Катрин Каултър
Лабиринтът (28)

28

— Какво искате? — Дъглас изгледа недоволно Дилън Савидж. Бутна настрани вестниците, които четеше, и се надигна бавно, облягайки длани с разперени пръсти върху бюрото. — Всичко е наред, Мардж. Пусни го да влезе. Той е от ФБР. О, и ти си тук, Лейси. Защо е с теб? Знаеш, че не го харесвам. Той те развали, промени те.

— Шеф ми е. Редно е да бъде с мен.

— Мадиган — поздрави Савидж, едва кимвайки.

Дъглас нищо не каза. Седна зад бюрото си и скръсти ръце.

— Как си, Дъглас?

— В момента съм страшно ядосан, но това теб не те засяга. Защо си тук с него?

Докато се настаняваше в един от плюшените столове за клиенти пред модерното бюро от хром и стъкло на Дъглас Мадиган, Савидж непринудено съобщи:

— Оказва се, че Белинда е имала връзка с Марлин Джоунс. Знаели ли сте нещо по въпроса?

— Не. Шегичките ви никак не ми допадат, агент Савидж.

— Не се шегувам, адвокат Мадиган. Доколкото ни е известно, има голяма вероятност преди седем години Белинда да е спала с Марлин Джоунс.

Лейси наблюдаваше лицето му. Споменът за предателството сякаш не предизвика никаква болка или гняв. Нищо.

— И искате да кажете, че знаете защо я е убил?

— Не, не твърдим нищо подобно. Съжалявам, Дъглас — обади се Лейси, наведе се и леко го докосна по рамото.

— Само че на бял свят излизат неща, свързани с Белинда, неизвестни на никого от нас. Току-що идваме от къщи. Мама видя снимка на Марлин Джоунс. После припадна. Била го видяла, заяви тя… видяла го да целува Белинда. Поне така твърди. Познаваш мама. Човек никога не е наясно дали казва истината, или си измисля.

— В случая старата откачалка вероятно е права. Белинда беше една невярна кучка.

Нещо накара Лейси и Дъглас да се извърнат. На прага стоеше Кандис Адамс-Мадиган, а зад нея поруменялата Мардж махаше отчаяно с ръце. Дъглас се усмихна:

— Всичко е наред, Мардж. А и да ти кажа — появи ли се още някой, направо го пускай да влиза. Здравей, Кандис.

Кандис Адамс-Мадиган влезе в кабинета с високо вдигната глава; беше облечена в елегантен бледосин костюм от лека вълна, комбиниран с красив шал.

— Беше кучка и те мамеше.

— Но дали с въпросния Марлин Джоунс? Съмнявам се. Къде би могла да се запознае с него?

Кандис презрително изгледа съпруга си.

— Белинда имаше изключително лош вкус. Чувала съм, че е посещавала долнопробни заведения. Сигурно там е срещнала този убиец. Да, спала е с него, обзалагам се. Тя спеше с всички. Защо не я попиташ? — извърна се и изгледа изпепеляващо Лейси. — Да, попитай малката принцеса. Сигурно се е влачила със сестра си. Ха, не е изключено и самата тя да е спала с него.

Лицето на Лейси пламна, беше готова да извърши убийство. Савидж я хвана за китката и я задържа на място.

— Не й обръщай внимание — посъветва я той тихо, за да го чуе само тя. — С цялата си ревност е просто жалка. Хайде само да слушаме. Гледай на сцената като на лошо представление. Да видим дали няма да се досетим какъв е сюжетът.

Опита се да се освободи от него. Не желаеше да търпи повече тази неприятна жена.

— Добре тогава, агент Шерлок, това е заповед. Не мърдай и мълчи!

Постара се да се успокои, но не й беше лесно.

— Така нещата се променят, но все пак искам да я пребия.

— Знам, но ще го направиш по-късно. Сега нека само да послушаме.

— За какво си говорите, вие двамата?

Савидж се усмихна на Кандис Мадиган.

— Току-що споделих с Шерлок, че ми изглеждате бременна. Според нея — не сте. Били сте прекалено стройна. Но коремът ви е леко издут. Кой е прав?

