на блаженопочившия Адолф Манжу^[2], се е излегнал в сянката на гореописаното тържество на плътта и нежно милва с изровена от пясъка сламчица грамадата целулит, пораждайки неволен трепет в недрата на ферментиращия на слънцето чудовищен бут.

Ненадейно нечие саркастично изхихикване го кара да врътне глава и в полезрението му се вмества силно препечена тъмнокоса красавица, която искрено се забавлява, наблюдавайки действията му. Гальовникът захвърля сламчицата, сяда по истанбулски на хавлията и отдава пълноценно вниманието си на разкошотията, която е надарена, освен с всичко останало, с прелестни матовозелени очи. Вече я беше засичал в хотела. В ресторанта заемаше маса, близка до тяхната, и силно го бе изненадал фактът, че подобно райско явление се явява очевидно съвсем само. Всяка вечер си казваше, че на следващия ден непременно ще я види чифтосана с някой омускулен до пръсване ръб, но това така и не се случи.

И тъй като девойката продължава да го оглежда най-безцеремонно, спешно й спретва откровено похотлива усмивка, гарнирана с недвусмислен езиков финт и сладострастен поглед, чиято тайна (бидейки от неаполитанско потекло) е потомствено закодирана в хемоглобина му.

Зелените очи спонтанно се отзовават на офертата.

„Тая манлихера явно плаче за шомпол“, умозаключава в батален стил плажният гладиатор, душейки с животинска предпазливост връхлитащите в ноздрите му Евини ухания. След малко предприема абордажен маньовър, изтътрузва се на колене към хубавицата, присяда на около метър от нея и измърква:

— Hello! Buena dias!

Прелестното създание отново разцъфва в усмивка и прогугуква на чист италиански:

— Не бих искала да ви засегна, но испанският ви далеч не е блестящ.

— Да не сте made in Италия? — смотолевя с жална гримаса матовият тарикат.

— Не аз, а вие!

— Вярно — признава си (без бой) той.

— Неапол? — подхвърля тя.

— May be — опитва да се прави на интересен гларусът. Говорите дяволски добре неаполитански диалект.

— О, от дете имам изключителна склонност към чуждите езици и говоря общо шестнайсет! Живеете във франция, нали?

— Познахте.

— Жена ви е типична французойка — добавя грацията с иронично изражение, което го кара да се изчерви.

— Тя не ми е жена.

— Тогава може би любовница?

Той не отговаря. Хормонално наситеният му поглед е прикован към щедро разтвореното междучаталие на събеседницата му, в чийто ъгъл въображението му рисува деликатна, изящно разфасована слива, изпълвайки го с непреодолимото желание да й се порадва отблизо във физиологически (и дори гастрономически) аспект, дължащо се от своя страна на заложените у въпросния представител на плажната фауна необуздаеми страсти, които ижеспоменатият дундурка и глези като първородна рожба. С шест думи: чиста проба душевно ампутиран сексуален дръвник.

— Странно — въздъхва девойката.

— Кое?

— Когато се жени, човек обикновено се събира с напълно приемлива жена, на която по-късно може да й се случи да напълнее, разбира се. Но да се обзаведеш поначало и напълно умишлено със свръхтлъста любовница, това вече говори за наличието на твърде любопитни инстинкти. Да не би да сте перверзен?

— Не знам — свива рамене той.

— А Тя харесва ли ви?

— Страхотна мръсница е и с нея винаги финиширам като за подобрен световен рекорд.

— Така си и мислех. Вие сте садист!

— Ей, я по-полека!… — възмущава се полуфабрикатният Дон Жуан.

— Не се обиждайте. В моята уста това е повече от комплимент. Обичам мъжете, които обладават с поглед, а вие имате свойството да фиксирате по наистина неповторим начин вдъхновяващите ви жени. Направо се подмокрям, бога ми!

— Наистина ли? — избъбря едва-едва с Гордиевовъзелирано гърло оня като първи (и последен) глупак.

— Единствено от вас зависи лично да се убедите в това.

