Питър Дейвид, Майкъл Ян Фрийдман, Робърт Грийнбергер
Без наследство (15)

Глава петнадесета

Докато Кърк се изкачваше с турболифта към командната зала, размишляваше върху системата от правила за чест на воините ритрамени. Разярени от това, че са заловени, а не убити, те не изпитваха каквото и да е угризение на съвестта за разкриване идентичността на тези, които са ги наели, или пък, че са подсигурили на капитана пълен списък на компонентите, които са откраднали.

Но твърдяха, че са нямали представа за какво може да бъде използвано оборудването. Кърк се надяваше неговите офицери да имат някакъв напредък по този въпрос.

Вратата се отвори и той влезе в командната зала. Почти веднага Сулу се извърна на креслото си, за да го поздрави.

— Визитата полезна ли беше, сър?

— Горе-долу, мистър Сулу, горе-долу — и като се обърна към Чеков, каза: — Младши лейтенант, следвайте курс обратно към Паратуул.

— Курсът е зададен, сър.

— Мистър Сулу, шест светлинни скорости.

— Много добре, джентълмени.

Като тръгваше към Спок, капитанът дочу Чеков да мърмори:

— Чувствам се като футболна топка заради начина, по който подскачаме из този квадрант.

Чу и отговора на Сулу:

— Но, Чеков, по какъв начин се става добър навигатор? Практика, практика и повече практика.

Последва болезнена въздишка от страна на Чеков.

— Пето ниво наистина — измърмори Сулу едва-едва.

Като обиколи командната зала, Кърк спря при Спок. Офицерът учен беше дълбоко погълнат от изучаването на информацията за корабите нападатели.

Като забеляза присъствието на капитана, Спок се изправи на крака и каза:

— По-лошо е, отколкото очаквах.

Кърк го погледна.

— Какво имаш предвид?

Вулкан се намръщи.

— Сега паратаа разполагат с технологичните съставки, за да построят доста модерно и опасно оръжие.

— Да, те това правят — добави Скот от инженерната станция. — Мистър Спок, вашата хипотеза се потвърждава от техническите бележки, които имам в офиса си.

— Доразвийте тезите си, джентълмени — настоя Кърк.

Вулкан се съгласи.

— Изглежда, че паратаа притежават необходимото, за да построят плазмено оръдие — обясни Спок.

Капитанът подсвирна.

— Спомням си, че съм чел доклади за тази програма. Какво стана с нея?

Спок сви рамене.

— Учените от командата Старфлийт развиха технологията до ниво производство. Те даже конструираха малък работещ модел. Обхватът му беше доста ограничен, но разрушителната му способност — доста впечатляваща. Истинското оръдие може да унищожи света.

— Чудесно — каза Кърк.

— Да, сър — отвърна Скоти, — това е коварно чудовище. Плазмата, която се използва, е йонизиран газ, обогатен с електрони и положителни йони, съчетани по такъв начин, че да неутрализират електрическия заряд и да позволяват той да бъде контролиран чрез магнитни полета. Когато плазмата влезе в контакт със силовото защитно поле, противопоставянето на енергиите резултира в опустошително разрушение. Оръжейните експерти на Старфлийт никога не могат да се обосноват достатъчно добре, за да поставят такова оръжие на борда на космически кораб. И причината не е само една. Това проклето нещо ще накара ускорителните двигатели да работят извън границите на сигурността. Що се отнася до мнението ми, щастлив съм, че те не са успели да построят истинския модел.

— Но сега паратаа, управлявани от войнолюбиво правителство, притежават средствата да построят точно такова оръдие — заяви Кърк.

— Но защо ще искат такова оръдие, ако вече управляват своя свят? — запита Скот.

— Защо наистина? — повтори Спок.

Кърк се замисли над този въпрос и откри един зловещ отговор.

— Мистър Сулу, кои населени светове са най-близо до Паратуул?

— Вие не мислите, че… — започна Скоти.

Капитанът го прекъсна:

— Не можем да го пренебрегнем, мистър Скот. Спок?

— Колониите Ксаридиан, сър.

— И следващата, най-близо?

Вулкан направи пауза, за да прехвърли наум данните. Кърк винаги се чудеше на способността на вулканите да запомнят и обработват голямо количество информация. От друга страна, за да управляват по този начин ума си, те намаляваха емоционалния си капацитет — нещо, което капитанът със сигурност никога не би искал да направи.

