Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (74)

Глава 74

Бяхме отново у дома, пиехме бренди и не разговаряхме много-много. Бяхме взели душ, но това, че измихме мръсотията от себе си, не помогна да премахнем ужаса от съзнанието си. Не можехме да прогоним лошите спомени по този начин. Не всичко беше приключило още, но поне беше по-поносимо сега, когато бяхме у дома.

Слънцето беше залязло и въздухът леко щипеше. Джак отиде да донесе жилетка на мис Найтингейл и шал — на мен, защото цялата треперех неудържимо. Точно в този момент Надин ни донесе по купичка гореща супа. Изгледах я втренчено.

— Как бих могла да ям, когато Патрик току-що е умрял?

— Патрик умря, за да те спаси, Лола, но той е този, който те постави в опасност — Джак не можеше да бъде по-директен.

— Но той изкупи вината си…

— Да, той изкупи вината си, но това не премахва онова, което ти изпита — каза мис „Н“.

Опитах колебливо супата. Нейната топлина като че ли разтопи част от буцата в стомаха ми и аз отново гребнах с лъжицата, после поднесох купичката към лицето си и вдъхнах аромата. Все още се чувствах виновна, че аз съм жива и ям супа, а Патрик е мъртъв. Наистина мъртъв този път.

— Нима не съм го казвала винаги? Патрик беше лош съпруг, но не беше лош човек — свих уморено рамене. — Сега знаете, че съм била права.

— Време е да продължиш да живееш собствения си живот — каза мис „Н“ остро. — Защото и ти имаш живот, нали знаеш. Независим от другите живот и можеш да правиш с него каквото пожелаеш.

— Благодарение на Патрик — притиснах устни до купичката, за да престанат да треперят.

— Не само благодарение на Патрик. Ти си самостоятелна жена, Лола. Създала си сама живота си, имаш свое собствено местенце в света тук — Мис „Н“ никога не беше звучала толкова твърда, толкова сигурна. — Сега искам да ти кажа за жената, която е карала джипа. И за спътника й. Полицията още не е идентифицирала останките, но аз съм сигурна в тяхната самоличност.

Джак кимна.

— Мисля, че аз също знам, но още не съм сигурен защо.

Мис Найтингейл ме погледна въпросително, сякаш търсеше нещо в изражението ми.

— Може да бъде и болезнено, мила моя — каза тя. — Но е по-добре да знаеш точно какво се е случило.

И тогава тя ни разказа за Евгения и Патрик, за магията, която сякаш тя е имала и над него, а не само над съпруга си. Магия, която може да накара един мъж да убие.