Джоан Джонстън
Боса пред олтара (14)

14

Бяха минали почти три седмици от кръщението. През това време Сет бе ходил два пъти до града, за да лекува мисис Гъливер. И двата пъти прави любов с Моли, след като се пъхна в леглото. Не миришеше вече на парфюм на проститутка. Но Моли продължаваше да се чуди къде ходи толкова дълго и какво прави, когато не е с мисис Гъливер. Може би нямаше да обърне толкова внимание на разяждащата я тревога, ако не беше почти сигурна, че е бременна.

Всички признаци бяха налице: гърдите й бяха твърде чувствителни, главата й леко се замайваше, ако станеше рязко, чувстваше умора и най-показателно от всичко — бе пропуснала месечния си цикъл. Не бе сигурна дали иска да има друго дете. Мисълта, че носи бебе — бебето на Сет, — бе прекрасна. Но беше ли семейството им готово да приеме нов член?

Пач и Уит вече си говореха, макар че думата „ръмжаха“ бе по-точно определение за начина, по който общуваха. Пач понасяше горе-долу добре присъствието на Неси в стаята си. Но всяка вечер, докато се хранеха, Моли със страх очакваше да избухне бурята, която бе надвиснала над тях.

Затова силно се радваше на посещението у Айрис Марш, което щеше да направи този следобед. Искаше да поговори с нея и да получи съвет. Когато разбра, че е бременна, тя накара Сет да я научи да кара двуколката. Сега бе доволна, че се е научила.

Сет не искаше да я пусне сама:

— Може да се изгубиш. Или някое колело да падне. Или конят да се подплаши. Наоколо има индианци. Освен това…

Моли го прекъсна:

— Ще се оправя. Пътят до къщата на семейство Марш е лесен. И разстоянието е малко, така че ако падне някое колело, мога да стигна пеш до вкъщи или до Айрис — зависи до къде е по-близо. Научих се да карам и мисля, че мога да се оправя с коня при всякакви обстоятелства. А трябва да признаеш, че има много малка вероятност да ми се случи нещо друго — тя нарочно не спомена възможността да я нападнат индианци.

Наистина имаше малка вероятност, но все пак тя съществуваше. Сет се намръщи, но Моли го прегърна и целуна по устата:

— Ти имаш работа тук. Всичко ще бъде наред.

Той се съгласи неохотно.

Уит и Пач решиха да останат вкъщи, за да помогнат на Сет и Итън да обяздят два диви коня, които трябваше да бъдат предадени на войската в края на лятото. Моли настани Неси до себе си на предната седалка и им помаха весело на тръгване.

Почувства се много горда от себе си, когато дръпна юздите на коня пред глинената къща на Айрис. Айрис бе навън и, приведена над един метален съд, поставен нависоко, търкаляше дрехи в дъската за пране. Най-голямата й дъщеря го изстискваше и простираше на въже, опънато между две дървета. Момиченцето с опашчицата, Амарилис, седеше в краката на майка си и си играеше с няколко котенца. По-голямото бебе, Дейзи, бе допълзяло до края на одеялото, върху което лежеше, и се опитваше да яде трева. Кръщелничето на Моли, Лили, лежеше в дървена люлка, поставена в сянката на хълма.

— О, каква изненада! — каза Айрис, избърса ръцете си в престилката и се приближи към двуколката. — Слизай и ела вътре да пийнеш нещо студено.

Веднага щом слезе от двуколката, Неси се затича да играе с котенцата.

— Роуз — повика Айрис най-голямата си дъщеря. — Наглеждай децата, а аз ще поседна вътре с мисис Кендрик.

— Добре, мамо.

Моли отиде да види Лили, преди да влезе с Айрис в къщата. В глинената стая бе прохладно — истинска благодат след прежурящото следобедно слънце. На Моли й трябваха няколко секунди, за да се ориентира в полумрака, преди да седне до масата на един стол, който Айрис й подаде. Айрис наля по чаша изстуден чай и седна срещу Моли.

— Е, какво те води насам в средата на седмицата? — попита тя.

— Трябва ли непременно да имам причина, за да дойда?

— Обикновено хората имат.

Моли се усмихна:

— Права си. Исках да получа съвет от теб.

— Е, аз не знам за теб повече, отколкото знаеш ти самата — отвърна Айрис. — Но казвай.

— Става въпрос за Сет.

Айрис се усмихна:

— Така и предполагах. В този човек има нещо, което той крие.

