Джоан Джонстън
Боса пред олтара (12)

12

Пач почти бе заспала на леглото си пред огнището на Итън, когато чу, че той тихо се движи из стаята. Тя леко отвори очи и на светлината на огъня видя, че Итън е облечен в черно. Опита се да си спомни дали някога маскираният конник е спасявал някого през нощта, но не можа. Ала не биваше да поема някакъв риск.

Веднага щом той тръгна, тя бързо се облече и го последва на кон без седло, само с юзда, която бе грабнала от конюшнята. Страхуваше се, че ако спре, за да оседлае коня си, Итън ще отиде твърде далеч. След като вече цял час яздеше след него, Пач все още не можеше да разбере къде отива той. Помисли си, че това е още едно доказателство, че Итън наистина е маскираният конник. Защо иначе ще броди в тъмното?

Той отново смени посоката и този път Пач видя в далечината меката жълта светлина, идваща от мястото, където бе разположен Форт Бентън. Той премина през града, остави зад себе си и последния склад на крайбрежната улица и се запъти към една дървена постройка, подобна на плевня. Пач спря коня си на едно неосветено място и с тревога започна да наблюдава Итън. Той влезе в тъмната постройка и след малко излезе. Водеше голям черен кон, а в ръката си държеше сгънато седло. Той се качи на коня си и поведе черния кон зад себе си в посоката, откъдето бе дошъл.

Пач сви в една улица и с широко отворени очи видя как Итън премина покрай нея.

Итън наистина е маскираният конник! — помисли си тя.

Зачуди се защо ли той държи големия черен кон в града, където някой можеше да го открие. Макар че хората от града едва ли биха предположили, че конят на маскирания смелчак може да е точно под носа им. Поне досега не се бяха сетили за това.

Пач искаше да застане пред Итън, да му каже, че знае всичко и да го помоли да й позволи да отиде с него на следващото му приключение. Но щом Итън не й позволяваше да плува в езерото по тъмно, едва ли би я взел със себе си там, където има истинска опасност. Тя не смееше да му каже, че е разкрила тайната му.

Въпреки че минаваше по заобиколни пътища, накрая Итън се върна обратно в ранчото. Пач го проследи до една борова горичка близо до колибата му, където имаше навес. Никога не бе предполагала, че там има навес! Когато той заведе коня под навеса и внесе седлото, тя се обърна и препусна обратно към конюшнята, за да остави коня, преди той да се върне и открие, че го няма.

Върна се в колибата му, свали дрехите си, легна с гръб към вратата и се зави с юргана. След малко чу как вратата изскърца. Учуди се колко тихо мина Итън през стаята.

За нейна изненада той се запъти към нея. Тя затаи дъх, после осъзна, че това би я издало. Принуди се да диша бавно, дълбоко и равномерно. Итън коленичи до нея и зави раменете й с юргана. Погали косата й нежно и внимателно, така че да не я събуди.

Пач едва не припадна, когато почувства устните му върху челото си. Едва се удържа да не отвори очи, за да го погледне. Защо го бе направил? Сърцето й заби силно. За неин късмет след малко той стана и си отиде. Пач се чудеше дали и друг път е правил така. Не разбираше какво точно чувства, но мисълта, че Итън я целуна като някое малко дете, я тревожеше.

Не можеше да се изправи срещу него, без да се издаде, че е съвсем будна — нещо, за което нямаше готово обяснение. Пач лежеше и се ядосваше, но скоро реши, че това, което бе направил, не е чак толкова ужасно, и че е най-добре тя да го забрави. Само че не искаше да го забрави. Всъщност щеше да го помни цял живот.

Пач заспа, след като дълго мисли как да спаси маскирания конник от засадата, която му готвеха Дрейк Басет и Пайк Хардъсти. Единственото, което знаеше, бе, че засадата щеше да бъде поставена на хълма, западно от града, където смятаха да продават уиски. Чудеше се дали не трябва незабележимо да подхвърли тази информация пред Итън. Тя реши първо да се наспи, а решението да вземе утре сутринта.