Поканата, явна като цирей насред бебешки задник и недвусмислена като запек, елиминира и последните задръжки на контето.

— То аз друго и не искам, но къде?

— Отседнала съм в стая 612-а.

Девойката се изправя с котешка грация — както се уточнява в някои високостойностни литературни произведения, — подпъхва палец под монолитния си черен бански и го намества съразмерно от двете страни на подпъпното си съкровище, след което пошушва:

— Ще тръгна първа, а вие ме последвайте след три минути.

И се отдалечава бавно в контражур, сподирена от изцъкления му поглед на разгонен котарак. „Същински дар божи!“, прехласва се в спонтанна възхита свалячът, разтърсен до дъното на душата (и на банските си) от неочакваната авантюра, докато сърцето му спретва волна акробатична програма, а терзаният му от кошмарна жажда език се одървя като миналогодишен чироз. Сетне на свой ред се надига и се приближава до спящото природно недоразумение. Видното еднакво отвсякъде женище хармонично похърква, като вдишва с леко хърхорене през носа и издишва през устата, издавайки свистенето на стартираща космическа совалка.

Той прикляка до нея, изписва с показалец върху пясъка: „В тоалетната съм. Целувки“, и облагородил плажа с това във висша степен изискано послание, с широки крачки се понася към хотела.

612-а се оказва в непосредствена близост до асансьора. Ключът виси от външната страна. Половият атлет почуква лекичко с пръст, после сладострастно почегъртва с нокът по рамката, за да разсее евентуални недоразумения. Далечен глас го подканя да влезе, което той и.

— Приберете ключа! — провиква се тъмнокосата фея от банята, отделена от стаята с дрешник.

Той се подчинява и добросъвестно заключва вратата отвътре. Девойката е проявила похвалната инициатива да спусне венецианските щори и да дръпне двойните завеси, но процеждащата се през процепите дневна светлина продължава нагло да разводнява мрака и тъй жадуваният здрач е прорязан от ослепителни ивици.

Производното на реброто Адамово създание изскача от банята в галон, просва се по гръб на леглото и всеотдайно разперва всички видове крайници в позата на Андреевски кръст, след което с подходящо прегракнал за случая глас изпъшква:

— Ела!

В отговор плажният Казанова смъква с един замах натъпканите си с пясък бански и ласкаво бие два шамара на насъщния си орган, за да го отърси от полепналия по него абразивен прашец.

Току-що споменатият вече е заел перпендикулярна на мускулестото тяло на приносителя си позиция, поклащайки се с тромавата грация на ревматичен метроном. Без да дава основания за делириум, инструментът може да се окачестви като напълно приличен, още повече, че неговата необичайна дължина достойно компенсира напречното му сечение на средностатистически шперц.

— Страхотен си! — комплиментира го предметът на низките му страсти.

В отговор юначагата коленичи в края на леглото, забива нос в цъфналата насреща му орхидея и се впуска в специфични лингвистични маневри, посрещнати от титулярката с безспорен интерес.

Мероприятието се характеризира с коректност, но нищо повече. Очевидно е, че за нашия любител на свръхтлъсти секспартньорки то представлява само предястие, както и че не му се е случвало често да докарва до оргазъм контрагентките си чрез този тъй рафиниран, но явно прекалено интелектуален за него метод.

И действително, след краткотрайна безмълвна увертюра за каре кастанети и камертон субектът обективизира маневрите си и преминава в офанзива. Виж, тук вече се реализира пълноценно, включвайки в действие целия си наличен плам, ентусиазъм и неизчерпаема енергия. Сащисано от тази достойна за донските казаци атака, завоеванието му едва не се обезсвестява и в последния момент с мъка успява да отстои идейния си и физиологически индивидуализъм, като прошепва:

— Моля те, бъди джентълмен: намирам се в най-плодотворната си фаза, а не съм взела никакви предпазни мерки!

