Джоан Джонстън
Боса пред олтара (13)

13

Сет се върна вкъщи рано сутринта. Моли се събуди веднага, щом го чу да се движи из стаята.

— Сет?

— Заспивай — отвърна той.

Тя се обърна, седна в леглото и започна да го наблюдава как се съблича. Движенията му бяха бавни.

— Сигурно си изтощен — каза тя.

— Да.

Той остана по долна риза и гащи, отпусна се в леглото до нея и въздъхна тежко.

Моли чакаше да протегне ръка към нея и да я вземе в прегръдките си. Той не го направи и тя взе да се чуди дали не й е все още сърдит заради кавгата им в плевнята.

— Как е мисис Гъливер? — попита тя.

— Какво? А, добре е.

Моли се обърна и се приближи до него внимателно сложи ръка на кръста му. Той сграбчи китката й и я отблъсна от себе си.

— Сет, боли ме.

Той я пусна рязко.

— Остави ме на мира. Капнал съм, Моли. Тежък ден беше.

Моли знаеше, че не бива да приема отказа му много навътре. В края на краищата той бе свикнал да се прибира в тази стая и да остава сам. Макар и да знаеше, че сега тя ще е тук, все пак сигурно му бе необходимо време, за да се приспособи. Освен това човекът цяла нощ се е грижил за жена с болни черва. Това би развалило настроението на всеки и би го направило груб.

Моли намери хиляди извинения за държанието на Сет, за да се почувства по-добре, и накрая реши да се обърне и да заспи. Тя метна завивките върху раменете си и изведнъж усети миризма на парфюм.

Първо си помисли, че сигурно греши. Лежеше и бавно и дълбоко вдишваше миризмата. Да, наистина имаше нещо. Тя се обърна отново към Сет, наклони се и подуши рамото му. Усети само миризма на мъж. Но когато повдигна лицето си, носът й закачи главата му отзад. От косата му се разнасяше силен дамски парфюм.

Кръвта й нахлу в главата, когато осъзна какво означава това. Възможно ли бе да не иска да прави нищо с нея тази вечер, защото вече е бил с друга жена? Бил ли е наистина, както твърдеше, при мисис Гъливер? Или е бил с Дора Девъро?

Моли почувства омраза към себе си заради това, че е толкова подозрителна. Възможно бе мисис Гъливер да е от онези ексцентрични възрастни дами, които се обливат със скъпи парфюми. Защо направо не го попита защо, след като е ходил да преглежда старата дама, се връща вкъщи и мирише на проститутка?

Моли бе отворила уста, за да го попита, когато чу силно хъркане. Той спеше. Невинен ли беше, та спи така дълбоко? Или сексуално задоволен? Едно бе сигурно — той бе напълно изтощен. Ако се окаже, че не е виновен за нищо, тя щеше да се почувства като глупачка, че го е събудила.

Може би тъкмо сега трябваше да прояви търпението, на което се бе научила през всичките тези години. Само трябваше да почака и да види как ще се държи Сет на сутринта. Щеше да разбере, ако е бил с друга жена. Истината щеше да е изписана на лицето му.

Освен това тайнствената мисис Гъливер бе поканена утре на кръщенето на новото бебе на Айрис Марш. Ако мисис Гъливер дойде, Моли по всяка вероятност щеше да получи отговор на въпросите си.

 

 

Но мисис Гъливер изрази съжаление, че не може да дойде, и изпрати племенницата си мисис Бидъл, която доведе петгодишната си дъщеря да играе с Неси. Моли бе поканила на тържеството също Ред Дюпри и Джакоб Шмид. Всички останали гости бяха предложени от Айрис, включително и членовете на методистката църква, която Айрис и Хенри посещаваха. Между тях бяха седларят и жена му, собственикът на „И. Г. Бейкър и Сие“, тенекеджията и жена му, и трима носачи.

Толкова много хора не биха се събрали удобно в къщата и Моли се радваше, че денят се оказа топъл и слънчев, защото можеше да направи тържеството на открито. Тя уговори Сет да направи маса от няколко дъски и две магарета, върху която сложи покривка от същия ленен плат на квадратчета, от който бе ушила пердета за стаята на Уит. Всички гости бяха помолени да носят по едно ястие, десерт и одеяло, върху което да седнат на сянка под тополите близо до къщата. Освен ястието и десерта, които сама бе приготвила, Моли сервираше на всички изстуден чай и лимонада.

