Катрин Каултър
Лабиринтът (29)

29

Зазоряваше се. В хладната спалня проникваше бледа светлина. Събуди се бавно; някой я разтърсваше за раменете, говореше й.

— Шерлок, имаме проблем. Хайде, събуди се.

— Дилън? Толкова се радвам, че си ти. Опасявах се да не е някой друг, да не сънувам кошмари. Какво има? Да не би мама да се е опитала, да те прогони от къщата?

Седна до нея, а тя протегна към него ръце. Той ги пое и здраво ги стисна.

— Не. С това щях да се справя и сам. Чуй ме, Шерлок. Става въпрос за Марлин Джоунс. Дръж се здраво. Избягал е!

Вторачи се в него.

— Не. Не е възможно. В наши дни затворниците бягат само във филмите. Няма начин Марлин да се е измъкнал. Отвсякъде беше заобиколен с ченгета. Дори в тоалетната ходеше с двама полицаи. А и беше окован с повече вериги, отколкото бандит в Алабама. Това е някаква шега рано сутринта, нали, Дилън?

— Съжалявам, Шерлок, избягал е. Съдът наредил да го отведат в Масачузетския щатски институт за душевно болни за нови психологически изследвания. Лекарите откачили, като го видели с толкова пазачи и вериги. Твърдели, че можели да извлекат нещо смислено от него, да получат верни и точни резултати от тестовете, само ако Марлин им има доверие. Ченгетата, естествено, не искали и да чуят. Тогава докторите се обадили на съдията, а той поискал допълнителните тестове — за целта наредил да махнат оковите и дори белезниците. Разпоредил ченгетата да чакат отвън, пред стаята. Накратко — Марлин ударил двама лекари по главата, счупил челюстта на санитаря и го повалил в безсъзнание; после избягал през прозорчето на банята до стаята. Все още не са го заловили. Разбрали, че е избягал едва когато санитарят се свестил и залитайки излязъл навън да съобщи.

Сега тя бе напълно будна.

— Как разбра?

— Джими Мейтланд ми се обади преди тридесет минути. Ченгетата го известили, но още преди да влязат във връзка с него, съобщили новината по телевизията. Обадил се на ФБР в Бостън и ги накарал здравата да се заловят със случая.

— Дали съдията, наредил да освободят Марлин Джоунс, ще понесе някакви санкции?

— Голям шум ще се вдигне. Нищо чудно този глупак да изхвърчи. Напълно си го заслужава. Сложи си робата и да слезем долу. Изабел ни е направила кафе и е притоплила кифлички.

Десет минути по-късно гледаха телевизия в кабинета на съдия Шерлок. Щом включиха големия апарат и прекъснаха предаването, за да пуснат „мълния“. Голяма черно-бяла снимка на Марлин Джоунс изпълни екрана. Зад кадър прозвуча: „… Издирването вече се е разпростряло във всички посоки. ФБР, щатската и местната полиция полагат усилия да открият предполагаемия убиец на най-малко осем жени.“

Камерата показа студиото. Руса хубавица на не повече от двадесет и осем години обяви с професионален глас, сияеща: „Току-що научихме, че агентът от ФБР Лейси Шерлок, подставеното лице при залавянето на Марлин Джоунс, е сестра на жената, за която се предполага, че е била убита преди седем години в Сан Франциско. Не е съвсем ясно каква връзка има това, но според Джон Бълок, адвокат на Марлин Джоунс, клиентът му е жертва на машинации от страна на ФБР.“

— Изтекла е информация — възкликна Савидж и въздъхна. — Чудя се кой им е казал.

— О, не!

На екрана се появи снимка на Лейси. Новинарката не спираше.

„Госпожица Шерлок е във ФБР само от пет месеца. Говори се, че е постъпила на работа там, за да залови убиеца на сестра си.“

Тук красавицата дари зрителите с ослепителна усмивка.

„Излиза, че е успяла, но сега никой няма представа какво ще стане, когато Марлин Джоунс бъде заловен отново. Да чуем мнението на Норман Брамлок, колега от Бостън. Норман?“

Мълчаливо наблюдаваха как ченгетата от бостънския полицейски участък стоят сковани от гняв. Недалеч от малката групичка местният представител на ФБР също се въздържаше от изявление.

