Питър Дейвид, Майкъл Ян Фрийдман, Робърт Грийнбергер
Без наследство (13)

Глава тринадесета

Чеков въздъхна. Да намерят нападателите, се оказваше по-трудно, отколкото бе очаквал някой от тях.

Сулу, който седеше до него, се обърна и каза:

— Стеснете обхвата си с още хиляда километра.

— Да, мистър Сулу — съгласи се руснакът. — Все още нищо.

— Опита ли с увеличение на частта от спектъра, с който сканираш?

— Разбира се.

— О’кей. Тогава опитайте с широкообхватните сензори и ги настройте на три-четиринадесет, позиция две-четири.

Пауза.

— Все още нищо.

— Още веднъж.

Чеков поклати глава. Може би Скоти е сгрешил. Може би отрицателните йони, които е открил, са били някакви червени точици, които са го заблудили.

— Все още никаква следа от тях — изкоментира унило младши лейтенантът.

— Не се предавайте! — отвърна Сулу. — Нека изследваме сектор три-четиринадесет, позиция едно-шест.

Чеков се съгласи:

— Да, сканирам сега. Нищо — и се завъртя на стола си, за да може да вижда научния сектор. — Всичко ли е калибрирано така, както говорихме?

— Да, да — отвърна офицерът, който седеше на мястото на Спок в научната станция.

Що се отнася до Вулкан, той самият седеше и наблюдаваше картината от командното кресло. Нямаше и капка съмнение, че предпочиташе да седи в креслото в научната станция, но когато капитанът не беше в командната зала, нямаше друг избор.

Сулу се обърна към мониторите си и отново започна детайлно да проучва схемите на секторите, които предаваха сензорите. На екраните се появяваха непрекъснато нови и нови данни. Чеков можеше да ги наблюдава от мястото си.

— Павел, има група от свободно летящи астероиди точно в края на този сектор — и той посочи въпросния квадрант. — Опитайте се да ги фокусирате.

Чеков натисна три бутона, настрои картината с контролните потенциометри и въздъхна:

— Нямаме късмет, сър. Изглежда безнадеждно, нали?

— По такъв начин ли трябва да говори един навигатор на „Ентърпрайс“? — подразни се Сулу. — Не са ви учили на това в академията и не сте мислили по този начин, когато сте преминавали през Малтийския лабиринт.

Руснакът го погледна:

— Знаете за това?

Сулу поклати утвърдително глава.

— Новините пътуват и навярно сте удивен колко бързо. Дори аз имах проблеми с лабиринта.

Спомените накараха Чеков да се усмихне.

— Е, добре, искате да ви покажа пътя през лабиринта. Всичко се решава от това, как се справяте с третото разклонение на петото ниво. Но това…

— Нещо по-различно ли е сега, просто един лабиринт в необикновена конфигурация — довърши Сулу. — Сега, преди да продължим, опитайте позиция две-три — и след кратка пауза добави: — Петото ниво, така ли?

Чеков се усмихна под мустак. По такъв ли начин щурманът искаше да задържи бодър духа му? Ако е така, то той успяваше.

— Добре. Опитайте три-петнадесет, позиция две-шест.

— Да — каза Чеков. — Превключвам сензор на три-петнадесет, позиция две-шест. Един момент… Уцелихте, Сулу!

— Младши лейтенант? — долетя гласът на Вулкан.

Руснакът се завъртя на стола си.

— Открих ги, сър. Отрих нападателите!

Външно Спок беше спокоен.

— Виждам — и се обърна към Палмър в комуникационния център. — Лейтенант, моля извикайте капитана в командната зала.

Без да чака да му казват, Чеков насочи кораба към нужния курс.

— Тръгваме към три-петнадесет, позиция две-шест — зави той.

— Увеличете скоростта до четири светлинни — каза Спок.

— Увеличавам скоростта до четири светлинни — потвърди Сулу. Когато шумът от двигателите малко се повиши, което беше знак за увеличаване на скоростта, напрежението на екипажа в командната зала също се повиши с няколко степени.

— Спок до бойната зала. Бъдете нащрек, моля ви!