Тя забеляза, че жените харесват Сет и говорят сърдечно с него. Мъжете му кимаха учтиво, но не го включваха охотно в разговорите си. Доктор Кендрик бе човек, който им трябваше, когато се разболеят, но иначе знаеха малко за него. На Запад човек не задава въпроси — другият трябва сам да заговори за себе си. През изминалите две години Сет се държеше настрана от тях. Моли видя как около очите и устата му се появяват бръчки, докато се усмихваше и се преструваше, че тяхното безразличие е без значение. Но нямаше причина отношенията на Сет със съседите му да не се подобрят. Моли отиде при тенекеджията и каза:

— Жена ви ми каза, че смятате да пристроите още една стая към къщата си. Сигурна съм, че Сет би ви помогнал, ако имате нужда.

Мистър Гримбалд подръпна яката си и отвърна:

— О, не бих искал да се натрапвам.

Моли хвана мистър Гримбалд под ръка и го заведе до мястото, където Сет разговаряше с Итън.

— Тъкмо казвах на мистър Гримбалд, че ще се радваш да му помогнеш да пристрои още една спалня към къщата си — каза Моли с грейнала усмивка на лице.

За миг Сет ги погледна мрачно и Моли си помисли, че мистър Гримбалд ще изтръгне ръката си от нейната и ще избяга. Но тя го задържа, докато на лицето на Сет се появи лека усмивка. Той свали шапката си, прокара пръсти през черната си коса и отново сложи шапката.

— Виж какво, докторе — започна Гримбалд, като се опитваше да заглади неудобната ситуация. — Изобщо не съм казал, че искам да…

— Ще се радвам да ти помогна, Исая — каза Сет. — Всъщност аз тъкмо сега построих допълнителна спалня към къщата.

— Така ли? — каза Гримбалд. — А как направи врата към останалата част от къщата?

— Ако искаш да дойдеш, ще ти покажа.

Моли се усмихна, когато Гримбалд тръгна със Сет.

Щом се обърна, за да се присъедини към останалите гости, на пътя й се изпречи Итън.

— Много добре го направи. Най-хитрото нещо, което съм виждал в живота си — ухили се той.

— За какво говориш?

— Не ме прави на сляп, госпожичке. Видях как хвана Гримбалд. Видях и как той едва не изскочи от гащите си, за да избяга от теб. Не бях виждал досега някой така ловко да подведе двама мъже.

Моли повдигна брадичка:

— Ако тези хора тук познаваха Сет, нямаше да се държат така безразлично към него.

— Напълно съм съгласен с теб. Мислех си, че няма да доживея деня, в който Сет ще се върне отново при хората.

— Не знаех, че ги е напускал! — рязко отвърна Моли.

— Може би не в буквалния смисъл на думата, но душевно той отдавна се е обрекъл да бъде сам. Ти си добра жена, Моли. Той няма да ти благодари за това, че си го върнала към живота, но аз ще го направя вместо него.

Моли се успокои.

— Ти си добър приятел, Итън. Как те е намерил Сет?

Той отвърна с насмешка:

— Аз го намерих. Ела да поседнем на сянка и ще ти разкажа.

Щом се настаниха на един юрган под сенчестите тополи, Итън каза:

— Бях петнайсетгодишен и бягах от закона, когато срещнах Сет за пръв път.

Зениците на Моли се разшириха. Престъпник ли беше Итън?

Той се наведе към нея и прошепна:

— Да.

— Какво да?

— Все още ме търсят, Моли. Не тук, в Монтана — увери я той. — В Тексас.

— Какво си направил?

— Убих един човек, който заслужаваше да умре. Раниха ме в престрелката. Дора извади куршума от крака ми, но…

— Дора Девъро? — учудено попита Моли.

Итън се ухили:

— Светът е малък, нали?

— Да кажем — промърмори Моли. — Продължавай.

