Джоан Джонстън
Боса пред олтара (10)

10

Когато се събуди. Сет помисли, че е сам. След миг забеляза, че на леглото му седи някаква неясна фигура.

— Ти ли си, Моли?

— Не, Дора Девъро е.

Сет колебливо постави ръка на главата си, премигна и се опита да седне. Дора го бутна обратно и каза:

— Остани си легнал. Повярвай ми, ще ти е по-добре. Как така позволи на Пайк да ти види сметката?

— Грешката е моя — сухо отвърна Сет. — Трябваше да попитам за правилата на играта.

Дора се ухили:

— Знаех си, че все някога няма да издържиш и ще избухнеш. Какво каза Пайк, че ти така се вбеси?

— Той удари Пач.

Усмивката изчезна от лицето на Дора:

— Идиот! Трябваше да го убиеш.

— Някой ден ще го направя.

— Виж какво, нямаме много време, преди да се върне жена ти.

— Къде е тя? — попита Сет.

— Заведе децата долу в трапезарията да хапнат нещо. Видях ги, че отиват там, и се промъкнах при теб. Трябва да ти кажа, че Басет май отново ще продава уиски на индианците. На същото място, можеш ли да повярваш?

— Този човек не разбира от дума — каза Сет.

— Освен това трима златотърсачи ще пристигнат с дилижанса в края на седмицата от Вирджиния Сити. Мислиш ли, че маскираният конник ще може да осигури безопасността им?

— Възможно е — каза той. — Благодаря за информацията, Дора.

— Моля. Кажи, как намираш новата си жена?

— Харесва ми.

— Жалко, защото ми липсваш.

Дора отметна косата на Сет от челото му. Прокара пръсти отстрани на лицето му и сложи палец върху устните му, които се разтвориха при докосването й. Тя се наведе да го целуне по устата, но той се обърна настрани в последния момент така, че устните й се допряха до бузата му.

Когато врата се отвори, Дора бавно се изправи и погледна през рамо. Моли стоеше пребледняла, с табла в ръце.

— Коя сте вие? — попита Моли. — Какво правите тук?

— Аз съм Дора Девъро, мисис Кендрик. Дойдох да видя Сет — каза студено Дора. — Стари приятели сме.

Хм, стари приятели! Приличат ми повече на целуващи се братовчеди — помисли си Моли.

Беше очевидно до болка, че двамата се познават много добре.

Моли се досети по дрехите на Дора от кой тип жени е тя. Полата й стигаше само до коленете, а прилепналия корсаж оставяше по-голямата част от гърдите и раменете й навън. Кестенявата й коса бе забодена на къдрици. Носеше яркозелено перо, което си отиваше по цвят с натруфената й рокля. Жената седеше на леглото, сгушена до Сет, а ръката й свойски лежеше върху възглавницата до главата му. Като че ли изобщо не бързаше да си тръгне. Моли реши да я накара да побърза.

— Сет трябва да си почива — каза тя, отиде при масичката до леглото и остави таблата.

— Той най-добре знае как да използва леглото — каза Дора и отправи лека усмивка към Сет.

Сет се изчерви:

— Дора тъкмо си тръгваше — твърдо каза той.

Моли искаше да знае защо е дошла тази жена. Но беше ясно, че няма да получи никакъв отговор от Дора Девъро. Жената докосна Сет, докато оправяше завивките около него. После прекоси стаята, спря се до вратата и погледна към леглото:

— Ела да ме видиш, като ти омръзне новичката — каза тя на Сет.

Не си направи труда да затвори вратата, когато напусна стаята.

На Моли много й се искаше да я затръшне след нея. Потисна това желание, отиде до вратата и я затвори много внимателно и тихо.

В стаята се чувстваше напрежение. Сет сви устни и поклати глава:

— Дора и аз не сме… искам да кажа, че не сме…

Моли се обърна и се облегна на вратата:

— Но ти си го правил — каза тя уверено.

Сет сви рамене:

— Аз съм мъж, Моли, не съм монах.

— Тя все още те желае.

— Нямам власт над желанията й.

Моли не знаеше какво ще каже, преди думите да излязат от устата й:

— Няма да те деля с никого, Сет. Знам какво е да имаш съпруг с любовница. Няма да допусна същата грешка втори път. Избирай, и то веднага.

— Ти не разбираш…

— Няма какво да разбирам. Нея ли искаш, или мен?

Сет се ухили:

— Харесвам те, когато си вбесена, Моли. Това кара очите ти да блестят.

