Гейл Дъглас
Дамата е малък дявол (13)

Тринадесета глава

Тори остана при Дан само за „тази нощ“, както и за следващите шест. Всяка сутрин, когато излизаше от къщата му, за да отиде да се преоблече в апартамента си, той предлагаше нещо ново, което да правят на следващата вечер, и всеки път тя не можеше да устои, независимо дали ставаше дума за гледане на видео, или приготвяне на пуканки на микровълновата фурна. После неизбежно правеха любов. Дан я молеше да прекара „само тази нощ“ в леглото му и тя се съгласяваше.

Беше придобила навика да носи четката си за зъби и някои най-необходими неща в чантичката си, но никога не ги остави в къщата на Дан.

В петък сутринта Тори погледна календара и разбра, че трябва да каже „не“ на плановете му за тази вечер.

— Обещах да помогна на Лиз в организирането на празненство за една компания в ранчо извън града — каза тя с искрено съжаление.

— И наемат организатор за такава дреболия? — рече разочарован Дан, макар да знаеше, че това рано или късно щеше да се случи, като се имаше предвид естеството на работата й.

— Това не е просто събиране на шефовете — обясни Тори. — Ще бъдат поканени главната управа, най-големите им клиенти и съпругите им. Ще има каубои, мини родео, стрелби с халосни патрони, гигантско барбекю, танци и каквото изобщо ти дойде наум. — Тя погледна часовника си и видя, че закъснява.

— Звучи забавно — отбеляза Дан.

Тори изгълта кафето си, изненадана от тъжната нотка в гласа му.

— Щеше да е много забавно, ако можеше и ти да дойдеш — каза тя. После стана от масата, взе чиниите си и се отправи към кухнята. — А между другото имам чувството, че Лиз доста ще съжалява, че не е измислила някоя по-спокойна програма. Ще бъде истинска лудница.

— Работиш твърде много — рече Дан и се намръщи.

Когато Тори просто се усмихна и започна да зарежда машината за миене на съдове, той отвори уста да попита дали наистина трябва да стои до края на празненството. Но успя да спре навреме и стисна здраво устни. Никак не му харесваше мисълта, че Тори щеше да бъде заобиколена от банда крупни бизнесмени, въпреки че щяха да присъстват и съпругите им, но предпочиташе да си премълчи. Нямаше право. А и това щеше да бъде най-погрешната стъпка с жена, която толкова много държеше на независимостта си. Освен това Дан си припомни един горчив урок, който бе научил като малък. Беше хванал светулка и я затвори в буркан. Светлината й угасна. Бе унищожил насекомото от желание да го притежава.

Той харесваше светлината на Тори и не искаше нищо да я помрачи. Желаеше да я задържи и да е абсолютно сигурен, че тя принадлежи на него и само на него. Не беше привърженик на максимата: „Ако обичаш някого, остави го свободен!“ Това, което наистина искаше, бе Тори да приеме, че носи отговорност пред някого, и то именно пред Дан Стюърт.

Когато привършиха с почистването, Тори грабна чантата си и хукна към входната врата.

— По-добре да побързам. Имам две уговорени срещи, преди да отидем с Лиз в ранчото — тя се поколеба, след което каза: — Искаш ли да ти се обадя, когато се прибера в неделя? Не съм сигурна по кое време, може би следобед.

Дан беше слисан. Дали иска да му се обади? Какво стана с порива му не да иска, а да изисква? Успокой се — каза си той.

— Би било много хубаво — рече внимателно.

Тори отвори вратата и тръгна, след което се върна, повдигна се на пръсти и го целуна по бузата.

— Хей, знаеш ли какво? — каза тя нежно. — Ще ми липсваш.

Дан я прегърна и я целуна, но истински. След няколко дълги горещи минути вдигна глава и каза нехайно:

— И не позволявай на никого от онези мошеници и конекрадци да те завлече в друг обор, разбра ли?

Тори беше слисана от страстната му целувка и скритата острота в тона му, но само се засмя и го прегърна набързо:

— Знаеш ли колко си сладък?

Дан се усмихна насила и я остави да си отиде. Сладък. Сега, освен мил, скъп, любезен, състрадателен, светец и просто чудесен, беше и сладък. Тори бе права. Изобщо не го познаваше.

