Катрин Каултър
Лабиринтът (30)

30

Тя заяви:

— Вече ти казах: не съм го направила аз.

— Лъжеш. Разбери, Хана — решението Шерлок да бъде използвана като примамка не беше нейно. Да, тя настояваше да я използваме, но решението не беше нейно. Ти си последният човек, който има право да говори по този въпрос. Разприказвала си се пред журналистите само за да създадеш неприятности — това е истината. Знаеш ли всъщност какво е това? Липса на професионализъм и недопустимо поведение за специален агент.

— Не съм го направила аз. Не можеш да го докажеш. Не забравяй, че съдия е разпоредил да свалят белезниците на Марлин Джоунс. Защо съдия да не е проговорил и по този въпрос?

— Заради проклетите улики, ето защо! Виж, Хана, не те искам в отдела. Според мен е време да бъдеш преместена. Ти си добър агент, но не ставаш за моя отдел.

— Толкова ли е добра в леглото тази малка фръцла?

— Специалните агенти не говорят по този начин за колегите си. Недопустимо е и няма да го търпя.

Хана бавно се изправи, наведе се към Савидж, поставила длани върху бюрото му, и с тих глас попита:

— Кажи ми какво виждаш у нея. Обясни ми го. Закле се пред мен, че никога няма да се обвържеш сериозно с жена, която работи в отдела ти, но зърна малката госпожица и хлътна до уши.

Той също се изправи.

— Чуй ме — престани! Шерлок никога не е направила нищо против теб. Ако ти трябва мишена — ето я: силна, голяма и пред очите ти. Стреляй колкото искаш, но остави Шерлок на мира. О, да, наясно съм също, че ти си съобщила на медиите в Сан Франциско къде живее Шерлок. Ти компрометира този случай, Хана, и размъти водите заради глупавата си ревност. Ако имаш намерение да оставаш в Бюрото, най-добре е отсега нататък да си изключително внимателна. Ще се обадя на Колин Пети в „Личен състав“. Още сега обсъдете къде да те премести.

— Кажи ми защо. Защо точно тя?

Доста озадачен, той изрече бавно:

— Наистина не съм в състояние да ти отговоря на този въпрос. По много причини, предполагам. Довиждане, агент. Ей сега ще се обадя в „Личен състав“.

Чу я да казва „Лайно!“, но го произнесе достатъчно тихо, за да не й обърне внимание. Поне се надяваше, че има предвид него, а не Шерлок. Никога не бе възнамерявал да нарани Хана, но и никога с нищо не я бе окуражавал. Обади се на Колин Пети, а после на Хана, за да й нареди да отиде при него.

Въздъхна, включи МАКСИНА и скоро потъна в съвършено различен свят — свят, който контролираше, който откликваше на въпросите му, който никога не го подвеждаше. Прегледа отново всичко за Марлин Джоунс.

Къде се намира? Крие ли се? Или бяга? Сам ли е?

МАКСИНА показа снимката от шофьорската книжка на бащата на Марлин — Еразъм Джоунс. Дали са заедно? Дали Еразъм има пръст в някое или във всичките убийства в Денвър, Сан Франциско или Бостън? Не бе ли наел той всъщност форда, а не сина му? Ако той го бе направил, вероятно са заедно.

Съсредоточено преглеждаше докладите, когато Джими Мейтланд се обади от прага на кабинета:

— Мейтланд се опитва да влезе във връзка със Савидж и МАКСИНА. Вие двамата добрахте ли се до нещо?

Савидж примигна и се изправи.

— Здравей, сър. Какво мога да направя за теб? Хванаха ли Марлин Джоунс?

Джими Мейтланд тъжно поклати глава.

— Още не, но няма да е за дълго. Агенти и местни полицаи наблюдават всички основни артерии за излизане от Бостън. А Големият Джон Бълок вдига голяма врява в централата на Бюрото в Бостън. Настоява да се види с агент Шерлок. Иска да уточни някои неща, преди полицаите отново да хванат Марлин. Какво предлагаш да предприемем?

