Джоан Джонстън
Боса пред олтара (16)

16

Пътят на Сет от плевнята към къщата минаваше покрай вратата, водеща към стаята на Уит. Той почука и когато Уит му отговори, влезе вътре.

— Реших да проверя дали си добре завит.

— Майка ми вече беше тук и ме зави — каза Уит.

— Добре. Приятни сънища тогава.

Когато Сет се обърна, за да си тръгне, Уит каза:

— Нямам нищо против и ти да ме завиеш.

Сет седна до Уит и изпълни това, което се бе превърнало за тях в ритуал през последните няколко седмици. После направи нещо, което не бе правил досега. Наведе се и целуна Уит по челото.

Уит го погледна изненадано:

— Защо направи това?

— Исках да ти покажа, че те обичам — отвърна Сет.

— Не съм твой син. Защо те е грижа за мен?

Сет се усмихна:

— Страхувам се, че не знам причината. Обичта просто съществува. Искам да ти помогна да пораснеш и да станеш добър човек. Освен това искам да си щастлив.

Сет сви рамене:

— Не мога да го обясня по друг начин.

Уит се покашля и каза:

— Може и аз да те обичам.

Сет отново се усмихна:

— Нямам нищо против.

Той се наведе и угаси лампата до леглото.

— Заспивай, сине.

Уит се обърна и направи каквото му каза.

Сет не отлагаше нарочно разговора с Моли. Но когато се отправи през свързващата врата към стаята на Пач и Неси, му се прииска да остане за малко и да каже лека нощ и на тях.

Веднага щом прекрачи прага, Неси се изправи в леглото и скочи срещу него. Той едва я хвана, малко преди да падне на пода.

— Ей, момиче! Защо скачаш така от леглото си?

Неси обви врата на Сет с ръчички и сложи главата си върху гърдите му:

— Бях сигурна, че ще ме хванеш.

Сърцето на Сет все още биеше силно, защото за малко щеше да я изпусне.

— По-добре да ме предупредиш следващия път — ухили се той.

Лесно беше човек да обича Неси, помисли си Сет, защото тя свободно даваше любовта си. Трябваше да каже това на Уит, но не се бе сетил в момента.

— Време е за сън, малката ми. Лягай и заспивай.

Той я сложи в легло и я зави до брадичката с юргана, после се наведе и закачливо я целуна по носа.

Сет погледна към Пач, която лежеше облегната на лакът и го наблюдаваше. Преди да умре Анароуз, когато Пач все още бе мъничка, той всяка вечер прекарваше известно време с нея, както сега с Неси. Бе забравил за това досега.

Когато Сет отиде до Пач, тя легна по гръб и сама дръпна завивките си нагоре, така че не остави нищо за Сет.

Въпреки това той седна до нея. Чувстваше се неудобно с дъщеря си, не знаеше как точно да се отнася към нея. Изглеждаше му твърде голяма за закачките, които си правеше с Неси. Но изражението на лицето й го накара да се престраши и да направи нещо подобно. Така разбра, че точно това е трябвало да направи.

Той се наведе и я целуна по носа, после се изправи и облиза устните си:

— Ммм. Луничките ти имат вкус на карамел.

— О, татко — каза Пач. — Не ставай смешен.

— Може би греша. Чакай да видя.

Той отново я целуна по носа:

— Да, точно на карамел — каза той. — А знаеш как обичам сладките неща.

Почна да целува Пач по лицето — навсякъде, където можеше да намери луничка.

Скоро тя се заля в смях, опитваше се да го пропъди — не много усърдно — и се наслаждаваше, останала без дъх, на всеки миг.

— Какъв е този шум тук?

Сет престана и се ухили на Моли, която стоеше на прага.

— Облизвам карамела от лицето на Пач.

Моли се усмихна:

— Много е сладка, нали?

Сет погледна към Пач и отвърна:

— Няма по-сладка от нея.

Пач поаленя и скри главата си под завивките:

— Татко!

— Покажи се, Пач — прошепна Сет на завивките, които покриваха лицето й.

Само проблясващите й сини очи се показаха:

— Ъ-хъ.

Той я улови за ръката и каза:

— Обещавам, че ще се откажа от карамела за тази вечер.

Одеялото се отметна и на лицето на Пач се появи срамежлива усмивка.

