Христо Смирненски
Сняг

Весден ужасен беше бой,

весден чудовища безброй

разравяха земята с рев

и оловните небеса

тресяха се от техний вой,

смъртта, размахала коса,

се носеше навсъде с гнев

и с кръв гореща пътя свой,

и с трупье отбеляза тя.

Весден не стихна страшний бой,

весден борците без покой

достойно срещаха врага,

докат настъпила нощта

на всичко вече тури край

и като тъжна майка тя

загиналите в славний бой

обсипа с прелестни цветя,

покри с кокичета безброй.