— Говоря сериозно, Сет.

Той остави веселието настрана и каза:

— Избирам теб, Моли. За днес, за утре и завинаги.

За миг тя не можа да повярва, че е победила. Чувстваше такова облекчение, че чак се замая, защото това означаваше, че той я интересува повече, отколкото би трябвало. В края на краищата и двамата се бяха съгласили, че не биха могли никога да се обикнат. И двамата се бяха съгласили, че това е брак по сметка. Не би трябвало да има значение дали той има любовница. Не би трябвало да има значение дали е предан на нея и само на нея.

Но имаше. Имаше огромно значение дали ще избере нея, или Дора. Може би чувствата й към Сет Кендрик не бяха така студени, както си мислеше.

Моли усещаше очите на Сет върху себе си, докато оправяше възглавниците така, че да му бъде удобно. Помогна му да се надигне и забеляза, че лицето му се сви от болка, когато най-накрая успя да се изправи.

— Как е главата ти?

— Все едно някой вътре ме удря с чук.

— Бъди благодарен, че те боли — каза Моли с усмивка. — Това означава, че си жив.

Седна до него, там, където бе седяла Дора, и сложи салфетка под брадичката му.

— Можеше да бъдеш мъртъв, Сет.

— Благодарение на теб, не съм.

Той взе ръката й в своята и я стисна.

— Ти спаси живота ми, Моли.

Моли погледна към зачервените и натъртени кокалчета на пръстите му, после към недокоснатото му лице:

— Защо остави целия град — и мен включително — да си мисли, че се страхуваш от Пайк Хардъсти, когато си можел да го пребиеш по всяко време?

Той погали дланта на Моли с палец — не я съблазняваше нарочно, но независимо от това постигаше същия резултат.

— Имам си причини, Моли. Това е всичко, което мога да ти кажа.

Моли се опита да не се чувства обидена от това, че той има тайни от нея. Нали бяха женени от по-малко от две седмици. Тя знаеше, че той иска да не говорят на тази тема, но продължи:

— Защо не носиш оръжие, Сет?

Той стисна още по-силно ръката й:

— Не мога да ти отговоря на този въпрос. Все още.

Той не я допускаше до себе си. Стената си беше на място и й напомняше, че макар чувствата й към Сет да се променяха, той се придържаше към своята част от сделката. Моли не знаеше какво да каже, затова си замълча.

Тя издърпа ръката си от неговата и се зае да нагласи таблата в скута му. Очакваше Сет да се възпротиви, ако се опита да го храни, но поради някаква причина той не го направи. Отвори уста и преглътна лъжица от супата, която тя му предложи.

— Какво направи с Пач и Уит? — попита той.

— Не съм ги удавила в някой кладенец, ако за това питаш — каза Моли с кисела усмивка. — Макар и много да ми се искаше. Тези вагабонти са били във фургона през целия път до града!

— Мога да си представя защо Пач се е качила, но защо Уит е тръгнал?

Моли застана с лъжицата в ръка, пое си дълбоко въздух и каза:

— Решил е да избяга.

— И Пач му е помагала?

Моли кимна.

Сет прокара пръсти през косата си и се намръщи, когато усети, че е закачил раната.

— Може би трябваше да се досетя. Уит и аз не се разбирахме много добре.

— Вината не е твоя — каза Моли. — Уит изобщо не искаше да идва тук. Ако някой е виновен, това съм аз, защото го доведох тук против волята му.

И двамата замълчаха, потънали в мисли за това, какво се бяха надявали да постигнат чрез този брак и как очакванията им се бяха провалили.

— Какво ще правим оттук нататък? — попита Сет.

Моли знаеше, че той не говори само за децата, а и за взаимоотношенията между тях двамата. Тя си пое дълбоко въздух и каза:

— Може би сгрешихме, като се оженихме.

— Не! — рязко отвърна Сет. — Признавам, не съм допускал, че Уит и Пач ще се противят толкова много. Но имам желание да преодолея съпротивата им, ако и ти искаш същото. Обзалагам се, че можем да издържим повече от тях и петимата да станем истинско семейство.

— Струва ми се, че не осъзнаваш колко тежка е тази задача.

— Но това, което ще постигнем, не си ли струва усилията?

Моли си представи как всички те сядат заедно на вечеря, приказват си за това, кой какво е свършил през деня, и споделят радостите и тревогите си. Нещо, за което си струваше да се бориш. Но тя се съмняваше, че изобщо някога ще го постигнат.