Норман Брамлок, с италиански обувки и буйна кестенява коса, заяви, успявайки да свъси загрижено вежди:

„Опитахме се да поговорим със съдия Седжуик, издал заповедта за свалянето на белезниците на Марлин Джоунс, но за момента той отказва всякакъв коментар.“

После се обърна за мнение към адвокат, според чието твърдение съдията бил постъпил съвършено правилно, защото отказът да се осигури уединение по време на тестовете, би било нарушаване на човешките права на предполагаемия убиец. Следващият интервюиран — пенсиониран вече съдия — безстрастно заяви, че съдия Седжуик е идиот.

Савидж изключи телевизора. Протегна се.

— Хайде да отидем да се поизпотим в гимнастическия салон.

Тя се надигна.

— Хайде. На две преки оттук по Юниън Стрийт има салон. Отварят в шест. Сега е почти седем и половина.

Когато приключиха, Лейси бе толкова изтощена, че дори гневът й бе попреминал. Тръгнаха пеша към вкъщи, хванати за ръце.

— Очертава се прекрасен ден.

— В Сан Франциско обикновено е така — отвърна тя. — Дори когато мъглата обгръща Голдън Гейт, пак ти секва дъхът. Прави моста още по-красив.

После замъча.

— Ще го заловят. Няма пари, няма как да се придвижи. Всички го търсят. Постоянно показват снимката му по телевизията. Някой ще го разпознае и ще се обади в полицията. Не се притеснявай, Шерлок.

Докато вървяха към дома на родителите й, Лейси мислеше за съдия Седжуик и как би искала да постъпи с него. Завиха по Бродуей и пред тях лъснаха колите на три местни телевизионни станции и поне дузина репортери, въоръжени с камери и микрофони, паркирали в предния двор на родителите и. Чуха Изабел да им вика:

— Разкарайте се, лешояди такива! Изчезвайте!

— Хайде, госпожо, кажете на агент Шерлок, че сме тук. Искаме само да поговорим с нея.

— Да, обществеността има право да знае.

— Ей, вие познавахте ли сестра й Белинда Мадиган? Вярно ли е, че Лейси е постъпила във ФБР само за да залови Марлин Джоунс?

— Наистина ли е послужила за примамка на Джоунс?

Изабел приличаше на човек, готов да извърши убийство. Вдигна ръце нагоре. За изненада на Лейси шумната група мигом се укроти. Тя изрече с глас, който изкънтя почти из целия квартал:

— Вървете при онзи тъпанар съдията, дето е наредил да махнат наложените ограничения на Марлин Джоунс. Защо той не заеме мястото на убиеца, докато го хванат отново?

— Браво на нея — похвали я Савидж.

Лейси позвъни в къщата на родителите си от обществен телефон.

— Домът на семейство Шерлок.

— Изабел, Лейси се обажда. Видяхме ги навреме. Ти се справи страхотно. Татко там ли е?

— Да, един момент, Лейси. Слава Богу, че не си тук. Според мен репортерите възнамеряват да се установят на бивак в предния двор. Откъде са разбрали, че си в града?

От Хана, осени я изведнъж. Хана я ненавиждаше; беше готова да стори всичко, което би й навредило.

— Ще разберем, Изабел. Свържи ме с татко.

Двадесет минути по-късно Дани Елбрайт, един от помощниците на съдия Шерлок, мина да ги вземе с кола. Куфарите им бяха в багажника.

— Съдия Шерлок се обади на летището и ви ангажира билети за полета в десет часа. Добре ли е?

— Чудесно — увери го Савидж. Протегна се, облегна глава назад и затвори очи. — Какъв ден само, а още е едва девет сутринта. Надявам се журналистите да не са достатъчно досетливи и да не са позвънили на авиокомпаниите.

— Не се притеснявай от мен, Лейси — обади се Дани Елбрайт и я погледна в огледалото за обратно виждане. — Само да си отворя устата и баща ти ще ме удави в реката. Думичка няма да кажа. Искам да заловите тази отрепка. Изабел беше страхотна, нали? Обзалагам се, че ще я покажат по всички новини.

— Благодаря ти, Дани. Ей, може да са хванали Марлин, докато говорим.

— Чакай да видим.