Кандис моментално глътна корема си и отстъпи две крачки. В следващия миг осъзна какво бе направил с нея. Отпусна ръце, изправи рамене и погледна съпруга си. Той само й се усмихна.

— Хайде, Кандис. В края на краищата следващият ми клиент ще дойде не по-рано от двадесет минути. Можеш да говориш каквото ти хрумне.

Кандис Мадиган пристъпи към съпруга си, целуна го по устата и се обърна към Лейси.

— Не съм бременна, но скоро ще бъда. Стой настрани от съпруга ми, чуваш ли? Нищо не знаеш за яростта, докато не се сблъскаш с моята.

— Да, добре те чух — увери я тя. После се усмихна. — Значи с Дъглас възнамерявате да имате бебе, така ли?

— Съвсем скоро. Пък и не е твоя работа. Ти си една меркантилна фръцла, също като сестра си. Стой настрани от съпруга ми.

— О, непременно ще го направи — обади се Савидж. — И така, Кандис, откъде знаете толкова много за Белинда? Убита е преди седем години. Тогава дори не сте се навъртала наоколо.

— Аз съм репортер и правя разследвания. Запознах се с всички материали. Разговарях с хора, които са я познавали. Предавала е Дъглас безброй пъти. Всички са го знаели. Питате се защо този тип Марлин Джоунс? Защо не? Повтарям, не е било трудно да налети на него в някое от любимите си долнопробни заведения.

Савидж измъкна малкия си черен бележник и химикалка.

— Бихте ли ми казали още имена, ако обичате?

Тя застина на място и остана по-неподвижна от съпругата на Лот.

— Занимавах се с това миналата година. Не ги помня наизуст.

— Дай на господин Савидж две имена, Кандис. Само две.

— Добре, Лансинг Корътърс и Дорота Макдоуел. И двете са богати и свободни; знаят всичко за всички. Живеят в града.

Савидж си записа имената.

— Благодаря. Всъщност съм доволен, че въобще успяхте да споменете име. Впечатлен съм.

— И аз — обади се Дъглас.

— Знаят всичко и за нея — добави тя и кимна към Лейси.

— Доста интересно — отбеляза Савидж, без да пуска китката на Лейси. — Виждате ли, надявам се да я склоня да се омъжи за мен, след като й направя официално предложение — замълча и някак се притесни. — Наистина се надявам да не ми кажат неща, които ще променят решението ми. Да не си била разюздана тийнейджърка, Шерлок? Ще ме развратиш ли, ако се оженя за теб?

— Според мен Боби Уелман не може да се нарече разюзданост. Ти как смяташ?

— Кой е Боби Уелман? — попита Дъглас.

Савидж само поклати глава.

— Никой няма да изкаже и най-бегло съмнение относно Лейси — отсече Дъглас. — Кандис, Лейси бе едва на деветнадесет, когато Белинда почина. Дори бе малко консервативна в сравнение с връстниците си. Непрекъснато свиреше на пиано. Според мен не се срещаше дори с хора. Бе изцяло отдадена на музиката си. Лейси, това е шега, че ще се омъжваш за него, нали?

— Чакам да ми направи официално предложение.

— Не! — Дъглас се изправи, наведе се към нея и просъска през стиснати зъби: — Слушай, Лейси. Познавам те отдавна. Не бива да се омъжваш за него. Не можеш. Идеята никак не е добра.

— Защо, Дъглас?

— Точно така, Дъглас — защо? — поиска да узнае и Кандис.

— Познавам този тип хора. Той не държи на теб, Лейси. Ще бъдеш само още една от поредицата му.

Савидж започна да си подсвирква.

Съпрузите се вторачиха в него. На Лейси й идеше да се засмее, но се въздържа.

— Шерлок-Савидж — промълви Савидж бавно, погледна към тавана и видимо се наслади на съчетанието. — Доста добре звучи, не намирате ли?

— По дяволите, не можеш да се омъжиш за него, Лейси. Не бива. Погледни го: вманиачен тип, който постоянно виси в гимнастическия салон, за да трупа мускули, а после се оглежда в огледалото. Бицепсите му са напомпани, но мозъкът му е колкото грахово зърно.