— И как точно предлагаш да осъществим това чудо?

Сет се ухили:

— Преди всичко не трябва да позволяваме на Пач и Уит да ни карат да спорим един с друг за тях.

— Сега правим ли това?

Сет само я погледна и Моли отстъпи:

— Добре. Какво друго?

— Ще спрем да се разделяме мигновено и да се чувстваме виновни, когато ни видят заедно. Всъщност даже предлагам винаги, когато те са с нас, да се държим като истински влюбена двойка.

Моли застина:

— Това как ще помогне?

Сет внимателно подбираше думите си:

— Ако видят, че ние с теб сме предани един на друг и че няма надежда машинациите им да успеят, те ще престанат да се опитват да ни разделят. Поне се надявам, че ще стане така.

Силно почукване на вратата накара Моли да се изправи.

— Сигурно са Пач и Уит — каза тя. — Оставих ги да си ядат десерта в трапезарията.

Тя взе таблата от скута на Сет и я остави на масичката до леглото. Той я хвана за китката:

— Какво ще кажеш, Моли? Искаш ли да опитаме?

— Да — отвърна тя. — Искам.

— Тогава седни тук до мен.

Моли бавно се отпусна до него. Позволи му да притегли дланта й към устните си и да я целуне.

— Добре — каза той. — Готова ли си?

Моли кимна.

Той повиши глас и извика:

— Влезте. Вратата е отворена.

Пач и Уит се втурнаха развълнувани в стаята, но се заковаха на място, когато видяха любвеобилната картина, която представляваха родителите им в леглото.

Пач се намръщи.

Уит направи гримаса.

Сет и Моли си размениха весели погледи.

— Елате тук, за да ви виждам и двамата — каза Сет.

Пач и Уит се приближиха неохотно до леглото.

— Мисля, че има какво да ми обясните.

Пач проговори първа:

— Съжалявам, татко. Не исках да се случи нищо лошо. Уит ме накара да дойда.

Уит гледаше Пач и не можеше да повярва на ушите си. Наистина бе я помолил да му помогне. Но не я беше карал насила да дойде. Той се обърна към майка си и каза:

— Тя ме убеди да дойда! Тъкмо се колебаех дали да избягам, когато тя…

— Ако си променил решението си да избягаш — прекъсна го Сет, — тогава сигурно се връщаш в ранчото заедно с нас. Така ли е?

Уит пъхна ръце в джобовете си и взе да търка обувката си по пода:

— Предполагам.

— Тогава най-добре да се наспиш хубаво. Двамата с теб имаме доста работа да свършим утре, преди да напуснем града.

Уит подозрително сви очи. Но ако това бе цялото наказание, което трябваше да изтърпи, той нямаше защо да се оплаква.

— Ще остана при теб тази нощ, татко — предложи Пач. — Уит и майка му могат да си вземат друга стая.

— Не — отвърна Сет. — Ти и Уит ще вземете друга стая. Ние двамата с Моли ще спим тук.

Моли отвори уста да се възпротиви, но видя, че Сет леко повдигна вежди, и си спомни разговора им. Трябва да се представят като непоклатим фронт пред децата. Цялото им бъдеще зависеше от това. Тя погали Сет по брадичката и каза:

— Искам да наглеждам баща ти през нощта, Пач.

— Но, татко…

Сет изобщо не вдигна очи от лицето на Моли:

— Иди да говориш с чичо Джейк, Пач. Той ще ви настани — каза Сет.

Пач гледаше как баща й протяга ръка и приглажда един немирен кичур зад ухото на Моли. Тя изсумтя от отвращение, обърна се към Уит и каза:

— Да се махаме оттук.

После излезе. Уит я последва, без да погледне назад.

Щом двете деца си тръгнаха, Моли изпусна въздуха, който бе затаила. Посегна и сграбчи ръката на Сет, която бе започнала да дразни меката част на ухото й.

— Пач няма да се предаде без битка.

— Не съм и очаквал това — отвърна Сет. — Радвам се, че се съгласи децата да вземат друга стая. Исках да съм сам с теб за дълго време.

Ръката му обви врата й и той я придърпа към себе си. Целуна я в края на устата, там, където бе съблазнителната бенка, но изстена и се отпусна обратно върху възглавниците.

Сет затвори очи и я пусна:

— Точно в тази нощ да ме боли главата!

Моли се засмя:

— Аз също не си представях, че така ще прекараме първата си нощ заедно.

