Катрин Каултър
Лабиринтът (15)

15

Тя дойде в съзнание в линейката. Лежеше по гръб, със забита в ръката система; две одеяла я покриваха до брадичката. Лекарка седеше в краката й, а Савидж — до нея. Лицето му бе на сантиметри от нейното.

Щом тя отвори очи, заговори:

— Всичко е наред, Шерлок. Доктор Джеймсън превърза наново раната. Сега кърви съвсем слабо. В болницата ще проверят дали нямаш артериално увреждане, ще ти направят няколко шева и ще ти бият антибиотици, но си го заслужаваш. Ще кажа на лекарите въобще да не слагат упойка и да използват дебела игла. Не се притеснявай — системата в ръката ти е само вода и някои соли. Казах ти — ножът само те е одраскал. Не е кой знае каква рана.

Ръката й така гореше, че тя се учуди как не избухва в пламъци. Успя да се усмихне.

— Значи да не хленча?

— Точно така.

Доктор Джеймсън се обади:

— Имате страхотни вени. Как се чувствате, агент Шерлок?

— Всъщност — доста добре — отвърна тя, но за малко да простене.

— Лъже. Адски я боли. Слушай ме, Шерлок. Ако не беше започнала да се претъркаляш, когато Марлин запрати ножа по теб, щеше да попадне право в сърцето ти. Никой от нас не би успял да го спре. Постъпката ти наистина страшно ме ядоса. Изобщо не биваше да ти се доверявам. Изобщо. Бях убеден, че знаеш какво правиш, но излиза, че съм се излъгал. Погледна ме със зелените си очи, прибегна до онзи страхотно откровен тон на агент на ФБР и аз повярвах на всяка твоя дума. Знам, че не биваше да го правя, но се поддадох, затова и аз имам вина. По дяволите, ти се надиграваше с онзи маниакален убиец и въобще не ти пукаше. Не престана да го притискаш. Имаше опасност той изцяло да се отклони от обичайната си схема. Ако се бе отказал от сценария си, щеше да те убие. Ти постъпи глупаво. Ядоса ме, Шерлок.

— Боли, нали? — намеси се доктор Джеймсън, за да прекъсне Савидж. — Не е редно да ви дам болкоуспокояващо, преди да ви прегледаме в болницата. Кръвното ви е добре. Стискайте зъби още малко. Почти стигнахме.

Имаше чувството, че ръка й ще се откъсне от тялото, но успя да промълви:

— Съжалявам, Дилън, но трябваше да постъпя така.

— Защо го простреля в корема? Защо не се насочи към гърдите му?

Очите й помътняха и пред тях заиграха сенки, но тя знаеше, че вече никакви призраци няма да я измъчват. Не, сега вече всичко бе наред. Гласът му й се стори по-далечен, отколкото преди секунди. Какво настояваше да разбере Дилън? А, да. Облиза устни и прошепна:

— Исках да страда. За него би било много лесно да го уцеля в сърцето.

— Доизкажи се, Шерлок.

— Добре: истината. Все още не ни е съобщил всичко. Ако бях успяла да изтръгна всичко, щях да го застрелям. Е, вероятно щях да го направя. Да. Трябва да го накараме да ни каже всичко и тогава ще го застрелям в гърдите. Обещавам.

Говореше абсолютно искрено. От друга страна, бе замаяна от болка и шок. Затова той й се усмихна и бавно промълви:

— Всъщност, ако в този миг куршумът ти не го бе отметнал назад, щеше да го улучи някой от другите изстрели. С други думи, Шерлок, в крайна сметка ще излезе, че си спасила живота му.

— Жалко — възнегодува тя и отвърна на усмивката му.

— Ако оцелее, ще го разпиташ и ще измъкнеш всичко от него. Заедно ще го направим. Не се притеснявай сега. Независимо, че в гимнастическия салон ще ти дам да се разбереш, ти все пак хвана този негодник.

За малко обаче не загина самата тя. Съвсем ненужно. Не се бе подчинила на нарежданията. От друга страна, той се съмняваше дали тя щеше да постъпи така, ако насреща й не бе психопатът, убил сестра й. Ще я смъмри още малко, когато се пооправи. Искрено се надяваше това да стане скоро. Толкова лесно можеше да загине.

Тя се обади:

— Благодаря, Дилън. Но ми дай малко време, преди да ме замъкнеш в гимнастическия салон. В момента не съм в особена форма.

Наведе се и повърна в легенчето, сръчно подадено от доктор Джеймсън.

 

 

— Ще се оправите, агент Шерлок — обяви доктор Ашад.

