Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (64)

Глава 64
Лола

Бях сама с мис Найтингейл. Джак се канеше да отплава нанякъде с „Лошото Куче“, а охраната се беше прибрала в удобната предна част на хотела, за да сгрее пръстите на краката си, да изяде вечерята си и да погледа портативния телевизор.

Телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката и уморено казах „ало“. Мислех, че отново е човекът, който отговаря за договора ми с работниците, който най-вероятно ще ме уведоми, че плочките не са пристигнали, и това ще ми коства три седмици закъснение.

— Чуй ме добре — каза мъжки глас. — Ако искаш да видиш съпруга си жив, ела в село Ла Турбие в шест утре сутринта. По-добре ме разбери правилно, мадам, ако искаш Патрик да остане жив, по-добре да бъдеш там. Не се обаждай в полицията, не говори с никого. Защото ако… — настъпи дълга тишина. — Ако го направиш, знаеш какви ще бъдат последствията.

Изтървах слушалката и погледнах втренчено, с ококорени очи, мис Найтингейл. Повторих съобщението.

— Каза, че не бива да казвам на никого — добавих аз, шокирана.

— Е, разбира се, това не включва мен — каза мис Найтингейл. — Естествено е да ми съобщиш.

— А на Джак?

— Той също трябва да знае — Мис Найтингейл беше категорична.

— Не мога да му кажа, ще убият Патрик.

— А ако не отидеш?

— Не мога дори да си помисля за такава възможност.

Мис Найтингейл въздъхна дълбоко.

— Все още мисля, че трябва да кажем на Джак — настоя тя. — Но, щом решаваш да отидеш, тогава, разбира се, ще дойда с теб.

— Нима не разбираш? — казах аз. — Това е единственият ми шанс да намеря Патрик. Трябва да го направя, мис „Н“. Просто трябва.