Но когато се събуди, Итън го нямаше. А също и големия черен жребец.

Пач разбра, че не може да поеме риска някой път Итън да изчезне по същия начин и да попадне в засадата. Затова, щом той се върна, тя веднага се изправи срещу него:

— Знам, че ти си маскираният конник, Итън.

Той не мигна, дори не трепна:

— Какво те кара да мислиш така, Пач?

— Не се опитвай да ме излъжеш. Снощи те видях да отиваш в града и да водиш черния си жребец. Видях и сгънатото седло, в което сигурно е маската ти. Причината, поради която ти казвам, че знам това, е…

— Грешиш за жребеца, Пач. Баща ти го взе за разплод. Тази сутрин го заведох при кобилите в каньона. Ето къде бях.

— Ами седлото? — попита Пач.

— В него имаше само малко храна за коня.

— Кажи ми истината, Итън. Важно е. Ти ли си маскираният конник?

— Ще трябва другаде да потърсиш своя герой, Пач. Аз не съм човекът, когото търсиш.

Той се обърна и си тръгна.

Пач беше толкова сигурна, че Итън е маскираният конник, че разочарованието й бе огромно. Сега, както всички в града, тя дори не предполагаше кой може да е той. Но тя притежаваше важна информация, която трябваше да предаде на маскирания конник.

 

 

Моли се тревожеше за Пач. Дъщерята на Сет цяла сутрин се разхождаше наоколо с разтревожен вид. В момента тя седеше на масата в кухнята пред един непокътнат сандвич и въртеше чашата си с мляко по покривката. Неси спеше, а Уит довършваше стаята си заедно със Сет. Итън бе отишъл да търси диви коне, които да хванат и продадат на войската.

— Има ли нещо, което би искала да ми кажеш? — попита Моли.

Пач поклати отрицателно глава.

— Искаш ли да излезем навън за малко?

Пач сви рамене.

— Може.

Тя стана и се затътри навън.

Моли реши, че Пач сигурно е разстроена, тъй като довечера се връща в собствената си спалня. А Неси също щеше да е там. Дъщерята на Сет ще трябва да свикне да дели стаята си с друг човек. Стига да можеше, Моли би наредила нещата по друг начин. Но Сет й бе казал, че няма смисъл да строи четвърта спалня за Неси, след като двете момичета биха могли да живеят в една стая. Моли добре разбираше какво чувства Пач, защото тази вечер самата тя щеше да се изправи пред подобна ситуация.

Снощи, след като се любиха, двамата със Сет дълго лежаха прегърнати. Отначало Моли чувстваше задоволство. Да се люби със Сет й се струваше нещо естествено и хубаво, нещо повече от прекрасно. Но скоро тя си спомни за всички неща, които Сет не й беше казал за себе си, и започна да се чуди…

Кой го бе прострелял в гърба? И защо? Какво е правел, преди да стане лекар? Как е умряла Анароуз Кендрик? Защо бе оставил целия град да го мисли за страхливец? Къде се бе научил да си служи така с юмруците си? Каква бе истинската му връзка с Дора Девъро? И защо искаше да запази миналото си в тайна от нея?

Моли се бе научила на търпение, докато бе омъжена за човек, който плаваше по море години наред. Би трябвало сега да й е лесно да остави тайните на Сет сами да се разкрият с времето. Но съществуването на тъмна и непозната страна от характера на съпруга й я плашеше. Тя вече бе отдала тялото си на непознатия до нея. Моли бе обзета от страх, че може да отдаде сърцето и душата си на човек, който не ги заслужава. Бе решена да разбере това, което Сет така ревниво пазеше в тайна.

Моли прочисти гърлото си и каза:

— Сет, мисля, че трябва да поговорим.

Сет лениво прокара пръсти по билото на гърдите й.

— Слушам.

Моли сграбчи ръката му, за да прекъсне чувствената й разходка.

— Искам да знам, какво си правил, преди да станеш лекар. А също и как е умряла Анароуз.

