Катрин Каултър
Лабиринтът (3)

3

Срещна се с инспектора от личен състав Колин Пети, известен в Бюрото като Плешивия Орел — слаб мъж с гъсти черни мустаци и лъскава глава. Когато се видяха, й съобщи, че е направила впечатление на големите шефове. Това станало, докато била в Куантико. Засега никой от работещите в Управлението не е впечатлен. Ще й се наложи да се потруди здравата. Тя само кимна, защото се досещаше къде са я разпределили. С усилие успя да прояви известен ентусиазъм.

— С удоволствие ще отида в Бюрото в Лос Анжелис.

А мислено добави, че и без това не желае да има нищо общо с банкови обири. Отлично обаче знаеше, че там се сблъскват с повече банкови обири, отколкото в което и да е друго Бюро на ФБР. Е, вероятно щеше да е по-добре, отколкото да я разпределят в Монтана. Но там пък щеше да има възможност да кара ски. Колко ли дълго трае едно разпределение? Ще трябва да измисли начин да се върне отново тук.

— За млад агент, току-що завършил Академията, Ел Ей е идеалното разпределение — поясни господин Пети, прелиствайки личното й досие. — Виждам, че първоначално сте посочили Управлението. Искали сте да попаднете в Отдела за криминални разследвания, но са решили да ви изпратят в Лос Анжелис — погледна я през бифокалните си очила. — Имате научна степен по съдебни науки и по криминална психология — продължи той. — Ще се справите добре в доста области. Защо не сте поискали да отидете в ОПКР^[1]? Според мен при такава подготовка щяха да ви отворят широко вратите. Но сякаш сте променили решението си.

Знаеше, че досието й съдържа тези данни. Защо той се държеше все едно не знае нищо за случая? О, да. Разбира се. Искаше тя да се разприказва, да разбере как гледа на нещата, да стигне до най-съкровените й мисли. „Няма да успее“, помисли си тя. Наистина, разпределяха я в Лос Анжелис заради нейно недомислие и това не бе никаква тайна.

Насили се да се усмихне и сви рамене.

— Просто ми липсва куражът за онова, което хората там правят всекидневно. Прав сте — подготвих се за подобна кариера, защото смятах, че искам да се занимавам с това, но… — отново сви рамене. После преглътна. Толкова години да се подготвя и накрая да не успее. — Да, всичко се свежда до липсата на достатъчно кураж.

— Отдавна ли се интересувате от психологическите портрети на предполагаемите престъпници? С други думи, да бъдете профайлър?

— Да. Четох книгата на Джон Дъглас „Изследовател на мозъка“ и си помислих: ето, с това бих се занимавала. Всъщност ме интересува прилагането на закона, което обяснява допълнителната ми работа в колежа и след това — беше лъжа, но нямаше значение. Изрече я с лекота. Практически започна да вярва в нея, през последните седем години. — Исках да помогна за премахването на тези чудовища от обществото. Но след лекциите на хората от ОПКР, след като видях с какво се сблъскват всекидневно, и то само в продължение на седмица… Осъзнах, че няма да успея да се справя с целия този ужас. Профайлърите се сблъскват с невероятни касапници. И всяко от тези чудовища оставя дълбока следа в душите им. А жертвите… Жертвите… — пое си дълбоко дъх. — Разбрах, че няма да успея да се справя.

Е, значи сега ще преследва банкови обирджии, а той ще остане на свобода. Идеше й да заплаче. Заради цялото това време, заради посвещаването на невероятно тежката работа. И какво? Сега тя ще преследва банкови обирджии. Защо по-добре не се откаже напълно? Истината е, че просто не разполага с енергията отново да се самоопределя, а така или иначе нещата щяха да се сведат до това.