— Както и да е, Дора извади куршума, но аз все още губех много кръв, когато видях една колиба, която помислих за изоставена. Успях да сляза от коня и да вляза вътре. Оказа се, че вътре е Сет. И Пач беше с него. Господи, беше само на три години и съвсем слабичка.

— Какво правеше Сет там? Ранен ли беше?

— Беше пиян.

— Пиян? Сет?

— И гледаше луната през гърлото на бутилката.

— Не мога да повярвам. И Пач била там, докато той е бил в това състояние? Тя добре ли беше?

— Беше се свила на кълбо в леглото и спеше като ангел.

— Ти какво направи?

— Взех бутилката и оръжията от Сет и го сложих на леглото до Пач.

— Оръжия? Сет?

— Два прекрасни револвера, каквито никога не си виждала. Намерих си удобно място на пода и заспах. На сутринта се събудих и открих Пач, седнала върху гърдите ми. Видях, че детето е гладно и го нахраних. Реших, че не мога да го оставя там, докато Сет е в това състояние. Останах, докато Сет се събуди, после още малко, докато го убедя, че би трябвало да не се напива поне заради детето.

Това не бе всичко, но Итън смяташе, че не би могъл да каже нищо повече, без да издаде тайните на Сет.

— Останах при Сет и Пач почти шест месеца, докато оздравя кракът ми, доколкото изобщо можеше да оздравее. След това семейството на човека, когото бях убил, узна, че Сет ме укрива. Не исках да излагам нито него, нито Пач на опасност, затова една нощ изчезнах. Видях Сет отново през войната. Той беше лекар. Оказа се, че семейството на човека, когото бях убил, е наело детективи да следят Сет, за да не би да се покажа, и те отново бяха по петите ми. Дойдох тук миналата есен, защото Дора каза, че има нужда от помощта ми. Ще остана, докато се наложи пак да тръгна на път.

— Благодаря ти, че си помогнал на Сет — каза Моли. — И се надявам, че никога няма да ти се наложи да си отидеш.

Итън се ухили:

— И аз се надявам. Тук май ми харесва. Освен това сега Пач има по-голяма нужда от когато и да било някой да се грижи за нея.

Моли видя, че Айрис й маха с ръка и се сети, че е време кръщелната церемония да започне.

— Трябва да вървя — каза тя. — Благодаря ти още веднъж, че си се погрижил за Сет, Итън.

Тя се наведе и леко го целуна по бузата, после изтича при Айрис.

 

 

Самото кръщене премина чудесно. Айрис и Хенри Марш бяха помолили Сет и Моли да станат кръстници на шестото им дете. Моли държеше бебето, докато преподобният Адамс го кръщаваше. След това Моли и Сет дадоха обет като кръстници на бебето и тържеството започна.

Разбира се, всички се възхищаваха от Лили. Но главната тема на разговорите бе снощната среща между маскирания конник и Пайк Хардъсти.

Продавачът на уиски се върнал тичешком в града и разказал историята в кръчмата „Медсин Боу“. Казал, че видял всичко с очите си. Пайк Хардъсти държал маскирания конник на мушката си, но онзи извадил оръжие и ловко победил Пайк. Но според слуховете маскирания конник бил ранен.

— Някой да е идвал скоро при теб, докторе, с рана от огнестрелно оръжие? — попита Гримбалд.

— Скоро не — отвърна Сет. — Може би маскираният конник не е бил ранен. Сигурно Пайк само се хвали. Или пък е било драскотина и той сам се е оправил.

— Може — съгласи се Гримбалд и се обърна да обсъди въпроса с някой друг.

За първи път Пач бе облечена като дама пред хора и Моли наблюдаваше как се справя. Стана й смешно, когато видя срещата й с Ферди Адамс — сина на свещеника. Очите на Ферди едва не изскочиха, когато той видя Пач. Свали шапката си и притеснено взе да я върти в ръце. Очите не се откъсваха от двете женствени придобивки на Пач.

— Какво зяпаш? — попита го Пач, застанала с юмруци на бедрата си. — Не си ли виждал досега човек, облечен в рокля?

— Не съм виждал теб в рокля — отвърна Ферди.

— Я по-добре внимавай какво говориш. Това, че съм облечена така, не означава, че не мога да използвам юмруците си, ако се наложи.