Той настръхна:

— Казах ти, че тези неща нямат никакво значение.

— Но за мен имат.

Сет се опита да отвлече вниманието й, като захапа ухото й.

Моли се изтръгна.

— Сет, моля те. Искам да получа отговор.

Сет въздъхна и легна по гръб. Вдигна ръка, за да закрие очите си:

— Защо искаш да знаеш всичко това?

— Искам да разбера що за човек си.

— Като откриеш какъв съм бил някога ли?

— Да. Като разбера за теб всичко, каквото мога.

Той рязко се изправи и се наведе над нея. Очите му бяха свирепи и на светлината от лампата в тях сякаш тлееше огън.

— А ако ти кажа, че съм убивал хора, Моли? И то много. А ако ти кажа, че съм точен и бърз стрелец? Че Анароуз умря от насилствена смърт? Тези отговори ще те задоволят ли?

Той стана и нахлузи панталоните си. Обу ботушите си и метна през рамо ризата и бельото си.

— Хайде, обличай се.

Моли грабна нощницата си и бързо я навлече. Изправи се и почна да събира юргана.

— Остави го — изръмжа той. — Някой път може да ми се наложи да спя тук.

Докато вървеше след него по стълбата, Моли осъзна, че гневът му е отправен по-скоро към самия него. Дали съжаляваше за това какъв е бил? Какво ли бе направил?

За съжаление отговорите, които й бе дал, само водеха до нови въпроси. Тази вечер, когато отиде при него в спалнята, в която щяха да спят отсега нататък, тя ще трябва да реши, дали да продължи да му задава въпроси. Или просто да остави нещата сами да се развиват, да приеме и обича човека, който Сет е в момента — човека, който е станал под влияние на бурното си минало.

Моли гледаше през прозореца на кухнята и видя Сет да излиза от конюшнята заедно с коня.

— Съвсем бе забравила за урока по езда! Все още бе облечена в роклята, която бе облякла сутринта. Предобед Итън й бе донесъл едни свои дънки и сега тя изтича в спалнята на Сет да ги облече. Бързаше, защото не искаше той да влезе след нея в спалнята.

— Моли? Къде си? Готова ли си да се научиш да яздиш?

Моли се смути, като видя, че дънките на Итън плътно прилепват към бедрата й. Но нямаше време да търси какво друго да облече. Тя бързо нави крачолите нагоре и обу обувките, които Сет й беше купил от града. Провери дали Неси спи дълбоко и след миг, останала без дъх, се появи на кухненската врата.

— Готова съм.

Сет подсвирна одобрително:

— Тези дънки ти отиват много повече, отколкото на Итън.

Моли се опита да прикрие бедрата си с ръце:

— Смятам след два-три дни да си ушия пола за езда. Но днес трябваше да помисля за кръщенето на бебето на Айрис и да сготвя за утре. Просто нямах време да…

— Изглеждаш чудесно. Не се притеснявай. Хайде.

Когато Моли бе видяла черната кобила Стар в конюшнята, тя не й се бе сторила много голяма. Но когато се качи на нея, гледката бе съвсем различна. Моли си даде сметка колко далеч от земята се намира. Тя сграбчи седлото, изплашена за живота си, докато Сет нагласяваше стремената.

— Ще се справиш чудесно — увери я Сет. — Само се отпусни.

Това беше невъзможно, докато Сет я нагласяваше и докосваше кръста, гърба, коленете и глезените й.

— Сега разходи Стар около оградата, за да свикнеш с нея. Остави тялото си да се движи с ритъма на коня.

Отначало Моли не смееше да мръдне, но скоро, благодарение на подкрепата на Сет, тя се почувства изненадващо удобно.

— Не е чак толкова страшно — каза тя.

По-трудно й беше да тръгне в тръс, но скоро се научи. Накрая подкара кобилата в галоп — ход, който бе по-бърз, но по-плавен. Моли обикаляше оградата, уверена в способността си да управлява животното, когато Бандит пресече пътя на Стар.