Тя отново подреди възглавниците и му помогна да се настани удобно.

— Ще легнеш ли до мен, Моли, така, че да се събудя до теб утре сутрин? — промълви той.

— Да, Сет.

Моли отиде зад паравана в ъгъла и се преоблече в топлата фланелена нощница, която си бе взела. След като се приготви, тя угаси лампата, а Сет й държеше завивките, за да се пъхне под тях. Той я обви със силната си ръка и я настани удобно в извивките на мускулестото си тяло.

Моли се чувстваше по-различно, отколкото когато лежеше до Джеймс и когато телата им се прилепиха едно до друго, тя почувства наболата му брада до лицето си. Топлият му влажен дъх до тила й я караше да потръпва.

— Студено ти е — каза той и я придърпа още по-близо до себе си. — Нека да те стопля.

Моли се чувстваше така, сякаш в нея бушува пожар, но нямаше намерение да го каже на Сет сега, когато той бе признал, че главата го боли. Нямаше смисъл да започват нещо, което не можеха да довършат. Вместо това тя попита:

— Какво те доведе във Форт Бентън?

Ръката му разсеяно галеше кръста й, когато той каза:

— Търсех място, където да започна всичко отначало. Тук има необятни пространства, където човек може да създаде свой собствен дом.

— Защо искаше да започнеш отначало?

Сет се усмихна в тъмното.

— Не пропускаш нищо, нали, Моли? Добре, щом искаш да знаеш, ще ти кажа. Бях хирург в Конфедеративната армия. В края на войната бях видял достатъчно убити и ранени, че ми стигаше за цял живот. Исках да избягам от всичко, което ми напомняше за тези жестоки години. Не можех да направя това, ако се върнех в Тексас. Хората там щяха да продължат да водят тази война в сърцата и душите си още години наред. Затова се отправих на север заедно с Пач. Накрая взех парахода от Сейнт Луис до последната спирка, Форт Бентън. Построих си къща тук преди две години и почнах да опитомявам коне за войската. Не възнамерявах да казвам на никого, че съм лекар. Но веднъж, когато бях в града, един човек бе застрелян и… Но всичко това е вече минало.

— Не спомена нищо за Итън. Мислех, че е дошъл тук заедно с теб.

Сет поклати глава:

— С Итън се срещнахме в Тексас преди войната, когато той все още беше дете. Той се появи във Форт Бентън миналата година, точно преди да настъпи зимата. Животът на Итън си е негов, Моли. Ако имаш въпроси, на които искаш да знаеш отговора, ще трябва да питаш него.

Моли реши да направи точно така. Може би Итън щеше да й разкаже повече за човека, за когото се бе омъжила, отколкото самият той желаеше да й разкрие. Тя мълчеше и мислеше за това, което Сет й бе разказал. Все още не й бе казал с какво се е занимавал, преди да стане лекар.

Но когато отвори уста да го попита, тя се прозя.

— Затвори очи Моли — каза Сет и нежно протегна ръка, за да го направи вместо нея. — И си почини. Съмва се рано.

Моли се сгуши до него. Тревогите от изминалите седмици и месеци й изглеждаха някак далечни. Чувстваше се защитена и в безопасност. След секунди бе дълбоко заспала.

Сет обви с ръка кръста и още по-здраво, когато почувства, че тялото й се отпуска. Бореше се да не заспи, защото искаше да се наслади на този миг. Усмихна се при мисълта как тя се беше борила с него да се откаже от Дора. Само ако знаеше! Но може би беше по-добре, че не знае. Той не очакваше тя да разбере защо е направил всичко това. Не очакваше да я е грижа за него.

Въпреки всичко на него му беше приятно, когато тя твърдо каза, че няма да го дели с никоя друга жена. Не се беше чувствал така, откакто Анароуз бе настояла да свали поглед от лекото момиче на селския панаир. Той се наведе и целуна нежната кожа на тила на Моли. Разбира се, никога нямаше да признае, че започваше да се чувства загрижен за нея. Това не беше лошо. Освен ако това чувство не му се изплъзнеше изпод контрол.

Уверен в способността си да направлява чувствата си към жената, която държеше в прегръдката си, Сет затвори очи и заспа.

 

 

През това време Пач не можеше да намери спокойствие. Тревожеше я мисълта, че баща й се бе съюзил с новата си съпруга срещу дъщеря си. Към раната й се прибавяше и обидата от това, че трябва да прекара нощта заедно с доведения си брат, когото мразеше. Даже сега Уит се въртеше неспокойно до нея в двойното легло.

