Катрин Каултър
Лабиринтът (31)

31

Прекараха деня с хората от местното Бюро и полицията и наблюдаваха как точно протича издирването.

— Всичко изглежда се прави по правилата — отбеляза Савидж пред човек от новосформираното звено за действие. — А няма никаква информация Марлин Джоунс да се е срещнал с някого.

— Нищо — въздъхна офицер Дръмонд. — Господи, колко ме болят краката. Обходих района от единия до другия край поне десет пъти. Разговарях с всеки информатор, появявал се някога в Бостън, или роден тук.

До осем часа вечерта Марлин Джоунс все още не бе заловен.

Решиха пак да хапнат в китайския ресторант на Нюбъри Стрийт и тръгнаха натам пеша.

— Не вярвам да се покаже, Шерлок.

— Знам. Поне му даваме големи възможности да предприеме нещо.

— Добре. Ще продължаваме да се движим пеша, а когато от медиите ни забележат и ни нападнат, ще се усмихнем широко и ще помахаме на майките си от телевизионния екран. Като стана дума за майки, допускаш ли, че Евелин наистина е видяла Марлин да целува Белинда на алеята пред къщата ви?

— Не. Всъщност нямам представа какво е видяла и дали изобщо е видяла нещо. Прав си, като казваш, че се нуждае от повече грижи. Баща ми е бил наоколо и тя е искала да привлече вниманието му. Случаят е бил отличен повод да го постигне.

— Значи не вярваш, че баща ти би се опитал да я прегази?

— Не знам. Но според мен тя го обича. Възможно е обаче да греша. Думите ми звучат налудничаво, нали? Не е изключено наистина да е видяла някого да разговаря с Белинда на алеята, но дали е бил Мартин?

— А баща ти преследвал ли е Еразъм Джоунс преди десет години?

— О, да. Татко винаги е прям — не го интересува колко неприятен става. И не си измисля. Щом твърди, че Еразъм Джоунс е бил в съдебната му зала, значи е така. Въпросът е, възможно ли е Еразъм да има нещо общо с нашата история.

Савидж замислено отбеляза:

— Приликата между баща и син е голяма. Дали пък майка ти не е видяла Еразъм с Белинда, а не Марлин?

— Нямам представа. Но изобщо не реагира на снимката на Еразъм Джоунс.

— Така е.

Докато хапваха пържени питки и месо със зеленчуци, Савидж, докосвайки ръката й, констатира:

— Пръстите ти са студени.

— Цялата съм замръзнала.

— Следващото лято ще отидем на езерото Луис Лин с Куинлан и Сали. Искам да те видя по бикини. Сини. Искам аз да ти ги купя. А после да ти ги сложа и да ти ги махна.

„Следващото лято“, помисли си тя. Сега обаче седеше тук и се молеше Марлин Джоунс да се укрива някъде в очакване тя да се появи. Ресторантът беше пълен с полицаи.

Усмихна се широко на Дилън.

— Благодаря.

Надигна се и го целуна по устата.

После седна, бодна голямо парче от свинското с чесън и започна да дъвче. Савидж я гледаше смаян.

Сервираха им кралски скариди и подлютен патладжан. Докато си слагаше ориз, Савидж попита:

— Какво мислиш за Дъглас?

— В момента наистина не ми се мисли за него. Искам да ям — въздъхна и си взе скарида. — Всеки обвинява всеки за убийството на Белинда. Тръгваме в една посока, после — в друга — размаха вилицата. — Сигурна съм само, че не е Изабел. Бих заложила на Кандис, ако преди седем години беше в града.

— Непрекъснато си мисля за кошмара ти, за усещането, че изпитваш същото, което е преживяла Белинда.

— Вече се опитвам да се дистанцирам. Много ме плаши. Цялата се изпотявам. Искаш ли да отидем до гимнастическия салон след вечеря?

Ухили й се, преди да си вземе от отлично приготвения подлютен патладжан.

— Намерил съм си сродна душа. Делтовидните ти мускули все още имат нужда от тренировка, но бедрата ти са доста хубави. А трицепсите ти направо ме възбуждат.

— Страшно те обичам, когато ме описваш с анатомични термини.

 

 

Отлетяха за Вашингтон едва на другия ден следобед. От Марлин Джоунс нямаше и следа. Все още беше на свобода.

На път за летището се отбиха да видят капитан Догърти в участъка.

— Ако ме питате, някой му помага — сподели Савидж.

— Да — съгласи се Догърти. — Вече всички стигат до това заключение. Няма убийство или обир, които да не са проверени най-щателно. Марлин не разполага с пари. Ако беше сам, щеше да му се наложи да си набави. А доколкото ни е известно, не се е наложило. Следователно някой му помага. Някой го крие. Някой, който има достатъчно пари. Но кой? Проверихме хората от склада за дървен материал, където е работил. Не е имал близки приятели — така твърдят. Или поне не толкова близък, че да си направи целия този труд.