Една сигнална лампа на контролния панел пред Чеков смени цвета си от кехлибареножълт в зелен и Спок промълви сам на себе си:

— О’кей, Павел, къде е точното местоположение на нападателите?

— Има група от астероиди, подредени в елипсовидна орбита точно над системата Гама Ксаридиан. Открих дузина независими една от друга следи, които водят в тази посока.

— Време до пристигането?

— Четири часа и седемнадесет минути.

— Изобилие от време за капитана, за да състави плана си… докато все още сме на смяна — засмя се малко тъжно Сулу. — Не бих пропуснал това.

Чеков усмихнат се обърна към него и отвърна:

— Нито пък аз.

— Хора, повишете вниманието си!

„Ентърпрайс“ бавно приближаваше групата метеорити откъм външния край на системата Гама Ксаридиан. Пред тях се носеха хиляди и хиляди малки космически отломки с големина от няколко милиметра до няколко мили в диаметър. Самата метеоритна група беше широка няколко мили и изглеждаше безкрайна.

— Мистър Спок? — Кърк дори не трябваше да довършва въпроса си.

— Трудно е да се определи точно, капитане — каза Спок. — Някои астероиди съдържат високо йонизирани метали, което пречи на нашите сензори да се разгърнат. Ако нападателите наистина се крият сред астероидите, ще бъде много трудно да ги фиксираме.

В този момент „Ентърпрайс“ беше все още на безопасно разстояние от групата метеорити, разположен зад втората луна на Гама Ксаридиан XII — най-крайната планета от системата. Кърк се наведе напред, опитвайки се да предвиди трудностите, които стоят пред тях.

— Нямаме друг избор — каза той. — Ако на нас ни е трудно да ги засечем, на тях също ще им е трудно да ни засекат. Дефлекторите на пълна мощност. Напред една четвърт импулс. Въведете ни, мистър Сулу.

Сулу пое дълбоко въздух.

— Напред една четвърт импулс.

„Ентърпрайс“ бавно си проправи път през множеството астероиди. Сулу маневрираше и заобикаляше по-големи метеорити, но беше невъзможно за кораб с такива размери като „Ентърпрайс“ да се движи гладко сред толкова много отломки. Последва серия от тъпи удари на астероидите по дефлекторите.

— Къде, по дяволите, са те? — каза Кърк, като се опитваше да не показва раздразнението си.

При тези думи „Ентърпрайс“ се люшна от ударната вълна на експлозията, станала при един от щитовете.

— Уверен съм, че ги открихме, капитане — каза Спок.

Отново осем високоманеврени смъртоносни кораба се спуснаха над „Ентърпрайс“. Този път обаче тяхната маневреност им даваше значително предимство. Те се стрелкаха към „Ентърпрайс“, стреляха и след това се отдалечаваха и се криеха сред астероидите.

Оръдията на звездния кораб стреляха във всички посоки, но беше невъзможно да се уцели някой кораб нападател. Астероидите пречеха при всеки изстрел и закриляха малките кораби, които продължаваха своята смъртоносна игра. И всяка тяхна атака заедно с астероидния дъжд заплашваха да извадят щитовете на совалката от строя.

— Сулу — извиси се гласът на Кърк сред шума от тревожни гласове, докладващи за различни разрушения по кораба. — Като използвате фотонните торпеда, се опитайте да се целите в самите метеори. Не се целете в нападателите, целете се в метеорите! Ако ги разбием на парчета, отломките ще забавят нападателите — нямаше време да добави: „Надявам се.“

Щурманът направи това, което му каза капитанът — прицели се с торпедата в някои от най-големите астероиди и стреля. Торпедата, които бяха прицелени точно, поеха път към астероидите и ги пръснаха на парчета. Да, наистина нападателите бяха принудени да забавят скоростта си, тъй като трябваше да си проправят път сред още по-голямо множество от астероиди. Но за големия звезден кораб „Ентърпрайс“ те не можеха да бъдат сериозно препятствие.

