Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (65)

Глава 65
Джак

Джак изгуби точно петнадесет минути в шляене по площад „Гарибалди“ в Ница, преди да разбере, че е направил грешка. Беше още много рано, но все пак се обади на Лола. Никой не отговори. Той смръщи вежди, разтревожен не на шега. Защо тя не отговаряше? По странен и необясним импулс се обади на собствения си номер. Имаше изпратено съобщение от мис Найтингейл.

„Нарушавам правилата на конфиденциалността, като ти казвам това, беше записано с английския й акцент, който винаги го караше да се усмихва. Но Лола получи това странно телефонно обаждане снощи. Мъжът я накара да обещае, че няма да казва на никого, но тя, разбира се, каза на мен, а сега аз ще кажа на теб. Ние сме на път към село Ла Турбие, за да се срещнем с Патрик или поне така каза мъжът. Каза също така на Лола, че ако не отиде на срещата, знае какви ще бъдат последиците. А това ме кара да мисля за Том и за това, как би постъпил той. И така, скъпи Джак, казвам ти това, защото никак не ми хареса. Както и да е, трябва да се срещнем на площада в селото в шест сутринта. Ще бъда много доволна, ако успееш да ни настигнеш и да бъдеш там с нас.“

Джак изключи телефона. Бяха го изиграли, за да го премахнат от пътя си. За рекордно време се озова в наетото „Пежо“ и пое по пътя към Ла Турбие.

Превозното средство пред Джак беше джип „Хамър“ в защитен зелен цвят, с внушителни размери. Пред него пък беше сребристият „Фиат“ на мис Найтингейл, която беше зад кормилото и караше така, сякаш по пътя въобще нямаше завои или дупки. Джипът ги следваше като сянка и в момента се приближаваше към тях. Джак с тревога осъзна, че той всъщност е прекалено близо. Изглеждаше, че шофьорът на джипа иска да изпревари „Фиата“, макар че как мислеше да успее на този тесен път с такова широко превозно средство, никак не беше ясно.

Той намали малко скоростта, за да даде повече пространство на джипа, който, от своя страна, да спре да притиска „Фиата“, но всичко, което постигна, беше само да увеличи разстоянието между тях. Какво не беше наред? Подаде се през страничното прозорче и се опита да види шофьора на джипа, но прозорците му бяха тъмни и видя само силует.

— Идиот! — извика той и натисна силно и продължително клаксона, но шофьорът като че ли не го чу.