Сет внимателно подпъхна одеялото около нея, сякаш тя не бе вече млада жена с напъпили гърди:

— Приятни сънища, Пач. Ще се видим утре сутринта. Обичам те.

Той угаси лампата и отиде на прага до Моли.

— Лека нощ, татко — каза Неси.

— Лека нощ, татко — прошепна Пач. После много тихо каза: — И аз те обичам.

Сет обви с ръка кръста на Моли и я поведе към входната врата:

— Да поседнем на верандата — каза той. — Искам да ти кажа някои неща.

Но когато се настаниха на верандата — Моли на най-горното стъпало, а Сет на най-долното, Моли първа зададе въпрос:

— Къде беше през тези нощи, когато казваше, че си при мисис Гъливер?

— При Дора Девъро.

Моли въздъхна:

— Защо, Сет?

— Тя ми даваше сведения за това, къде Басет ще продава уиски, за да може маскираният конник да се появи и да го унищожи. Освен това някой от Вирджиния подкупваше Дрейк, за да разбере кога в дилижанса до Форт Бентън ще пътуват златотърсачи, превозващи злато. Той давал тази информация на червенокожите, които ограбваха дилижанса. Дора ми носеше и тези сведения…

— За да може маскираният конник да се притече на помощ — довърши Моли смаяна.

— Никога не е имало нещо между мен и Дора, след като се ожених за теб.

— Пайк каза, че те е видял в леглото й.

— Имаше смекчаващи вината обстоятелства.

— И това доживях да чуя — промърмори Моли.

— Помниш ли слуха, който се разнесе на кръщенето, че Пайк е ранил маскирания конник?

Моли кимна.

— Наистина беше така. Беше засегнат само мускул, но кървеше силно. Не можех да се върна така вкъщи. Когато Пайк се появи в стаята на Дора, единственото ми оправдание, че се намирам там, можеше да бъде, че ползвам услугите й.

Моли се намръщи:

— Значи затова така сграбчи ръката ми онази нощ, когато докоснах ребрата ти!

Сет се усмихна дяволито:

— Болеше ме.

— Нямаше ли да е много по-просто, ако ми беше обяснил всичко веднага?

Сет изтупа праха от едната си обувка и каза:

— Не те познавах добре, Моли, когато се оженихме. Нямах представа как ще реагираш, ако ти кажа истината.

— А после?

— Не можех да спра, преди да съм си свършил работата. Помислих си, че няма да се тревожиш, ако не знаеш истината, но изглежда и така съм те разтревожил. Съжалявам за това.

— Има ли някаква връзка между маскирания конник и това, което се е случило с Анароуз?

— Не.

— Тогава защо не искаше да ми кажеш как е умряла?

Сет тежко въздъхна и закри лицето си с длани:

— Не исках да говоря за това.

Моли слезе до най-долното стъпало и седна до Сет. Сложи ръката си на коляното му, като искаше с това да го успокои.

— Съжалявам. Сигурно те боли от тези спомени. Не е моя работа как е умряла.

Сет свали дланите си от лицето и каза:

— Аз я застрелях. Аз убих Анароуз.

Сет очакваше Моли да се отдръпне от него. Но ръката й остана на коляното му, а очите й не помръднаха от измъченото му лице.

Той осъзна, че й обяснява всичко, че търси не нямото разбиране и опрощение за ужасния кошмар, който го преследваше от девет години.

— Преди девет години бях тексаски рейнджър, Моли.

— Рейнджър! — възкликна тя. — След всичките приказки за убийства, помислих, че си бил престъпник!

— Преследвах доста от тях — мрачно каза Сет. — Веднъж попаднах в засадата на някакви конекрадци, простреляха ме в гърба и изчезнаха. Анароуз ме излекува и не каза дори дума да напусна рейнджърите. Не че бих ги напуснал. Обичах опасностите. Обичах предизвикателствата, които срещах, докато преследвах разбойниците, обичах да ги надхитрявам.

Преди девет години, когато Пач бе на три години, преследвах едни мексикански разбойници, които бяха ограбили дилижанс и убили кочияша. Бяха трима. Избягаха в най-близкия град, недалеч от ранчото ми. Беше се стъмнило, когато пристигнах в града. Знаех, че трябва да изчакам до сутринта. Те имаха предимство в мрака.