Тя му махна и се качи в колата си, без да подозира колко му се иска да бъде с нея до самия залез на живота си и никога повече да не я изпуска от погледа си.

 

 

Беше почти пет часа в неделя следобед, когато най-накрая телефонът на Дан иззвъня. Той спря да крачи като луд из стаята и се спусна върху бездушния носител на добри или лоши новини. Беше готов да чуе, че бе станала катастрофа.

Или че Тори е избягала с победителя в мини родеото. Или че е била отвлечена от търговци на роби на неизвестна планета.

Окей, значи трябва да поработи върху своята несигурност, реши Дан и вдигна слушалката. Дяволски много я обичаше, затова винаги се страхуваше да не му я отнемат — натрапчив страх, който беше белег от миналото му, но той като че ли не можеше да го осъзнае.

Любовта просто го беше подлудила. Дали ставаше така с всички? А и нямаше никакво съмнение — беше влюбен. Може би бе влюбен в Тори много преди да се бе появила в живота му.

— А-ало? — каза той с престорена бодрост.

— Здрасти! — долетя гърленият глас на Тори. — Току-що влизам в апартамента. Съжалявам, че закъснях!

Дан затвори очи и почувства вълна на облекчение. После се опита да се стегне. Всичко беше наред. Гласът й звучеше радостно, а не като на някой, който има намерение да се сбогува.

— Да си закъсняла? — попита той с престорено безгрижие. — Колко е часът?

— Почти пет — отвърна Тори.

Точно пет без четири минути и тринадесет секунди — помисли си Дан, но каза с обикновения си тон:

— Наистина ли? Тъкмо се разтакавам тук с домакинската работа. — Ако износването на паркета пред телефона може да се нарече домакинска работа — прибави той наум.

— И сигурно носиш кухненска престилка? — засмя се тя.

Дан се усмихна. Обожаваше смеха й. Внезапно почувства, че повече не може да чака да я види. Дали беше твърде уморена? И дали не планира да си остане у дома?

— Как мина уикендът? — попита той.

— Страхотно. Не беше толкова трудно, колкото очаквах. Лиз винаги организира нещата по-добре, отколкото предполага. Закъсняхме, защото трима души ни предложиха нови поръчки — единият от домакините на шоуто и двама от гостите му. Лиз е на седмото небе. Аз — също.

— Така и би трябвало да бъде — каза Дан, радостен, че не беше развалил доброто й настроение, като й каже колко му е било трудно да озаптява развинтеното си въображение през това време. — Лиз при теб ли е сега?

— За бога, не. Веднага се запъти към Хауърд да му разкаже всичко.

 

 

Страхотно — помисли си Дан. Харесваше Лиз, но искаше да бъде сам с Тори. Надяваше се, че и тя иска същото.

— Знаеш ли — рече той предпазливо, — съвсем случайно тази вечер имам от лазанята на госпожа Стюърт, бездънни чаши чудесно червено вино и безплатни масажи за малки брюнетки с кехлибарени очи и здрав апетит. Която дойде първа, печели.

— Значи по-добре да побързам, а? — каза веднага Тори.

Устните на Дан се разтегнаха в усмивка. Не беше забавила отговора си нито със секунда. Наистина искаше да бъде с него. Той реши да бъде малко по-настоятелен.

— И, Тори, когато дойдеш тук, ще останеш ли при мен? — щеше да спре дотук, но помисли малко и прибави традиционното: — Само за тази нощ, разбира се.

Настъпи дълго мълчание, след което Тори рече:

— За пръв път питаш предварително. Обикновено го правиш, когато съм в прегръдките ти и не мога да мисля за нищо друго, освен да остана там по-дълго време.

— Значи стигнахме до нова фаза в нашите отношения — каза твърдо Дан. — Казвам ти предварително, за да можеш да си приготвиш чантата. Така ще можем да останем малко повече време прегърнати утре сутринта. Същата степен на обвързване, но този път с лек предумисъл. Ще можеш ли да приемеш това?

— Чакай да си помисля — отвърна тя и замълча за около пет секунди. — До един час ще дойда — каза с пресилена бодрост. — Но ако някоя друга брюнетка се появи преди мен, аз ще й направя масажа на гърба. Или по-точно отзад. С върха на ботуша си. Ясно ли е?