Господин Пери отбеляза:

— И аз не бих могъл — кимна и продължи: — Естествено е повечето хора да не могат. В този отдел има голямо текучество — малцина се задържат. А и семействата трудно оцеляват. Виждам, че в Академията сте се справили отлично. Боравите добре с оръжие, особено от средно разстояние, справяте се превъзходно при самозащита, пробягвате километър за по-малко от петнадесет минути, а преценката ви за дадена ситуация е далеч над средната. Тук е отбелязан и успехът ви при упражнение в Хоганс Алей — повалили сте Дилън Савидж, а никога досега стажант не го е постигал — погледна я с вдигнати вежди. — Наистина ли успяхте?

Тя се сети какъв гняв я обзе, когато Севидж я обезоръжи на два пъти. После, също така ненадейно, се сети какъв смях избухна, докато той се отдалечаваше, а боксерките ясно се виждаха през разпрания панталон.

— Да — отвърна тя, — но партньорът ми Портър Фордж ми хвърли своя пистолет, за да го застрелям. Иначе щях да си умра при изпълнение на служебния си дълг.

— Е, Дилън си е получил заслуженото — отбеляза Пети. — Ще ми се да бях присъствал.

Ухили й се с най-злорадата усмивка, която бе виждала. Дори гъстите му мустаци не успяха да я прикрият. Не можеше да му се устои. Изведнъж той придоби страшно човечен вид.

— Тук пише още, че сте насочили дамски колт 38, след като е избил ЗИГ от ръката ви. Още ли е у вас?

— Да, сър. На деветнадесет години се научих да боравя с него и се чувствам много удобно.

— Е, ще го преживеем, предполагам. Сигурно всички коментират името ви, агент Шерлок.

— О, да, сър. Често се шегуват с това, но вече съм свикнала.

— Тогава няма да си дам труда да ви предложа лула.

— Благодаря, сър.

— А сега да ви разкажа за новото назначение, агент Шерлок — продължи Пети и тя си помисли, че ще я назначат да залавя ненормалници, които ограбват банки, защото невинаги показва достатъчно кураж. — Престъпникът, когото обезвредихте в Хоганс Алей — самият Дилън — пожела да ви назначим в неговия отдел.

Сърцето й заби лудо.

— Тук, във Вашингтон?

— Да.

В някое от онези огромни помещения, пълни с компютри? Господи, не! Предпочита да гони банкови обирджии. Не желае да си играе с компютри. Познаваше принципите за програмиране, но далеч не е интуитивен гений като Савидж. В Академията се носеха легенди за компютърните му умения. Не си представяше, че ще работи за човек-легенда. От друга страна, той имаше достъп до всичко. Може би…

— Кой точно е неговият отдел?

— Отделът за предопределяне на умствените способности на престъпниците — ОПУСИ за по-кратко. Работят заедно с ОПКР, когато им трябват данни за обстановката или профил на престъпниците, разполагат със свобода на действие… Освен това са в пряка връзка с местните власти, в случай че престъпник се прехвърля от щат в щат. Агент Савидж е разработил свой подход за залавяне на престъпници. Оставям обаче той да ви разкаже. Всички умения и квалификации, придобити в Академията, ще ви бъдат полезни, агент Шерлок. Наистина се стараем да съобразяваме интересите на агентите и придобития им опит с възлаганите им задачи. Вероятно сериозно бихте се усъмнили в последното, ако ви бяхме изпратили в Лос Анжелис.

Идеше й да скочи през бюрото и да прегърне господин Пети. За миг загуби дар слово. След самопреценката си, че не е в състояние да просъществува в ОПКР като профайлър, се смяташе за обречена. Изкара една седмица там и направо се поболя: отново преживя старите кошмари; седемте дни бяха изпълнени с ужаса отпреди седем години. Дълбоко в себе си съзнаваше, че просто няма да свикне, а и по признание на хората от ОПКР мнозина така и не се справяха, независимо колко усърдие влагаха. Не, нямаше сили да преживее ужасната по естеството си работа и кошмарите си.