Но единият започна да ми се подиграва и присмива. Каза, че съм страхливец, че ме е страх да се бия. Когато излязох от укритието си, те ме очакваха.

Ако не се бях препънал, първият изстрел щеше да ме убие. Стрелях в посоката, откъдето дойде техният изстрел, и убих един от тях. Тогава чух, че някой се движи зад мен. Човек не забравя, когато са стреляли по него в гръб, Моли.

Нямаше да позволя това да се случи втори път. Обърнах се и стрелях в мрака — в посоката, от която чух да идва шумът. Пред мен се появи светкавица от изстрел, обърнах се и стрелях в нея.

Следващото нещо, което чух, бе тропотът на отдалечаващи се копита. Щях да тръгна след него, но все още треперех. Отидох да проверя двете тела, които бях видял да падат. Единият от разбойниците бе мъртъв. Другото тяло — това зад мен — бе на Анароуз.

Бях я прострелял два пъти в гърдите, но тя все още дишаше. Дошла в града да намери лекар, защото Пач била болна. Затичала се към мен, за да ме предупреди за засадата.

Сълзи се стичаха по бузите на Сет и той се обърна настрана от Моли, за да ги избърше с ръкав.

— Не си бил виновен — каза Моли. — Било е случайност.

— Да. Повтарям си го от девет години. Исках да умра заедно с Анароуз. Няколко месеца след това правех какво ли не, за да ме убият. В Тексас имам лоша слава, Моли. Знаят ме като убиец и престъпник. Като най-злобния, най-жестокия рейнджър в околността. Сигурно отдавна щях да съм мъртъв, ако не беше Итън. Той ме убеди, че имам нещо, някого, за когото си струва да живея.

— Пач — прошепна Моли.

Сет кимна.

— Престанах да нося оръжие и се научих да лекувам хората.

— А защо измисли маскирания конник?

Сет сви рамене:

— Някой трябваше да спре Дрейк Басет и неговия помощник. Не исках да ме знаят като убиец, Моли. Не исках да се връщам към предишния си живот.

— Трябваше ли да оставиш хората да си мислят, че се страхуваш да се биеш?

Той отново сви рамене:

— По този начин — като се оттеглях — нямаше да убия никого повече.

Моли сложи ръката си върху бузата на Сет — грапава от наболата му брада.

— Както вече казах преди, ти си необикновен човек, Сет Кендрик. И ако искаш да знаеш, много те обичам.

Сет придърпа Моли към себе си и силно я прегърна:

— Аз също те обичам.

— Сет, не мога да дишам — засмя се тя. — Бебето…

Той я взе в скута си така, че да може да сложи ръка върху корема й:

— Леки ли бяха предишните ти две раждания, Моли? Ще ти бъде ли трудно да родиш това бебе?

— Ще се оправя, Сет. В началото се чувствам малко зле…

— Хм, малко ли?

— Но след няколко месеца ще се почувствам добре, сигурна съм.

— Ако нещо ти се бе случило… Толкова много те обичам, Моли.

Целуна я продължително, докато и двамата останаха без дъх.

Моли сложи главата си на гърдите на Сет и си пое въздух:

— Онзи юрган все още ли е в плевнята, Сет?

— Не съм поглеждал от онзи път — отвърна той със закачлива усмивка.

— Хайде да видим.

Тя сплете пръстите си с неговите и го поведе към плевнята.

Той запали една лампа, а тя го изпревари нагоре по стълбата към плевника. Тя понечи да изтърси юргана, но той я вдигна на ръце и я зацелува.

Тя се засмя и зарови пръсти в косата му, за да го притисне към себе си:

— Луд човек! Пусни ме.

— Искам вечно да те държа в прегръдките си.

— Страшно ще се измориш през следващите девет месеца — каза тя, — защото ще ставам все по-тежка.

Сет се засмя:

— Очаквам го с нетърпение.

Той я остави на земята и взе юргана:

— Аз ще го оправя.

Но когато взе юргана, за да го постели върху сламата, чу ръмжене и видя две златисти очи, които отразяваха светлината на лампата.

— Ти ли си, Ребъл? — попита Сет.

Понечи да изгони кугуара.