Лейси меко отбеляза:

— Дъглас, върни се към действителността. Стегни се.

— Добре де, играе си с компютри, но какво от това? Просто е глупак с яки ръце. Не можеш да се омъжиш за него.

— Е, и за теб не може да се омъжи, Дъглас, защото вече си женен за мен — Кандис направи крачка към Лейси, но се спря, забелязвайки погледа на Савидж. — Честито — поздрави тя и отстъпи. — Казвам го съвършено искрено. Омъжи се за него.

— Доста се отклонихме от основната тема — обади се Савидж. — Кандис, с Шерлок сме тук, за да поговорим с Дъглас за Белинда. Искате ли да останете или не?

— Защо? Белинда е мъртва от седем години. Убиецът й е в затвора в Бостън. Дори ви дадох имената на две жени, които са я познавали добре и знаят точно каква е. Защо ви е да разговаряте с Дъглас? Той няма представа от нищо.

— Съществуват разни възможности, мадам — възрази Савидж. — Знаете ли какво? По-добре да се върнем, след като двамата със съпруга ви се сдобрите или се убиете един друг, или обядвате, или каквото друго решите.

Савидж се изправи и хвана ръката на Лейси. Тя погледна силната му десница и се усмихна — все още й се искаше да удари Кандис.

— Не, почакайте — провикна се Дъглас, но Савидж само поклати глава и махна с ръка.

Докато се отдалечаваха от кабинета, тя попита:

— Какво ще предприемем сега?

— Ще се скрием за малко зад ъгъла. Вратата на Дъглас е отворена, Мардж не е на бюрото си. Кой знае? Може да чуем нещо важно.

Придвижиха се безшумно до отворената врата и се прилепиха към стената.

— Не е възможно да продължаваш да я искаш, Дъглас. Не видя ли как е облечена? Господи, та тя дори гризе ноктите си.

Лейси погледна палците си. Наистина — нокътят на единия бе дълбоко изгризан. Как се бе случило?

— Достатъчно, Кандис — възпря я той. В гласа му се долавяше умора. — Наистина — достатъчно. Не бива да се омъжи за него. Ще помисля и ще запиша всички причини, поради които няма да излезе нищо от подобен съюз. Не, не трябва да се случи.

— Онова, което трябва да се случи, е да престанеш да копнееш за нея. Сляп ли си? С какво толкова те привлича? Преодолей го, Дъглас. Купи си очила.

Той сякаш не я чу или просто не й обърна внимание. Вместо това отбеляза:

— Дошли са тук заради Белинда. Вероятно е свързано и с Марлин Джоунс. Савидж ги нарече недоизяснени неща, но аз нямам доверие на този кучи син. Господ знае! Госпожа Шерлок твърдяла, че е видяла Марлин Джоунс да целува Белинда на алеята. Ти смяташ за възможно Марлин да е имал връзка с Белинда, но ти просто ревнуваш, Кандис. Ти не познаваше Белинда. По дяволите — това е някаква лудост. Нищо не разбирам. И все пак почти не се съмняват, че Марлин Джоунс е убил Белинда. А дали не смятат, че аз съм я убил, и затова са тук?

— Глупости, Дъглас. Нямат никакви улики. Тук са да си навират носа. Ти само мълчи. Хайде, заведи ме на обяд. В два трябва да съм в телевизията.

— Омитаме се — прошепна Савидж.

След минута слизаха с асансьора от двадесетия етаж на сградата „Малкълм“.

 

 

Вечерята мина спокойно; никой нямаше какво особено да каже, което бе истинско облекчение за Савидж. Евелин Шерлок се хранеше деликатно, гледаше Савидж с неодобрение и отново повтори, че е прекалено привлекателен, за да му има доверие. На съпруга си въобще не проговори, като се изключи репликата по време на десерта — ябълков пай — когато най-после, без да го погледне, забила нос в чинията, съобщи:

— Говорих с един от помощниците ти — Дани Елбрайт. Искаше да ти каже нещо, но му обясних, че си отишъл до бензиностанцията. Попитах дали мога да му помогна, но той отвърна „не“. Било нещо строго поверително. Дори съпругата ти не бивало да знае.

