Христо Смирненски
Св. Кирил и Методий

Кат някой заключеник с прекисел вид

отправям аз взори с тъга към града.

Обтегнал краката, на скоба превит,

аз правя екскурзии пак с мисълта.

 

Роят се в душата ми блен подир блен

и спомени скъпи един подир друг,

кат призраци бледи въртят се пред мен

и шепнат: „За малко мръдни сал оттук!“

 

Представям си днеска в престолния град

какво е веселье, какви тържества!

Какво става сутрин на шумний парад,

как волно бих бродил кат всички сега!

 

На музики, песни приятният шум

в ушите ми сякаш и днеска звучи!

Ах, тез деколтета, тоз облак парфюм,

тез бузички пълни, тез светли очи!…

 

По стройни редици от школна младеж,

бродящи навсякъде с песни, с цветя,

светец да си даже, пак поглед ще спреш

и ще изкривиш, тъй… неволно уста!

 

И най-непохватният в тоз весел ден

и той не остава със празни ръце.

Днес всяка е щедра и всеки засмен,

днес рядко се среща студено сърце!…

 

Кат някой заключеник с прекисел вид

седя аз самотен на ниский креват!

Ах, колко щастлив, ах, колко честит

е всеки, що крачи из шумния град!