— Да, госпожице — отговори Ферди.

Пач изсумтя от отвращение.

— Не съм ти никаква госпожица, Ферди.

— Както кажеш, Пач.

Той подръпна яката си, която му бе станала по-тясна през последните няколко минути.

— А… искаш ли да отидем до езерото за жаби?

— Не мога да се движа в тази рокля — призна тя. — Какво ще кажеш да изиграем една игра на топчета?

— Добре — отвърна Ферди. — Имаш ли топчета?

— Цяла торба. Ще ида да ги донеса. Чакай ме тук.

По време на разговора им Уит стоеше наблизо и сега попита:

— Може ли и аз да играя?

— Ти кой си? — попита Ферди.

— Това е тъпия ми доведен брат — каза Пач.

— Името ми е Уит.

— Добър ли си на топчета? — попита Ферди. — Пач е най-добрата тук — каза Ферди. — Ти по-добър ли си от нея?

Уит срещна погледа на Пач и каза:

— Може би. Не знам още.

Очите на Ферди блеснаха, като усети възможността Пач да бъде победена.

— Иди да донесеш топчетата си, Пач, и сега ще разберем.

Моли ги последва, за да се намеси, ако е необходимо, но се натъкна на племенницата на мисис Гъливер.

— Искам да ви благодаря за това, че ме поканихте — каза мисис Бидъл. — Във Форт Бентън нямаме много развлечения. Надявам се, че ще има още много като това.

— Радвам се, че успяхте да дойдете. Съжалявам само, че мисис Гъливер не е тук.

Сега поне знаеше, че мисис Гъливер наистина съществува.

— Леля Джудит не се почувства достатъчно добре днес, за да излезе от къщи. Съпругът ви ни е изпратен от бога, мисис Кендрик. Снощи отдели половин час за бедната ми леля, да го благослови господ.

— Половин час?

— Представяте ли си? Толкова зает човек със собствено семейство!

Моли почувства, че й става лошо, но изражението на лицето й не се промени. Съвсем любезно тя попита:

— Каза ли къде отива, когато си тръгна снощи от леля ви?

— О, не. Вкъщи предполагам. Че къде другаде ще отиде човек, когато го чака такава хубава съпруга като вас?

Къде наистина? Моли се страхуваше, че знае отговора. Сама бе видяла, че Дора Девъро не обръща много внимание на брачната клетва на Сет. Но не можеше да разбере, с какво толкова го привлича тази жена.

— Ще ида да видя какво прави дъщеря ми — каза мисис Бидъл.

Моли не забеляза кога си е тръгнала жената, въпреки че гледаше право в нея. Беше се вглъбила в себе си.

— За какво си мислиш?

Гласът на Айрис я върна към действителността.

— О, страхувам се, че не е нищо интересно.

— Забелязах, че се намръщи след разговора си с мисис Бидъл. Лоши новини ли?

— Не. Да. Всъщност, не.

Айрис се усмихна:

— Наистина имаш съвсем ясно мнение по въпроса.

Моли се засмя:

— Иска ми се да живееше по-наблизо. Щях да мога да си говоря с някой, който да ме разсмива.

— Идвай ми на гости, когато пожелаеш. Човек се чувства малко самотен, когато няма с кого да си поприказва. Наистина най-голямата дъщеря ми е голяма утеха, но понякога ми се иска да споделя мислите си с жена. Разбираш ли какво искам да кажа?

— Много добре те разбирам — отвърна Моли.

— Исках да ти кажа, че си направила много за Пач. Не съм я виждала никога толкова красива и толкова любезна. Превръща се в истинска малка дама. Защо…

— Сбиха се! Сбиха се! Хлапето на доктора, Пач, тя…

Моли не чу останалото. Затича се към задната веранда. Когато зави зад ъгъла, в праха заедно с Пач се търкаляше не синът на свещеника, а Уит.

Лицата им бяха зачервени от боя. Едното око на Уит — насинено. Устната на Пач бе разцепена. Ръцете и краката им бяха преплетени и бе трудно да се определи кой крак и коя ръка на кого принадлежи. Моли пристигна от едната страна, а Сет — от другата. Той се пресегна, хвана Уит за яката на ризата му, а Пач — за едната ръка — тази с нараненото рамо, ако се съдеше по вика, който тя нададе — и ги раздели един от друг.