— Вероятно е свързано с някое текущо дело — промълви съдия Шерлок и отново бодна с вилицата от пая. За миг затвори очи. — Това е много вкусно. Отново трябва да повиша заплатата на Изабел.

— Не. И без това вече получава прекалено много — отсече Евелин Шерлок. — Според мен е купила пая. Рядко стои тук, освен когато знае, че ще си вкъщи. Не я харесвам, Корман. Никога не съм я харесвала.

— Как е компаньонката ти, мамо? — попита Лейси. — Името й е госпожа Арч, нали?

— Добре е. Постоянно мълчи. Само кима или клати глава. Изключително отегчителна е, но е безобидна. По-млада е от мен, но изглежда като майка ми, ако все още би била жива. Не се опитва да съблазни баща ти, което е голямо облекчение.

— Госпожа Арч — намеси се съдията, — не е по-млада от теб, Евелин. Сигурно е поне на шестдесет и пет години. Боядисва си косите сини и носи дрехи четиридесет и осми номер. Майка ти никога не е изглеждала като госпожа Арч, повярвай ми.

— И какво от това? Все пак е още жива — отсече госпожа Шерлок. — А ти си спал с жени на всякаква възраст и ръст. Да не мислиш, че не знам? Всичко си спомням, стига да ме подсетят.

— Да, скъпа.

Едва час по-късно в библиотеката на съдия Шерлок Савидж отбеляза:

— Съвсем доскоро Шерлок не си е давала сметка, че Белинда е имала спонтанен аборт. Защо никой не й го е казал?

Съдия Шерлок пълнеше лулата си. Ароматът на тютюна бе прекрасен — богат, тежък и приятен. Не отговори, докато не запали лулата и не дръпна три-четири пъти. Уханията напомняха за гора. Савидж го наблюдаваше с каква наслада вдишва дълбоко. Най-сетне съдия Шерлок се обади:

— Не желаех да се разчува. И без това нямаше да има никаква полза. Абсолютно никаква. Какво имаш предвид, като казваш, че Лейси не си е спомняла?

— Поради някаква неразбираема за нас причина явно е блокирала съзнателно информацията. Сети се едва под хипноза. Имате ли представа защо е блокирала, сър?

— Не, няма причина, доколкото ми е известно. Но всичко стана преди седем години. Вече няма никакво значение — заключи съдия Шерлок и дръпна от лулата.

Библиотеката се изпълни с приятен аромат. Савидж отново отпи от еспресото. Лейси въздъхна дълбоко.

— Дали Дъглас е бил бащата?

— Вижте, Белинда въобще не биваше да забременява. Казах ти, Лейси — Дъглас знаеше, че не трябва да имат деца заради дефектните й гени. Вижте майка й. А баща й е още по-зле. Да, следя го. Ще го пуснат скоро, независимо от усилията ми това да не стане. Не желая този луд човек да пристигне тук.

— Но тя е била бременна — обади се Савидж.

— Да, очевидно. На шест-седем седмици. Така определи лекарят. При аутопсията, естествено, разбраха за току-що направения спонтанен аборт, но понеже нямаше връзка със случая, не го споменах. Пресата така и никога не се добра до тази информация, слава Богу! Това само щеше да причини още по-голяма болка. Дали Дъглас е бил бащата? Никога не съм имал причина да се съмнявам в бащинството му.

— А и това само щеше да предизвика нови приказки — обади се Лейси.

— Не и ако бяха свързали спонтанния аборт с убийството, а между двете нямаше нищо общо.

Тя обаче не беше убедена. По-късно, докато изпращаше Дилън до стаята за гости, където бе настанен, формулира доста точно съмненията си:

— Тук има доста повече от недоуточнени неща. Някои сякаш нямат нито начало, нито край.

Въздъхна и погледна към тъмносините си подпетени пантофи. Кандис бе права: беше скучна и не умееше да се облича.

Савидж я придърпа към себе си и леко опря лицето й в рамото си.