Лейси подаде на капитан Догърти снимката на Еразъм Джоунс.

— Това е баща му, ако решите да разпространите тази снимка.

— Наистина много си приличат. Дали старият не е замесен в случая? Да не би той да помага на Марлин?

— Нямаме представа. Дори не знаем дали е жив. Просто хрумване, което предстои да проверим — станаха. — Прибираме се, капитане. Дръжте ни в течение и — късмет.

 

 

— Дъглас ми се оплака, че го следят. Дяволите да ви вземат, това трябва да спре!

Кандис Мадиган заговори разгневено зад тях, докато Савидж отключваше входната си врата.

Лейси вече стискаше дамския колт, а Савидж бе приклекнал. Той си пое дълбоко дъх.

— Съветвам ви никога да не постъпвате така, мадам. Шерлок можеше да ви застреля, а аз — да ви счупя врата. Ще ми кажете ли какво, по дяволите, правите тук?

— Чакам ви.

— А откъде знаеш, че и аз ще дойда? — попита Лейси.

Савидж отключи вратата и я отвори със замах.

— Най-добре всички да влезем. Вие първа, госпожо Мадиган. Предпочитам да сте пред мен. Сигурно някоя авиокомпания ви прави намаление. За втори или за трети път летите до Вашингтон?

— Разбира се, че ползвам намалението — отвърна тя. — Да не съм глупачка?

Ако Кандис беше изненадана от обстановката в къщата на Савидж, то тя не го показа. Не откъсваше очи от Лейси.

— Чу ли ме, Лейси? Не са ченгетата от Сан Франциско, защото съдия Шерлок се обади и провери. Следователно ФБР го следи. Твое дело е, нали? Не. Не разполагаш с такава власт — извърна се към Савидж: — Готов сте да направите всичко за малката сладурана, нали? Дори да наредите да следят съпруга ми. Да не се опитвате да обвините Дъглас за убийството на Белинда? Престанете, защото той направо полудява. Няма да го позволя.

— Знаете ли — подхвана Савидж спокойно, посочвайки на Кандис стол във всекидневната, — ако се замисли човек, Дъглас е разполагал с много добър мотив да убие Белинда. Искал е да разтрогне брака си, но тя не би му дала развод. Съзнавал е, че при опит да се разведе, съдия Шерлок ще го съсипе. Бил е в капан. Затова е повторил действията на Въженцето и я е убил. Как ви се струва? Убедително ли ви звучи?

Кандис скочи да го удари.

Улови я за китките и я задържа далеч от себе си. Опита се да го ритне — той пъргаво се извърна настрани. После я хвана за раменете и започна да я разтърсва, без да престава да говори с тих спокоен тон:

— Престанете, госпожо Мадиган. За жена, която претендира за изтънченост, не играете ролята никак добре.

— Остави я на мен — обади се Лейси. — Писна ми от теб, Кандис. Ако искаш да се биеш, ела насам. С радост ще застана срещу теб.

— Ще съсипете всекидневната ми — Савидж гледаше усмихнат пламналото лице на Шерлок. — Ще се опитате ли да се контролирате, госпожо Мадиган? Ще ви защитя от Шерлок, ако се държите прилично. Обещавате ли?

Тя кимна неохотно. Пусна я и Кандис започна да разтрива китките си. Бавно се обърна към Лейси, но говореше на Савидж:

— Не ви ли е хрумвало, че тя е убила Белинда? Говорим за ненормални хора. Ами погледнете семейството й. Всеки неин ген е ненормален. Напълно ненормален — последва мъртвешка тишина, в която се чуваше единствено тежкото дишане на Кандис. — Е, какво ще кажете?

Лейси се усмихна. Невероятно постижение, както сподели със Савидж по-късно, но успяла да го направи.

— Кандис, защо си тук всъщност?

— Казах ти — някой следи Дъглас. Трябва да е ФБР. Искам това да спре. Дойдох, за да те накарам да го направиш.

— Защо просто не се обади по телефона? — попита Лейси. — Определено щеше да ти излезе по-евтино. Нямаш отговор, нали? Или си искала пак да наемеш онзи тип да ме тероризира? Или да се опиташ отново да ме сгазиш?

— Представа нямам за какво говориш. А вие — тя погледна към Савидж, — вие сте слепец. И Дъглас беше заслепен, но само за известно време. Сега ясно си дава сметка какво представлява тя — Кандис им се усмихна победоносно и се настани на красивия диван. — Е?

— Какво „е?“, госпожо Мадиган.