Савидж седна. Джими Мейтланд се настани в един от столовете пред бюрото му.

— Няма да е лесно, нали? Иска ми се Марлин да бе ударил по-силно този нагаждач.

— Прекалено късно е. Хайде, Савидж. Да не мислиш, че Големият Джон ще се опита да се саморазправя с Шерлок?

— Не. А и с нас ще има охрана. Според мен той не държи особено да се срещне с Шерлок. Истинското му желание е да я нападнат журналистите и да я изкарат виновна. По този начин смята да отърве Марлин Джоунс, което е невъзможно. Този тип забърка голяма каша.

— И ако онзи лекар умре, намеренията му ще пропаднат окончателно.

— Представям си как Големият Джон ще се развихри, ако лекарят умре. Ще отхвърли дори намека за предумишлено убийство. Ще го представи като постъпка на умопомрачен човек, на човек, загубил контрол или ужасен от евентуалните последици — изведнъж Савидж се поизправи на стола. — Хайде да го направим. Според мен Шерлок ще се държи чудесно. Нека да се срещнем с този негодник. Кой знае дали от срещата няма да изскочи нещо.

Джими Мейтланд попита:

— Опасяваш се Марлин да не разбере, че тя е в Бостън, и да се опита да й направи нещо?

Известно време Савидж остана неподвижен.

— Да. Именно по тази причина бих искал да отидем.

— Малко вероятно е от това да се получи нещо. Почти невъзможно.

— Да, но има, макар и минимален шанс, все пак да си струва. Но работата не опира само до моето решение. Ще поговоря с Шерлок. А има и друго. Марлин няма да научи, че тя ще ходи в Бостън, освен ако не съобщим на медиите. А и дори да разбере, трябва да е абсолютно луд, за да тръгне след нея.

— Прав си — едва ли ще го направи. Но бъди сигурен, че Големият Джон няма да пропусне да го съобщи на медиите. А колкото до решението — имаш право: Шерлок трябва да го вземе. Ти обаче вече си наясно какъв ще бъде отговорът й. Нали, Савидж?

— О, да.

 

 

— Репортерите са готови за истинска битка, а са повече от въшките в ухото на куче — отбеляза Джими Мейтланд, издуха носа си и прибра кърпичката в джоба на палтото си.

Отдръпна се от прозореца в кабинета на двадесет и третия етаж на Големия Джон Бълок. Никак не му харесваше какво става, но след като информацията изтече, нямаше начин Марлин Джоунс да не е разбрал, че Шерлок е тук, в Бостън. Не би се изненадал да узнае, че Шерлок лично се е обадила на журналистите. Тя гореше от нетърпение да залови Марлин Джоунс.

Бъз О’Фарел от Бюрото в Бостън само поклати глава.

— Смаян съм от това стълпотворение. Очаквах един репортер, а са дошли поне четири дузини. Разполагат с по два микрофона и достатъчно камери, за да се заснеме Втората световна война. Всички крещят и се надвикват. Идеше ми да застрелям онзи проклет съдия, но какво да правя с медиите? Един хубав смъртоносен вирус май ще е най-доброто за тях.

— Очевидно изобщо нямат представа как да се държат — Савидж се усмихна на Шерлок, която изглеждаше бясна, но стоически понасяше всичко.

Интересна комбинация от емоции — би искал да ги изследва по-отблизо, когато са насаме. За жалост обаче нямаше да им се удаде тази сутрин.

— Информацията е изтекла от Големия Джон — съобщи Джими Мейтланд, — не от нас. Ние решихме да не се бъркаме. Със сигурност знаем, че той го е направил. Все още се надява да излезе от цялата тази гнусна история ухаещ като роза.

— Ако той не го беше сторил, аз положително бих — обади се Лейси. — Съжалявам, сър, но това е самата истина. Готова съм на всичко, за да спипаме отново Марлин Джоунс.

— Е, добро утро на всички вас, предани представители на силите на реда — поздрави Големият Джон Бълок, влизайки в огромната заседателна зала с дъбова ламперия. Насочи се право към Шерлок. — Радвам се да ви видя отново.