Ала сега изпита невероятна тръпка. Не знаеше нищо за отдела на Савидж. Това беше странно, защото в Академията непрекъснато се носеха мълви и слухове за всичко и за всеки. Подобен отдел щеше да й осигури идеално положение. Най-малко щеше да има достъп до всички файлове и цялата налична информация. При други обстоятелства би било невъзможно да се добере до нея. Там никой нямаше да се учуди от любопитството й, особено ако е предпазлива. И не на последно място — щеше да разполага със свободно време. Затвори очи от облекчение.

Никога не бе изпитвала чувството, че някой се грижи за нея. Това я поуплаши, защото след онази кошмарно дълга нощ преди седем години не вярваше в нищо. Имаше само цел, нищо повече; единствено цел. А сега й се предоставя възможност да я осъществи.

— Два и двадесет е — обяви господин Пети. — Агент Савидж иска да ви види след десет минути. Ще съумеете, надявам се, да се справите с работата. Не е като да сте профайлър. Е, на моменти сигурно ще ви е трудно, особено при някои случаи, ако се налага да се запознаете с тях отблизо. Но поне няма да работите в Куантико шест етажа под земята, и то в атомно скривалище без прозорци.

— Хората в ОПКР заслужават солидно увеличение на заплатите.

— И доста повече помощ. Тъкмо това е една от причините да се сформира Отделът на агент Савидж. Е, оставям той да ви информира по-подробно за естеството на работата. После сама ще вземете решение.

— Мога ли да попитам, сър, защо агент Савидж е изискал точно мен?

Последва същата дяволита усмивка.

— Според мен не му се вярва, че сте го победили, агент Шерлок. Впрочем, най-добре попитайте самия него — изправи се и я придружи до вратата на малкия кабинет. — Шегувам се, разбира се. Отделът е по този коридор, вдясно. После подминавате вляво други четири врати и две заседателни зали. Там е, вляво. Започвате ли да се ориентирате в обърканите ни стълбища и коридори?

— Не, сър. Тук е истински лабиринт.

— Нищо чудно. Разположени сме на повече от хиляда и осемстотин квадратни метра. Достатъчно, за да се обърка всяко нормално съзнание. Лично аз продължавам да се губя от време на време въпреки твърденията на съпругата ми, че съвсем не съм с нормално съзнание. Не се притеснявайте, агент Шерлок — дайте си поне десет години, за да се ориентирате — господин Пети се ръкува с нея. — Добре дошли в Бюрото. Надявам се работата да ви удовлетворява. Х-м-м… Някой споменавал ли ви е за каскет от туид?

— Да, сър.

— Извинявайте, агент Шерлок.

Едва се въздържа да не хукне. Дори не се отби в дамската тоалетна.

 

 

Савидж вдигна глава.

— Откри ме за десет минути — отбеляза той, гледайки циферблата на часовника си с изображение на Мики Маус. — Добре, Шерлок. Разбрах от Колин Пери, че се питаш защо искам да те назначат в моя отдел.

Бе навил до лакти ръкавите на бялата си риза, върху която се открояваше тъмносиня вратовръзка. Сакото от синия му костюм висеше на закачалката в ъгъла на кабинета. Докато говореше, бавно се надигна от стола зад бюрото. Беше едър, поне метър и осемдесет и пет, висок и мускулест. Освен бойни изкуства явно редовно и продължително тренираше в гимнастическия салон. Някои стажанти в Академията го определяха като изявен мъжкар. След инсценировката в Хоганс Алей лично тя вече знаеше колко силен и бърз може да бъде. Стомахът я боля цели три дни, след като главата му се заби там. Ако не знаеше, че е агент, би била направо ужасена от него. Изглеждаше непоклатим и твърд, с изключение на очите. Заради цвета им на лятно синьо небе майка й би ги определила като замечтани. И щеше да сбърка. В този тип нямаше нищо мекушаво. Стоеше и търпеливо я наблюдаваше. Какво я беше попитал? О, да. Защо иска да я назначат в неговия отдел?

Усмихна се и успя да промълви:

— Да, сър.

Дилън Савидж заобиколи бюрото и стисна ръката й.

— Седни и ще го обсъдим.

