Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (31)

Глава 31

Ние седяхме в кафене в Антиб, чиито столове бяха на тротоара, съзерцавахме студените питиета, които изглеждаха неспособни да утолят жаждата ни, и обмисляхме разговора ни на „Агамемнон“ с Лорен Солис.

— Скъпа моя, ти знаеш какво стои в дъното на всичко това, нали? — каза мис „Н“.

Аз я погледнах.

— Какво?

— Ами, сексът, разбира се. „Търси жената“, казват французите и в този случай вярвам, че я намерихме.

— Евгения — каза Джак. Челото му се проясни, когато му хрумна нещо. — Господи, сега си спомних къде видях Фалкон. Беше в Caves du Roy. Той беше бодигард на Евгения Солис. Държеше всички на една ръка разстояние, че дори и на келнерите им беше трудно да се справят.

— И тогава ти си я забелязал — казах аз.

— Разбира се, че я забелязах. Просто не може да не я забележиш дори както си върви по улицата, а какво остава в нощен клуб, когато тя танцува на масата и се гордее с това.

— Пред съпруга си — каза мис Найтингейл замислено. — Колко интересно.

— Тя трябва да е обезумяла — добавих аз.

— Не, не е луда — каза мис „Н“. — Тя просто има точно такъв съпруг, какъвто иска. И е жена, която знае как да играе играта. Красотата е нейното предимство, парите — неговото.

— Тя иска дома ми — казах аз злобно. — Дори нещо повече — тя просто го получи. Сигурно ще го събори и ще построи разкошна четирийсетстайна вила с площадка за хеликоптер, ще наеме двайсет прислужника и ще прави диви партита, където ще танцува на масата, така че нейните привърженици ще се възхищават на стила й.

— Говориш като истинска жена — каза Джак.

— Това е истината, сигурна съм.

— Аз също съм уверена в това — каза мис „Н“. — Но също така съм сигурна, че в този мъж има нещо повече, отколкото се забелязва на пръв поглед.

— А онова, в което аз съм стопроцентово сигурен, е, че Лола е в беда — каза Джак.

Гледах леденото си питие с мисълта, че вече съм загубила хотела си, моя истински „дом“. И то само заради Патрик и страстта му да залага.

— Трябва да се свържем с бащата на младия Олдройд в Авиньон — каза мис „Н“, с което прозвуча като опитна секретарка, която държи всички нишки в ръката си. — Трябва да получим съвет от адвокат по въпроса.

Джак взе ръката ми в своята. Дланта ми беше влажна от здравото стискане на чашата с леденото питие, но той като че ли не забеляза.

— Знам със сигурност, че съдебните дела се проточват доста дълго време тук, във Франция, особено тези, свързани с недвижима собственост. Ще минат години, докато книжата се придвижат по стълбицата на бюрокрацията, защото за всички видове книжа има подходящи канали и е трудно да се преминат, дори да имаш много пари. Всъщност многото пари, наистина големите пари, понякога могат да забавят нещата, вместо да ги ускорят. Така че, ще имаме време да премислим нещата.

Забелязах употребата на думата „ние“ и инстинктивно стиснах ръката му в отговор. Искаше да ме накара да се почувствам по-добре, но не бях сигурна, че мога да приема обяснението му за чиста монета.

Джак плати питиетата и ние тихо тръгнахме обратно към хотела. Навсякъде беше спокойно, нямаше никой наоколо, дори Надин не беше в кухнята. Мис „Н“ каза, че ще отиде в стаята да си почине и да обмисли отново нещата. Джак щеше да се върне на лодката си, а аз щях да отида в моята къщичка да се опитам да измисля какво мога да направя, за да спася дома си.

— Благодаря за всичко — казах на Джак, докато заедно вървяхме надолу по пътеката. Той ме погледна с присвити очи.

— За какво? Не можах да помогна много.

— Ти опита. Това е важното.

Той ме завъртя с лице към себе си. Можех да усетя топлината на ръцете му през блузата си.

— Виж, аз наистина исках да ти помогна. Мъж не би трябвало да изостави съпругата си в такава ситуация, не е правилно.

— Нищо не беше правилно между мен и Патрик доста дълго време — свих рамене аз. — Точно така беше.

Ние седяхме там, неговите ръце на раменете ми, и се гледахме един друг. Той каза:

— Истина е това, което ти казах. Бюрокрацията ще задържи делото дълго време. Ти няма да бъдеш изхвърлена утре.