Този драстично несъответствуващ на нравите на епохата призив го хвърля в известен смут, но в крайна сметка го отдава на някои сериозни пропуски, които Аржентина все още бележи, въпреки очебийната си европеизация и валутния си борд. И оттук, бидейки трогнат от молбата й, със страстно ръмжене обещава да се изкиха извън системата. Както и прави най-добросъвестно четири минути и двайсет секунди по-късно — малко прибързано, вярно, но щастливите стонове на съебеседничката му го навеждат на мисълта, че се е отчел напълно задоволително. След което остава неподвижно проснат върху ложето на страстта си — бик, превърнал се във вол по силата на изживяното.

В момента, в който го прекрачва на път за банята, навигаторката му с удивление отбелязва:

— Бога ми, добре направих, че те предупредих! Ама че продуктивност! Какъв жребец, по дяволите!

Нашичкият се чувствува поласкан от констатацията. Всъщност това е и една от специфичните му характеристики, предизвикваща неизменно смущението на любителките на духовата музика.

Лебедово езеро! Асуанският язовир! Езерото Титикака!

Излял се до капка и щастлив като селски нерез по пости, той блажено се изтяга на леглото, докато благородното му пособие на съблазнител сладостно се прехласва в негата на преял смок. Спохожда го мисъл за очарователната му дружка, която дреме на плажа. Може би вече се е събудила и отсъствието му я тревожи. Не е изключено дори да се разтъпче до тоалетните… А е ревнива като гърбава младоженка, душичката! Трябва на всяка цена да си изработи алиби: да речем, подлютеният черен фасул на обед му е спретнал номер и се е наложило да отскочи до аптеката, за да купи сода „Ено“. Да, но тя ще да поиска да види флакончето… Не, трябва да измисли нещо друго! А и не е редно, след като е ударил бройката да се изсули като мокра връв, зарязвайки прелестната си коебекипьорка в разгара на подмиването. Така де, noblesse oblige^[3].

Би трябвало, след като муцито си приплицика цуцито, да я възнагради с няколко признателни целувчици, туширайки я в заключение с класическия при подобни обстоятелства дълбочинен езиков сондаж. Още повече, че е истински шампион във въпросната спелеологична дисциплина: дългата му и чевръста шпакла гъделичка сливиците „им“ по такъв допингиращ начин, че на състезателките почти винаги им се приисква отново да пробягат трасето.

И в очакване да осъществи на дело тази сияйна производствена перспектива, юначагата се унася в дълбокия сън на задоволен плужек. Стаята е прохладна, полумракът действува опияняващо. Присънва му се сън, който по-късно трудно ще си спомня: лежи гол в компанията на сладострастна туземка върху килим от мъх до жизнерадостно каскадиращ водопад. Наоколо чуруликат ли, чуруликат всевъзможни екзотични пилци. Ненадейно отнякъде се пръкват дървари и се заемат зверски да млатят по пейзажа, поваляйки огромни дървета. Събуждат го именно ударите на брадвите им, които наяве се оказват удари по вратата. Отваря очи и тутакси си дава сметка както къде е, така и каква я е свършил. Някой продължава свирепо да бъхти вратата.

Сърцеедът се изстрелва от леглото и пропява пред банята:

— Скъпа! Чука се!

И тъй като никой не му отговаря, отваря вратата, констатира наличието единствено на полагащия се санитарен фаянс и логично заключава, че партньорката, явно разнежена от приликата му със спящия младенец, се е изнизала, без да посмее да го събуди. Тази проява на загриженост и доверие така го трогва, че едва не се просълзява.

Междувременно ударите по вратата амплитудират все по-застрашително, поради което той спешно навлича захвърлените си на пода бански, и отива да отвори. Нещо смътно смущаващо го смущава, но тъй като е все още замаян, прозрението го спохожда както значително, така и безполезно по-късно. Озовава се лице в лице с някакъв служител на хотела и с един униформен полицай. Фуражката бълва насреща му дълга фраза на испански, която той възприема само фонетично и ни най-малко смислово. Установявайки невежеството му, хотелският служител превежда:

— Senor полицаят би искал да знае какво се е случило в тази стая.

