Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (72)

Глава 72
Патрик

Казват, че животът на човека минава пред очите му в онези кратки секунди, преди да срещне създателя си. Онова, което видя Патрик като на филмова лента, беше красивото лице на Евгения над неговото, докато тя го люби. Ноктите й се забиват в раменете му, очите й са широко отворени, погледът — впит в неговия. „Трябва да убиеш Лола“, говори тя. „Първо това трябва да направим.“

Той я отблъсква от себе си, зашлевява я силно и главата й отхвръква назад от силата на удара. Тя не издава звук, само го гледа със злите си зелени очи. Сега, когато „Дукатито“ е извън контрол и той лети във въздуха, я вижда съвсем ясно…

„Първо ще убиеш Лола“, казва тя, като че ли това е най-нормалното нещо на света. И, за психопати като Евгения, може би е. „Тогава ще бъдем равни. Ти никога няма да ме издадеш и аз никога няма да те издам. Само така ще бъде честно“, напомня му тя и пали друга цигара. „Просто ще се разведа с Лола, после ще се оженя за теб“, казва ожесточено Патрик. Тя поклаща главата си и копринените й коси красиво се развяват. „Ще ти са необходими години, Лола ще оспорва, ще вземе половината от земята и ще трябва да я продадеш, за да й платиш. Помниш ли, аз ти помогнах да си върнеш собствеността. Тя ще бъде за нас. Ще построим моята къща там.“ И Патрик, изпълнен с нежни чувства, знае, че това е другата Евгения, отраснала в беднотия рускиня, която никога не е имала истински дом. „Искам да живея там с теб, Патрик“, казва тя. „С парите на Лорен. И няма място за призраци от нашето минало.“ „Ще се разведа с Лола“, настоява упорито той. „А какво ще стане междувременно с мен, докато ти минаваш през всички онези процедури в съда? Нима ще трябва да те чакам да се освободиш от веригите? Да чакам тя да ти позволи да се ожениш за мен? След всичко, което направих за теб!“

Патрик не прие плана й, така и не се съгласи с нея. Мислеше, че си играе на момичето на Джеймс Бонд или нещо подобно. Не беше осъзнал, че тя говори сериозно, че има сърцето и душата на безмилостен убиец. И когато той се поколеба, Евгения реши да вземе нещата в свои ръце. Тя щеше да убие Лола.

Докато Патрик разбере това, вече беше почти късно. Той обаче не беше убиец и не можеше да й позволи да убие Лола. Просто не можеше. А Евгения преследваше всичко, което искаше. И обикновено го получаваше. Сега получи и него. Завинаги.