Дани включи радиото и започна да върти от станция на станция.

До излитането на самолета им Марлин Джоунс все още не беше заловен. Беше на свобода вече пет часа и двадесет минути. В първа класа имало две места и съдия Шерлок ги бе ангажирал. Дилън и Лейси изпитаха облекчение, когато на летището никой не ги разпозна.

— Ще дойдеш при мен — обяви Савидж, взимайки чаша портокалов сок от стюардесата. — Няма да поемаме никакви рискове.

— Добре — съгласи се тя, загледана през прозореца.

— Знам, че си изплашена.

— Всъщност съм бясна. Няма причина Марлин да се насочи към мен. Знаеш, че не е луд; трябва да е превъртял тотално, за да ме вземе на мушката. Едно не проумявам: как съдията е послушал онези психиатри и безсмислените им изисквания.

— Е, обзалагам се, че скоро никой съдия няма да го повтори. Просто е нещастно стечение на обстоятелствата, Шерлок. Голяма врява ще се вдигне; всеки, който защити решението на съдията, ще прилича на идиот.

— Има опасност единият лекар да умре. Другият е със сериозно сътресение на мозъка, както съобщиха по новините. А санитарят е със счупена челюст и цицина над лявото ухо, голяма колкото хокейна шайба. Можеш да заложиш седмичната си заплата, че в бъдеще няма да отменят ограничения, наложени на затворници. Ако лекарят умре, Марлин здравата ще го закъса; едва ли някога ще види бял ден.

Савидж я хвана за ръката.

— Ще видим. Чудя се къде ли е бащата на Марлин. Имам чувството, че още е жив и се навърта наоколо. Питам се с какво ли се занимава. И дали Марлин знае къде е? Възможно ли е Еразъм да те е нападнал във Вашингтон? Той ли ме удари в Бостън? Възможно ли е Марлин и баща му да са влезли в контакт и дори в момента да замислят нещо?

Тя си пое дъх.

— И на мен ми минаваха подобни мисли. А колкото до евентуалния дует баща-син — не съм сигурна дали е случайно парче от загадката или е основна, спояваща част.

— Според мен за това колко добре си подхождаме, говори фактът, че напълно разбирам какво казваш — вдигна ръката й и я целуна. Взря се в очите й. Прибра кичур от косата й зад ухото. Пръстите му нежно докоснаха страната й. — Е, скъпа моя, какво избираш от предложеното меню за обяд?

 

 

Когато в седем и половина вечерта пристигнаха в къщата на Савидж, Марлин Джоунс продължаваше да е на свобода.

Не ги причакваха никакви журналисти.

— Ако се навъртат, то ще е около твоята къща. Още една причина да дойдеш при мен.

— Да — промърмори тя, следвайки го вътре. — И се надявам Хана да не им каже къде може да съм.

— Ще се обадя на Джими Мейтланд да знае, че сме се върнали. И на Оли. Да, май ще позвъня и на Хана. Мисля, че си права. Най-вероятно информацията е изтекла от нея. Започвам да си мисля, че моментът е подходящ да бъде преместена в друг отдел. Най-добре оттук нататък да си държи устата затворена или ще изхвърчи от Бюрото.

— Може да не е проговорила тя.

— Ще видим. Разопаковай багажа си и се отпусни, Шерлок. Ще вечеряме вкъщи. Във фризера имам страхотна лазаня със спанак — сготвих я преди време. Страшно ще ти хареса.

— Предпочитам пица от „Дизи Дан“. Разнасят ли по домовете?

— За мен — сигурно — погледна я, свъси вежди, приближи се и силно я притисна към себе си. — Всичко ще бъде наред. Ще се справим. До утре сутринта ще приберат Марлин отново в затвора, уверявам те. Цялото ФБР го търси. Не съм виждал Джими Мейтланд по-вкиснат. Марлин няма никакъв шанс да се измъкне.

Но тя не бе сигурна. Марлин Джоунс бе на свобода. Въпреки това кимна мълчаливо и отпусна глава върху рамото му.

