Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Hotel Riviera, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Вангелова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 31гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Lindsey(2010)
- Разпознаване и корекция
- sonnni(2011)
- Допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2011)
Издание:
Елизабет Адлър. Хотел „Ривиера“
Издателство „Калпазанов“, София, 2004
Редактор: Мая Арсенова
Коректор: Никола Христов
ISBN: 954–17–0216–3
История
- —Добавяне
Глава 32
Беше полунощ, когато, точно като Пепеляшка, която напуска бала, аз най-накрая тръгнах от терасата към вкъщи. Бях пожелала приятна вечер на гостите си още преди час, но нарочно се бавех. Заедно с Жан-Пол почистихме кухнята и планирах храната за следващия ден с Мари. Истината беше обаче, че не исках да бъда сама.
Видях през тъмната вода светлините на „Лошото куче“ и се замислих за Джак Фарар. Тогава забелязах, че неговата лодка все още е закотвена на пристана.
Той ме чакаше пред дома ми, седнал на дивана на верандата, кръстосал удобно единия си крак върху другия.
— Знаех, че ще се прибереш по някое време — каза той.
Аз улових проблясването на усмивката му в полунощния синкав здрач и почувствах, че сърцето ми прескочи, което винаги значи проблем. Престани, казах си аз строго. Този мъж не значи нищо за теб и ти също за него. Той просто е приятел, нов приятел, който се опитва да ти помогне, това е всичко.
— Е, добре, аз съм тук — казах аз и седнах до него. — Да.
Почувствах, че ме гледа.
— Добре ли си?
— Така мисля. Благодаря за въпроса все пак.
— Това е добре.
Ние слушахме лекото плискане на Средиземно море, което миеше брега.
— Говорих с приятеля си детектив в Марсилия — каза той. — Форенци не откри нищо в „Поршето“. Само отпечатъци. Всичките бяха на Патрик.
Аз кимнах.
— Благодаря — просто бях доволна, че не беше кръв.
— Ти си прекрасен готвач, знаеш ли? — попита Джак, като смени темата.
— Това ми е работата.
— Да, но някои готвачи мразят това, което правят. Ти готвиш с любов.
— Любовта трябва да се разпростира навсякъде — казах аз насмешливо, но той не се засмя. — Така, ако мислиш, че съм толкова добър готвач, и между другото, думата е главен готвач, защо не дойдеш на вечеря утре вечер? — попитах. — Това е свободната ми вечер и можем да вечеряме тук — не добавих „сами“ — думата, която изникваше в съзнанието ми цяла вечер, но той знаеше какво означава поканата ми.
— Благодаря, ще ми хареса — той се изправи и загледа надолу към мен. — Сигурна ли си, че ще си добре утре вечер?
— Сигурна съм.
— И така, в колко часа?
— Какво ще кажеш за девет? — в Южна Франция вечеряхме късно и девет беше достатъчно рано, така че да не изглежда, че съм го поканила да прекара вечерта при мен.
— Ще бъда тук.
Ние седяхме и се гледахме един друг.
— Прекрасна вечер — каза той, като съзерцаваше звездите.
— Те по същия начин ли изглеждат от лодката ти? — попитах аз и той се усмихна.
— По-добре.
— Всичко е по-добро на лодка, предполагам.
— Не всичко — той се пресегна за ръката ми.
През сключените ни ръце премина леко трептене, докато седяхме и гледахме звездите. Почувствах, че Джак се обърна леко към мен, и осъзнах, че ме гледа. Срещнах погледа му.
— Лола? — той наведе глава и целуна ръката ми.
Това беше най-сладкият жест, така джентълменски, но, от друга страна — толкова секси, разтопих се като злато. Прокара дланите си по голите ми ръце, повдигна тежката ми коса, хвана главата ми и ме придърпа към себе си. И ние се целунахме.
Хората казват, че очите са прозорците към душата, но устните са първото прекрасно докосване в любовната игра. Отначало целувката е нежна, колеблива, гледаш другия в очите и очакваш онзи момент, когато, с широко отворени очи, вие ще слеете тялото и душата си в едно.
Първата ми целувка с Джак Фарар не можеше да се сравни с нищо друго, преживяно досега. Исках да се разтопя в тялото му, да стана част от него. Всички мои женски желания се бяха събудили в един кратък миг и аз вече не бях вдовицата на Патрик. Отново се почувствах жена и, макар и само за една нощ, Джак Фарар беше мой.
След доста време той откъсна устните си от моите и ние седяхме, прегърнати, с омекнали от желание колене.
— Още! — аз погалих устните му с език, а той се засмя и каза, че е щял да поиска същото. Тогава, за мое удивление, ме вдигна и внимателно ме внесе през моята собствена врата направо в спалнята.
— Няма да се забърквам сериозно с теб — казах аз, като се смеех с гръб към него, защото това беше истински щастлив случай. Факт е, че това беше един от най-щастливите моменти в целия ми живот. — Ела тук — казах аз, хвърлих блузата си на пода и се излегнах на леглото като истинска Изабел. Той се засмя, захвърли собствената си блуза, панталоните си и бельото. Не можех да сваля очи от него. Откъдето и да го погледнеш, моят Гол мъж беше дори по-перфектен, отколкото през бинокъла.
— Нищо не си видяла преди — каза той, като се смееше, — но ще запазя всички твои тайни непокътнати.
— Искам да ги споделя с теб — пожелах си аз, докато смучех ухото му и треперех от удоволствие от допира на ръцете му.
— Красота — прошепна той. — Толкова си красива, Лола, позволи ми да те докосна тук, позволи ми да те открия…
Устните му обходиха тялото ми и ме заляха вълни на удоволствие. Усмихнах се.
— Вкусно — казах аз, след като го целунах. — Ти си най-сладкият мъж…
И моето старо балдахинено легло се люлееше от нашия ритъм, като правихме любов през нощта.
— Никога — казах аз тихо, — никога преди не е било същото… — той ми затвори устата с целувки и влизаше в мен отново и отново, докато не се разтопих изцяло от удоволствие. И нищо нямаше значение.
Събудихме се призори, а Лошото куче виеше и сумтеше под пролуката на вратата на спалнята. Лежахме по гръб, ръцете на Джак бяха под раменете ми. Обърнах се към него и му се усмихнах.
— Добро утро — казах тихо.
— Как си? — отговори той с усмивка.
И ето, че отново се смеехме и се целувахме. А после трябваше бързо да изтичам под душа, за да започна новия ден, а той трябваше да си тръгне, преди някои от ранобудните ни гости да са тръгнали да се разхождат по пътечката към плажа. Той хвана брадичката ми и твърдо ме целуна. А в следващия миг вече си беше тръгнал. Остави ме с лъчезарна усмивка на лицето.