— Мислиш ли, че има любовница в града? — промълви Моли.

Айрис помълча за миг, преди да попита:

— Какво те кара да мислиш така?

Моли обясни, че Сет ходи в града, за да лекува мисис Гъливер, но мисис Бидъл й е казала, че той не се задържа много у тях.

— Обаче го няма през по-голямата част от нощта — завърши тя.

— И ти мислиш, че той се среща с друга жена?

Моли кимна:

— С Дора Девъро.

— Кажи ми, прави ли любов с теб като се върне?

Моли се изчерви:

— Да.

— А дълго и с наслада ли го прави?

— Да.

— Тогава не мисля, че има любовница. В такъв случай остава да потърсиш друга причина, поради която се бави дълго в града — каза Айрис и потупа замислено брадичката си. — Някакви идеи?

— Може да се среща с маскирания конник.

Зениците на Айрис се разшириха:

— Знае ли кой е той?

Моли нетърпеливо се наведе напред:

— Ако съдя по това, което ми е казал, мисля, че да. Просто ми се иска по някакъв начин да разбера със сигурност какво прави в града. Защото… защото мисля, че съм бременна.

— Боже, момиче! Чудесна новина!

— Не знам — каза Моли и тревожно се намръщи. — Пач и Уит и без това трудно приемат нещата.

Айрис отпи от чая си, за да спечели време да помисли:

— Разбирам. Но може би семейството ти се нуждае точно от едно ново бебе.

— Така ли?

— Как няма да го обичат? То ще е една кръв с Пач чрез Сет и една кръв с Уит чрез теб.

Моли се усмихна:

— Знаех си, че има защо да дойда при теб, Айрис. Говориш толкова разумно.

— Радвам се, че мислиш така, Моли. Най-добре тръгвай, че да стигнеш вкъщи навреме, за да приготвиш вечерята на този твой съпруг.

Моли не бе стигнала далеч, когато й хрумна да отиде до града, преди да се върне вкъщи. Колкото повече обмисляше тази идея, толкова повече й харесваше. Щеше да купи плат за нова рокля на Пач и панталони за Уит. А също и нещо специално за Сет — подарък, който щеше да му даде, когато му каже за бебето. На кръстопътя, вместо да продължи на изток към ранчото, тя зави на север към Форт Бентън.

Пайк Хардъсти не повярва на очите си, когато видя жената на доктор Кендрик да влиза в града, кацнала на предната седалка на двуколката. Той се огледа да види доктора на кон зад нея, но колкото и невероятно да изглеждаше, тя бе сама. Е, добре, май щеше да има късмет да си го върне на доктора по-скоро, отколкото предполагаше.

Моли намери всичко, което искаше, в „И. Г. Бейкър и Сие“ и се чувстваше доста доволна от себе си, когато излезе от магазина, натоварена с пакети. Забеляза, че някой върви след нея, и погледна през рамо да види кой е.

Пайк свали шапката си и каза:

— Добър ден, госпожо. Нека да ви помогна с тези пакети.

Преди Моли да успее да се възпротиви, той ги грабна от ръцете й. Тя не можеше да направи нищо, без да предизвика скандал. Хвана Неси за ръка и тръгна с изправен гръб и повдигната брадичка към мястото, където бе оставила двуколката.

Пайк вървеше до нея.

— Чудя се кога сте дошли в града, госпожо. Вашият пъзльо сигурно го е страх да си покаже носа навън.

— Съпругът ми май спечели при последната си среща с вас — каза Моли.

Беше стигнала до двуколката:

— Вече ще взема пакетите.

Пайк ги хвърли в колата.

Моли повдигна Неси и я сложи да седне на предната седалка, но когато се опита да се качи при дъщеря си, Пайк застана пред нея и й препречи пътя.

— Странно, че защитаваш доктора след това, което ти направи.

— И какво е то? — попита Моли.

— Самият аз го хванах в леглото на Дора Девъро, не повече от две седмици след като се оженихте — каза Пайк.

Лицето на Моли пребледня:

— Това е лъжа.

— Ела и сама попитай Дора, щом не ми вярваш.

Пайк хвана ръката на Моли и не я пусна да си тръгне. Повлече я към кръчмата „Медсин Боу“. Когато стигнаха до средата на улицата, Моли извика през рамо:

— Чакай ме тук, Неси. Веднага се връщам.

