Катрин Каултър
Лабиринтът (37)

37

Доктор Лорен Бауърс говореше съвсем тихо:

— Лейси, помниш ли как влизаш в багажника на колата на Марлин?

Лейси простена и завъртя глава отляво надясно.

— Всичко е наред. Аз съм тук. Дилън е тук. В безопасност си. Всичко това е било много отдавна. Марлин е мъртъв. Не може да те нарани. Нещата, които си спомняш сега, са за теб, Лейси. Хайде, разтвори съзнанието си. Отпусни се. Влезе ли в багажника?

— Да. Исках да се уверя, че Белинда предава Дъглас. Бях я чула да говори с него само преди час. Чух ги да си уговарят среща. Проследих нея и този тип. Представа нямах, че знае къде съм се скрила. Чувах я да разговаря с Марлин, но не различавах думите. Стигнахме до склада и те ме измъкнаха от багажника. Никога през живота си не съм била по-ужасена. Марлин ме накара да отида до центъра на лабиринта заедно с Белинда. Смятах, че е не по-малко ужасена от мен, но не беше… Поне онази вечер не беше. Аз обаче мислех, че е ужасена. Вървях на крачка от нея. Веднъж тя дори ми подаде връвта. На всеки няколко метра Марлин ни подвикваше и обясняваше на Белинда как ще я накаже, ако не стигне до центъра на лабиринта. Господи, помня, че бях ужасно изплашена, чувствах се съвършено безпомощна.

— Всичко е наред, Лейси. Била си само деветнадесетгодишна. Какво стана после?

— Най-сетне стигнахме до средата на лабиринта. Марлин стоеше там усмихнат. Усмихваше се дори когато ми се стори, че е пронизал Белинда с ножа. Очаквах след това да убие и мен. Помня, че пищях. Изтичах до мястото, където лежеше Белинда. От целия ужас някак се затворих в себе си. Това е всичко, което си спомням.

— И просто си отказала да си го спомниш по-късно — доктор Лорен Бауърс се обърна към Савидж: — Нещо друго?

— Марлин каза ли на Белинда, че трябва да я накаже, защото кълне прекалено много? Защото ругае съпруга си?

— Да, струва ми се. Почакай. Да, каза го.

— Според мен знаем всичко, което ще й помогне да се раздели с миналото си — Дилън помълча малко и добави тихо: — Преди да я върнеш в действителността, попитай я какво е искала да направи с живота си преди убийството на Белинда. Но го направи така, че после да не си спомня този въпрос.

Когато Лейси се събуди, погледна Дилън и отбеляза:

— Отговорът през цялото време е бил заключен в мозъка ми. Вероятно след смъртта на Белинда месеци наред имах онези кошмари, защото се плашех, че някой ще ме залови и ще ме убие. Затова имах кошмар и в твоята къща, Дилън. Сънят ме пазеше да държа нещата под контрол.

— Така е, Лейси. Но всичко вече свърши.

По-късно, на път към колата, Савидж я попита:

— Ще кажеш ли на Дъглас, че Белинда наистина е имала връзка с Марлин и е носила именно неговото дете?

— Ако ме питаш, за него няма да бъде изненада. Е, не е бил сигурен дали е точно на Марлин, но определено е бил наясно, че детето не е негово. Белинда никога нямаше да направи аборт. Тя искаше това дете. Да, Дъглас е знаел за малкия брой на сперматозоидите си. Още тогава трябва да е бил запознат с изследванията си. Именно затова я е ударил. Бил е бесен. Но въпреки това се ожени за Кандис, защото била бременна — така му казала. Според мен се е надявал, че независимо от малкия брой сперматозоиди все пак е успял. Кой знае? Ако той не може да има деца, а тя не иска — тогава всички проблеми май се разрешават. Сега, когато се замисля, виждам, че животът на Белинда е бил извън контрол. Не допускам да е била труден случай като майка ни — по думите на татко — но наистина беше близо до ръба. А аз бях противна тийнейджърка, постоянно я тормозех, шпионирах я.

— Да, вероятно си права. И сега става ясно защо при физическите съпоставки Дивия Ралф Йорк откри разлики в извършените убийства. Марлин е убил Белинда поради по-различни причини и това се проявява в различния начин, по който е построил лабиринта. Знаеш ли още какво, Шерлок? — тя наклони глава. Погали я по бузата. — Но сега всичко свърши. Нещата си дойдоха на мястото. Е, предстои среща с медиите, но ти ще се справиш. Джими Мейтланд ще се опита да те предпази от лешоядите, доколкото е възможно. Има и още една подробност — направи пауза, свъси вежди и се загледа в обувките си. — Хана наела човек — един от информаторите си — да те нападне с колата. Същият тип нахълтал и в дома ти. Тя твърди, че той не изпълнил указанията й. Никога не му била казвала да те изнасили, а само да те изплаши до смърт. Искрено съжалява, Шерлок. Никога не била възнамерявала да те нарани. Предупредили са я да напусне Бюрото. От теб зависи дали ще повдигнеш обвинения срещу нея.

— Обясни ли ти защо го е направила?

— Била загубила самообладание. Била луда от ревност. Надявала се да те изплаши и така да те принуди да си събереш багажа и да се върнеш в Калифорния.

— Ако заловим наетия от нея тип, тя ще се окаже съучастничка, нали?

Той кимна и добави:

— Да. Ако го хванат, срещу нея ще бъдат повдигнати обвинения.

— Дай ми време да си помисля.

Помогна й да се настани в поршето му и отиде до шофьорското място. Ритна предната лява гума.

— Проклета кола. Не искам да повярвам, че не запали онази нощ. Ако Люк не се бе появил, здравата щяхме да закъсаме.

— Люк ще дойде ли на сватбата?

— О, да — наведе се и я целуна. — Затегни колана. Тази вечер съм див и необуздан.

— И аз съм малко дива и необуздана. Знаеш ли какво? Защо не се приберем вкъщи да гледаме архивни филми и да ядем пуканки?

— Защо не се приберем вкъщи и сами да си направим филм? А за пуканките ще помислим.

— Да, но нямаш кинокамера.

— Ще го наречем генерална репетиция.

Тя му се усмихна сладко.

— Обещаваш ли да ме направиш филмова звезда?