Както обикновено във ФБР пред бюрото имаше два стола, а на бюрото — компютър, очевидно също собственост на ФБР. Нямаше начин обаче и включеният до него лаптоп да принадлежи на ФБР. Беше леко извърнат към нея и тя видя зелените букви на черния фон, както и някаква графика. Това ли бе малкият компютър, за който всички разправяха, че Савидж може да го накара да танцува?

— Кафе?

Тя поклати глава.

— Какво знаеш за компютрите, Шерлок?

Просто Шерлок, без „агент“. Прозвуча й приемливо. Гледаше я очаквателно. Неприятно й бе да го разочарова, но нямаше избор.

— Не много, сър. Само колкото да пиша отчети и да преглеждам необходимите база данни, за да си върша работата.

За нейно огромно облекчение той се усмихна.

— Така е добре. Не бих искал сериозна конкуренция в собствения си отдел. Чух, че първоначалното ти желание било да бъдеш профайлър, но си преценила, че не си в състояние да се справиш със зверствата, с които ще се сблъскаш.

— Точно така. Но откъде знаете? Излязох от кабинета на господин Пери преди петнадесет минути.

— Не по телепатия — посочи телефонния апарат. — От време на време този уред се оказва полезен, макар лично аз да предпочитам електронната поща. Напълно съм съгласен с теб. И аз не бих се справил там. Профайлърите често напускат. Впрочем, сигурно вече си чула. Прекарват много дълго време, съсредоточени върху най-лошите черти на човека, затова по някое време им става трудно да общуват с нормалните хора. Губят представа за реалния живот; не успяват да опознаят дори собствените си деца; често браковете им се провалят.

Тя приглади тъмносинята си пола:

— Прекарах седмица сред тях. Запознах се, естествено, само с малка част от работата им. Но все пак достатъчно, за да разбера, че не притежавам необходимите качества да се справя. Имах чувството, че съм се провалила.

— Всяко начинание, Шерлок, изисква множество таланти. Не бива да смяташ за провал това, че не си се заловила да правиш психологически портрети на предполагаеми престъпници. Според мен нашата работа тук ни оставя по-скоро от страната на нормалните хора. Поисках да те назначат при мен, защото ми се струва, че подготовката ти е дала онова, което ми е необходимо. Резултатите ти от Академията са впечатляващи. Но се питам защо все пак си прекарала свободна година между завършването на гимназията и първата си година в колежа?

— Бях болна. Мононуклеоза.

— А, да. Тук се споменава. Представа нямам как съм го пропуснал — наблюдаваше го как разлиства страниците. Не го е пропуснал. Не си представяше някога да пропуска нещо. Ще трябва да внимава с него. Четеше бързо. Само веднъж свъси вежди. Вдигна поглед към нея. — Не предполагах, че подобно леко заболяване на кръвта може да извади човек от строя за цяла година.

— В продължение на девет-десет месеца не бях годна за нищо. Чувствах се като пребита, дяволски уморена.

Той погледна към листа върху бюрото си.

— Наскоро си навършила двадесет и седем години и си се насочила към Бюрото веднага след като си взела научната си степен.

— Да.

— Това е първата ти служба.

— Да.

Съзнаваше, че очаква от нея по-подробни отговори, но не бе склонна да го прави. Конкретен въпрос — конкретен отговор. Единствено така ще му отговаря. Беше чувала за репутацията му: не само е интелигентен, но и отлично познава хората. Не желаеше той да разбере нещо за нея, което тя не иска. Привикна да е изключително предпазлива. Няма да спре сега я. Не е в състояние да си го позволи.

Остави досието й върху бюрото. Седеше срещу нея със свъсени вежди. Беше облечена в строг тъмносин костюм и бяла блуза. Златиста шнола стягаше косите й — с дълбок кестеняво червеникав оттенък — на опашка. Той си представи за миг как я поваля сред петуниите в Хоганс Алей. И тогава косите й бяха прибрани. Имаше доста изпъкнали скули и беше доста слаба. Но го победи, без да изгуби самообладание.