Моли изхвърча към шията на Стар, когато кобилата се отдръпна от мечето. Точно когато Моли успя да се върне на седлото и да сложи крака в стремената, Неси се озова под краката на Стар и без да вижда опасността, се опита да хване Бандит.

Този път Стар се изправи на задните си крака. Неси замръзна на място, когато видя животното изправено над нея. Моли дръпна поводите, като се надяваше да обърне Стар така, че копитата на животното да не стъпчат дъщеря й. Стар се дръпна настрани и се опита да се изтръгне от поводите. За миг изглеждаше, че кобилата ще изгуби равновесие и ще падне назад.

Моли отвори уста, но викът й се спря в гърлото.

Сет се намираше по средата на пътя до кобилата, когато осъзна, че няма да стигне навреме. Сърцето му биеше в гърлото. Сякаш всичко се движеше със забавен ход. Не можеше да направи нищо, за да предотврати трагедията.

Копитата на кобилата вече се спускаха надолу, когато едно цветно петно — Пач — се претърколи под оградата, грабна Неси и продължи да се търкаля. Но копитата на Стар нанесоха кос удар върху рамото на Пач.

Изведнъж всичко възвърна нормалната си скорост. Моли и Сет стигнаха почти едновременно до двете момичета. Неси седеше в калта до Пач и плачеше. Моли падна на колене и взе дъщеря си на ръце. Тя силно притисна Неси към себе си и се увери, че момиченцето е живо и здраво.

Пач лежеше простряна на земята там, където бе паднала. Тя леко повдигна рамото си и изохка.

— Добре ли е? — обърна се Моли със задавен глас към Сет.

С треперещи ръце Сет провери дали има счупени кости и разкъсана кожа на мястото, където копитото на кобилата беше ударило Пач. Той повдигна дясната ръка на Пач, за да види доколко може да я движи, и тя пак изохка.

— Мисля, че рамото й не е счупено, но е доста натъртено — каза той.

Нежно вдигна Пач на ръце и я занесе в спалнята й. Моли отиде заедно с него, дръпна завивките и свали обувките на Пач, преди Сет да я положи на леглото.

— Донеси ми хладка вода — нареди той. — Ще й сложа компрес, за да облекча болката й.

Моли взе Неси със себе си, тъй като не искаше да я изпусне от поглед, и тръгна към кухнята.

Сет седна до Пач и започна да разкопчава дрехата й. Повдигна я с ръка отзад и я сложи така, че да може да свали ризата й. Щом видя розовите панделки на долната й риза, той се сети, че може би пак я поставя в неудобно положение.

Очите на Пач бяха затворени, лицето й бе зачервено.

— Бих те оставил сама да я свалиш — каза той внимателно, — но с това рамо май няма да можеш.

Той свали ризата, обърна Пач по корем и я зави до кръста. Моли се върна с купа хладка вода и няколко памучни кърпи, които Сет използва, за да облекчи болката на Пач.

— Добре че носех панталони — промърмори Пач във възглавницата.

— Защо? — попита Моли.

— Нямаше да стигна навреме до Неси, ако бях облечена като дама.

Моли срещна погледа на Сет.

— Да, мисля, че тази страна не е за дами — каза тя. Приглади назад косите от лицето на Пач и каза: — Искам да ти благодаря за това, че рискува живота си за Неси.

— Бих го направила за всеки — отвърна Пач нелюбезно.

Сама не знаеше защо бе рискувала живота и здравето си за тази малка натрапница. Но не искаше похвали. Искаше само всички да се махнат. Затвори очи и се вглъби в себе си.

— Май спи — каза Неси, като се наведе и се вгледа в лицето на Пач.

Моли хвана Неси за ръката.

— Хайде да я оставим да си почине.

Когато мина покрай Сет, тя сложи ръка на рамото му, за да го успокои.

— Ще поседя до нея за малко — каза той.

Моли вече се канеше да излезе от стаята, когато на прага се появи Уит, тъкмо завършил последните приготовления на стаята си.

— Какво става тук? — попита той. — Защо Пач е в леглото?

