Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (44)

Глава 44
Джак

Седяха двамата заедно на палубата, кучето се беше излегнало до тях и тихо похъркваше. Индиговосиньото небе беше обсипано със звезди. Луната беше половинка и изглеждаше така, сякаш някой я беше забол на небето. Морето, копринено, шумеше нежно и люлееше малката яхта, а тихият вятър шепнеше на мачтите.

— Спала ли си някога на палубата на яхта? — запита Джак.

Тя се обърна и го погледна. Той лежеше по гръб, с ръце под главата, и гледаше звездите.

— Не.

— Така е най-добре. Само ти, небето и бризът. Когато слънцето изгрява, докосва клепачите ти топло като целувка.

Тя се обърна по корем, подпряла брадичка на ръцете си, и сведе поглед към лицето му.

— Наистина ли е така?

— Да.

Тя отново се обърна по гръб и въздъхна:

— Искам слънцето да целуне и моите клепачи, да почувствам целувката му.

— И така ще стане, Пепеляшке — той отиде да вземе одеяла и възглавници.

Нареди възглавниците под главата й и коленичи до нея.

— Жизел е била — каза тя. — Сигурна съм. Ревнувала е Патрик от мен.

— По-вероятно е да е накарала приятеля си да го извърши — усъмни се Джак.

— Не се отдалечавай!

Тя стисна здраво ръката му.

— Ще остана тук, до теб.

— Добре — прошепна Лола и затвори очи.

Когато се увери, че тя спи, Джак отиде в предната част на яхтата. Загледа се в тъмното море. Тревожеше се и се питаше какво ли може да се случи оттук нататък. След известно време си наля чаша бренди, върна се и седна до Лола. Отново усети странна тъга, защото си помисли, че в съня си тя наистина прилича на малко дете.

Легна до нея, наслаждавайки се на милувката на бриза по кожата му, на познатото плискане на морето. Замисли се за Шугар и за всички момичета преди нея и за това, как се беше радвал на компанията им тук, на борда на „Лошото куче“. Никога преди, обаче, не се беше чувствал по този начин.

Той беше буден още преди слънцето да целуне клепачите на Лола. Седна и се загледа в колебливата сива светлина на деня. Тя още спеше. Джак стана тихо, слезе по няколкото стъпала, които водеха до каютата, взе набързо душ и приготви кафе. Когато се върна, тя тъкмо започваше да се размърдва. Слънцето надничаше иззад хоризонта, а очите й бяха все още затворени. Усмихваше се.

— Чувствам го — прошепна тя. — Чувствам как слънцето ме целува.

— И как беше?

— Добре. Накара ме да се чувствам… добре.

Тя седна и прокара пръсти през разбърканата си коса.

— Не ме гледай, сигурно съм грозна — каза с пълното съзнание, че това е истина. Всяка жена трябва да има време сутрин да се погрижи първо за себе си.

— Не те гледам. Аз съм просто момчето, което разнася поръчките по стаите.

Лола вдигна поглед към таблата, която той носеше. Каничка кафе, две различни чаши, две сварени яйца, хартиена чиния с препечени филийки и масло. После отново погледна Джак.

— И закуската ще те накара да се почувстваш по-добре — каза Джак.

Тя кимна усмихната.

— Да. Обещавам, ще бъда добре.