Гейл Дъглас
Дамата е малък дявол (11)

Единадесета глава

Дан се чувстваше завладян. Омагьосан. Моментално бе загубил желание да се бори с чувствата си към Тори Чейс. От миналата събота насам тя беше постоянно в ума му. Когато Роджър се обади, му се прииска да можеше да мине през телефонната жица, за да я докосне или поне да поговори с нея, да чуе нежния й напевен глас с леко дрезгав тембър, който го преследваше и в сънищата му. Но от служебна гледна точка не беше необходимо да изслуша идеите й. А и толкова много си бе повтарял да стои настрана от живота й, че веднага се престори на много зает.

Оттогава съжаляваше за пропуснатата възможност. Когато се връщаше в Санта Барбара, той откри, че мисълта за среща с нея го вълнува, но продължи да се бори с желанието си. Надяваше се детското празненство да му попречи да й се обади в събота следобед, а след това да бъде твърде уморен, за да го направи.

Но, изглежда, от самото начало се беше предал. Когато Тори се появи пред него — тъй прелестна в екзотичните си дрехи, с полуотворени устни и явно настръхнали изпод банския костюм гърди от момента, в който го видя, — той се подчини на неизбежното. Как можеше да се сдържи, когато съдбата беше изпречила на пътя му такива съблазнителни извивки? Как можеше да се отдръпне от жена, която го гледаше с нежни, влажни и изпълнени с желание очи даже и когато беше облечен в клоунски костюм? И как можеше да се противопостави на сладката й чувственост, на непресъхващия й хумор, на игривия й чар?

Не можеше.

Той стоеше и гледаше как Тори омагьосва децата и него самия. Не само че беше забавна и прекрасна актриса, но и успя да извади на бял свят скритите таланти на малките от публиката. Тя подкани децата да играят едно по едно с куклите от кошчето и скоро и най-срамежливите изпълняваха песни, имитираха гласовете на любимите си герои от анимационните филми, правеха импровизирани пародии.

Накрая Тори завърши представлението, като накара Сесил да обяви с важен глас, че вече е време да върнат куклите обратно в коша и да хукнат надолу към плажа за сладолед и хотдог. Малчуганите се втурнаха радостно презглава, като оставиха Дан и Тори сами да се усмихват колебливо един на друг.

Сега, когато не играеше, Тори почувства езика си вързан. Не беше очаквала да види Дан на този пикник. Не беше очаквала изобщо някога да го види. Освен, разбира се, в деня на изложението. А и определено не беше очаквала да я гледа с такива страстни обещания в бездънните си очи.

Накрая тя се обади колебливо:

— Май… май вече свърших.

— И аз — каза тихо Дан.

Тори се наведе да вдигне кошчето си.

— Вие наистина сте чудесен клоун, господин Стюърт.

— Благодаря. Между другото Хауърд беше единственият човек, който знаеше, че аз съм Диджей. Въпреки бъбривостта си, никога не ме е издавал, освен може би на Лиз. Имам чувството, че й казва всичко. А сега ти ме разпозна под маската. Май с моята тайна е свършено.

— Ни най-малко — засмя се нервно Тори. — Ако Лиз знае, няма да каже на никого. А що се отнася до мен, можеш да бъдеш спокоен.

— Знам — рече Дан тихо.

Известно време се гледаха мълчаливо. После Тори проговори:

— Движим се точно според плановете. Мисля, че ще направим хит, какъвто очакваш.

— Не съм и очаквал по-малко, Тори. Затова ти и дадох картбланш за проекта.

— А аз си помислих, че не искаш да говориш с мен — каза тя и веднага млъкна. Не съм го изрекла! — каза си Тори отчаяно наум. — Мили боже, как можах! — О! — рече с тънък глас и внезапно омекна. Трябваше да му бъде наистина благодарна, че тогава не беше искал да говори с нея.

— Но и двамата с теб знаем, че можех да използвам обаждането на Роджър като извинение да говоря с теб — продължи Дан.

Стана тя, каквато стана — помисли си Тори, а сърцето й падна в петите.

Дан видя умърлушеното й изражение и не можа да не се зарадва, че й беше въздействал, но не искаше да остави забележката си да виси между тях. Все пак се подвоуми, не знаеше как да й обясни непознатите чувства, с които се беше борил, и бясното колебание, което изпитваше всеки път, когато се доближеше до телефона.

— Окей, значи сега всеки от нас знае как стоят нещата — каза Тори с вирната брадичка след няколко напрегнати мигове. Предполагаше, че заслужава този шамар, като се има предвид му се нето й преди малко, но трябваше ли да бъде толкова откровен? Тя направи още един опит да спаси достойнството си. — Наистина оценявам доверието ти — каза с пресилена усмивка. — И няма да те разочаровам.