— Не съм измамник — извика Уит.

— Със сигурност не си победил честно, проклетнико! — отвърна му Пач.

— Млъквайте! — извика им Сет.

Уит и Пач едновременно осъзнаха, че са заобиколени от възрастни, които ги наблюдаваха развеселени. Но двамата възрастни, които бяха от най-голямо значение — майка му и баща й — не се смееха.

— Уит! Как можа? — извика Моли.

— Погледни се само! — каза Сет на Пач.

— Той започна пръв! — каза Пач.

— Тя ме удари първа! — възпротиви се Уит.

— И двамата сте виновни — каза Сет. — Срамувам се и от двама ви.

— Мразя го! — извика Пач.

— И аз я мразя! — изкрещя Уит.

— Престанете и двамата! — каза Моли.

Тя се обърна с гръб към децата, като се опитваше да скрие лошото им поведение зад широката си пола, но срещна погледите на събралите се хора.

— Само малка семейна кавга — каза тя с кисела усмивка. — За секунда ще уредим въпроса. Защо не отидете да погледнете какъв десерт има на масата.

За момент никой не помръдна, но Айрис каза:

— Хайде, елате. Нека да оставим за малко семейството да изглади разногласията си.

Свещеникът въздъхна от облекчение, че синът му не е замесен, сложи ръка на рамото му и го поведе настрани от мястото на свадата. Ферди погледна през рамо и се ухили на Уит:

— Добре я подреди — прошепна му той.

— Ще взема Неси с мен — каза Айрис на Моли. — Може да си поиграе с Амарилис.

След няколко секунди само Итън остана да гледа спора между деца и родители.

Моли погледна останките от роклята на Пач, която бе ушила с такова желание. Коланът го нямаше. Единият от ръкавите бе откъснат от рамото, подгъвът бе разпорен, а полата — разкъсана. Цялата рокля бе покрита с прах, а кръвта, която се стичаше от разцепената уста на Пач, бе изцапала корсажа. Панделката беше паднала от косата й и руси кичури висяха пред очите й.

— Какво да правя с теб? — каза Сет. — Погледни се. Виж роклята си.

Пач хавана разкъсания плат на полата си и го нагласи обратно на мястото му. Когато отново погледна нагоре, тя срещна изпълнения със съжаление поглед на Итън.

Моли изпита съчувствие към Пач, като видя нещастното изражение на момичето.

— Не съм създадена да бъда дама, татко — тъжно каза Пач. — И не ме е грижа, че никога няма да стана.

Тя се изтръгна от ръцете на баща си и побягна към езерото. Сет понечи да тръгне след нея, но осъзна, че все още държи Уит.

— А ти какво ще кажеш за себе си?

— Не съм виновен — отговори Уит. — Мразя я. Мразя и теб. Мразя да живея тук! Пусни ме!

Той се освободи и побягна към стаята си.

След миг Моли чу, че вратата се затръшна.

Итън свали шапката си, прокара ръка през косата си и отново си сложи шапката. Покашля се и каза:

— Ще отида да намеря Пач.

После се обърна и тръгна.

Сет стоеше срещу Моли — неподвижен и с каменно изражение на лицето. Моли нямаше представа за какво мисли той. Ако се чувстваше сигурна в отношенията си с него, щеше да й бъде по-лесно да се успокои след кавгата, на която стана свидетел. Щеше да се обърне към Сет за помощ, а също щеше да му предложи своята. Сгушена в силната му прегръдка, щеше да се смее заедно с него на съвсем естественото съперничество между брат и сестра. Двамата щяха да се уверяват един друг, че всичко ще бъде наред.

Но Моли не пристъпи към Сет и по този начин се отказа от утехата, която щеше да получи от него и която щеше да му даде. Не можеше да помръдне, защото със сигурност знаеше, че съпругът и я е излъгал къде е бил снощи.

