Елизабет Адлър
Хотел „Ривиера“ (26)

Глава 26

Изхвърлих Жизел Кастил от ума си и същата вечер направих опит да подобря външния си вид, макар и не заради сините очи на Джак Фарар. Или може би беше точно заради това, но не смеех да си призная? Както и да е, добре измитата ми коса изсъхна на слънцето и стана бляскава, облякох най-хубавото си дантелено бельо, главно, за да повдигна самочувствието си и да се поглезя, което, естествено, нямаше нищо общо с Голия мъж. Облякох рокля с цвета на праскова, която шумолеше очарователно, както се надявах, около коленете ми, макар че, като се погледнах в огледалото, реших, че коленете не са най-красивото у мен. Но пък чии колене са най-красивото нещо в тялото? Човек трябва да притежава известно самочувствие в тези неща, казах си и сложих кафява спирала на миглите си. Огледах се още веднъж, изпълнена със съмнения. Може би трябваше да използвам черна, а не кафява спирала?

Извърнах се от огледалото раздразнена. Трябваше да постигна съгласие със самата себе си и с външния си вид. Пръснах на врата си малко от нежния парфюм „Dior’s Tendre“, който бях купила, защото бях харесала много зеленото шишенце, но вече обичах и лекия му примамлив аромат. Лакирах ноктите си и си обещах, че ще си направя педикюр на другия ден. После напъхах прекалено големите си стъпала в сандалите с каишки, които си бях купила на разпродажба в края на сезона, които разпродажби, между другото, са страхотни в Сен Тропе, след като туристите са си тръгнали, а хотелите започват да затварят. Изпробвах предпазливо токчетата, високи цели три инча, като се питах дали не са били грешка, но сандалите бяха толкова красиви и толкова евтини, че бяха просто подарък, на който не бих могла да устоя.

Не помня някога да ми е било толкова трудно да се облека, но може би беше така, защото го правех за първи път от толкова дълго време насам. Хвърлих последен поглед на огледалото и реших, че трябва да тръгвам. Трябваше да бъда в кухнята още преди петнайсет минути, за да сервирам напитките и да поговоря с гостите за менюто на вечерта, както и да ги попитам любезно как е минал денят им. Тръгнах към вратата с мисълта, колко изненадани ще бъдат, защото ме бяха виждали само в бяла готварска престилка или, най-много, в дънки и тениска.

Спрях с ръка на дръжката на вратата, като отново се замислих. Може би бях прекалила малко. Джак Фарар щеше да дойде да разговаряме за Патрик, нямаше да дойде, за да види мен.

Изтичах обратно в спалнята, захвърлих роклята и високите сандали и облякох униформата на хотел „Ривиера“, обух си удобни ниски сандали и разтърсих глава, защото чувствах косата си необичайно подредена. Без да се погледна повече в огледалото, тръгнах уверено да заема мястото си в света. Моята кухня.

Навън, на терасата, Жан-Пол нареждаше на масите купи с маслини и други лакомства, а мис Найтингейл вече се беше настанила до своята маса и отпиваше щастливо от пастиса си. Възхитих се на роклята й в синьо и бяло и й казах, че наистина изглежда като крехък уеджудски порцелан, а тя се засмя и ми намигна съзаклятнически, докато минавах бързо край нея. Хвърлих крадешком бърз поглед към закотвената в залива яхта „Лошото куче“. Не личеше на борда й да има някакво оживление. Но пък беше още само шест и петнайсет. Прекалено рано за Джак Фарар.

Проверих какво правят Мари и Надин в кухнята, после наредих домати в чиниите и ги гарнирах с розмарин, набран направо от храста под кухненския прозорец. В сламените кошнички наредих различни видове хляб и питки. Проверих смокините, рибата, агнешкото, салатите и десертите, после се върнах, за да видя как са гостите ми.

За моя изненада, мистър Фалкон разговаряше с мис Найтингейл. Сигурно тя го беше спряла, когато е минавал покрай нея на път за масата си.

— Машината ви е наистина прекрасна, мистър Фалкон — чух я да казва.

— Хм, благодаря ви, мадам. И аз много я харесвам — отговори той.

— Съпругът ми имаше „Харли“. Неговият беше тюркоазен. Странен цвят за детектив от Скотланд Ярд, не мислите ли?

Фалкон пристъпи от крак на крак — явно не се чувстваше съвсем удобно.

— Хм, да, мадам. Предполагам, че е така.

— И все пак, мощната машина приляга на мощния мъж, винаги съм го казвала — Мис Найтингейл наклони глава на една страна и му се усмихна, но той вече продължаваше нататък.

— Да, сигурен съм, че сте права, мадам — каза с обърната назад глава.

— Името ми е мис Найтингейл, мистър Фалкон! — извика тя след него. — И на мен ми беше приятно да се запозная с вас.

Той обаче вече бързаше към масата си в края на терасата — толкова далеч от другите, колкото въобще беше възможно.

— Господи, мис „Н“, вие като че ли уплашихте мистър Фалкон — казах аз, като оставих две чинийки с различни салати на масата й.

— Мислех само да разтопя поне малко леда — каза тя спокойно. — И да се опитам да разбера какъв е той всъщност под тази фасада на мъж с власт.

— И разбрахте ли нещо?

— Точно както си мислех — той е опасен — тя хапна една маслина. — Въпросът е в това, какво точно прави тук. Хотел „Ривиера“ определено не е мястото, където му се иска да бъде. Логично е, моя мила Лола, това да има нещо общо с Патрик.

Краката ми изведнъж омекнаха и аз се отпуснах тежко на стола до нея.

— Но защо? — казах аз и точно в този миг Джак Фарар се появи иззад ъгъла на терасата.