После се завъртя на пета и закрачи по тревата, като се насилваше да върви нормално, въпреки че й се искаше да хукне, сякаш току-що беше чула сигналния пистолет на състезание по бягане на шестдесет метра.

— Току-що го направи — рече Дан.

Тори спря, без да се обръща.

— Какво направих току-що?

— Току-що ме разочарова, Тори. Не ме изчака да довърша. Направи същото като първия ден, когато се запознахме. Толкова бързаш да се досетиш какво ще кажа и да ми обърнеш гръб, даже и когато не съм казал нищо и дори не съм си го помислил.

Тя се извърна бавно.

— Надявам се, че сега няма да започнеш да ми го натякваш, нали?

Вместо да й отговори, Дан зашляпа към нея с огромните си обувки.

— Ще те изпратя до колата ти — промърмори той.

Гледайки краката му, Тори едва се сдържа да не прихне отново. Дан чу лекия клокочещ звук и й отправи изпепеляващ поглед.

— Би ли изчакала за момент да сменя тези палачинки с нормални обувки?

— Защо искаш да стоя до теб? — попита Тори. — Да не би да имаш нужда от помощ?

— Имам нужда от помощ от първия ден, в който ти влезе в офиса ми — отговори той.

Смехът на Тори замря в гърлото й.

— Какво искаш да кажеш?

Дан вдигна едната си изрисувана с черен пастел вежда:

— Ако не знаете какво искам да кажа, госпожице Чейс, значи сте още по-наивна, отколкото съм предполагал.

— Още по-наивна? Е, господин Стюърт, а може би просто не ми пука какво искате да кажете.

Дан въздъхна тежко.

— Тори, нямам намерение да споря сега с теб. Краката ми просто ме карат да страдам.

Тя се засмя, не можеше да се стърпи. Дявол да го вземе, този човек винаги успяваше да я обезоръжи с някоя духовита забележка.

Той събу клоунските си обувки, бръкна в обемистите си джобове и извади чифт платнени мокасини.

— Не ми казвай, че този костюм е толкова бездънен, колкото и багажникът на колата ти — рече Тори, докато го наблюдаваше. — Да не започнеш сега да измъкваш цял кат дрехи, както фокусниците измъкват завързани една за друга копринени кърпички?

— Само мокасините — отговори Дан, свали пластмасовия си нос и го пъхна в джоба си. После вдигна огромните си обувки, сложи ги под мишница и тръгна.

Тори си помисли, че Дан изглежда още по-комичен с небоядисан нос и обикновени обувки, отколкото напълно маскиран, но не искаше да се смее отново. Трябваше да се сърди, а не да му се усмихва.

— Като си помислиш — успя да каже спокойно тя, — преди ми каза, че бих останала изненадана, ако можех да надникна в багажника на колата ти. Щях ли да намеря там и този костюм?

— Не и с едно надникване. Правя всичко възможно да го прикривам зад стиковете за голф, тенис ракетите и всичките му там тежкарски принадлежности.

— А защо криете в колата си клоунски костюм, господин Стюърт?

Дан несъзнателно сви рамене.

— За да ми е винаги подръка.

— Разумно — каза Тори и кимна, сякаш това обяснение й беше достатъчно. — Един шеф на мощна електронна компания никога не знае кога ще попадне в ситуация, която да изисква клоунски костюм — тя поклати глава и се засмя, а после прибави с по-сериозен тон: — Тук те очакваха с нетърпение, Диджей. Ти си любимец на децата.

— В такъв случай се радвам, че успях да се върна навреме. В един момент не вярвах, че ще мога. Имаше задръстване на магистралата.

— А къде другаде даваш представления?

— А ти?

— Аз първа те попитах.

— Окей, окей. Болници, благотворителни представления, коледни тържества… Няма нужда да ти ги изброявам. Сигурен съм, че се появявам в ролята на Диджей на същите места, където и ти се появяваш със Сесил.

Тори поклати учудено глава.

— Даниел П. Стюърт, ти си истински Кларк Кент на групата „Кларабел“. Кабинетен клоун. Да не би да се преобличаш в телефонни кабинки?

— Не, обикновено търся най-близката фабрика за газирана вода.

В този момент трябваше да пресекат една оживена улица. Дан прихвана лакътя на Тори, като не обърна никакво внимание на любопитните погледи, които привлякоха. Тя обаче забеляза колко странно изглеждаха и не можа да се сдържи да не прихне. В същото време примигна няколко пъти, за да задържи потока от сълзи, който напираше в очите й. У Дан имаше повече дълбочина, отколкото си беше представяла. Както и в чувствата й към него.

Дан беше забелязал странните емоции, които я разтърсват.

— Трепериш — каза той и се намръщи.