— Ще накарате ли ФБР да престане да следи съпруга ми?

Савидж въздъхна.

— Разбира се, госпожо Мадиган. Истината обаче е, че наредихме да го следят, за да му осигурим безопасност. Марлин Джоунс продължава да е на свобода. Не е изключено да се върне в Калифорния. Ами ако поиска да се срещне с Дъглас или дори да го убие? Затова възложихме на агент да го следи, мадам — за да го защити при необходимост.

— Това е лудост — изрече Кандис. — Няма причина Марлин Джоунс да застрашава Дъглас.

— О, сериозно ли мислите така? Дъглас не сподели ли с вас твърденията на госпожа Шерлок? Била видяла Марлин да целува Белинда пред къщата им? Кой знае какво се върти в главата на Марлин Джоунс напоследък? Добре. Ще се обадя да преустановят следенето. Нека Дъглас се оправя сам. Никакъв проблем.

Савидж спокойно вдигна слушалката и набра номер.

— Наистина ли мислите, че е в опасност?

Савидж не й обърна внимание; продължаваше да чака.

— Обажда се Дилън Савидж. Моля, свържете ме с Джеймс Мейтланд. Благодаря.

— Ами ако тази отрепка го подгони? Ако наистина стигне до Сан Франциско? Трябва да помогнете на Дъглас. Не можете да го оставите сам. Нечовешко е.

— Сър, обажда се Савидж. Да, искаме да отменим охраната на Дъглас Мадиган в Сан Франциско. Да, сигурен съм. Не е нужна повече.

— Не, не я отменяйте! Особено ако Марлин Джоунс се е насочил към Дъглас! Недейте.

— Да, точно така. Не е необходима повече. Благодаря.

Савидж затвори навреме, за да се предпази от Кандис Мадиган, която налетя да го блъсне в камината.

— Сега вече прекали — възмути се Лейси.

Хвърли се върху Кандис, сграбчи я за ръката и я извърна към себе си. Първия удар нанесе по брадичката й.

— О, боли, малка кучка такава!

Шерлок отново я удари.

Свличайки се на пода, Кандис я гледаше смаяна.

— Добре ли си, Дилън?

Стоеше над него, разтъркваше ръката си и го питаше дали е добре. Той само поклати глава. Промълви:

— Благодаря, че ме защити — и прихна да се смее.

Тя се бе втурнала да го защитава. Животът с Шерлок никога няма да бъде скучен. Надяваше се да не е наранила ръката си.

— Ще дойдеш ли да ме целунеш, Шерлок? Чувствам се леко разтърсен.

— Разбира се — усмихна му се тя сладко. Целуна го по брадичката, прокара пръсти по веждите му, целуна го по носа. — По-добре ли си сега?

— Започвам да се оправям — отвърна той и продължи да я целува.

Спряха едва когато Кандис се обади от пода:

— Ако двамата започнете да се чукате пред мен, ще се обадя на полицията. Надявам се да ви арестуват.

Лейси се засмя — не успя да се въздържи. Савидж предложи:

— Искате ли чаша кафе, преди да си тръгнете, госпожо Мадиган?

— Искам ФБР да охранява съпруга ми.

— Но вие долетяхте тук, за да поискате следенето да бъде преустановено.

— Вижте, знам, че не се държах особено добре и с двама ви, но Дъглас означава много за мен. Има нужда от мен. Моля ви, ако наистина смятате, че е застрашен, защитете го.

Савидж отиде до телефона, набра номер и заяви:

— Възобновете следенето на Дъглас Мадиган. Да, точно така. Благодаря — затвори и се обърна към Кандис: — Готово.

— Благодаря. Наистина много благодаря — Кандис се обърна към Лейси: — А ти винаги създаваш проблеми. Ще създаваш проблеми и на този изключително симпатичен мъж, който въобще не те познава. Стой настрана от Дъглас!

След тези думи си тръгна.

Савидж остана загледан към входната врата.

— Доста странна жена — изрече накрая. — Сигурно не й се е пиело кафе.

— Наистина ли си поставил Дъглас под наблюдение?

— О, да.

— Отмени го и пак го възобнови, така ли?

— Не. Дъглас е заподозрян. Искам да го държим под око. Е, ако ще му послужи и като охрана — добре дошло.

— Тя го обича — поклати глава Лейси. — Наистина го обича.

— Двамата са си лика-прилика. Надявам се да живеят щастливо до дълбоки старини. А сега, ако си готова да си лягаш, хайде да се надбягваме до леглото.

Преди малко бе напрегната — би застреляла Кандис, без да й мигне окото. Ала поглеждайки сега Дилън Савидж, почувства невероятно облекчение да се разлива из тялото й.

— Хайде!