— Стар едва не ме уби — важно каза Неси. — Но Пач спаси живота ми.

— Боже! — възкликна Уит. — Изпуснал съм зрелището!

Когато Итън се появи за вечеря, Уит му поднесе разкрасен разказ за геройските усилия на Пач да спаси Неси от страшните копита на Стар. Личността, за която се отнасяха всички тези хвалебствия, разбира се, все още спеше в леглото си.

След вечеря всички отидоха в новата стая на Уит, която имаше отделен вход, а също и врата към стаята на Пач, която я свързваше с останалата част от къщата.

Сет беше направил маса, стол и легло с въжена пружина. На масата вече имаше лампа, няколко книги, които Уит бе донесъл от Масачузетс, кана и купа за миене. На стените бяха забити гвоздеи, на които да закача дрехите си. Засега подът беше пръстен, но Сет възнамеряваше да го покрие с дъски. Каменно огнище красеше едната стена и щеше да служи за отопление през студените зимни дни.

Моли бе ушила ленени пердета на квадратчета за прозорците. В момента те бяха дръпнати настрани, за да могат последните слънчеви лъчи да влязат в стаята.

Моли остави тримата мъже да си говорят за дялкане и поведе Неси през свързващата врата към стаята на Пач.

— Внимавай да не се търкулнеш нанякъде през нощта и да нараниш рамото на Пач — предупреди тя дъщеря си, докато я завиваше в леглото.

— Няма да я нараня — каза Неси. — Аз я обичам.

Моли погледна към Пач, за да види дали е чула това признание, но дъщерята на Сет изглеждаше заспала.

— Аз също я обичам — прошепна тя на Неси. — Сега заспивай.

След като Моли излезе от стаята, Пач отвори очи в тъмното. Вече й ставаше лошо от тези приказки за обич. Тази жена и хлапето й почти не я познаваха. Как може да ги е грижа за нея? Само че — Пач трябваше да признае — малкото момиченце бързо влизаше под кожата на човек. Когато видя Неси под копитата на Стар, тя не се поколеба да рискува живота си за хлапето. Всъщност, всичко това доста я объркваше.

Пач се вцепени, когато усети, че пръстчетата на Неси хващат ръката й и нежно я стискат. Направи гримаса. Малкото натрапниче наистина знаеше как да й влезе под кожата. Тя затвори очи, въздъхна и леко стисна ръката на Неси в отговор.

Моли влезе в спалнята на Уит и завари Сет да завива сина й. Итън вече бе тръгнал към колибата си. Тя бързо целуна смутения си син за лека нощ, излезе след Сет и затвори вратата.

— Развълнуван е от това, че има своя собствена стая — каза Моли, докато заобикаляха къщата, за да влязат през вратата на кухнята. — Чудесно си се справил с мебелите.

— Радвам се, че си така благоразположена към мен, защото се страхувам, че имам лоши новини за теб.

— Така ли?

— Итън се отбил във Форт Бентън. Изглежда, че мисис Гъливер не е добре. Ще трябва да отида да я видя тази вечер.

— О!

Моли не предполагаше, че ще почувства такова разочарование. Но наистина го почувства.

— Дано да не се забавиш много.

— Надявам се — отвърна той. — Но не ме чакай, лягай си.

Моли прикри усмивката си.

— Ще оставя запалена лампата на прозореца за теб.

— Благодаря ти, Моли.

Той я придърпа в прегръдката си и силно я целуна. После бързо я пусна.

— Ще се върна веднага, щом мога.

 

 

През цялата седмица Пайк Хардъсти наблюдаваше хълма от укритието си и чакаше маскираният конник да се появи. Всеки ден индианците идваха, купуваха си огнена вода и си отиваха, но не се виждаше и следа от маскиран човек на едър черен кон. Да продават отново уиски на съвсем същото място изглеждаше голямо предизвикателство и той бе сигурен, че маскираният конник ще се върне. Но той не дойде.