Аз кимнах, без да откъсвам поглед от неговия.

— Да — казах аз.

И тогава той наведе глава и ме целуна. Устните му бяха топли, плътни и стегнати, дъхът му беше сладък. Това не беше страстна целувка, по-скоро беше целувка между двама души, които изведнъж могат да изпитват загриженост един към друг. Което, ще кажете вие, е прелюдия на любовната игра. Защо аз ще се загрижа за него или той за мен, не мога да осъзная и двете. Това беше точно така, появиха се искри между нас.

— Почини си малко — каза той. — Ще те видя по-късно, на терасата за вечеря.

Аз кимнах, като го гледах как върви към скалите на пристана и неговата малка лодка. Той не погледна назад. Като че ли летеше през спокойния тюркоазен залив.

 

 

Казахме на моите гости лошите новини по време на питиетата по-късно на терасата. Казахме им също, че Фалкон е бодигард на Евгения и очевидно работи за Солис.

— Тогава защо стои тук? — попита Ред.

— Проверява ме, предполагам — казах аз мрачно. — Или по-скоро проверява имота на Евгения. Вие го видяхте да обикаля наоколо и да записва нещо.

— Мистър Фалкон напусна днес следобед — каза мис „Н“. — Бях на балкона си и го видях да тръгва. Той носеше чантата си и буквално изхвърча с „Харлито“ си. Нали си е платил сметката?

Аз се вторачих в нея. Не знаех нищо за напускането на Фалкон.

— Надин трябва да се е погрижила за това — казах.

— А идвало ли ти е наум, че Фалкон може би проверява дали Патрик няма да се покаже? — каза Джак, а аз се извърнах и го погледнах втренчено, с широко отворена от изненада уста. Както впрочем и всички други. — Може да си е помислил, че знаеш къде е Патрик — добави Джак. — Днес разбрах, че във Франция е много трудно да се извърши прехвърляне на недвижима собственост, ако не присъстват всички заинтересувани страни. Във Франция също така не е възможно да смятат човек за мъртъв, ако не са изминали поне десет години от изчезването му. А това наистина може да възпрепятства Солис в неговите намерения.

— Десет години — казах аз. Мислех за това, дали е възможно Патрик да е мъртъв. Не ми изглеждаше възможно.

— Десет години, през които ти можеш да живееш много по-добре без него — каза твърдо Ред, с което ме накара да се засмея. По дяволите, знаех, че това е самата истина.

Налях още вино — от моето собствено розе, което узряваше малко по-нагоре по хълма от топлата слънчева светлина, от моето лозе, където гроздовете натежаваха през първите студени есенни сутрини. Моето вино имаше вкуса и аромата на лятото. Погледът ми улови този на Джак, докато пълнех неговата чаша. В очите му имаше намек за усмивка.

— Ей сега ще се обадя на баща си.

Мистър Меден месец свали ръката си от загорелите рамене на младата си съпруга. Тя приглади назад късата си златиста коса и го погледна с любов, а моето сърце се разтопи, както ставаше винаги, когато ги виждах заедно. О, да бъдеш млад и толкова влюбен, колкото бяха те, да бъдеш младоженец и целият живот да е пред теб, без грешките, които аз направих.

— И така — казах и извадих тефтерчето, в което записвах поръчките, — мога да ви препоръчам печените зучини, пълнени със скариди и гарнирани със сос, подправен с босилек, soupe au pistou и зеленчуците, задушени в сос от спанак. После има домашна юфка, пиле фрикасе и сварено дивечово месо, печено агнешко с розмарин и чесън, което сервираме с варени картофи. Рибата днес е речна, печена и подправена с ароматни билки. А за десерт, освен обичайния сорбет, имаме плодова салата и печени плодове в ягодов сос. Плюс шоколадовата торта, която направих вчера следобед.

Тази моя рецитация беше посрещната с весели викове и ръкопляскания. Точно тогава мистър Меден месец се върна и ни съобщи, че баща му вече е говорил с него „за всички подробности“, но че ще разговаря с мен утре.

Благодарих му отново, взех поръчките и се скрих в моето убежище — кухнята. Скрембъл вече се беше настанила в саксията с хибискуса, беше пъхнала глава под крилото си и спеше в блажено неведение, че скоро може да бъде бездомна.

И, като говорим за домове, всичките ми гости щяха да си тръгнат тази седмица. Само още няколко дни и аз щях да остана съвсем сама в малкия си рай. Само дето той вече не беше мой.