— Разбирам какво имаш предвид. Вбесяващо е. Всичко, излязло от устата на майка ти, прави Алисината Страна на чудесата да изглежда съвсем безобидна. Откога е така, Шерлок?

— Откакто я помня. Но сега май е по-зле. Но пък и аз напоследък я виждам доста по-рядко.

— Дали говори някои от тези неща само за да привлече вниманието на баща ти?

— О, определено. Но колко е истина и колко е измислица, не съм в състояние да определя.

— Нито пък аз.

— А баща ми?

— Не знам — отвърна той бавно, наведе се и я целуна по лявото ухо. — Наистина не знам. Хлъзгав е и трудно го разчитам. И все пак, Шерлок, невъзможно е да не го хареса човек.

— През по-голямата част от времето и аз го харесвам — призна Лейси и погледна устните му. — След като видя родителите ми, наистина ли искаш да се ожениш за мен?

— Не е честно да поставяш така въпроса. Но и ти не си видяла още моите родители. Косите ти ще се изправят от тях. Всъщност от благодарност, че ги спасяваш от мен, вероятно ще се постараят да се държат нормално. Поне до сватбата. За после не давам никакви гаранции. О, да, Шерлок. Сега, когато сме съвсем сами тук в коридора, мисля, че моментът е подходящ. Ще се омъжиш ли за мен?

Целуна я. В следващия момент тя го притисна към стената.

— Страшно си вкусен — обяви тя, докосвайки устните му със своите — топлият й дъх ухаеше на еспресо. — Дилън, сигурен ли си, че желаеш да се ожениш за мен? Почти не се познаваме. Откакто се срещнахме, сме в постоянен стрес. Нищо не е било нормално или естествено.

— Как ли пък не! Не те ли изритах по дупето в Хоганс Алей, а и после многократно и в гимнастическия салон? Какво по-естествено от това? И ти сготвих прочутите си макарони, храних те с пица при „Дизи Дан“. Спала си в къщата ми. Според мен сме натрупали доста опит. А и сексът не е лош, макар че толкова отдавна не сме го правили, та ми е трудно да си спомня всички подробности. По-точно — не си спомням каквито и да било подробности.

Целуна го по брадичката, по скулата, игриво го ухапа по ухото.

— Трудно ми е да си представя как си останал свободен цели пет години.

— Тичам бързо и не умея да преследвам много добре. Всъщност предполагам, че съм те чакал. И съм направо изненадан как така някой не те е отвлякъл.

— Бях изцяло потънала в миналото, ограничих се в пътя, който следвах, съсредоточена единствено върху Белинда. Какво ще правим?

— Изпитвам непреодолимото чувство, че всичко се върти около Белинда. Не Марлин, не Дъглас, не някой друг, а Белинда. Според мен никой не я е познавал истински. Бих искал да видя нейни снимки от времето, когато е била убита. Имаш ли албуми?

— Да. Надявам се мама да не ги е изхвърлила. Сега ли искаш да ги разгледаш?

— Не. Все още сме по часовото време на Източното крайбрежие, та ми се струва, че е три часа по-късно. Искам да поспя малко. Всъщност искам да спя с теб, но не би било редно да го правим тук, в къщата на родителите ти. А и майка ти много се притеснява от вероятността, че спим заедно; нищо чудно да излезе да патрулира, за да ни опази от изкушение.

Тя се засмя.

— Мама е голяма скица, нали? Никога не знаеш какво ще каже. Напоследък сякаш е превъртяла още повече. Но не е изключено голяма част от чудатостите й да са само роля. Кой знае? Тя няма да се промени. Продължавам обаче да се плаша да не би думите й да се окажат истина. Дали баща ми не се е опитал да я сгази с беемвето си?

— Един Господ знае. Ако го е направил нарочно, поне е наясно, че тя ни е уведомила. Баща ти не е глупав. Ако наистина го е направил нарочно, няма да го повтори.

— Не искам майка ми да умре, Дилън.

Притисна я към себе си.

— Няма. Всичко ще бъде наред. За по-сигурно ще си поговоря с баща ти.

Много по-късно, когато Лейси заспиваше, през ума й мина: „Коя си била всъщност, Белинда?“