Внезапното намаляване скоростта на нападателите беше това, от което се нуждаеше Сулу. Оръдията на „Ентърпрайс“ веднага започнаха да достигат своите цели. Малките кораби се накланяха ту на една, ту на друга страна, но Сулу отново извика:

— Щитовете на нападателите са силни и не ни позволяват да ги поразим!

Не можеше да се каже същото и за щитовете на „Ентърпрайс“. Те бяха непрекъснато обстрелвани от всички страни и когато Скоти подаде тревога, Кърк изобщо не се изненада.

— Щитовете са извън строя! — извика главният инженер, докато „Ентърпрайс“ отстояваше още едно нападение. — Няма да удържим още много време.

В този момент Палмър внезапно се обърна на стола си и извика:

— Капитане! Имаме връзка с „Лексингтън“!

— Те наблизо ли са? Може ли да ни помогнат? — попита Кърк.

— Не, сър. Те все още са в орбита около Ритра.

— Свържете ме, но само ако е важно и колкото се може по-кратко!

„Ентърпрайс“ се разклати още веднъж. Разхвърчаха се искри в инженерната станция и младши лейтенант Кортез извика и падна.

— Чеков, поемете инженерната станция! — нареди Кърк. — Палмър, какво, по дяволите, става с „Лексингтън“?

— Тук е „Лексингтън“, Джим — чу се учудващо спокойният глас на комодор Уесли. Той можеше да си позволи да бъде спокоен. Не беше атакуван от всички страни в средата на рояк от метеори.

Чеков премести Кортез в единия край на инженерния сектор и зае мястото му. От силната миризма на изгорели интегрални схеми очите му започнаха да сълзят.

Докато Чеков се опитваше да разбере коя част от апаратурата все още работеше, Кортез изстена тихо на пода.

— Мощността на защитното поле е намаляла до минимум, капитане! — извика руснакът. Оттук той можеше да следи остатъчната мощност и работата на Скоти в инженерната.

Опитваше се да намери резерви отвсякъде, като изключваше всичко, което не беше съществено в случая, и по този начин да захрани с допълнителна мощност защитното поле и оръдията. Но безуспешно.

— Надявам се, че имате да казвате нещо важно, Боб! — извика Кърк. — В момента ни атакуват и оръдията ни не могат да пробият дефлекторите на нападателите!

— Те са ритрими, Джим! Каста на воините — ние не знаехме за нея!

— Това ще ми бъде ли от някаква полза през следващата минута?

— Още един удар върху четвърти щит ще го разруши напълно! — информира го Сулу.

— От това, което знаем за технологията на ритрамените — отговори Уесли, — следва, че щитовете на нападателите са уязвими при по-висока радиация. Опитайте се да пренастроите честотите на оръдията.

Сулу се обърна и погледна към Кърк, който веднага му даде знак. Но Сулу не можеше да го направи сам.

— Чеков! Прекалибрирайте…

— Чух комодора, капитане! — обърна се към него Чеков и извика: — Вече е направено. Оръдията са прекалибрирани.

Кърк одобри.

— Сулу! Спокойно! Ако четвърти щит е толкова отслабен, те несъмнено ще се върнат и ще се опитат да се прицелят именно в него.

Така и стана. Осемте вражески кораба направиха дъга около совалката и я наближиха точно откъм четвърти щит. Целта им беше ясна — да ударят по него и да го изпратят в небитието. Не бяха много хитри. Нарастващото им чувство за неуязвимост при вида на пораженията, понасяни от „Ентърпрайс“, увеличаваше тяхната самоувереност.

— Сега, Сулу! Огън!

Космическото пространство беше озарено от огъня на оръдията, които стреляха срещу нападателите. В командната зала звукът от стрелбата прозвуча по-различно за Кърк — по-силно, по-сърдито, сякаш „Ентърпрайс“ виеше от ярост срещу оскърблението от такива малки парвенюта — корабите, осмелили се да го нападнат.

Огънят на оръдията разряза щитовете на нападателите, както нож разрязва масло. Ударът беше толкова силен, че водачът на нападателите беше разцепен на две и експлодира, разпръсквайки се на хиляди парченца. Корабите от двете му страни също бяха улучени. Те се опитваха да се отдалечат по спираловидна траектория, но успяваха частично.

