Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (34)

Глава 34
Джак

Джак вървеше по пътеката пред къщата на Лола точно в девет и носеше цветя. Вратата беше отворена, мънистената завеса се люлееше от бриза и той почти очакваше Скрембъл да подаде глава и да го клъвне. Вместо това Лошото куче дотича от плажа с онова, което би могло да бъде описано само като „голяма глупава усмивка“.

— По-добре се дръж прилично — предупреди го Джак, докато отдръпваше завесата.

И ето че тя гледаше право в него. Той също я гледаше, обхващаше с поглед прилепналата й прасковена рокля, смешните еспадрили, пристегнати около слабите й глезени с красиви панделки.

— Съжалявам за облеклото — погледна надолу към смачканите си памучни панталони, старите си мокасини и износената си дънкова риза, с която не би се разделил, освен ако животът му не зависеше от това.

— Изглеждаш… много вкусно — каза Лола.

— Всичко ли свързваш с храната?

— В твоя случай, да. Ти си добро ястие — каза тя и се сгуши в прегръдката му.

— И ти — той я огледа отдолу догоре, точно както беше направила тя. Докато я целуваше, си помисли, че тя изглежда толкова женствена и уязвима, че чак сърцето му се сви и сякаш буца заседна в гърлото му.

Лола се отдръпна от него.

— За минута си помислих, че роклята ми не ти хареса.

— Роклята много ми харесва — той все още стоеше на прага й с цветята в ръка. Неочаквано, Лошото куче се стрелна край него и почти ги събори. Той имитира ритник по задника му.

— Съжалявам, улично куче е и никога не бих могъл да го науча на добри маниери.

— Хей, сладко куче — каза Лола и то дотича при нея.

Джак я гледаше как обвива ръце около врата на кучето и шепне в ухото му:

— Сладко малко кученце!

Проклет да беше, но кучето направи възможно най-сладката и невинна физиономия и я облиза с език, като отнесе и малко от грима, но Лола само се засмя. После Лошото куче забеляза Скрембъл, кацнала на върха на гардероба, гледаща ги, без да премигва. След минута Лошото куче нададе жалостив вой и се прокрадна напред с отпуснати надолу уши и опашка. Цялото му същество говореше, че е объркан, силно озадачен.

— Междувременно… — каза Джак и подаде цветята на Лола.

— Междувременно…

Тя го гледаше изпод дългите си като на Бамби мигли и притискаше цветята до гърдите си. После цветята паднаха, забравени, на пода и той я целуваше и двамата споделяха колко дълго са чакали този момент…

— Ами вечерята? — запита Лола, когато успяха най-после да си поемат дъх.

— Какво за вечерята? — той отново завладя устата й и почувства как тялото му се разтапя в неговото. Той трепереше, когато й прошепна: — Лола, сигурна ли си, че си готова за това?

Гласът й беше нежен, лек като бриз, когато прошепна в ухото му:

— Да, готова съм — каза тя.