— Следващата най-близка населена система — започна Спок — е извън границите на Федерацията, може би в хегемонията Горн. Разбира се, паратаа са също в обхвата на неизследваната територия.

— Подозирате ли, че ще използват оръдието срещу Горн? — запита Кърк.

— Съмнявам се, капитане.

— Капитан Кърк — извика Сулу от кабината на щурмана, — засякох движение далече от Паратуул. Няколко точки, засечени от нашите сензори с голям обхват.

— Курс? — запита Кърк и тръгна към командното си кресло.

— Съдейки по настоящия им курс — отвърна Чеков, — те отиват директно към свободното космическо пространство. Корабите се движат с пет светлинни скорости.

Кърк се обърна към Спок и зачака информация от неговата станция.

— Мародерите ли са, Спок?

— Не — отвърна Вулкан. — Конфигурацията е типична за паратаа. Те използват стандартния си петоъгълен строй на полет. Но нашите сензори улавят и нещо в центъра на строя. Нещо, което се държи там от лъч влекач.

— Боже господи — каза Кърк тихо. — Оръдието!

— Доста вероятно, сър — потвърди Спок. — И те са разгърнали защитните си полета, за да го предпазят.

Чеков се обърна към Кърк и добави:

— Сър, корабите пътуват към системата Сигни Максима. Ще пристигнат след четири часа и петнадесет минути.

Преди Кърк да попита, забеляза, че Вулкан вече беше започнал да търси карти на Сигни Максима. Усмихна се мрачно и изчака няколко секунди Спок да приготви рапорта си.

Както очакваше, офицерът учен се обърна и каза:

— Сигни Максима е жълта звезда със седем планети и два астероидни пояса. Худ са я начертали преди около седемнадесет години. В доклада им се говори за живот на четвъртата планета от системата. По това време обитателите са оценени с няколко пункта по-долу от нашето общество и тяхната планета е обявена извън границите на целия Федерален трафик.

— Защо тогава паратаа ще искат пътят им да минава през Сигни Максима? — учуди се Сулу.

Кърк отговори, без да го погледне.

— Завоевание, мистър Сулу. Тези надути правителствени лидери на Паратуул вече са поробили собствените си съпланетници и сега притежават средство да поробят останалите светове.

— Логическо предположение, капитане — сухо отбеляза Спок от мястото си.

На Кърк му предстоеше да направи труден избор. Той можеше да се изправи пред правителството на Паратуул с подозренията си или да започне да преследва конвоя. Ако беше прав за намеренията на паратаа, конвоят щеше да използва оръдието, за да унищожи една беззащитна и безпомощна раса.

Но какво щеше да стане, ако има и други готови оръдия? Имаше и един още по-съществен въпрос: можеше ли „Ентърпрайс“ да се справи с оръжие, което е достатъчно мощно, за да разкъса нейните защитни полета?

Нямаше време за обсъждане, така че реши смело.

— Чеков, задайте пресечен курс. Сулу, шест и половина светлинни скорости. Уверете се от инженерната станция, че двигателите са напълно натоварени. Палмър, червена тревога.

— Да, сър — долетя краткият отговор.

Докато Кърк сядаше в централното кресло, сирените завиха и всички светлини светнаха червено. Капитанът се облегна назад и се замисли за момент.

Още веднъж, за сравнително къс период от време, искаше да въвлече екипажа си в битка. Наистина те успяха срещу наемниците ритрамени, но сега се изправяха срещу доста различен противник — срещу оръжие с впечатляваща мощ. Кърк трябваше да помисли стратегически, да планира действията си предварително, така че съвсем малко да бъде оставено на шанса.

— Лейтенант Палмър, свържете ме по вътрешната линия с всички, моля — заповяда той. Един звук показа, че комуникационната система е активирана. Като натисна бутон от дясната страна на креслото си, той каза: — Тук е капитанът. На път сме да влезем в политически нерегулирано космическо пространство, където може би ще срещнем група кораби на паратаа. Моля, пригответе се за сражение — Кърк направи пауза. — Знам, че през последните два дена за четвърти път ви моля за това. Бих искал обстоятелствата да не са такива, но нямаме друг избор. Всичко, за което ви моля, е да дадете най-доброто от себе си. Капитанът изключва.

Спок отиде до Кърк и предложи:

— Имаме четири часа. Искате ли храна?