— Ясно — отговори Дан и сякаш камък падна от сърцето му.

Когато постави слушалката на мястото й, усмивката му стана по-широка. Прогрес — помисли си щастливо. Тори щеше да закачи дрехите си в гардероба му за няколко часа. И беше успял да прикрие чувството си за собственост. Щеше да се излекува от този си недостатък, преди тя да го бе открила.

Днес чанта за една нощ, а утре — нова четка за зъби в банята му. Съдбата на тази жена беше предопределена.

 

 

Тори се размърда на кожения стол. Беше вдигнала краката си на бюрото, а главата й беше облегната назад така, че да може да гледа плаката с океанския изглед на прозореца. Дясната й ръка почиваше на облегалката, а Сесил се мъдреше на лявата.

— Нещо става с мен — промърмори Тори.

— Ха, нова серия новини — отвърна Сесил.

— Намерих идеалния мъж — продължи Тори, без да обръща внимание на сарказма му. Иронията беше част от задълженията му на второ „аз“. Той я караше да не приема нещата твърде сериозно. Разбира се, знаеше, че една голяма жена, която се опитва да подреди мислите си, като ги прекарва през мозъка на една кукла, не може да приема себе си твърде на сериозно. — Дан Стюърт е най-идеалният мъж на света — заяви тя.

— Дръж се, народе — каза отегчено Сесил. — Сега може би ще чуем нещо ново.

Тори му хвърли сърдит поглед, а после пак се втренчи в успокояващата гледка на плаката.

— Когато правим любов, е върховно. — Тя спря за момент, за да може Сесил да го възприеме.

— Твърде върховно? — попита той.

— Точно така — въздъхна дълбоко Тори и се усмихна. — Чудя се как винаги четеш мислите ми.

Тя погледа Сесил известно време и го постави в кошчето. Трябваше незабавно да се стегне. Стига вече с детските игри, когато ставаше дума за сериозни неща. А въпросът защо с Дан продължаваха да се преструват, че всичко е „само за тази нощ“, беше достатъчно сериозен. В няколкото случая, когато трябваше да работи до късно и не можеше да отиде при него или той заминаваше някъде по служба, й липсваше ужасно и просто нямаше търпение да го види. Защо тогава не му предложеше да остане при него за две или три нощи, а може би и за седмица? Защо не се пребореше със съмненията си?

Тази връзка я бе сварила неподготвена и в това беше проблемът. Страхуваше се да не се събуди някоя сутрин с мисълта, че всичко това е било грешка и че иска да се върне към стария си начин на живот. А още повече се страхуваше да не би Дан да се събуди някоя сутрин и да реши, че всичко това е било грешка…

Тори погледна към Сесил и отново го взе. Не беше лесно човек да се пребори със старите си навици. Особено с лошите.

— Знаеш ли, Сес, всеки път, когато изпадам в безтегловност в прегръдките на Дан, си мисля, че това ще продължи вечно. Но щом сляза на земята, сякаш съм загубила частица от себе си — каза тя. Все още й беше по-лесно да облича сложните си чувства с думи, когато имаше с кого или с какво да ги сподели. — А Дан е толкова страстен в леглото и толкова безразличен извън него! Ако наистина ме обичаше, нямаше ли да изисква да прекарваме повече време заедно? Нямаше ли да се дразни повече от нещата, които ме задържат далеч от него? Нямаше ли да се държи поне малко по-… собственически?

— О-у, о-у — чу се от вратата.

Тори вдигна глава и видя Лиз.

— Тори, пак ли говориш с този глупав заек?

Тори измъкна Сесил от ръката си.

— Упражнявах нов номер — каза тя безгрижно. — Старият вече се изтърка.

— Опитай се да го кажеш на децата, които щяха да припаднат от смях на пикника преди три седмици. Какво има? Да не би Дан да не се отнася добре с теб?

— Дан се държи чудесно — отвърна Тори. Внезапно в очите й попадна лъч отразена светлина и тя се намръщи. Огледа се за източника му. Погледът й проследи Лиз, докато минаваше през малкия офис и сядаше зад бюрото си. — Боже мой, Лиз, какво е това на ръката ти?

Лиз вдигна лявата си ръка и размаха пръста си:

— Вече си мислех, че никога няма да попиташ. Хубав е, нали?