Моли оглеждаше хората, които минаваха покрай тях, за да види някой познат, някой, който да й помогне. Но щом Пайк ги погледнеше, всички свеждаха очи към земята. Моли не знаеше със сигурност какво смята да прави с нея Пайк, но мисълта да се качи по стълбите на втория етаж на кръчмата караше сърцето й да заседне в гърлото й.

Но все още имаше надежда. Беше сигурна, че Ред Дюпри ще се намеси, като я види да влиза в кръчмата с Пайк. Само че Пайк не влезе през предната врата. Когато стигнаха до сенчестата алея покрай кръчмата на Басет, той се отправи по нея към задната част на постройката.

Тогава Моли осъзна, че ако иска да избяга, трябва сама да го направи. Точно когато стигнаха до задната стълба, водеща към втория етаж, тя ритна крака на Пайк и се дръпна силно, за да освободи ръката си. Той бе така изненадан от нападението й, че я пусна и хвана крака си.

Когато видя, че тя побягна към улицата, Пайк тръгна след нея. Моли бе стигнала до огряната от слънце улица, когато той я хвана отзад. Сграбчи я за рамото и я обърна така, че тя се блъсна в дървената постройка. Той замахна с юмрук и я удари в брадичката. Пред очите й причерня и тя се свлече на земята.

Когато дойде в съзнание, Моли бе ужасена, защото се намираше в непознато легло. Огледа се бързо наоколо и още повече се обърка. Из цялата стая бяха разпръснати кукли. Една кукла, представляваща ангел с керамично лице, лежеше на възглавницата до нея. Моли седна и докосна с ръка ранената си челюст. Внимателно я опипа, за да се увери, че няма нищо счупено. Чу гласове, които се караха зад вратата — на мъж и на жена, — и се огледа за оръжие. Отвори едно чекмедже на масичката до леглото и намери пистолет. Отначало я беше страх да го докосне, но когато гласовете станаха по-силни и сърдити, тя го извади и го стисна в ръката си.

Щом вратата се отвори, тя насочи пистолета към Дора Девъро.

— Не е зареден — каза Дора.

Отиде до Моли и взе пистолета от ръката й. После, за разочарование на Моли, тя изсипа патроните в дланта си и ги захвърли заедно с пистолета на масичката до леглото.

Моли гледаше жената с широко отворени очи и се чудеше каква бе нейната роля в отвличането.

— Изпратих Ред да наглежда детето ти — каза Дора. — Ще ми кажеш ли какво правиш в града без Сет?

— Дойдох да купя плат за рокля — каза Моли — и подарък за Сет. Исках да го изненадам.

Дора хвана брадичката на Моли и обърна нараненото й лице към светлината:

— Наистина ще го изненадаш.

— С Пайк Хардъсти ли се карахте?

Дора изсумтя от отвращение:

— Тъп глупак. Ако мъжете долу знаеха, че те е ударил, щяха да го линчуват на първото дърво. Не знам, сигурно и без това Сет ще го убие, като види какво е направил с лицето ти. Казах на Пайк, че трябва да изчезне от града за известно време. Той не обича женските съвети. Но поне не е съвсем глух, че да не ги чуе.

Моли се страхуваше, че Сет ще бъде убитият, ако се стигне до среща между двамата мъже. Пайк вече бе стрелял веднъж по Сет. Следващия път сигурно ще го улучи. Просто тя ще трябва да измисли някаква история, за да обясни раната на лицето си, и да не споменава нищо за Пайк Хардъсти.

— Моля те, не казвай на Сет — каза тя на Дора.

— Той ще разбере.

— Няма, ако не му кажеш.

— Защо Пайк искаше да те доведе тук?

Моли прочисти гърлото си:

— Нарекох го лъжец, защото каза, че Сет е бил тук в леглото с теб, веднага след като сме се оженили.

— Наистина дяволска работа — отвърна Дора. — Казах на Сет, че трябва да ти обясни за това.

Всичката кръв се отдръпна от лицето на Моли:

— Значи наистина е бил тук?

— Ами да, миличка, разбира се. Но това е понеже… Ей! Недей да припадаш сега.

Дора хвана главата на Моли и я сложи между колената й.

Моли се чувстваше замаяна. Чуваше в далечината някакъв бръмчащ звук и знаеше, че това е Дора, но не можеше да разбере нито дума. Гърдите я боляха. Очите й пареха. Стомахът й се бунтуваше.