Моли се страхуваше, че е направила ужасна грешка, като бе дошла в Монтана. Че е сгрешила, като се бе омъжила за този потаен човек с бурно минало. И не това бе най-лошото. Най-голямата грешка бе, че се влюби в човек, който не я обичаше и нямаше да я обича.

Моли стисна зъби, за да спре треперенето на брадичката си. Сви ръцете си в юмруци и ги скри в полите си.

— Връщам се при гостите — каза тя със сдържан глас. — Ще дойдеш ли с мен?

— Ти искаш ли да дойда?

— И сама мога да се изправя пред тях. Но ще ми бъде по-леко, ако и ти дойдеш.

Сет я хвана за лакътя и я поведе към сянката под тополите.

— Усмихни се — каза той.

Моли се постара и на лицето й се появи широка усмивка.

— Уреди ли се всичко? — попита ги Хенри Марш, когато се приближиха.

— Засега е тихо — каза Сет. — Но от децата никога не знаеш какво да очакваш.

Хенри се ухили:

— Така да е. Жена ми и аз сме ви много благодарни за тържеството, докторе. И се гордеем, че сте кръстници на нашата Лили.

— Удоволствието е наше — каза Моли.

Но тя се чудеше дали двамата със Сет ще са все още заедно, когато дойде моментът, в който ще бъдат необходими като кръстници на детето.

Следобед Моли се измъкна, за да поговори с Уит, и го намери да седи на края на леглото си и да дялка. Купчинка дървени стърготини се бе събрала в краката му на пръстения под.

Като видя майка си, той сви устни, но продължи да дялка.

— Донесох парче месо, за да го сложа върху подутото ти око — каза Моли. — Легни по гръб на леглото.

Тя не позволи на Уит да се възпротиви, направо го бутна назад. Той легна с ножа от едната си страна и с пръчката, която дялкаше от другата. Тя леко потупа окото му с влажна кърпа, после постави месото отгоре.

— Знам и по-добри начини за използване на месото — каза тя с нерешителна усмивка.

— Съжалявам, мамо — промърмори Уит. — Не исках да кажа всичко това. Всъщност, не мразя това място. Не искам да се махам. Даже не мразя Пач. Тя ме вбеси, но общо взето нямам нищо против нея.

— В такъв случай, като я видиш, може би трябва да й се извиниш.

Уит издаде брадичката си напред:

— Не бях аз виновен.

Моли отметна назад един влажен кичур от потното му чело.

— Ама съвсем за нищичко не си виновен?

— Може и да съм — призна той неохотно. — Добре. Ще кажа, че съжалявам.

И добави под носа си:

— Но ще знам, че съжалявам само наполовина, защото половината вина беше нейна.

В това време Пач бе намерила усамотено кътче близо до езерото и заедно с разкъсаната рокля събличаше всички преструвки, че е дама. Беше глупаво дори да опитва, помисли си тя, щом бе сигурна, че ще се провали. Стоеше и галеше с пръсти нежната долна риза и гащичките, а сълзите й се стичаха по бузите и носа й. Щом повдигна ръка да ги изтрие, някой пъхна пред лицето й носна кърпичка.

Пач я взе и издуха носа си. Предположи, че баща й е дошъл да й каже колко е разочарован от нея, и затова скри лицето си в кърпичката.

— Съжалявам, татко. Не исках да предизвиквам скандал. Просто така се случи. Никога досега не съм губила на топчета. Затова, когато Уит ме победи, направо се вбесих.

Пач усети, че някой наметна риза върху голите й рамене и две ръце я обгърнаха, за да я успокоят.

— О, татко, аз…

— Аз съм Итън.

Пач изпусна кърпичката и с мокри очи погледна ужасена съчувствената физиономия на Итън. Тя се отдръпна от гърдите му и го отблъсна, сломена от мисълта, че той я е видял да стои там само по бельо. Бързо мушна ръцете си в ръкавите на ризата и се опита да я закопчае. Но пръстите й силно трепереха.

Итън отблъсна ръцете й и я закопча вместо нея.

Пач не можеше да го погледне в очите. Но той не се задоволи да я остави да страда на спокойствие. Повдигна брадичката й и я накара да го погледне:

— Не дрехите ще те направят дама, Пач. А начинът, по който се държиш с хората. Това е нещо повече от обноски, макар че и тях трябва да научиш. Това означава да знаеш, че имаш право хората да те уважават и че си длъжна и ти да уважаваш правата на другите. Майка ти е точно такава дама.

