Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (54)

Глава 54
Евгения

Евгения Солис беше на кормилото на зеления квадратен джип „Хамър“ и караше на изток по шосе A8 към Ментон. Йеб Фалкон, който беше толкова едър, че едва се събираше в скъпата кола с нисък покрив, беше на седалката до нея. Тя натисна педала на газта и задмина камион, който превозваше дървен материал и караше прекалено бавно за нея. Направи го толкова рязко, че Фалкон трябваше да се хване за седалката и започна да кълне.

— Страхливец! — тя му хвърли студен поглед над слънчевите си очила.

— За Бога, Евгения — каза той, като се потеше обилно, докато тя си пробиваше път през натовареното движение, — какво е това проклето бързане?

— Ех, Фалкон, по-добре млъкни, ако не искаш смъртта да те настигне! — тя се смееше. — Не знаеш ли, че ще си мъртъв в някой от близките дни? Жалко, че това не се случи в пожара при хотел „Ривиера“. Направи го, както трябва, нали?

Той замълча, втренчил поглед в пътя. Вината беше изцяло на Патрик… Той не се беше погрижил за своята част от сделката, дори не се беше явил на срещата. А и Лола не беше там, макар той да беше претърсил мястото и да знаеше, че тя трябва да е сама вкъщи този следобед.

Мразеше Евгения Солис с всяка фибра на тялото си. Пожела си да не я беше срещал, да не беше ставал неин скапан бодигард. Тази жена разваляше всичко, до което се докоснеше. Вече беше преобърнала живота му. По дяволите, той печелеше добре при Лорен Солис. Защо се беше поддал на подкупването й изобщо? Беше я срещнал с Патрик в Ментон и тя му предложи повече пари, отколкото би могъл да си представи. Сега той играеше двойна игра, като работеше за Солис и Евгения, а ги мразеше и двамата.

Като че ли прочела мислите му, Евгения каза:

— Ти си продажник, Фалкон, готов си да направиш всичко за определена сума пари. Ето защо сега си тук, с мен. И затова не можеш да отидеш при съпруга ми и да му кажеш каквото знаеш, защото, ако го направиш, по-добре ще е и двамата да сме мъртви. И двамата сме замесени в това, Фалкон. По-добре не го забравяй.

— Майната ти! — каза Фалкон и чу въздишката й.

— Ти си мъж с много ограничен речник, знаеш това — каза Евгения.

Пое по познатия път нагоре по хълмовете и паркира пред скромна вила. Излезе от колата и без да погледне Фалкон, каза:

— Ще ме вземеш в три. И не закъснявай.

Фалкон я изгледа гневно. Поколеба се само секунда и извика името й. Тя му хвърли раздразнен поглед през рамо.

— Какво?

— Има нещо, което трябва да знаеш — каза той. Нещо в начина, по който го каза, я накара да спре.

— Какво? — попита тя отново, само че този път се върна до колата. Фалкон излезе от колата, заобиколи я и седна на шофьорската седалка.

— Относно приятеля ти. Той се справя доста добре в казиното в Сан Ремо. Понякога печели, друг път губи. И всичко това с твоите пари, Евгения.

Тя се вторачи в него като за минута замълча.

— Лъжец! — каза най-накрая. Фалкон сви рамене.

— Тогава защо не го попиташ?

Евгения гледаше в краката си. Чувстваше се несигурна.

— Ако лъжеш, ще те убия собственоръчно. — В гласа й се долавяше скрита заплаха.

Фалкон се ухили. Отново беше взел надмощие в тази битка на разум и сила.

— О, не, няма да го направиш, Евгения — каза той. — Ти се нуждаеш от мен. Кого другиго ще караш да изгаря хотели, да лъже съпруга ти за теб и да ти помага да се погрижиш за всичко останало. Само мен, малка Евгения, ето кого. И само ако ми платиш достатъчно. Запомни това!

Той блъсна вратата и включи на скорост.

— Ще се видим в три — той обърна колата и подкара надолу по хълмовете.

— И Патрик! — извика тя след него. — Имам Патрик за всичко останало. Вече нямам нужда от теб.

Но Фалкон не я чу.

Патрик подаде главата си от предната врата.

— Какво става? За какво е всичкото това крещене?

Евгения сви рамене, мина надменно покрай него и влезе в малката вила. Токчетата й тракаха по теракотения под. Спря и се огледа; на лицето й се изписа изражение на отвращение.

— Мразя това място — каза тя. — Омръзна ми вече да се промъквам и да се крия. Не мога да търпя повече това положение на нещата. Време е да се хванем на работа.

Патрик въздъхна. Това щеше да бъде един от онези дни на Евгения.

— Хайде да отидем в леглото, скъпа — каза той, взе я на ръце и я занесе в единствената спалня.

— Чу ли за пожара? — попита Евгения.

— Какъв пожар, сърце мое? — ръцете му я бяха обгърнали, залепваше горещи целувки по врата й, косата й и извърнатото й към него лице.

— Този в хотел „Ривиера“ — каза тя, седнала в края на леглото.

Патрик изведнъж изтрезня.

— Какво каза?

— Станал е пожар в хотел „Ривиера“. Изгорял е до основи.

За минута той се вторачи в нея, шокиран. После я изгледа така, че тя трепна и се сви уплашено. Хвана я за раменете и я разтърси.

— Лола! — изсъска той през здраво стиснатите си зъби. — Какво си направила на Лола?

Евгения отметна дългата си руса коса и също го изгледа гневно.

— Трябваше да предположа. Всичко, за което мислиш, е Лола. Никога не мислиш за това, което правя за теб, единствено за Лола. И как да проиграеш парите ми.

Патрик я отблъсна. Отиде до прозореца и загледа навън към малкото парче, земя, което някога е било градина, но в което растенията вече загиваха.

— Нарани ли Лола? — запита отново, тихо. Но Евгения долови заплахата в гласа му.

— О, не, Патрик, скъпата Лола е жива и здрава. Но сега ще трябва да се отърве от скъпия си хотел, защото от него почти нищо не е останало.

Патрик продължи да гледа през прозореца, с гръб към нея.

— Все някога ще трябва да избереш — продължи да говори Евгения. Тя все го притискаше и притискаше. — Или аз, или Лола, Патрик. Винаги си знаел, че ще се стигне дотам. А с мен са парите, Патрик, това също го знаеш. А един комарджия вечно се нуждае от пари. Нали така?

Той се обърна и я изгледа. Беше се излегнала удобно и разперила ръце на леглото — тяхното „любовно гнездо“.

— Не можеш да продължаваш така, Патрик, мили — замърка гърлено тя със сладкия си гласец с руски акцент. — Ние сме обречени на по-хубав живот, на по-хубави неща, любов моя, на много по-хубави неща от един откраднат следобед в това ужасно място. Ще живеем заедно бляскавия живот на богатите, ще можем да ходим, където пожелаем. Ще бъдем аз и ти срещу света, Патрик — погледът на морскозелените й очи срещна неговия и го задържа. — Ти и аз. И целия свят, с който да си играем.

Евгения му протегна ръката си и Патрик я хвана. Легна до нея на леглото. Бяха с лице един към друг и погледите им бяха все така приковани. Минутите минаваха. После той нададе стон:

— О, Господи, Евгения! — и я взе в прегръдките си. Евгения въздъхна доволно. Моментът беше опасен, ключов, но тя беше спечелила.