— Наясно ли си с какво точно се занимава този отдел, Шерлок?

— Господин Пети спомена, че ако престъпник напусне щата, местните власти и полицията доста често звънят с молба за помощ за залавянето му.

— Да. Но не се занимаваме с онези, които отвличат хора. Други се справят блестящо с тази задача. Ние преследваме предимно чудовища, които не спират да убиват, докато ние не ги спрем. И също като ОПКР се намесваме само, ако ни повикат. Работата ни е да впрегнем умствените си способности, да проявим изключителна интуиция и обективност. Не се занимаваме с изготвянето на портрети като ОПКР. Боравим с компютри. Използваме специални програми, които ни помагат да проследим престъплението от много и различни гледни точки. Програмите съпоставят всички данни от две и повече престъпления, които изглеждат извършени от един човек, за да открият съществуването и да привлекат вниманието върху него. Наричаме основната програма ПАП — Предричаща аналогова програма.

— Вие сте писали програмите, нали, сър? И затова оглавявате този отдел.

Усмихна й се.

— Да. Работя по прототипи дълго преди сформирането на отдела. Обичам да залавям типовете, които тормозят обществото, и ако трябва да кажем истината, компютърът, поне според мен, е най-добрият инструмент за залавянето им. Но той е само това, Шерлок. Инструмент. Посочва сходни схеми, странни взаимовръзки, но ние вкарваме данните, за да се получат схемите. И именно ние трябва да успеем да видим тези схеми и да ги разчетем правилно. Ние преценяваме възможните изходи и алтернативи, които компютърът предлага. Важно е с кои данни да го захраним. Ще видиш, че ПАП разполага с удивително много възможности. Един от моите хора ще те запознае с програмата. Ако имаш късмет, академичната ти подготовка по съдебна медицина и психология ще ти помогнат да видиш повече параметри, начини за откриване на значимото и взаимосвързаната информация, та като анализираш дадено престъпление, да го засечеш от различни гледни точки. Крайната цел е залавянето на престъпника.

Беше готова още в момента да се подпише под заповедта за назначението. Много й се искаше да го попита кога ще има достъп до всичко като него. Успя обаче да се въздържи и да не каже нищо.

— Доста пътуваме, Шерлок. Често заминаваме без никакво предупреждение. Става по-натоварено, защото все повече и повече се разчува за нашата работа; властите се интересуват какви анализи предлагаме. Какъв е личният ти живот? Виждам, че не си омъжена, но имаш ли приятел? Някого, с когото си свикнала да прекарваш времето си?

— Не.

Имаше чувството, че се опитва да отвори консервена кутия с голи ръце.

— Би ли искала да присъства адвокат?

— Не ви разбирам, сър — примигна тя насреща му.

— Не си разговорлива, Шерлок. Само се пошегувах.

— Съжалявам, ако смятате, че не говоря достатъчно, сър.

Искаше да й каже, че съвсем скоро ще приказва толкова, колкото той желае. Много го биваше. Всъщност повече го биваше с компютрите, но можеше и да разприказва всеки от хората в отдела. Ала за момента ще играе нейната игра. Нищо, освен фактите. Затова повтори:

— Значи с никого не живееш.

— Да, сър.

— Какъв е адресът ти, Шерлок?

— В момента нямам адрес, сър. Очаквах да ме разпределят в Лос Анжелис. Но щом оставам във Вашингтон, ще си потърся апартамент.

Три изречения. Тя направо ставаше бъбрива.

— Ще ти помогнем. Имаш ли багаж на склад?

— Не много, сър.

Чу се тихо избибипкване.

— Момент! — Савидж погледна екрана на лаптопа. Разтърка брадичката си, докато четеше. После бързо напечата нещо, погледна екрана, забарабани с пръсти по бюрото и кимна. Вдигна поглед към нея. Хилеше се като маниак. — Електронно писмо. Най-после ни се отдава възможност да хванем Тостера.