Идеше й да извика, но се въздържа, въпреки че от шестте шева в горната част на ръката си изпитваше ужасна болка. Преди да започнат да я шият, й инжектираха обезболяващо, но то сякаш не подейства. Савидж, седнал до вратата с кръстосани крака и скръстени ръце, я наблюдаваше дали няма да го изложи. Тя стисна зъби. Лекарят продължи:

— Ето, готово. Хайде сега да полеем раната с това. Извинявам се, но малко ще щипе. После още три инжекции в хълбока: против тетанус, антибиотик и ново обезболяващо. И ви пускаме оттук. След два дни идете при лекаря си във Вашингтон. Такъв страхотен детектив като вас… Всъщност предполагам, не искате ново обезболяващо.

— Все още разполагам с достатъчно сили да ви ударя, докторе.

— Мислех, че местната упойка ще бъде достатъчна за агент на ФБР, особено с такова известно име.

— Отскоро съм агент. Нужно ми е време, за да придобия умението да не изпитвам болка, като онзи тип ей там, когото дори и да ритнат в главата, ще продължи да пее и да прави шеги.

Савидж се засмя.

— Давай, докторе. Сложи й нещо, за да изпадне в безсъзнание. Иначе от превъзбуда няма да млъкне, докато не й запуша устата.

Доктор Ашад — слаб, тъмнокож, с жълтеникави зъби — отбеляза, докато приготвяше три игли:

— Наистина ли сте нов агент или това е някаква шега? Хайде, хайде — вие двамата отдавна работите заедно, нали?

— Допреди месец не я бях виждал, а сега се готвя да я убия, щом се пооправи, така че от гледна точка на вечността познанството ни ще трае миг.

— Свалете си панталона, агент Шерлок.

— Моля ви — в ръката, доктор Ашад.

— Няма начин. В хълбока, агенте.

— Не и преди той да напусне стаята.

Савидж застана встрани от вратата. Чу я как извика и се усмихна злорадо. После тя отново извика. Две инжекции. Нов вик. Ето, сега и третата. Това ще й даде да се разбере. Едва не умря в акция. Трябваше да се досети, че ще постъпи както вероятно го е планирала вече седем години. Вдигна поглед — видя Ралф Бъднак и капитан Догърти да приближават.

— Как е тя?

— Добре. Отново е готова да се зъби на всички.

— Тази жена обича риска — отбеляза капитан Догърти. — Трябва да си поговориш с нея за това, Савидж — после се усмихна. — Хванахме го — заяви той и доволно потри ръце.

Тази вечер не изглеждаше нито стар, нито изтощен. А Ралф не го свърташе на едно място — непрекъснато пристъпяше от крак на крак.

Последва нов вик.

— Четири инжекции — обясни Савидж. — В хълбока. Заслужила си е всяко убождане на лекаря. Чудя се за какво ли е било последното. Вероятно част от наказанието.

След няколко минути Лейси излезе, подпъхвайки ризата си с една ръка — другата бе в тъмносиня презрамка.

— Той е садист — обяви тя на Савидж, преди да забележи двамата полицаи. — Намислила съм да го поканя на вечеря и да сипя отрова в храната му.

— Изглеждаш в доста добра форма, агент Шерлок — отбеляза капитан Догърти и я потупа по здравото й рамо. — Вероятно искаш да дойдеш горе, за да проверим състоянието на Марлин Джоунс.

— Официално съм освободена от болницата и за нищо на света не бих пропуснала подобна възможност — откликна Лейси и погледна Савидж. — А вие, сър? По-добре ли се чувствате? Вече не сте така свиреп, както преди пет минути.

Идеше му да я хване за тънката шия и да я стисне. Но се налагаше това да почака.

— Бъди така любезна да ме оставиш насаме със свирепите ми мисли, Шерлок. Вярвай ми — ще ти бъде от полза.

— Да, сър.

— Нали няма да припаднеш, агент Шерлок?

— Не, Ралф, обещавам. Добре съм.

Издържа, докато стигнаха до чакалнята. Никой още не знаеше какво става — Джоунс продължаваше да е в операционната. Настаниха се. Савидж седна до Шерлок. След две минути тя заспа.

— Ако ме питате, тя се унесе — отбеляза Савидж. — Знаете ли? Ще я отведа в хотела. Утре сутринта ме уведомете за състоянието на Джоунс и кога ще имаме възможност да поговорим с него. Шерлок ще побеснее, ако пропусне нещо, но се съмнявам дали бихме успели да я събудим сега.

Ралф Бъднак я разтърси леко за рамото. Тя само се наклони още повече към Савидж.