— Ще повърна — каза тя.

— Няма, няма.

— Ще повърна — повтори Моли.

Дора изтича, взе една купа от тоалетната масичка и я поддържа пред Моли, докато тя повръщаше. После намокри с вода от каната една кърпа и избърса устата на Моли.

— Не изглеждаш добре. Може би е по-добре да помоля Ред да те закара до вкъщи.

— Не!

Моли знаеше, че няма как да обясни всичко на Сет, ако Ред дойдеше с нея.

— Ще се оправя.

Тя се изправи на крака, но се олюля.

— Мисля, че ако пийна малко вода, ще се оправя.

— Няма повече вода, миличка. Какво ще кажеш за глътчица от нещо по-силно? Май имаш нужда точно от това.

Моли кимна и протегна ръка към чашката уиски, която Дора й наля. Отпи нерешително и почувства парене в гърлото си. Уискито стопли вътрешностите й, където тя чувстваше ужасен студ. Отпи отново, но прекалено много, и се закашля, после глътна останалото. Подаде празната чаша на Дора и каза:

— Благодаря ти.

Като се олюляваше, Моли тръгна внимателно към вратата. Когато стигна до нея, тя се обърна и каза на Дора със съвсем спокоен глас:

— Стой настрана от съпруга ми. Ако се приближиш до него, ще ти издера очите.

Излезе от стаята, после се сети, че не знае коя врата води към задните стълби. Пак отвори вратата на Дора и попита:

— Как да стигна до стълбите?

Красивата проститутка, ухилена до уши, отвърна:

— Последната врата вляво.

Моли се върна при двуколката. Ред я огледа и каза:

— Мамицата му! Какво ти се е случило?

Моли още не бе измислила какво да каже на Сет за нараненото си лице. Първата мисъл, която й дойде в главата, бе:

— Един топ плат падна върху мен от най-горния рафт в „И. Г. Бейкър“.

— Господи! Сигурно те боли — каза Ред и й помогна да се качи на двуколката. — Ще можеш ли да се прибереш вкъщи?

— Ще се оправя — отвърна Моли.

И наистина се оправи. Всъщност се чувстваше като мъртва, даже не усещаше болката в челюстта си. Когато пристигна вкъщи, вече бе тъмно и всички лампи бяха запалени. Щом спря двуколката, Итън, Пач и Уит изтичаха да я посрещнат.

— Къде беше? — попита разтревожено Уит. — Притесних се, като не се прибра.

— Къде е Сет? — попита Моли.

— Тръгна да те търси, след като се стъмни — каза Итън. — Предполагам, че ще се върне, като не те намери по пътя до къщата на семейство Марш.

— Реших да отида до града, за да купя някои неща.

Итън не каза нищо, само я погледна многозначително. Моли едва не падна, когато слезе от двуколката. Итън я взе на ръце и я занесе в къщата.

— Мамо! — извика Уит. — Добре ли си?

— Мисля, че е само много изморена — каза Итън. — Защо не сложите Неси да спи? После може да дойдете и да кажете лека нощ на майка си.

Итън положи Моли на леглото на Сет и свали обувките й. Очите й бяха затворени. Когато той започна да разкопчава роклята й, очите й моментално се отвориха и тя разтревожено сграбчи ръката му.

— Мисля, че е най-добре да развържеш връзките на корсета си — каза той.

Моли се опита да стане и да отиде зад паравана, за да се преоблече, но се свлече отново на леглото. Сълзи потекоха от ъгълчетата на очите й.

— Добре — каза тя.

Равнодушно и сръчно Итън разкопча роклята на Моли. Повдигна я и смъкне корсажа от рамене й, после я преобърна и развърза връзките на корсета й. Моли въздъхна от облекчение. Той сложи ръце върху раменете й и започна да ги разтрива.

— Искаш ли да ми кажеш откъде ти е тази рана на лицето?

— Случи се в града — каза Моли.

— Така и предположих.

— Един топ плат падна върху мен.

— Ясно.

— Ти знаеше ли, че Сет се вижда с Дора Девъро?

Ръцете на Итън замръзнаха на място:

— Кой ти каза?

Моли тежко въздъхна:

— Чух го направо от източника.

— Видяла си Дора?

— Благодарение на Пайк Хардъсти.

— Какво общо има Пайк Хардъсти с това?

— Той ми каза, че Сет се среща с Дора.

Итън изруга под носа си и отново започна да разтрива раменете на Моли.