Мозъкът на контето кипва като забравено върху печката мляко под напора на хиляди, коя от коя по-щури хипотези: тъмнокосата девойка си има ревнив съпруг, който е наредил да я следят и сега окошарването за прелюбодеяние му е в кърпа вързано; или пък…; сигурно…; а може би…; а ако…; нищо чудно…; не е изключено…; вероятно…; не дай боже… дай боже… и т.н.

И тъй като продължава да немее, ченгето безапелационно се намъква в стаята, дръпва завесите и натиска копчето, задействуващо механизма на щорите. Нежният полумрак мигом се евакуира под напора на нахлулата безмилостна светлина.

Гузен като уличен в онанизъм евнух, все така обърканият прелъстител шашардисано следи щъкането на полицая из стаята, което наподобява донякъде изнасилване. Блюстителят на реда прилича на диаричен ветеран, нахлул в клозета на графинята след превземането на замъка. Любовникът на фриволната лейди Плажърлей започва искрено да съжалява за отсъствието на последната. Тя би могла да поговори с тях, да им обясни, да ги убеди, да ги разубеди, да ги… изобщо, с една дума. Чувствува се (прелъстен и) изоставен, смазан от сгромолясалото се върху крехката му анатомия бреме на греха.

Отново го стряска мисъл за едромащабната му метреса. Ако се получеше гаф, очакваше го паметен лобут, мариз, тупаник или кьотек — изберете което искате. И тогава — Goodbay, сладка безметежна ваканция; Adios, мила сиеста с полови изненади; Ciao, благи привечерни срещи на чашка с други французи, срещнати случайно по тези далечни краища! Ще му изиграе в галапредставление — както неведнъж досега впрочем! — класическата си сценична трилогия, включваща импресиите „Обезумялата горила“, „Истеричната фадрома“ и „Неврастеничната слоница“! Пък и е доста яка, русалката му с нифма! Досущ панаирджийски борец, чиито „сармички“ биха вързали на моряшки възел и динозавър!

Ченгето се е вторачило в разхвърляното легло, насред което под ярките слънчеви лъчи загадъчно искри Мъртво море. Гледката на ширналото се семепространство очевидно сериозно го озадачава. А любовникът — еднодневка си казва, че така, наблюдаван от един полицай, изсипалият се в еуфорията на партито детероден коктейл приема някак опасен и зловещ вид.

В порив на свръхусърдие служителят също хуква да ръшне из стаята и, заобикаляйки леглото, ненадейно сепнато подрипва и надава неистовия писък на клиент, сбъркал вратата на панорамния ресторант с един от прозорците. Ченгето тутакси се предислоцира по направление, хвърля поглед на „нещото“, запокитило в такъв смут служителя, и тозчас връхлита върху смръзналия се прелюбодеец с гол пищов в ръка. Последният всъщност е не само, но и напълно излишен, тъй като нещастникът и без това е на път да припадне. Ченгето напълно безпроблемно му щраква белезниците, след което с дружески удар между плешките го изстрелва по посока на критичната зона.

И свръхпроизводителният тъпкач вижда; и се вцепенява от изумление, недоумение, смущение и… — ение; и се запитва случвало ли му се е да види подобна сцена в някой от филмите от категория „Б“, към които изпитва особена слабост. Тялото на съвсем наскоро изконсумираната от него тъмнокоса девойка лежи от дясната страна на леглото, при това ситно накълцано с нож.

Забучвайки го в послеслов в гърлото й, убиецът й е оставил за спомен оръжието си на труда, което се струва странно познато на нашия Казанова, и то по съвсем обяснима причина: става дума и въпрос за един от ресторантските ножове, с които хотелът оборудва клиентите си, за да се насладят на вкусните локални мръвки. Нож с дръжка от тъмно, гарнирано с медени халкички дърво и с триъгълно острие, какъвто злощастникът бе използувал по време на обяда.

Полицаят се приближава до телефона, набира някакъв номер и подхваща бързооборотна изповед в слушалката, докато хотелският служител хлътва в тоалетната и започва да й обяснява надълго и нашироко какво е ял последния път, придружавайки разясненията си с цветни драйфпозитиви.