— Да, заспала е дълбоко. Дръж я под око, Савидж. Изплаши до смърт всички полицаи в склада, но свърши страхотна работа. Странно как изстрелът й всъщност спаси живота му. Ако не беше извикал да спрем стрелбата, полицаите щяха да го направят на решето. Е, ще се обадим утре. А, забравих да ти кажа — заснехме доста от станалото.

Савидж я отведе в хотела. Докато я пренасяше, тя протестира сънливо само веднъж. Беше късно. Само един стар портиер видя как Савидж я внася. Понеже се притесняваше да я остави сама, я отнесе в своята стая, свали обувките й и я положи на леглото си. Остави лампата на бюрото до прозореца да свети. Обади се на заместник-директора Джими Мейтланд да му съобщи за залавянето на убиеца. Все още не възнамеряваше да уведоми шефа си, че агент Шерлок едва не загина, защото се бе превърнала в готов за саморазправа каубой — нещо, срещу което Бюрото енергично възразяваше.

 

 

Цяла нощ Лейси спа непробудно. Събуди се внезапно рано сутринта. Отвори очи, усети, че ръката й пламти, и извика.

— Добро утро. Жива си, виждам.

Погледна го намръщено, опитвайки се да сглоби отделните моменти от случилото се.

— О, в твоята стая ли съм?

— Не е редно човек да е сам, когато хвърля топа — отбеляза той. — Изглеждаш отвратително. Донесох някои дрехи от стаята ти. Ако се чувстваш готова, иди да се изкъпеш и да се преоблечеш. Когато излезеш от банята, закуската сигурно ще е пристигнала. Много белтъчини, желязо и портокалов сок.

— Портокаловият сок за какво е?

— За да те предпази да не настинеш.

Видя я как спуска крака от леглото. Косите й се бяха измъкнали от шнолата. „Червеникави коси нито с цвят на морков, нито оранжево червеникави, нито дори кестеняви, помисли си той, а смесица от всички тези цветове.“ Имаше много гъста коса. Всъщност — красива коса. Изглеждаше съвършено различна. Отстъпи крачка.

— Оставих някои дамски принадлежности в банята. Ако си намислила да си бръснеш краката — забрави. Разполагам само с една самобръсначка.

Очевидно искаше да я разсее да не мисли за болката в ръката си.

— А, Шерлок, преди да се впуснеш да хванеш следващия убиец, изчакай секунда — влезе в банята, откъдето се появи след секунди. — Вземи тези две хапчета. Лекарско нареждане.

Знаеше, че малкото синьо хапче ще премахне отвратителната режеща болка в ръката й. После сигурно щеше да събере сили за закуската, за която Савидж спомена.

— Гледаш хапчетата както канибал би гледал моряка в казана.

Подаде й ги заедно с чаша вода. Тя ги изпи незабавно.

Четиридесет и пет минути по-късно, измита, доколкото бе възможно с една ръка, и загърната в роба, Лейси седеше срещу Савидж. Взимаше с вилицата от бърканите яйца и въздишаше, докато преглъщаше.

Остави я да се нахрани и едва тогава подхвана:

— Не съобщих на заместник-директора Мейтланд, че си идиот, че още при първата акция наруши заповедите, че предизвика заподозреният да метне нож по теб и за малко не загина заради проклетата си маниакална мисъл.

— Благодаря, сър.

— Престани с това „сър“! Той и без това скоро ще разбере. Не е сигурно дали все пак няма да те изритам от Бюрото. Това бе най-глупавото нещо, което съм виждал, Шерлок.

И предишната вечер й каза същото, но може да е била прекалено замаяна да го чуе.

— Исках да го тласна до ръба. Исках да ми каже всичко и да ми обясни защо. Не съм сигурна доколко вярвам на връзката между историята с лабиринта и баща му.

— Има начин лесно да се провери този факт. Ралф сигурно вече се е обадил в Юма, Аризона. Кажи ми, Шерлок, след като залови чудовището, натрапчивата мисъл напусна ли те вече? Отмъщението стори ли ти се сладко?

— Жив ли е още?

— Да. Операцията е продължила три часа. Има шанс да оцелее.

— Но съществува и вероятността да пукне, след като изкопчим всичко от него, нали? Мислиш ли, че е възможно?

— Не възнамерявам да те пусна близо до него с оръжие в ръка.

Тя се облегна назад и въздъхна.

— Обезболяващото явно върши страхотна работа. Закуската е чудесна. Какво ще предложиш на заместник-директора Мейтланд: да ме отстраните от случая, да ме уволните дисциплинарно, да ми спрете заплатата или какво?