Тори скочи на крака и отиде при нея, за да види по-отблизо.

— Страхотен е. Но какво означава това?

— Какво означава това обикновено? — каза Лиз с внезапно омекнал глас.

Тори срещна погледа й.

— Боже господи! Ти и Хауърд… Божичко! Не мога да каже, че съм изненадана. Просто съм… — тя преглътна с мъка. — Шашната!

— И аз — призна Лиз. — Хауърд май е единственият, който го приема като нещо обикновено.

— Определили ли сте датата? — попита Тори, като все още стискаше ръката на Лиз, сякаш да я предпази да не скочи от някоя висока скала.

Лиз кимна.

— Кога? Може би на Коледа? Или през пролетта? Голяма юнска сватба?

— В събота — отговори Лиз.

Тори се втренчи в нея.

— Да, чудесно. Събота е добре. Ъ-ъ, коя събота по-точно?

— Тази събота, Тори. След четири дни.

— Но… — Тори поклати недоверчиво глава и се опита да протестира, макар да знаеше, че е безполезно. Когато Лиз си наумеше нещо, никой не можеше да я спре. — Една сватба не може да се организира за четири дни — отбеляза тя благоразумно. — Ако някоя клиентка ни предложи това, ние просто ще й откажем.

Лиз се усмихна.

— Ще ми станеш ли кума, Тори? Хауърд ще помоли Дан да ни стане кум.

— Това май даже не е законно! — избухна Тори. — Има кръвни тестове, разрешителни… изобщо всякакви там документи!

— За всичко сме се погрижили — каза спокойно Лиз. — В събота сутринта отлитаме за Лас Вегас.

— Ще се ожените в Лас Вегас? В някой параклис в съседство с денонощен съд за разводи? Защо е това бързане? — Внезапно й мина една мисъл през главата. — Господи, Лиз, нали не си…

— Не, не съм бременна — засмя се Лиз.

— Тогава защо? Елизабет Колинс, ти не си човек, който се омъжва набързо! Та това ще бъде толкова досадно! Би трябвало да направиш огромна сватба. С десетметров шлейф, нещо, взето назаем, нещо синьо…

— А, да не забравя: мога ли да взема назаем малките ти перлени обици?

— Лиз — каза Тори с приглушен глас, — да не би да се занасяш с мен?

— Ни най-малко. Знаеш, че винаги съм ги харесвала.

Тори извърна очи към небето.

— Окей, окей, бъди ексцентрична. Но не ти ли се иска да направиш традиционна сватба?

— След всичките традиционни сватби, които съм организирала за разни срамежливи булки, последното нещо, което искам, е да премина през всичко това — отговори Лиз. — С Хауи ще дадем по-късно прием за родителите ми, но искаме венчалната церемония да бъде тиха и дискретна. А и винаги съм смятала за много романтично да се ожениш в Лас Вегас. И… няма да бъде досадно, обещавам ти.

— Не трябваше да използвам тази дума. Нищо, свързано с теб, не може да бъде досадно — рече Тори. — Но моля те, моля те, обясни ми защо трябва да предприемате толкова скоро такава драстична стъпка? Как можеш да бъдеш сигурна, че искаш да прекараш остатъка от живота си с Хауърд?

— Не мога да ти обясня — отвърна Лиз. — Не мога да ти кажа нищо, което да разреши раздвоените ти чувства към Дан — после й намигна. — Не мога да направя нищо повече от Сесил. Всичко, което мога да ти кажа, е, че тази стъпка изобщо не ми изглежда драстична, а правилна. Естествена. Предрешен въпрос. С Хауърд просто искаме да узаконим връзка, която вече е факт. Е, ще дойдеш ли?

Тори пое дълбоко въздух и бавно го издиша. Тя самата никога не би поискала венчавка в Лас Вегас. По-скоро би предпочела сватба в някоя църква в Санта Барбара с родителите си, най-близките приятели и, разбира се, майката на Дан…

О, боже! Какви си ги фантазираше! Дан изобщо не беше споменавал за женитба. А и досега не си бе признала, че си мисли за тези неща. Досега.

— Тори? — обади се Лиз. — Толкова дълбоко ли те шокирах?

Тори се вгледа втренчено в приятелката си, после леко поклати глава.