— Може и да си дошла тук преди мен, но аз съм собственикът.

Когато Ребъл отново изръмжа предупредително, Моли постави ръка върху рамото на Сет:

— Сет, погледни.

Тя повдигна лампата така, че светлината да достигне до ъгъла на плевника. Там имаше цяло котило малки кугуарчета.

— О, Сет — каза Моли. — Не са ли сладки? Почакай само Пач да ги види!

Сет изруга под носа си.

— Имах си планове за тази копа сено — промърмори той.

— Хайде да я оставим. Можем да отидем до езерото. Там е чудесно — каза тя. — Хайде. Вземи юргана и да тръгваме.

Сет не беше забравил нощта, която бяха прекарали до езерото под звездите. Щом не можеха да правят любов в сеното, меката трева до езерото бе добър заместител.

Тичаха почти по целия път до там и Моли не можеше да си поеме дъх от смях. Тя намери мястото, където се бяха любили предишния път. Сет бе хванал юргана и го изтърсваше, когато Моли закачливо го улови между краката изотзад.

Сет остави юргана да виси от ръцете му, стоеше и чакаше да види какво ще направи Моли.

Моли го взе в ръка и почувства как стана голям, как меката кожа пулсира и се втвърдява. Тя го обви с другата си ръка — така го държеше и отпред, и отзад.

Сет стисна зъби, за да не издаде звук, но изгуби битката и от устните му излезе дълго, тихо стенание.

Отговори му вой от мрака под дърветата.

— Какво беше това? — попита Сет.

— Кое? Не чух нищо.

Той отмести ръцете на Моли и я бутна зад себе си.

— Кой е там? — попита той.

Нещо излезе от мрака.

— Маверик!

Кучето седна пред Сет, вдигна глава и го погледна.

— Изчезвай! — викна Сет и замахна, за да го прогони. Маверик се отдръпна малко назад и се върна с една пръчка. И седна пред Сет. Моли се изкикоти.

— Няма нищо смешно — каза Сет.

— Знам — отвърна Моли и пак се засмя.

Сет взе пръчката и я хвърли колкото може по-надалеч в езерото.

— Това трябва да му отвлече вниманието за известно време. Така, докъде бяхме стигнали?

Той взе ръцете на Моли, постави ги отпред на дънките си и ги затърка нагоре-надолу. После се остави на фантазията й, докато й отвръщаше със същото.

Възбудиха се, дразнеха и закачаха един друг с ръце. Сет се наведе и притисна устните си към устните на Моли. Играха си един с друг, с ръце и устни, докато колената им омекнаха. Свлякоха се на юргана, Сет избута полата й нагоре и ръцете му погалиха краката й.

— Моли, Моли, искам да те любя.

— Сет, аз…

Маверик излая, за да извести за пристигането си. Това бе единственото предупреждение, което Сет и Моли получиха, преди мокрото куче да се отърси от водата и да ги изпръска целите. После то седна до Сет и пусна пръчката на юргана.

Моли погледна Сет.

Сет погледна Моли. Сграбчи я и избухна в смях. Претърколиха се по юргана и се смяха, докато ги заболяха ребрата.

— Не мога да повярвам, че го направи — каза Моли през смях. — Прогизнала съм.

— И аз — отвърна Сет, свали ризата си и избърса с нея лицето й, после и своето. — Предавам се. Хайде да се връщаме в леглото.

Маверик вървеше след тях през целия път до вратата на кухнята, но Сет го затвори навън. Минаха на пръсти покрай вратата на Пач и влязоха в спалнята си.

— Ще запалиш ли лампата? — попита Моли.

— Нямаме нужда от светлина — каза Сет. — Нямам нищо против опипом да намеря пътя си.

И веднага го демонстрира, като хвана в ръцете си гърдите на Моли, а с палците си потърка зърната й, които веднага се втвърдиха.

Моли изохка от удоволствие:

— Чудесна идея — каза тя.

Наведе се и зацелува гърдите на Сет, докато намери зърното му. Стисна зъбите си и леко го ухапа, после облиза мястото с език.

Сет направи същото, взе едната й гърда в устата си и започна да дразни зърното с език, да го хапе дотолкова, че тя да усети зъбите му, и да го смуче, докато Моли простена от удоволствие и пъхна пръстите си в косата му, за да го задържи.