Тя му отвърна с усмивка:

— Трябва да призная, че изглеждате доста по-добре в сравнение с последния път, когато ви видях. Марлин здраво ви халоса по главата, нали?

— Клетото момче. От отчаяние бе готово на всичко, за да се измъкне от залата за инквизиции. Да се захващаме ли за работа?

— Нямаме нищо против — увери го Савидж.

— Какво точно желаете — обади се Джорджина Симс, представител на Министерството на правосъдието, и седна по-напред на стола. — Малко е необичайно това, за което сме тук, но определено сме готови да сътрудничим.

— Всъщност искам да знам какво ще каже агент Шерлок за неетичното си поведение.

Савидж стана. Бавно пристъпи към адвоката и заяви:

— Агент Шерлок няма какво да каже. И така — ако не сте в състояние да предложите нещо полезно за нас, си тръгваме. Чухте госпожа Симс. Трябва да заловим убиец. Поне осем жени са били брутално убити и един лекар се бори за живота си. Вероятно това ви се струва забавно, но за нас не е така.

Големият Джон изтрезня моментално, кимна на стенографката и отвори дебела папка.

— Добре, тогава. Агент Шерлок, ето какъв проблем сте създали за щата. Предполага се, че вашата сестра е била убита от моя клиент. Така ли е?

— Да.

— Причината да станете агент на ФБР е желанието ви да проникнете в организацията, за да имате възможност да го заловите.

— Първоначално — да.

— Вие ли дадохте идеята за плана, довел до залавянето на Марлин Джоунс?

— Планът бе разработен от местния бостънски полицейски участък и ФБР. И местният полицейски участък, и ФБР го одобриха. Аз бях само примамката.

— Защо?

— Защото бях много добре запозната с психологическия му портрет. Бях далеч по-наясно от всяка друга полицайка или агентка как да играя с него, как да го обработвам. Бях наистина само примамка, господин Бълок. От него зависеше дали да ми обърне внимание, или не. Нямаше никаква уловка.

— Това трябва да го определи съдия, не смятате ли?

Джорджина Симс се обади:

— Дотук е само загуба на време, господин Бълок. Ако имате нещо съществено, кажете го или си тръгваме.

— Интересува ме откъде точно сте знаели как да „играете“ с Марлин Джоунс. Това е всичко, агент Шерлок.

Тя усети, че Дилън се напрегна, но си наложи да се отпусне. Все пак беше притеснен. Е, тя не беше. Беше мислила много по въпроса.

— През последните седем години съм изучила всичко за убиеца, господин Бълок. Имах чувството, че го познавам. Режеше езиците на жертвите си, затова предположих, че в неговото съзнание жените, избрани да преминат през лабиринта му, трябва да бъдат наказани. Първото нарушение според него било, че ругаят и псуват. Ако чуел жена да използва неподходящ за нежния пол език — единствено той, естествено, определял какво всъщност е лош и неприличен език за дами — това повлиявало само на половината от решението му. Другата половина се е определяла от това, дали говори зле за съпруга си. Тази част се оказа малко по-неопределена, но повтарям — имах чувството, че познавам Марлин Джоунс: в продължение на седем години, както и в курсовите си работи като студентка, го бях изучавала съвсем отблизо. Известни са ви сегашните му твърдения, че е спал с повечето от жертвите си, но информацията не е потвърдена. Всичко е абсолютно открито и честно. Това е, господин Бълок.

— Значи сестра ви е псувала и ругала съпруга си? Сестра ви също ли е спала с убиеца, агент Шерлок?

— Понеже в резултат на многобройни прободни рани с нож от седем години е мъртва, а и езикът й е отрязан, не мисля, че има голяма надежда да получим отговор.

Савидж бе готов да я разцелува. Въпросът целеше да разпали гнева й и тя да отговори невъздържано. Обаче Лейси устоя. Почувства, че Джими Мейтланд също е впечатлен.

— Звучи ми като репетирано, агент Шерлок.

Тя само сви рамене.