— Сулу! Астероидът при тридесет и осем, позиция девет! — Кърк сочеше към един доста голям метеор с плоска повърхност. — Огън!

Сулу веднага разбра кратката команда и направи бързи изчисления, за да насочи оръдията нататък. Мозъкът му работеше със светкавична скорост, успя да изпревари компютъра с половин секунда и стреля точно.

Изстреляният лъч рикошира и почти уцели един вражески кораб. Друг нападател от различен ъгъл видя изстреляния лъч, но беше твърде бавен, за да реагира. Двигателят, в който се беше прицелил Сулу, беше пръснат на парчета.

Кърк беше на крака.

— Те ще се опитат отново да се измъкнат. Но този път няма да им позволим. Сулу, стреляйте с широк ъгъл! Има дупка в астероидната група при двадесет, позиция едно-едно-четири. Те вероятно се опитват да се доберат дотам. По моя прицел — три, две, едно и… огън!

Кърк беше смъртоносно точен. Широкоъгълният лъч шибна нападателите навреме, точно когато се бяха обърнали срещу него. Воините на Ритра разбраха, че се намират право срещу лъча, изстрелян от „Ентърпрайс“. Но при такъв широк ъгъл той не можеше да бъде толкова мощен. Така и трябваше, защото Кърк не искаше да ги унищожи, а да ги зашемети.

Постигна целта си напълно. Мародерите бяха притиснати към облегалките в тесните си кресла и бяха безпомощни да управляват корабите си, които се удряха леко един о друг или се въртяха в спирала без контрол. Воините се опитаха да се доберат до пултовете за управление, за да се отдалечат, даже да се възпламенят. Но ударната вълна от мощния лъч на „Ентърпрайс“ прорязваше тяхното защитно поле и ги приковаваше на място.

От флотата на наемниците бяха останали четири кораба, които се носеха безпомощно в космическото пространство пред „Ентърпрайс“.

Кърк облиза пресъхналите си устни и каза:

— Мистър Сулу… изключете червената тревога. Вземете корабите на нападателите на буксир. В момента, когато излезем от метеоритния прах, искам мародерите от тези кораби да бъдат телепортирани на „Ентърпрайс“. Те трябва да отговарят на доста въпроси.

— Джим? — долетя гласът на комодор Уесли. — Джим? Още ли сте там?

— Точно така, комодор. Изглежда — каза Кърк, като си придаваше спокоен вид, — че тяхното защитно поле е уязвимо срещу лъчи, настроени в най-високата част на скалата. Имахме късмет, че успяхме да открием това навреме.

Последва пауза, в която той долови хиленето от другата страна на канала.

— Точно затова вие сте легенда за своето време, капитане. Вие винаги знаете какво точно трябва да се направи.

— Вярно, комодор. Благодаря ви за любезните думи. За всичко.

— След като при вас всичко е спокойно, ние имаме още малко работа на Ритра. Можете ли да се оправите без нас за известно време?

— Не виждам никакъв проблем, комодор.

— Добре. „Лексингтън“ изключва.

Маккой се появи в командната зала, като носеше със себе си медицинската чанта.

— Изцяло ли обезвредихте нападателите?

— Да, докторе.

— Добре. Чеков ме извика да… о’кей. Стой мирно, Кортез — Маккой коленичи до ранения офицер и веднага облекчи болката в обгорените му ръце.

Кърк погледна към Чеков.

— Вие сам сте извикали доктор Маккой, младши лейтенант? Уведомили сте корабния лекар, офицер от по-висш чин, че трябва да напусне лазарета и да дойде да се погрижи за ранен тук?

Чеков изведнъж се почувства така, сякаш е съгрешил в нещо.

— Мистър Кортез беше ранен. Помислих, че…

— Вие сте помислили, младши лейтенант?

— Да, сър.

Кърк се поколеба за момент и каза:

— Моля, заемете мястото си в навигационната станция. Трябва да следвате курса.

Чеков веднага се запъти към навигационната. Отново ли го поляха със студена вода?

Не мислеше така. Всяко зло за добро!