— Не, ни най-малко. Разбира се, че можеш да вземеш назаем перлените ми обици. Всъщност можеш даже да ги задържиш. А как да бъда облечена?

 

 

В една странична стая до параклиса, който се намираше на горния етаж на ласвегаски хотел, Дан махна невидима прашинка от ревера на Хауърд.

— Всичко ли носиш? Пръстена?

— Не — каза Хауърд търпеливо. — Пръстенът е у теб.

— О! Точно така. — Дан прерови всичките си джобове и намери малкото златно колелце на същото място, където беше и пет минути преди това. — Всичко ли е наред в апартамента?

— Надявам се. Ти каза, че ще се погрижиш за това.

За момент Дан изглеждаше като ударен от гръм, след което кимна:

— Шампанското е поставено в лед, в апартамента и параклиса има достатъчно цветя, за да се проведе цял парад, да не забравяме и сватбената торта, подносите с ордьоври, среднощните закуски в минихладилника… Нещо друго?

— Не мога да се сетя за нищо — каза Хауърд.

— Добре. Няма нужда от паника.

Хауърд едва прикри усмивката си:

— Ще се опитам да остана спокоен.

— Точно така. Това е важно, Хауърд. Лиз вероятно ще бъде много развълнувана, истинско кълбо от нерви. Ти трябва да бъдеш силен и да я покровителстваш. Нейната гибралтарска скала. Омъжването е голямо нещо за една жена.

— Така е. И за мъжете не е малка работа — отбеляза Хауърд и погледна часовника си. — Струва ми се, че ще бъде много по-добре, ако се появим пред олтара навреме.

— Точно така. Много е важно да се появим навреме. Какво чакаме? Хайде да тръгваме!

Те тръгнаха към вратата, която водеше към параклиса, но внезапно Дан спря и се обърна, като постави ръце на гърдите на Хауърд.

— Слушай, трябва да ти кажа това. Аз съм най-близкият ти човек, тъй като нямаш нито баща, нито какъвто и да било друг роднина. Така че на мен се пада честта да свърша това задължение.

Хауърд не можа да сдържи усмивката си.

— Би се изненадал, ако разбереше колко много неща знам за живота, Дан.

— Чудесно. Но познаваш ли жените? Искам да кажа, наистина ли ги познаваш?

— А ти? — попита Хауърд.

Дан поклати глава и въздъхна тежко.

— Ни най-малко. Но все пак ме изслушай. Правило номер едно: Бъди нежен и грижовен.

— Нежен и грижовен — повтори Хауърд, сякаш искаше да научи наизуст инструкциите.

— Правило номер две: Никога не я приемай като нещо дадено. Да не би, като се ожениш, да залепнеш за компютъра и да забравиш, че тя има нужда от много внимание?

Хауърд кимна:

— Окей, да не залепвам за компютъра и да не я забравям. Какво е правило номер три?

— Откъде знаеш, че има правило номер три?

— Ти винаги имаш правило номер три, Дан.

Дан се намръщи и се замисли, а после се усмихна кисело:

— Май си прав. Окей, ето го: Нека Лиз знае, че ще се грижиш за нея, но не я задушавай. Цени жена си, но не се дръж така, сякаш я притежаваш, защото не я притежаваш. Тя се е съгласила да сподели живота си с теб, а не да съсредоточава целия си свят около теб. Може би понякога няма да можеш да сдържаш собственическите си чувства. Може би ще ти се иска да не я изпускаш от очи или ще се опиташ да доминираш, или… или каквото и да е там. Не се поддавай на тези мъжки инстинкти, разбра ли? Жените не са длъжни да се съобразяват с пещерните порядки и няма да го направят. И…

— Правило номер три май има много подточки — вметна Хауърд и посегна да отвори вратата зад Дан. — Но все пак разбрах — той се спря, а после продължи: — И тъй като и двамата знаем, че това се отнася и за теб, свирни ми, когато най-накрая и ти си вземеш бележка. И едно предложение: Недей чак толкова да подценяваш мъжките инстинкти. Жените като че ли нямат нищо против тях — той смигна и се отправи към олтара. — Надявам се да ми съобщиш, когато дойде моят ред да бъда нервният кум.

Дан остана като закован за пода. Хауърд се обърна, усмихна се и му махна с ръка да вървят.