Адвокатът продължи:

— За мен вие сте обзета от маниакална идея млада дама… Извинете — вманиачена специална агентка. Чудя се как всички интервюиращи и психолози на ФБР не са го забелязали и не са реагирали. Опасно е.

— Не, сър. Страшното е, че съдия предостави възможност на жестокия убиец Марлин Джоунс да избяга — седна по-напред на стола. — Както и вие сте опасен, господин Бълок. Правите всичко това, ръководен от тясно кариеристични подбуди. С други думи — за слава и пари. Ако аз страдам от маниакалност или някога съм страдала, сър, то вие сте неетичен, което е другото название за боклук.

Той скочи.

— Нямате право да ми говорите така, агент Шерлок!

— Защо не, сър?

Джорджина Симс се намеси с усмивка:

— Въпросът е добър, но ще го прескочим. Интересува ли ви още нещо, господин Бълок?

— Никой съдия няма да я приеме просто за добре трениран агент, който си е вършил работата. Тя позори Бюрото. Тя е заинтересуван участник, а не обективен офицер, който се грижи за реда.

— Тръгваме — Савидж се изправи и кимна на Лейси. — Ако полицаите не успеят да заловят Марлин поради оказване на съпротива при арестуването му, а вие знаете, че той ще го направи, ще се видим в съда, господин Бълок.

Лейси му се усмихна през рамо и добави:

— Дали има смисъл все още да посвещавате толкова много време на Марлин Джоунс, господин Бълок? Знаете, че агент Савидж е прав. Марлин ще се съпротивлява при ареста. Опитът ви с вашата тактика да изпразните закона от съдържание е обречен. Само си губите времето, а то ви струва доста пари, нали?

Усети ръката на Савидж върху лакътя си. Прошепна в ухото й:

— Хайде да вървим. Добре се справи.

— Ще излезем от задния вход — уточни Джими Мейтланд в асансьора. — Оттам е по-безопасно.

— Трябва да ви призная, агент Шерлок — сподели Джорджина Симс, — изненадах се, че са ви приели във ФБР.

— Всъщност, госпожице Симс, и аз останах изненадана. Не ме разбирайте погрешно. Залавянето на Марлин Джоунс бе главният ми мотив да постъпя в Бюрото, но после си дадох сметка, че всъщност искам да работя там и никъде другаде. Знаете ли, ако агент Савидж не ме бе поискал в своя отдел, щяха да ме разпределят в Лос Анжелис да се занимавам с преследването на банкови обирджии. Никак нямаше да е по вкуса ми. Но и тогава щях да се постарая да заловя колкото е възможно повече обирджии.

— Един съдия би приел подобни доводи — увери я Джорджина Симс, — но повтарям: не разбирам как са ви приели с тази биография.

— Вероятно никой не й е отдал чак такова значение.

— Вероятно.

Преди да се разделят в подземния гараж, Джими Мейтланд се обърна към Савидж:

— Симс го приема, защото звучи добре и в по-голямата си част отговаря на истината. Не знае обаче, че си хлътнал по Шерлок. Какво ще правиш по този въпрос? Ще се жените ли или какво?

— Да, но както се казва: изчакваме най-подходящия момент.

— Но защо я изиска за ОПУСП?

Савидж не се поколеба нито за миг:

— Защото се представи дяволски добре в Хоганс Алей. Не, тогава не й бях хвърлил око, сър. Просто я прецених като най-добрата. Бях разбрал, че се е отказала да изготвя психологически портрети, защото не била в състояние да преглътне целия ужас, свързан с тях, а беше отлично тренирана и има съществени познания по съдебна медицина. Но не, сър, по онова време съзнанието ми не бе замъглено от похот.

Джими Мейтланд изсумтя.

— Най-подходящият момент. Прав си. Всичко това ще трябва много добре да се проконтролира. Справи ли се с изтичането на информация от отдела ти?

— Вече няма такова нещо.

— Сигурно не би ми казал повече.

— Ще съм ти благодарен, ако не ме питаш, защото не разполагам със солидни доказателства.