До буретата бяха запалили огън, на който да се топли продавачът на уиски. Пайк се бе скрил зад едни скали. Беше му ужасно студено. Той бе решил, че тази нощ за последен път ще чака тук съвсем сам. Ако маскираният конник не се покажеше и тази вечер, той просто щеше да измисли друг начин да се отърве от него.

Когато изведнъж на зловещата светлина от огъня се появи конник с черна мантия, която се развяваше зад него, кожата на Пайк настръхна. Лицето на мъжа от носа нагоре бе скрито зад черна маска, а на челото му бе ниско нахлупена черна шапка. Пайк видя металния блясък на два револвера в кобурите, висящи от двете му страни.

Пайк разбра, че мъжът внимателно е подбрал момента. Индианците, които се намираха близо до огъня, вече бяха твърде пияни от изпитото уиски. Продавачът бе вдигнал ръце в знак, че се предава. Ако Пайк не беше там, предишното опустошение със сигурност щеше да се повтори.

Но той беше там. Вдигна пушката си и се прицели в сърцето на маскирания конник. Мъжът се открояваше ясно на светлината от огъня и Пайк бе сигурен, че ще го улучи. Само да дръпне спусъка и всичко ще свърши. Но Пайк бе прекарал цяла седмица на студа, за да хване маскирания конник, и му се полагаше поне да го погледа как ще се гърчи като червей, преди да умре.

Конникът вече бе завързал продавача на уиски и се готвеше да разбие с брадва първото буре. Пайк бавно се приближи към него с насочена пушка.

— Май е по-добре за малко да спреш това, което си започнал — каза Пайк, — и да си кажеш последната молитва.

Щом конникът се опита да пусне брадвата, за да освободи дясната си ръка, Пайк каза:

— Не мърдай. Така или иначе ще те застрелям, но ако внимаваш, може да те оставя да поживееш още малко.

— Е добре, Пайк. Знаех си, че този ден все някога ще дойде — каза конникът.

— Откъде знаеш името ми?

— Всички те познават, Пайк. Имаш навика да стреляш по невъоръжени хора. Но предполагам, че ще ти разваля славата, тъй като нося револвер — даже два.

Пайк повдигна пушката си и погледна към буретата:

— Ще умреш.

— Всички ще умрем рано или късно.

Пайк започваше да се дразни. Държеше го на мушката си, беше ясно като бял ден, че е в по-изгодна позиция, а маскираният дявол не даваше вид, че го със страх. Що за човек беше той? И по-важното, кой всъщност бе той?

— Сваляй тази маска! — заповяда Пайк.

— Не мога. Пайк.

— Ще стрелям, ако не я свалиш.

— Ще стреляш, ако я сваля.

Пайк знаеше, че трябва просто да застреля конника и да приключи с тази работа, но искаше той да пълзи пред него, преди да умре.

— Мисля, че си едно нищо, само се правиш на голяма работа — каза Пайк. — Затова ще ти кажа какво смятам да правя с теб. Ще почна да стрелям по ръцете и краката ти. Когато решиш да свалиш маската, само ми кажи и ще спра.

— Точно това очаквах от теб, Пайк.

Пайк го слушаше и гледаше как се движат устните му, докато говори, затова се изненада като видя, че по някакъв странен начин в лявата му ръка се появи револвер. Веднага натисна спусъка, знаеше, че няма начин да не го уцели. Но конникът стреля в същия момент.

Пайк видя жълтата светкавица и чу гърмежа от изстрела. Олюля се назад, а долната му челюст увисна от изненада, когато куршумът улучи пушката му, разцепи я и я изби от ръцете му.

Конникът пусна брадвата и бързо извади втория револвер. Пайк никога в живота си не бе виждал толкова бързи движения. Но маскираният не стреля. Стоеше, насочил и двата револвера към Пайк.

Пайк почувства, че по челото му избива пот. Стомахът му се сви и в гърлото му се надигна горчилка.

— Би трябвало да те убия — каза конникът. — Но вместо това ще ти дам последно предупреждение. Изчезвай от града, Пайк. Махни се от Монтана. Защото, ако те видя отново тук, ще стрелям право в злобното ти сърце.