— Не, Спок. Искам всичко да свърши. Изглежда, че паратаа са доста досадна раса.

Спок поклати глава.

— Би трябвало да имат благоразумието да обединят своята планета с просто въображение.

— Тази битка… — започна Кърк вяло — е така безсмислена. Понякога се чувствам като дипломат, понякога — като изследовател, а сега трябва да съм войник. И не мисля, че има достатъчна причина за такава лудост.

— Разбирам, сър. Вие не търсите сражения. Вие искате разбиране. То е… за препоръчване.

Капитанът го погледна с усмивка.

— Благодаря ви, Спок.

Двамата приятели се съсредоточиха върху приготовленията на екипажа в командната зала. Капитан-лейтенант Джиото докладва няколко минути по-късно. Той държеше някакъв инструмент в ръцете си.

— Капитане — каза той, — проучих докладите на Старфлийт за паратаа. Техните кораби са от обикновен тип с ускоряващи двигатели. Те са по-малки от нашите и следователно имат по-малки екипажи. И предпочитат да проектират корабите си за определени функции — направи пауза. — Очевидно е, че корабите, които нашите сензори засякоха, отговарят на тези, които са проектирани за защита.

— Но сега те ги използват за нападение — отбеляза Кърк. — Продължи.

Джиото се намръщи.

— Те използват стандартни лъчеви оръдия и фотонни торпеда. Не виждам никаква причина да не можем да ги избегнем или да ги унищожим, ако се стигне до това.

Кърк поклати глава.

— Благодаря, мистър Джиото — и се обърна към щурмана: — Мистър Сулу, поработете по този въпрос. Проверете няколко варианта на модел атака и разберете какви са шансовете за унищожаване на двигателите и оръжията им. Няма да призная нищо друго, освен стопроцентова прецизност.

— Да, сър — каза Сулу. Той взе комуникатора и се свърза директно с оръжейната зала.

— Мартин е — дойде отговорът.

Капитанът се зарадва, като чу, че Мартин е на дежурство. Той винаги се чувстваше по-сигурен, когато тя командваше оръжейниците. Умът й работеше бързо и ефикасно.

— Специалист Мартин — каза Сулу, — тук е командната зала. Изпращам ви информация за наши потенциални опоненти и ще проверим няколко варианта. Разполагаме с четири часа преди контакта — изобилие от време, за да се подготвим. Съгласна ли сте?

— Съгласна съм, мистър Сулу. В момента получаваме информацията. Може би ще проверим първо нашите рутинни модели и ще продължим да ги модифицираме.

Кърк забеляза, че, както винаги, Мартин е готова да започне от буквара и след това да го захвърли, когато нещата достатъчно се изяснят. Нейното умение определено помогна за победата над корабите на ритрамените.

През следващите няколко часа Сулу и Мартин проиграваха различни варианти. Първата битка имаше акуратно пресметната точност от шестдесет и седем процента. Прекалено малко, за да са спокойни. Бяха стигнали до вариант с осемдесет и девет процента, когато и двамата се съгласиха, че трябва да починат малко.

Междувременно, както отбеляза Кърк, останалите офицери бяха заети със съответните приготовления. Чеков проверяваше звездните карти в този сектор от космическото пространство. Заедно със Спок сравняваха бележките за космическите явления, които при предишните проби бяха пропуснали да отбележат. Вулкан със своите офицери учени наблюдаваше мъглявината, като добавяше информацията към масива от данни в библиотечния компютър.

Доброволката Марта Лендън дойде в командната зала, като носеше поднос с чаши за дежурната смяна. Както обикновено Спок взе една чаша, но останалите й благодариха за вниманието и отказаха. Лендън се задържа малко повече при навигационния пулт, където Чеков беше доста зает.

— Всичко наред ли е, младши лейтенант? — запита тя.

Чеков погледна нагоре малко изплашен от въпроса.

— О, а, да, доброволец…?

— Марта Лендън — отвърна тя с усмивка.

— Благодаря — каза той, като за първи път забеляза, че русата й коса беше плътно прибрана и че имаше светли очи.

Като му се усмихна още веднъж, този път още по-насърчително, Лендън се завъртя на пети и бързо излезе от командната зала.

Кърк не пропусна тази малка сценка и лицето му се озари от усмивка. Разбира се, не беше най-доброто време, за да се завързват запознанства, но човешката природа е трудно да бъде управлявана.