— Престани! Не можеш ли да лежиш спокойно? — извика тя накрая.

— Това легло е странно. Не мога да се настаня удобно — отвърна Уит.

— Не мога да повярвам, че се съгласих да дойда в града с теб — сопна се Пач. — И се забърках в такава каша без никаква причина.

Уит се изправи:

— Не бях виновен аз, че ти се спря да подслушваш до онзи прозорец! Точно тогава започнаха неприятностите!

— Така ли? Че аз свърших много добра работа! Онези хора крояха планове да устроят засада на маскирания конник.

— Кой, по дяволите, е този маскиран конник? — попита Уит.

— Най-смелият и храбър човек на света — отговори Пач. — Разбира се, никой не знае точно кой е той, защото носи черна маска.

Уит се ухили:

— Говориш така, сякаш си влюбена в него или нещо подобно.

— Това е смешно! Аз му се възхищавам. Кой не би го направил?

— Какво толкова особено прави той — попита Уит.

— По някакъв начин разбира кога индианците ще нападнат дилижанса и се притичва на помощ.

— Тогава защо тези двамата искат да го убият? — попита Уит.

— От това, което чух, разбрах, че маскираният конник е унищожил няколко бурета уиски, които тези двамата са искали да продадат на индианците. Те не искат той да им пречи повече на търговията. Затова смятат да го нападнат от засада и да го убият.

— Боже! — възкликна Уит. — И ти си чула плана им? Какво смяташ да направиш?

Пач се намръщи замислено:

— Ако знаех кой е маскираният конник, щях да му кажа, разбира се. Но този човек, с когото татко се би, онзи Пайк, каза, че ако разкажа на някого какво съм чула, ще убие баща ми.

— Как ще разбере, че си казала нещо? — попита Уит.

— Предполагам, че ако маскираният конник не попадне в капана им, той ще разбере или поне ще ме подозира — каза Пач. — А аз не мога да поема този риск. Баща ми не носи оръжие. Няма да се отърве, ако Пайк реши да стреля по него отново.

— От друга страна — каза Уит, — ако предупредиш маскирания конник, той сигурно ще застреля Пайк.

— От друга страна — отвърна Пач — как мога да предупредя маскирания конник, като не знам кой е той?

Пач застина, когато изведнъж осъзна значението на това, което двамата заговорници бяха казали:

— Чакай малко. Май знам кой е той!

— Знаеш ли?

— Не го осъзнавах досега, но аз знам кой е маскираният конник.

— И кой е той? — попита Уит.

— Итън Хоук.

Челюстта на Уит увисна:

— Не. Сериозно ли говориш?

Пач седна в леглото:

— Помниш ли, когато дойде при мен онази нощ и Итън се върна отнякъде, когато би трябвало да е дълбоко заспал в леглото?

— Да?

— Точно в тази нощ буретата с уиски са били разбити.

— И какво?

— Ризата на Итън миришеше на уиски онази нощ, а той не беше пил изобщо. Каза ми, че някой е разлял чашата си върху него. Не се ли сещаш? Сигурно се е залял с уиски, докато е разбивал онези бурета!

— Никога не съм виждал Итън да носи пушка — изтъкна Уит.

— Но има — каза Пач. — Виждала съм я в колибата му. И още нещо — гласът на Пач ставаше все по-възбуден, колкото по-сигурна бе, че е права. — Маскираният конник се появи за пръв път преди около шест месеца. Точно след като Итън дойде да живее тук.

— В такъв случай ще кажеш ли на Итън за плана да устроят засада на маскирания конник? — попита Уит.

Пач се замисли. Вадеше си много важни заключения от недостатъчни доказателства. Ако греши, Итън със сигурност ще каже на баща й. А не й се мислеше за резултатите от една такава възможност.

Но ако отсега нататък тайно следи Итън винаги, когато напуска ранчото, тя щеше не само да може да го предупреди за засадата, но и да види маскирания конник в действие.

— Ще трябва да помисля още малко — каза тя — и да реша какво да правя. През това време гледай да не кажеш нищо на никого.

— Няма да кажа — обеща Уит.

— Сега лягай и ме остави да помисля.

Уит легна и се зави, но скоро започна пак да се върти.

— По дяволите! — каза Пач.

Тя се измъкна от леглото, отиде до Уит и пъхна одеялото под дюшека така, че той да не може да мръдне.

— Сега заспивай! — заповяда тя.

Уит се усмихна и я послуша.