Пач се наежи, но Итън не я пусна. Повдигна края на ризата си и избърса кръвта в ъгълчето на устата й.

— Не е нужно да се биеш срещу всеки и срещу всичко. Хората, които най-много те обичат, отдавна са на твоя страна.

— Не мога да погледна татко в очите — призна Пач.

— Какво и да направиш, баща ти ще ти прости и ще забрави.

Пач въздъхна:

— Дано да си прав.

Той я придърпа към себе си и силно я прегърна.

— Знаеш, че съм прав.

Тя погледна право в зелените му очи и каза:

— Благодаря ти, че дойде, Итън.

Той се усмихна:

— Добре, че дойдох. Как смяташе да се прибереш вкъщи така разсъблечена пред погледите на всички?

— Не съм мислила за това.

Пач бе прегърнала Итън и изведнъж се сети, че не забелязва по тялото му никакъв друг белег от рана, освен малка червена драскотина. Или маскираният конник не е бил ранен, или той не беше Итън.

— Сега пък какво има? — попита Итън, като видя озадачения й поглед.

— Нищо. Не си ли се замислял, кой е маскираният конник?

Итън затвори очи:

— Разбира се. Та кой не се е питал?

Пач сви рамене:

— Наистина мислех, че си ти. Не знам как е възможно така да съм грешала.

Итън незабележимо настръхна:

— Хайде, Пач, да отидем до моята колиба, за да се облечеш.

 

 

Моли копнееше тържеството по-скоро да приключи и гостите да си тръгнат, но всички останаха колкото може по-дълго, за да се насладят докрай на забавлението, което така рядко им се предоставяше. Отдавна се беше стъмнило и Неси спеше в леглото си, когато най-накрая Сет и Моли изпратиха и последните си гости.

— Виждал ли си следобед Пач или Уит? — попита Моли, щом се отпусна на горното стъпало на верандата.

— Итън е говорил с Пач. Тя ще спи при него тази вечер. Проверих и Уит — той спи.

Моли въздъхна с облекчение:

— Поне никой от двамата не избяга.

Сет седна на долното стъпало и с това й припомни последния път, когато бяха там заедно.

— Е, наистина се случват и някои хубави неща. Освен това, ако искаш да знаеш мнението ми, май никой от двамата не иска да бяга.

— Дано да си прав.

Тя махна един висящ конец от батистената си рокля.

— Сет, смяташ ли, че Пайк наистина е ранил маскирания конник? Искам да кажа, ако е ранен, щеше да дойде при теб за помощ, нали?

— Моли, дори да съм преглеждал маскирания конник, не бих казал нищо за това днес.

— Това значи ли, че си го преглеждал?

Сет се усмихна:

— Всичко е възможно.

Зениците на Моли се разшириха. Усмивка на облекчение се появи в ъгълчетата на устата й. Ето къде е бил Сет снощи. Той вече почти й бе казал, че знае кой е маскираният конник. А ако маскираният конник е бил ранен, Сет, разбира се, се е погрижил за него. Що се отнася до парфюма — какво по-добро скривалище за маскирания конник от будоара на някоя проститутка. Моли се хващаше за сламки и скоро си натрупа цяла копа сено. Не й се искаше да вярва, че Сет я е излъгал за Дора. От това я болеше твърде силно. Защото за нея то имаше огромно значение.

Тя улови за ръка Сет и каза:

— Ела с мен.

Грабна под мишница един юрган, който висеше на парапета на верандата.

— Къде отиваме? — попита Сет.

— Някъде, където е тихо. И усамотено. Някъде, където да си само мой.

Моли постла юргана върху влажната трева под тополите до езерцето. Беше тъмно — единствената светлинка идваше от тънкия сърп на луната и от звездите.

— Хайде — каза тя. — Съблечи си дрехите.

— Какво?

— Ще се състезаваме кой ще се съблече пръв.

Сет се засмя, дръпна копчетата на ризата си и я свали от раменете си. Моли видя само бели проблясъци, докато той се измъкваше от дънките и долните си гащи.