Пайк гледаше — неспособен да направи каквото и да било — как конникът се отдалечава в мрака. След миг чу тропот на копита. Конникът избяга. Пайк извади от кобура си револвер и стреля напосоки в тъмното, като се надяваше да извади късмет, но в същото време съзнаваше, че само си хаби патроните.

Пайк вилня и бесня дълго след като конникът си беше отишъл. Не само че не беше успял да го убие, ами и стана за смях пред продавача на уиски, който със сигурност щеше да разправя за това из целия град. Дрейк Басет нямаше да е доволен, като чуе какво се е случило тук тази вечер. По дяволите, самият той никак не беше доволен от себе си!

Първо, поражението в боя с онзи страхлив доктор, а и това! Пайк беше в ужасно настроение, когато стигна до покрайнините на Форт Бентън. Отправи се към кръчмата „Медсин Боу“ и право към масата в ъгъла, която явно считаше за своя частна собственост, изгони мъжете, които седяха около нея и, умълчан и замислен, изпи три чаши уиски.

Накрая реши, че това, което му трябва, е жена. А само една жена я биваше. Той се огледа из задимената кръчма за Дора Девъро и като не я видя, се отправи нагоре по стълбите към стаята й. Знаеше, че тя сигурно е с друг клиент. Това значеше, че ще има бой, но и без това ръцете го сърбяха.

Натисна дръжката — смяташе направо да влезе, — но проклетата врата беше заключена.

— Отвори, Дора. Пусни ме да вляза! — изкрещя Пайк.

Дора отиде до вратата, но вместо да я отвори, каза през нея:

— Имам клиент, Пайк. Ела по-късно.

— Прати го да си върви, Дора. Или аз ще го направя.

— Изчакай реда си. Ще те възнаградя добре за това.

— Не искам да чакам. Отвори тази проклета врата, преди да съм я разбил! — извика той с всички сили.

Когато Дора отвори вратата, Пайк мина покрай нея с намерението да изхвърли мъжа, който лежеше в леглото й. Изведнъж спря с отворена уста. Червенина заля лицето му. В леглото на Дора, облегнат на възглавници и завит само с чаршаф, лежеше неговият враг — доктор Кендрик.

— Добър вечер, Пайк — каза Сет. — Съжалявам, че ти причинявам неудобство, но дойдох тук пръв.

Пайк пристъпи към леглото, но чу как изщрака петлето на пистолет. Той замръзна на място. Докторът вдигна ръце нагоре и размърда пръсти, за да покаже, че е невъоръжен. Пайк се обърна и видя, че Дора държи малък пистолет. Не беше кой знае какво, ако става въпрос за оръжия, но от това разстояние тя със сигурност би го улучила, а дори и малък куршум бе достатъчен да убие човек, ако го улучи, където трябва. Дора бе насочила пистолета точно между очите му.

— Изчезвай, Пайк. И не се връщай тук тази вечер — каза Дора.

Пайк отмести очи от пистолета, който Дора държеше и погледна развеселената физиономия на доктор Кендрик.

— Този път се криеш зад фусти, така ли, докторе?

Сет сви рамене.

— Обзалагам се, че на новата ти жена ще й бъде интересно да разбере къде се намираш в този момент.

Докторът не мигна, но лицето му пребледня и Пайк разбра, че е засегнал чувствително място.

— Да — каза той. — Следващия път, като я видя, ще трябва да си поговоря с нея.

— Да не си посмял да се приближиш до жена ми — каза Сет със страшен глас.

— Както кажеш, докторе — отвърна Пайк.

Той погледна пистолета в ръката на Дора, после доктора, после пак пистолета. Не си струваше да умре, само за да легне с Дора. Можеше да използва някое от другите момичета.

Но щеше да накара Дора да съжалява. И доктор Кендрик също щеше да си плати. Пайк докосна шапката си и каза:

— Довиждане, докторе.

Погледът му стана по-суров, а гласът — по-груб, когато добави:

— До скоро, Дора.