Той отново се съсредоточи върху корабния дневник. Палмър се беше свързал и със Старфлийт и с „Лексингтън“. Този път сигурно ще се срещнат с Уесли близо до Паратуул.

— Капитане, сензорите показват, че ще бъдем в контакт с формацията Паратаа след двадесет минути — обяви Спок.

— Палмър, отвори канала — каза Кърк и направи пауза в очакване на сигнала, който оповестяваше, че каналът е отворен. — Тук е капитан Кърк от „Ентърпрайс“. Знаем какви са вашите цели и не можем да ви позволим да направите това. Вярваме, че ще пожелаете да върнете откраднатата от Федерацията апаратура. Моля, отговорете.

Изминаха няколко секунди, но отговорът дойде — само аудиосигнал. Капитанът веднага позна начина, по който говореха паратаа.

— Чуваме ви, капитан Кърк, но няма да ви се подчиним. Аз искам тази слънчева система да принадлежи единствено на паратаа и ви съветвам да се оттеглите от нея. Предупреждавам ви, че сме се приготвили да се отбраняваме при вражеска интервенция.

Тези думи изненадаха капитан Кърк, но той бързо се съвзе. Като се наведе напред, каза:

— Населението на Сигни Максима не би могло да се защити. Ние няма да стоим и да гледаме как вие ги атакувате. Този кораб е готов да ви спре с цената на всичко. Предупредени сте.

— Още веднъж, капитан Кърк, НИЕ ВИ предупреждаваме. Вие можете да не ни допуснете до вашата скъпоценна междупланетна клика, но не можете да не ни допуснете до тази система. Разполагаме със средства да правим това, което искаме, и сега искаме да разрушим вашия кораб.

Сигналът прекъсна. Палмър погледна към Кърк и сви рамене. Вероятно нямаше никакви признаци за по-нататъшна комуникация.

— Червена тревога — нареди капитанът. — Сулу, оръдията на предна линия с пълна мощност. Нека видим какво сте свършили с Мартин. Защитното поле на максимум — и като натисна комуникационния бутон, каза: — Командната зала до инженерната станция. Скоти, готови ли сме за битка?

— Ако трябва да се бием — да, сър — отвърна Скот. — Но не мога да си представя какво ще стане, когато те започнат да стрелят с плазменото оръдие. Екипът за контрол на пораженията е в готовност. В действие са животоосигуряващият екип и оръжейниците.

— Много добре, Скоти. Сулу, запознайте ни с обхвата на оръдията, но бъдете готов за маневри. Мистър Чеков, бъдете готов за бързи изчисления. Целта ми е да заемем позиция между вражеската флотилия и планетата.

И Сулу и Чеков потвърдиха изпълнението на заповедите и се заеха с работа. Светлините бяха червени и в командната зала нямаше нито един, който да не работеше трескаво. Кърк наблюдаваше сензорите над рамото на Сулу.

— Капитане — каза Вулкан, — запознавам се с мощностния строеж на плазменото оръдие. Ако те са го конструирали съгласно спецификациите, ще са нужни четиридесет и пет секунди, за да се създаде първоначален заряд. След освобождаването му той се възобновява в десетсекунден интервал.

Кърк се обърна към щурмана.

— Имате прозорец, Сулу. Ще имаме достатъчно време, за да атакуваме в тези десетсекундни интервали.

— В оръдието ли да се целя, сър? — попита щурманът.

Кърк поклати глава.

— Не, лейтенант — отвърна той, — целете се в корабите на паратаа — след което измърмори: — Въпросът е дали ще успеем да извадим от строя достатъчно техни кораби, за да разхлабим малко хватката им около оръдието, преди те да са ни извадили от строя.

— Да, сър — отвърна Сулу в потвърждение, че е разбрал идеята на капитана. Гласът му винаги ставаше по-дълбок, когато напрежението се повишаваше.

„Ентърпрайс“ се движеше с предишната си скорост, но петте кораба на паратаа не намалиха. На екрана екипажът можеше да види плазменото оръдие. Беше доста голямо — близо половин кораб на паратаа. От двете страни на чудовището имаше прикрепен по един варел. То цялото беше оплетено с жици и към него беше закрепена допълнителна апаратура.