— Спечелих — каза той след миг. — Сега мога да ти помогна.

Моли се смееше, докато той дърпаше връзките на фустите й, които трябваше да бъдат развързани. Остана без дъх, докато той развърза корсета й. Сет дръпна долната й риза и я свали през ръцете й.

Тя се отдръпна от него и като се смееше, свали обточените си с дантела гащички. Той не се приближи до нея и тя ги вдигна отново:

— Измамих те!

След миг тя лежеше по гръб на юргана, а Сет — върху нея. Ръката му бе върху сърцето й. Тя почувства топлината на тялото му през тънкия памучен плат.

— Сет, люби ме.

Устните му намериха нейните и ги накараха да се разтворят. Езикът му се плъзна в устата й и я завладя. Сет намери красивата й трапчинка и я целуна. После целувките му търсеха и намираха места, които тя не знаеше, че са така чувствителни. След миг ръката му беше в памучните й, украсени с дантела гащички и тя простена, когато пръстите му започнаха да я дразнят. Но скоро гащичките започнаха да му пречат и той ги дръпна и захвърли настрана.

— Моли?

Сет я придърпа в прегръдките си и усещането за допира до топлата й плът в хладния нощен въздух бе прекрасно. Космите на гърдите му леко я гъделичкаха, докато той бавно се търкаше в нея. Устните му намериха мястото, където шията й се съединяваше с раменете, и се изкачиха до ухото й. Дъхът му бе горещ и влажен и я накара да потръпне.

Моли искаше да му се отблагодари за удоволствието, което й доставяше, затова остави ръцете си да бродят по мускулестите му рамена, по извивката на гърба му, по стегнатите му бедра, по стройните му хълбоци. Слушаше звуците, които той издаваше — стенанията, охканията и вдишванията, — и се учеше как да му достави удоволствие. Когато пръстите й се плъзнаха отстрани по тялото му, той изохка и изведнъж се дръпна.

— Какво има? — попита Моли. — Нещо лошо ли направих?

— Малко ме е гъдел — отвърна той.

Моли се засмя:

— Не трябваше да си признаваш.

Тя протегна ръце да го погъделичка нарочно. Той изохка и този път хвана ръката й.

Но охкането му не беше като от гъдел, а като от болка.

— Сет?

Той взе ръката й, приближи я към тялото си и нежно я прокара по ребрата си. Тя усети коричка от рана.

— Ударих се с брадвата. Не исках да те тревожа. Само драскотина е, но е още много чувствителна.

— Трябваше да ми кажеш. Щях да внимавам повече.

После Моли се ухили дяволито:

— Май трябва да намеря някое не толкова чувствително място.

При което тя се пресегна и го взе в ръка.

Сет изстена. Но този път несъмнено от удоволствие. Той не помръдна, просто я остави да го докосва както си иска. И Моли опита всичко, за да види кое го кара да стене най-силно.

Сет не изтрая дълго, скоро тя лежеше по гръб, а той бе дълбоко в нея.

— Люби ме, Сет — прошепна тя.

Тялото й се изви към неговото, търсейки удовлетворение.

Неговото тяло се притисна към нейното, търсейки същото.

И в тъмнината, под необятното небе на Монтана те намериха спокойствието и удовлетворението, което и двамата търсеха.

После Сет придърпа Моли в прегръдката си и метна крак върху нея, за да я задържи близо до себе си. Дълго лежаха притихнали и слушаха песните на щурците и жабите.

— Май трябваше да те послушам, когато каза да пратим Пач в училище. Мислех си… надявах се, че може да се промени и тук. Може би наистина няма да е зле да замине.

Сет сложи глава до гърдите на Моли и тя погали косата му.

— Не е нужно веднага да заминава — каза тя. — Нито пък да е за дълго. Не се тревожи, Сет.

Тя го целуна по главата:

— Всичко ще се оправи.

— Утре…

— Не искам да мисля за утре — каза Моли и затвори с целувка очите на Сет. — Искам да се наслаждавам на тази нощ.

Почти се зазоряваше, когато се промъкнаха обратно в къщата, загърнати в юргана, кикотейки се като деца.