Дан почти не забеляза булката, която беше като истинско видение в коприна и дантели. Видя само блестящата в жълто-розовата си рокля кума. Този цвят подчертаваше кехлибарените й очи и златния оттенък в косите й. По едно време Хауърд го сръга в ребрата и той разбра, че трябва да извади пръстена. След като порови в джобовете си, го измъкна и погледна към Тори. Очите й блестяха от сълзи на щастие, точно както беше предполагал, но в тях имаше и смях от неговата несръчност. Той се престори, че я гледа сърдито, но това само я накара да му хвърли една немирна усмивка.

След малко Дан се почувства удовлетворен. Беше двойна церемония и Тори носеше венчалната халка на Хауърд на палеца си. Не можа да я измъкне лесно и когато най-сетне успя да го направи, тя хвръкна във въздуха. Лиз, чиито рефлекси бяха достойни за вратар от висшата лига, се протегна и я хвана. Церемонията продължи, сякаш нищо не се бе случило.

Тори погледна към Дан и се усмихна срамежливо. Той се опита да придобие образа на светец, като вдигна очи, сякаш за да провери дали не му се е изкривил ореолът.

Когато свещеникът обяви Хауърд и Лиз за мъж и жена, закачливото настроение между Дан и Тори внезапно секна. Погледите им потъмняха и се приковаха един към друг. Щом свещеникът каза, че е време за целувката, Дан за малко да посегне към Тори, но булката и младоженецът се изпречиха на пътя му.

 

 

Тържеството в хотелския апартамент беше изпълнено с топлина и радост, но за кратко. Хауърд и Лиз бяха решили да останат само една нощ в Лас Вегас и в неделя сутринта да се върнат във Вентура, за да прекарат няколко дни на „Лунатиците“. Дан и Тори мислеха да летят обратно за Санта Барбара в събота късно следобед.

— Церемонията беше прекрасна, нали? — каза Тори, когато най-сетне оставиха младоженците сами. — Вземам назад всичките си думи, които казах за венчавките в Лас Вегас. Тази изобщо не беше досадна — тя се засмя. — Пък и този апартамент…

— Много ми харесаха златните амурчета по двойната вана — отбеляза Дан, докато натискаше бутончето за асансьора.

Тори се усмихна.

— И кръглото легло с копринените чаршафи.

Асансьорът пристигна и вратите му се отвориха. Когато влязоха вътре, Дан каза:

— А в другия хотел имаше апартамент, направен като султанска шатра. Ето какво наричам аз екзотика!

Тори го погледна втренчено.

— Откъде знаеш за… — Главата й рязко се обърна встрани и внезапно откри, че редиците номерирани бутончета бяха много интересни.

Дан се намръщи. Погледа я проницателно известно време, докато се досети какво си мисли.

— Дявол да го вземе, Тори, престани!

— Да престана с какво? — попита тя невинно, макар и прекрасно да разбираше за какво става дума.

— Запознат съм с няколко такива местенца в този откачен град, защото в началото на седмицата помагах на Хауърд да избере мястото, което щеше най-много да се хареса на Лиз. Не е, защото съм лудувал с момичета от шоубизнеса в сърцевидни вани и водни легла, докато съм работил като крупие в казината.

Тори направи гримаса, но после промени намерението си и каза с предизвикателно вдигната брадичка:

— Хей, напълно съм в правото си да мисля, че си имал доста колоритно минало, господинчо. Но това изобщо не означава, че правя прибързани заключения за сегашното ти. Просто не искам да си пъхам носа там, където не ми е работа, разбра ли?

Дан вдигна учудено вежди.

— Добре казано — промърмори той.

Изведнъж на Тори й хрумна една съблазнителна идея. Тя се обърна с лице към Дан и обви ръце около врата му.

— Сърцевидни вани? Водни легла? Султански шатри?

Той я погледна и внезапно пулсът му се усили.

— Да не би и ти да си мислиш същото като мен?

Тя кимна и ъгълчетата на устните й бавно се подвиха в сладострастна усмивка.

Когато стигнаха на партера, Дан веднага отиде до телефона и проведе два разговора — единия с летището, за да отмени полета им за следващия следобед, а другия с хотела, където бе видял огледалния апартамент, който би избрал на мястото на Хауърд.