— Казах ти: още обмислям. Но току-що ми хрумна, че това е първоначалната причина за желанието ти да постъпиш на работа в Бюрото, нали?

Тя кимна.

— И изучаването на съдебна медицина, и научната ти степен по криминална психология — всичко, е било за този миг, нали? Заради евентуалната възможност да докажеш, че е луд.

— Да. Никога не съм вярвала, че ще го заловя, но ако не бях опитала, никога не бих постигнала вътрешното си равновесие. Без теб нямах никакъв шанс да го преследвам. Ти направи всичко това възможно. Благодаря ти, сър.

— В момента не те харесвам особено, Шерлок, така че престани с това „сър“. Ако знаех в какво ме въвличаш, нямаше да го предприема. Какво щях да правя, ако беше загинала?

— Сигурно щеше да се обадиш на баща ми. Нямаше да е особено забавно. Благодаря, че…

— Благодари ми още веднъж, че съм позволил да послужиш за мишена, и ще те удуша с презрамката.

— Какво ще стане сега?

— Заминаваш за Вашингтон, а аз ще се погрижа за нещата тук.

Тя се вкамени.

— Не — възрази Лейси накрая. — Няма да го направиш — седна напред. — Позволи ми да видя нещата докрай, моля те. Искам да говоря с Марлин Джоунс. Трябва да разбера защо е убил сестра ми, защо е убил всички онези жени. Каза, че ще имам възможност да говоря с него.

— Трябва да съм луд да те оставя да работиш по този случай.

— Моля те, бъди луд още известно време.

Погледна я. Всъщност нямаше никакво намерение да я изтегля от случая сега. Хвърли салфетката на масата и бутна стола назад.

— Добре, по дяволите. Защо пък не? Поне сега не може да те нарани, нито пък ти — него. Нали няма да правиш опити да го застреляш, Шерлок?

— Определено не.

— Трябва да съм идиот да ти повярвам. Слушай. Ще те заведа в болницата. Ще проверим дали можеш да се въздържиш да не прегризеш гърлото на този тип.

— Просто искам да знам. Не — трябва да знам — защо е убил Белинда.

— Пиперлив език ли имаше?

— Ругаеше, но не шокираше никого, с изключение на татко и мама. Съпругът й много я обичаше. Дъглас ще бъде доволен, че сме заловили този негодник. Колкото до баща ми, понеже е съдия, ще се радва, че улиците са очистени от още един престъпник. Но знаеш ли, татко никога не я е харесвал. Тя не му беше родна дъщеря. Всъщност ми е наполовина сестра. Дъщеря е на майка ми от първия й брак. Беше дванадесет години по-голяма от мен.

— Ругала ли е някога съпруга си?

— Не. Е, поне мисля, че не. Но как да съм сигурна? Дванадесет години е голяма разлика. Омъжи се, когато бях на шестнадесет.

— Значи е умряла само три години след като се е задомила?

— Да. Току-що бе навършила тридесет и една.

— Ако не е ругала съпруга си пред хора, Марлин не би се насочил към нея. Нали знаеш, че нямаше да те докосне с пръст, ако не се бе развихрила с ругатните? А и ги добави към митичния си съпруг, за да доукрасиш нещата. Следователно сестра ти е направила нещо, с което го е провокирала. Или се е изпуснала и е започнала да ругае някъде, където той я е чул, или е говорила зле за съпруга си. Едното или другото, Шерлок. Кое е по-вероятно?

— Представа нямам. Затова искам да говоря с Марлин. Той трябва да ми каже.

— А ако въобще откаже да разговаря с теб?

Тя мълчеше.

— Странно. Всички онези жени… Никога не е ставало въпрос, че ругаят или кълнат съпрузите си. Но сигурно са го правили. Видя как Марлин се нахвърли върху мене.

— Безкрайно ме шокира, когато там, в склада, те чух да изричаш какви ли не цинизми.

— Това е добре, защото най-трудно ми беше да съм убедителна пред теб.

— Що се отнася до другите жени — очевидно роднините и приятелите са искали да запазят доброто име на мъртвите. Непрекъснато се случва и много затруднява полицейската работа.

— Той трябва да ми каже.

Савидж отбеляза изключително нежно:

— Постарай се да приключиш случая за себе си, Шерлок.

Възненавидя го за нежността и вниманието му. Та той нямаше представа! Дори не бе започнал да я разбира. Насили се да го погледне през масата. С леден тон се осведоми:

— Желаеш ли още една кифличка?

Той се облегна назад и скръсти ръце.

— Упорита си, Шерлок, но все още не си от моята лига. Ако намажеш извара върху кифличката, бих я изял.