— Понякога нещата не стоят така, както изглеждат, Моли.

— Надявам се, че е така, по дяволите — каза Сет от вратата.

Моли се подпря на ръце, осъзна, че е полугола, и дръпна роклята си нагоре, за да прикрие бельото си. После се опита да застане в по-представителна поза.

— Какво правиш в моята спалня с моята жена? — попита студено Сет.

— Моли не се чувстваше добре, когато се върна. Донесох я дотук.

— И свали половината й дрехи? Наистина много си любезен.

Итън стана и каза:

— Чуй ме, Сет.

— Изчезвай оттук, Итън.

Итън сви устни. Погледна Моли, после Сет, пак Моли и пак Сет.

— Всичко е наред, Итън — каза Моли. — Аз ще се оправя с това.

— Ти си глупак, Сет — промърмори Итън и излезе.

Сет затвори вратата след него и се обърна към Моли:

— Къде беше?

— Отидох в града.

— Без да кажеш на никого? Знаеш ли колко е опасно?

— Сега вече знам. Съжалявам, Сет. Аз…

— Съжаляваш? — Сет я сграбчи за раменете и силно я разтърси: — Знаеш ли как се почувствах, когато се стъмни и теб те нямаше? Знаеш ли какви мисли ми минаха през главата, когато Айрис ми каза, че си тръгнала преди цели часове? Имаш ли някаква представа изобщо?

— Сет! Престани! Ще повърна.

Преди той да успее да й помогне, тя се наведе отстрани на леглото и стомахът й се сви. Но вече бе повърнала всичко у Дора. Повдигаше й се, в очите й се появиха сълзи, но не можеше да повърне. Накрая тялото й я освободи от ужасните спазми, тя се просна по корем и заплака.

Сет я повдигна в обятията си и придърпа лицето й към гърдите си. В този момент тя извика и хвана брадичката си. За първи път той видя ужасната рана, която досега не бе забелязал на оскъдната светлина от лампата.

— Какво ти се е случило? Кой направи това?

Моли знаеше, че животът на Сет зависи от това, как ще разкаже историята си. Заговори сякаш се отнасяше за нещо съвсем обикновено и незначително и му обясни:

— Беше глупава случайност. Купувах плат за нова рокля на Пач в „И. Г. Бейкър“. Един топ падна от горния рафт и ме удари в брадичката. Наистина изглежда по-зле, отколкото е в действителност.

Моли за миг затаи дъх и почака да види дали Сет ще повярва. Когато я притисна по-силно в прегръдката си, тя тихо въздъхна от облекчение и затвори очи.

— Толкова се разтревожих за теб, Моли. Ако нещо ти се беше случило…

Той приглади косата й назад и я целуна по очите. Страхуваше се, че е толкова бледа.

— Защо ти се повръща, Моли? Знаеш ли? Какво си яла?

Предоставяше й чудесна възможност да му каже, че й се повръща, защото е бременна. Но как да му каже тази радостна новина след това, което чу днес следобед?

— Нищо не съм яла днес — каза тя. — Сигурно е от изтощение.

Той силно я прегърна. През тези страшни часове, през които я бе търсил, Сет бе открил нещо, което първо го изненада, а после изплаши. Колко ужасно бе да открие, че обича Моли, и да я изгуби, преди да е имал възможност да й го каже. А какво направи сега? Обвини най-добрия си приятел, че се е възползвал от жена му. И вместо да се радва, че Моли се е прибрала вкъщи невредима, той съвсем я разстрои. Беше й толкова зле! Господи, сърцето го болеше, като гледаше нещастната й физиономия.

— Моли, исках да ти кажа…

— Не тази вечер, Сет. Толкова съм уморена. Не мога да говоря повече.

На вратата се почука и на прага се появиха Пач и Уит.

Уит отиде до леглото:

— Искахме да видим дали си добре, мамо.

— Добре съм — каза Моли. — Ще ви разкажа всичко утре сутринта.

— Хайде, Уит — каза Пач. — Майка ти трябва да си почива.

— Знам — тросна се Уит. — Тъкмо си тръгвах.

Двамата излязоха от стаята и продължиха да спорят кой проявява по-голяма загриженост към Моли.

Сет съблече Моли и внимателно я сложи в леглото. Легна при нея и я прегърна. Първото нещо, което ще й каже утре сутринта, ще бъде, че я обича. И ще започнат всичко отначало.