„Не изглежда много елегантно — помисли си Кърк. — Но все пак паратаа са го строили да бъде оръжие, а не предмет на изкуството.“

Мислите му внезапно спряха, когато той забеляза, че оръдието, което беше в центъра на конвоя и се носеше от пет светли транспортни лъча, започна да присветва в единия край. Беше опасна, жестока, огненочервена светлина. Екипажът видя тази червенина да се завърта бавно, като се отдалечаваше от планетата и се насочваше към „Ентърпрайс“. С всяка изминала секунда червенината увеличаваше интензивността си, докато заприлича на вулкан, готов за изригне.

— Дръжте се! — извика Кърк. Миг по-късно щитовете на кораба изпращяха при удара от плазмата. Тя беше толкова мощна, че обля щитовете само за част от секундата и корабът така се разклати, сякаш не можеше да бъде овладян за дълго време.

Екипажът в командната зала беше залепен за облегалките на креслата, а червената светлина за тревога премигна. Когато корабът възвърна равновесието си, Кърк поиска доклад за състоянието му.

— Щитовете се държат, но са с ефикасност седемдесет и три процента — оповести Чеков.

— Сулу, стреляйте с оръдията! — нареди Кърк.

Два лъча близнаци напуснаха совалката и се насочиха към целите си — директен удар към щитовете на водача на корабите на паратаа.

— Три от техните щитове са извън строя — заяви Спок, без да се изправя.

— Стреляй! — извика Кърк.

Огънят от оръдията премина през космическото пространство и се насочи директно към корабите на паратаа. В същото време два от техните кораби стреляха със собствените си оръдия. Когато щитовете на „Ентърпрайс“ посрещнаха тези изстрели, екипажът го усети, но не можеше да става и дума за сравнение с изстрела от плазменото оръдие.

Сулу оповести:

— Корабът водач загуби мощност. Плазменото оръдие ще се възпламени след пет секунди.

— Сулу, запалете двигателите! — извика Кърк.

— Да, сър — долетя отговорът точно когато оръдието стреля още веднъж. Но понеже корабът беше в движение, плазмата успя да порази само част от щитовете. Въпреки това беше достатъчно, за да претовари някои от корабните системи. От говорителите се понесоха рапорти за множество разрушения.

— От строя е излязъл шести щит. Останалите щитове са разгърнати така, че да компенсират — докладва Спок. Той се обърна към капитана. — Сър, плазмата разяжда целостта на щитовете. Двете форми на енергия в комбинация са неуловими. Няма да издържим дълго, ако продължим да понасяме директни удари.

— Огън! — извика Кърк.

Сулу натисна бутоните. Лъчите разрязаха щитовете на противниковите кораби и удариха по корпусите им. След това той се прицели в кораба, който се намираше точно срещу „Ентърпрайс“. И като стреля отново, със задоволство отбеляза ефекта от попадението.

— Изкарахме три кораба от строя — обяви с усмивка Сулу. — Плазменото оръдие се зарежда с нов заряд. Един кораб изстрелва фотонно торпедо.

Кърк сграбчи облегалките за ръце на креслото и нареди да бъде увеличена скоростта на совалката. Маневрата беше успешна. Торпедото не ги уцели.

Но останалите два кораба на паратаа успяха да се обърнат и да насочат плазменото оръдие право към совалката. Плазменият лъч беше изстрелян. Той разряза космическото пространство и се насочи право към „Ентърпрайс“.

Лесли, със сетни сили, едва успя да се задържи близо до инженерната конзола. Чеков почти беше изхвърлен от креслото. Отново светлините премигнаха и от нарасналия шум Кърк разбра, че екипажът по контрол на повредите е доста зает.

Той набързо огледа командната зала и погледът му се спря върху екрана. Оръдието се носеше безшумно из космоса, като змия, готова да извади езика си всеки момент.

Сулу каза:

— Оръдието ще бъде готово след осем секунди.

— Следващият удар ще причини структурни повреди — отбеляза Спок спокойно.

— Сулу, Z плюс пет хиляди метра! Сега! — извика Кърк.

Маневрата отново беше успешна и огънят от оръдието не ги уцели. Но Кърк не беше доволен, тъй като избегнаха удара на косъм.

— Нека довършим това — каза капитанът. — Сулу, стреляйте по останалите кораби с оръдията и с фотонните торпеда. Претоварете защитните им полета. Искам добър удар по оръдието.