 

 

Прибра дрехите си в дрешника му, подреди обувките си до неговите, сложи бельото си във второто чекмедже на скрина. По-късно той започна да обсипва тялото й с целувки и впи ръце в бедрата й, плътно притиснал устни към нейните. Тогава тя забрави всичко друго и се отдаде на насладата, предизвикана от допира им. Дълбока, разтърсваща тръпка на удоволствие премина през цялото й тяло й тя неволно извика, извивайки се нагоре. Успя да промълви:

— Обичам те, Дилън. В случай, че не ме чу първия път — да, ще се омъжа за теб. Ти си най-добрият.

— Добре. Не го забравяй.

 

 

Почти се развиделяваше. Савидж се събуди бавно с чувството, че се случва нещо необичайно; нещо безспорно много по-хубаво от всякакви макарони, които е приготвял, или по-добро от спечелването на голям облог с някой от роднините си. Усещането изведнъж се засили и той се повдигна нагоре. Тя бе свела глава към слабините му, а косите й се стелеха по корема му.

Силите му стигнаха само да простене; вкопчи се в косите й и отново простена. После се разтресе от удоволствие.

Сдед като я целуна по устните, тя обяви:

— Щом ти ми го направи, значи и на теб ти харесва. Звучи логично, не намираш ли? Никога не съм го правила. Добре ли се справих?

— Да, да, добре беше — промърмори той. — Точно така, като за първи път не беше лошо. Наистина не беше лошо.

В следващия миг тя се нахвърли върху него.

 

 

Оли ги посрещна с думите:

— Джими Мейтланд изпрати долу представител да поговори с журналистите, сър. Шерлок, не се притеснявай. Теб няма да закачат. Мейтланд така се споразумя с тях.

— Добре — кимна Савидж.

— Но се носят всевъзможни слухове — подхвърли Хана и потропа с химикалка по масата в заседателната зала. — Адвокатът на Марлин Джоунс прави голям въпрос от това, че нашата Шерлок е сестра на една от убитите жени.

— Вярно е — съгласи се Савидж. — Някой знае ли как журналистите са се добрали до този факт?

Всички мълчаха.

— Хана? — обърна се към нея Савидж.

Тя погледа Лейси в очите.

— Не, естествено. Но според мен не е зле, че журналистите са разбрали какво е направила. И без това смятат, че в случая е използвана измама — сви рамене. — Нали никой не се е съмнявал, че за дълго би останало в тайна? Сега поне, докато Марлин Джоунс не бъде заловен отново, медиите ще има с какво да се занимават.

Тя лъжеше, но как можеше да го докаже той? Савидж й се усмихна ледено. Заговори с толкова нежен тон, че косъмчетата по тила на Лейси настръхнаха.

— Чудя се как на онзи, дето е уведомил пресата, не е хрумнало да добави, че не Шерлок е взела решението; че и Бюрото, и местните полицаи са обсъдили идеята тя да бъде примамката за Марлин и накрая са одобрили плана.

— Ти си му го внушила, обзалагам се — просъска Хана на Лейси.

Останалите агенти се въртяха неспокойно, извръщаха очи, предпочитаха — Савидж го съзнаваше — да са където и да е, но не и в заседателната зала.

Той вдигна ръка.

— Достатъчно. Както повечето от вас знаят, Шерлок е в моята къща. Нито думичка за това на някого извън тази зала. Утре ще проведем редовното съвещание. Просто исках всички да сте наясно и да се захванете за работа, та бързо да излезем от този провал. Хана, отбий се в кабинета ми.

Хората започнаха да се разотиват. Оли заговори Лейси.

— Прегледах данните в МАКСИНА. Използвах друга гледна точка към убийствата в старческите домове във Флорида. Ела да видиш докъде съм стигнал. Нужно ми е сътрудничеството ти. А и така за малко ще престанеш да мислиш за Марлин Джоунс. Имаш вид на човек, обсебен от натрапчива идея.

Предпочиташе да отиде след Савидж и Хана. В този момент Хана се обърна и така я изгледа, че тя промени решението си. Не желаеше да е близо до тази жена.

В кабинета Савидж посочи стола пред бюрото си.

— Сядай, Хана.

Тя се подчини. Дълго време той мълча, изучавайки я, леко наклонил глава наляво.

— Искаше да говориш с мен, Савидж.

— Да. Знам, че ти си съобщила на медиите за връзката на Шерлок с една от жертвите в Сан Франциско. Бих искал да ми обясниш защо го направи.