Бавно, без да бързат и с наслада, те се съблякоха един друг. В тъмното всяко усещане ставаше по-силно. Бяха любовници, които празнуваха любовта си. Нежни докосвания, милувки на възхищение, възбуждащи ръце и смях. Заляха се в смях, когато с протегнати в тъмното ръце потърсиха края на юргана и чаршафите и ги дръпнаха.

После Сет взе Моли на ръце, притисна я към себе си и нежно я целуна.

— Ела в леглото, мила, и ми позволи да те любя.

Той я остави на леглото, Моли мушна краката си под завивките… и изведнъж скочи с писък обратно в ръцете на Сет.

— Там има нещо!

— Къде?

— Под завивките. Нещо живо!

Сет се опита да остави Моли на земята, за да запали лампата, но тя не го пускаше.

— Моли, ако ме пуснеш…

— Няма да стъпя на земята, докато не махнеш това нещо оттук!

Сет накрая успя да запали лампата. Наистина имаше нещо изпъкнало под завивките, там, където преди малко бяха краката на Моли. Сет се пресегна и с един замах отметна завивките.

Бандит се бе свил на кълбо. Щом завивките бяха отметнати, той сърдито започна да ръмжи.

— Това вече е прекалено — промърмори Сет.

— Пач! — извика той. — Пач, веднага ела тук!

Стига толкова. Търпението му се изчерпа.

Постоянно ги прекъсваха. Изведнъж осъзна, че двамата с Моли се чисто голи. Навлече дънките си, а Моли грабна халата си и се уви в него.

След миг Пач отвори вратата. Неси вървеше след нея, а също и Уит.

— Какво има, татко? — попита тя разтревожено.

Той посочи мечето, което се бе свило на леглото.

— Махни това животно оттук, преди да съм го застрелял.

— Чудех се къде ли е.

Тя взе мечето на ръце.

— Нещо друго, татко?

— Не. Лягайте си всички. И заспивайте!

Когато вратата се затвори след децата, Сет се обърна към Моли. Усмихна се кисело:

— Май избухнах.

Тя отиде до него и го прегърна.

— Разбирам защо.

Целуна го по брадичката, бузите, очите и накрая по устните.

Целувката им се разгорещи и може би защото бяха прекъсвани толкова пъти, те оставиха устните си да изразят всичко, което чувстваха. Сет взе долната устна на Моли между зъбите си и я захапа, после я засмука в устата си. Езикът му дразнеше чувствителното място зад горната й устна.

Устните им се докосваха внимателно, докато страстта в тях растеше бавно, но сигурно.

— Ще опитаме ли пак — попита Сет.

Усети усмивката на Моли до устните си, когато тя отговори:

— Разбира се. Защо не?

Сет не си губи времето да сваля дънките си направо я вдигна във въздуха и я занесе до леглото. Положи я на него, изгаси лампата и отиде при нея. Пъхна ръката си под халата й…

И някой почука на вратата.

— Не отговаряй — прошепна Сет.

— Трябва — отвърна Моли и оправи халата си. — Децата…

Сет се надигна от леглото и запали лампата. После отиде до вратата и я отвори.

— Какво има? — строго попита той.

На прага стоеше Неси, с палец в устата.

— Не мога да заспя.

Сет въздъхна.

— Ще ти помогне ли, ако полежиш малко при нас?

— Ъ-хъ.

Сет я взе на ръце, затвори вратата и я занесе до леглото. Настани я и се върна до вратата. След миг някой пак почука. Той отвори и видя Уит и Пач.

— Къде е Неси? — попитаха те.

Сет посочи към леглото.

— Искате ли и вие да дойдете при нас?

Пач и Уит скочиха в леглото до Неси и се пъхнаха под завивките.

Сет не се опита да се добере до Моли просто зае свободното място в другия край на леглото. Седна и погледна към Моли над глави те на децата.

— Съзнаваш ли — каза той, — че подобно нещо може рязко да ограничи броя на новите членове на семейството ни.

Моли се засмя:

— През следващите осем месеца това не е проблем.

Сет въздъхна:

— Лека нощ, Моли.

— Лека нощ, Сет.

Моли угаси лампата и се пъхна под завивките. Три чифта ръце нежно и с любов завиха родителите си.