Сулу разбра командата и отвърна по комуникатора:

— О’кей, Мартин, нека ги накараме да подскочат така, както проиграхме последния вариант.

Кърк наблюдаваше с интерес екрана. Беше ясно, че атаката им е претоварила някои от системите на вражеските кораби, но не толкова, колкото бе очаквал.

Сулу се обърна в креслото и каза на Кърк:

— И двата кораба имат транспортни ключалки върху оръдието, сър. То ще стреля всеки момент.

— Скот до капитана. Губим контрол върху системите отляво и отдясно. Някои от разклонителите на мощност са разтопени. Още един удар от плазменото оръдие и със сигурност излизат от строя и ускоряващите двигатели.

Стискайки зъби, и като се правеше, че не чува предупреждението, Кърк изрева:

— Стреляйте, Сулу! Дайте им всичко, което имате!

Сулу хладнокръвно се обърна и удари по бутоните. Всички наблюдаваха изстреляните фотонни торпеда и лъчите от оръдията.

Секунди преди да достигнат целта си, плазменото оръдие стреля още веднъж. Ударните вълни от експлозията отново запокитиха членовете на екипажа на различни страни из командната зала.

Кърк едва се задържаше в креслото, сграбчил облегалките за ръце:

— Спок — извика той, — положението ни!

Вулкан бързо погледна екрана:

— Оръдието вече не е под контрола на паратаа. Те обаче сигурно имат дистанционно управление на механизма за стрелба. Оръдието отново подготвя заряд — след седем секунди.

Гласът на Скоти долетя по комуникатора:

— Инженерната станция до капитан Кърк! Корпусът на совалката е пробит, сър! Капитане, не можем да продължим!

Кърк се вторачи в екрана. „Всичко е наред, мистър Скот! — помисли си той. — Малко късмет и няма да ни се налага да продължаваме.“

— Насочете лъчите към оръдието! — каза той високо. — Пригответе фотонните торпеда!

— Лъчите насочени — обяви Сулу студено. — Фотонните торпеда готови!

— Завържете се добре всички! Огън!

На екрана ясно се виждаше как оръдието искреше при всеки удар от лъч или фотонно торпедо. За момент нищо повече не се получаваше.

Но след секунди то избухна и се стопи.

Кърк знаеше какво ще последва.

— Мистър Сулу, цел две-едно-три, позиция петдесет и четири!

Пръстите на Сулу заиграха по бутоните, но „Ентърпрайс“ не работеше с пълна мощност. Корабът се завъртя мудно, като се опитваше да избегне ударната вълна.

Преди тя да ги връхлети, капитанът си помисли:

„Не е ли ирония? Да убиеш някого, но след това да бъдеш хванат в предсмъртните му гърчове!“

Но „Ентърпрайс“ все пак се оказа достатъчно бърз. Ударната вълна не успя да го разцепи въпреки силата си.

Кърк въздъхна облекчено. Спок се надигна от креслото и се втренчи в екрана.

— Оръдието е разрушено, капитане. Защитното поле е възстановено, но с минимална енергия.

Капитанът кимна.

— Палмър, отворете канал до кораба водач на паратаа.

— Каналът отворен, капитане.

— „Ентърпрайс“ до командира на паратаа.

Този път отговорът беше и визуален, и звуков.

— Тук е командир Чак — чу се типичният глас на паратаа. Чак беше доста потен, а над едното око имаше рана, която кървеше.

— Чак, показахме ви, че си държим на думата. Сигни Максима не е в пределите на паратаа. Вашите хора са обвинени в убийство, произволно разрушаване и кражба.

Усмивка премина по лицето на Чак.

— Аз съм воин, Кърк. Аз не познавам друг живот, освен този на завоевателя. На нашата фракция й бяха нужни доста години, за да получи контрол върху нашия свят. Не съм кротък и няма да бъда.

Кърк нервно погледна към Спок, за да разбере дали Чак няма саморазрушаващ механизъм — такъв, какъвто имаха ритримите. Спок провери и поклати глава в знак на отрицание — това означаваше, че самоубийството не е възможно.

Капитанът обърна погледа си към екрана.

— Кажете ми, Чак, какво се надяват да получат вашите хора?

— Това, което вие отричате, Кърк. Нашите хора са обединени от едно правило. Ние бяхме готови да влезем в контакт с другите светове в космоса. Ние искахме да сме част от вашата толкова всемогъща Федерация, но вие казахте, че сме варвари и че не уважаваме „правата на индивида“. Глупости! Някой се страхуваше от нас, Кърк. Но ние се намирахме между Горн и Федерацията — прекалено стратегическо място, за да бъдем оставени сами за дълго. Решихме, че няма да чакаме някой друг да ни контролира и да управлява съдбата ни. Направихме си планове. Инвестирахме част от богатството си, за да наемем учени от Федерацията, и ги използвахме да научим всичко, което вашите посланици никога няма да споделят с нас. Толкова много предатели около вас, Кърк. Тц, тц — изглеждаше, че Чак не се тревожеше за раните си, но зад него Кърк виждаше, че екипажът по възстановителните работи ремонтираше пулта за контрол на оръдията и оказваше помощ на един ранен. Изглеждаше, че корабът на паратаа е претърпял по-големи поражения, отколкото „Ентърпрайс“. — Вашите учени — продължи Чак — ни казаха за едно оръжие, които вие не притежавате — плазменото оръдие. Казаха ни как да се сдобием с апаратурата, която ни беше необходима. Така че просто трябваше да открием начин, по който да се сдобием с необходимите компоненти. За щастие ние вече имахме контакти с ритримите и знаехме, че можем да разчитаме на тяхната помощ. Беше изгодно и за двете страни. Всичко вървеше гладко — изразът на лицето на Чак се промени. По него се четеше голямо съжаление. — Докато се появихте вие. Не очаквахме Федерацията да ни открие толкова бързо. Смятахме за необходимо да ускорим програмата и да напуснем орбита само с едно работещо оръдие. Има други, разбира се, които се конструират в момента. Не можете да ни спрете лесно, Кърк.

Докато обмисляше отговора си, Кърк изглеждаше мрачен и разгневен.

— Точно обратното, Чак. Изваждаме ви от играта. Днес. Сензорите ни показват, че и петте ви кораба са повредени и не могат да влязат отново в битка. А що се отнася до другите плазмени оръдия, които се строят — Старфлийт ще дойде, за да ги демонтира. Скоро, можете да сте сигурен — Кърк застана пред щурмана, като се приближи до екрана. — Сега можете отново да се хванете за сабята или да поговорим за телепортирането на оцелелите на борда ни и за транспортирането им обратно на Паратуул. Изборът е ваш.

По лицето на Чак се изписа учудване, но в същия момент картината изчезна. Кърк поклати глава — беше получил удовлетворение от разговора. След това огледа командната зала:

— Жълт сигнал за тревога, мистър Спок. Какво е състоянието?

— Претърпели сме поражение на четири от палубите и имаме една сериозна повреда в корпуса. Мистър Скот докладва, че си запазваме възможността за движение в границите на пределните норми.

— Не е лошо, мистър Спок — каза Кърк. Натисна един бутон на креслото си и се свърза с лазарета.

— Маккой е тук, Джим.

— Как е?

— Загубихме един от инженерния сектор, когато системите дадоха на късо — нещастен случай — и още петима, когато корпусът беше пробит — последва пауза. — Боже господи, Джим, трябваше ли тази битка да продължи толкова дълго?

Кърк направи гримаса. Всичко това за шепа гладни за власт деспоти.

— Бих искал да не беше така, Боунс. Скоро ще сляза долу. Кърк изключва — сложи ръка пред носа си и кихна. Това беше следствие от напрежението и адреналина. Всичко беше преминало. Пое дълбоко дъх и стана. — Мистър Чеков, задайте курс обратно към Паратуул. Сулу, Палмър, моля, координирайте с хората на Чак и вижте дали имат нужда от помощ. Ако нямат, ние ще ги следваме по обратния път — след това се обърна към Спок и каза: — Поемете управлението!

Спок кимна и зае мястото на Кърк.

Доволен от начина, по който се развиха събитията, капитанът се покачи на горната палуба и огледа екипажа си. Едва забележима усмивка премина през лицето му. Забави се малко, преди да влезе в турболифта.

— Вие всички се представихте добре — каза той. Хората му се обърнаха към него. — Мистър Сулу, моята признателност на специалист Мартин и нейния екипаж. Приятна почивка! Заслужихте си я.

След това влезе в турболифта и се запъти към стаята си, за да подремне поне няколко часа.