Тори не отговори. Разбира се, че щеше да трепери. Едва се сдържаше да не се засмее с глас — та той изглеждаше толкова нелепо! Освен това се бореше с желанието си да не се разплаче, защото до нея стоеше един наистина чудесен човек. Бореше се с най-примитивното, силно и лудо желание, което можеше да си представи, и то само защото я беше докоснал. Да трепери? Бе истинско чудо, че не предизвика земетресение, когато пръстите му се допряха до лакътя й.

Дан не настоя за отговор. Никой от тях не пророни нито дума, докато стигнаха до колата. Там Тори остави кошчето на капака, измъкна Сесил, отвори един цип на гърба му и извади ключовете си.

— Умно — отбеляза Дан.

— Сесил се грижи за мен по най-различни начини — каза дрезгаво Тори и върна заека в кошчето. После се поколеба. Съмняваше се дали щеше да успее да отключи.

— От колко време Сесил е на служба при теб? — попита Дан.

— Само от три години. Всъщност това е Сесил Четвърти. Неговият прапрадядо ми беше подарен за петия ми рожден ден. Започнах да му доверявам всичките си проблеми и това ми се превърна в лош навик.

— Но и в очарователен талант — каза Дан. Чудеше се защо Тори не отваря колата. Предполагаше, че защото, подобно на него, не й се искаше да се сбогува.

— Наистина ли трябва да тръгваш веднага? — попита той. — Не би ли искала един хотдог? Чух, че са… — Дан се опита да измисли нещо по-приемливо. — От чисто говеждо месо — каза той накрая. — О, боже! — помисли си, отвратен от себе си. — Страхотно! Как би могла една жена да устои на такъв хладнокръвен мъж?

Тори се втренчи в него за известно време, после се облегна на колата и зарови лице в ръцете си, като издаваше странни гърлени звуци, а раменете й се тресяха.

— Тори, смееш ли се, или плачеш? — попита Дан, внезапно обезпокоен. Нямаше представа какво беше направил, за да предизвика такава реакция.

— Не съм сигурна — отговори тя с приглушен глас. — Ти просто си… — Тори поклати глава, все още с ръце на лицето си. — Никога не знам какво мога да очаквам от теб!

Дан пусна клоунските си обувки на земята, посегна и хвана китките й.

— Странно, и аз тъкмо си мислех същото за теб — каза тихо и дръпна ръцете й. — Струва ми се, че плачеш.

Дан се наведе инстинктивно да целуне сълзите й. Неочаквано устните му се плъзнаха по бузата й и намериха устните й. После уви ръце около нея и я притисна силно до себе си. Тори усети вкус на театрален грим, но не му обърна особено внимание.

— Тори — промълви Дан, когато спря за малко да си поеме дъх. После отново захапа устните й. — Тори, защо плачеш? Да не е заради нещата, които ти казах миналата седмица? Защото бях толкова глупав, за да те предупредя, че не съм мъжът, когото заслужаваш?

— Не плача — излъга тя със затворени очи, докато Дан обсипваше с нежни целувки лицето й. — И пет пари не давам дали си мъжът, когото заслужавам, каквото и да значи това. Просто се смеех… и може би малко плачех, защото си толкова забавен, и толкова сладък, и толкова… толкова…

— Мил — подсказа Дан с тих, задушевен глас. — И скъп. Нека не забравяме колко мил и скъп съм.

Тори отново се засмя, а по лицето й се стичаха сълзи.

— Не, нека го забравим за момент — каза тя внимателно.

Устата на Дан отново покри нейната. Той плъзна пръстите си и описа подлудяваща линия по шията й, после очерта деколтето с бавни, изгарящи целувки.

— О, Дан, толкова те желая! — прошепна Тори. — Опитах се да се преборя с това, наистина се опитах. Но не мога. Просто не мога.

— И аз не мога да се боря с това — призна Дан. — Опитвах много повече, отколкото можеш да си представиш. — Той пое дълбоко въздух, после се съвзе, прегърна Тори и опря буза на главата й.

— Май нещата излизат извън контрол — каза той тихо. — Може и да ни арестуват, ако продължаваме да се държим по този начин на публични места.

Тори въздъхна и се сгуши в него. Двамата стояха прегърнати и се опитваха да се успокоят. Накрая Дан хвана раменете й и я отдалечи малко от себе си. Не му беше никак лесно да го стори.

Той отвори уста и се опита да проговори, но не се получи нищо. Внезапно придоби виновно изражение.

— Какво има? — попита Тори и се почуди дали не беше чул полицейската сирена и дали наистина нямаше да ги подведат под отговорност за неприлично държане на публично място.

— Виж какво ти направих — каза той. Гласът му звучеше по-изненадано и от лицето му.

Тори се обезпокои.

— Какво?

— Лицето ти… Банският ти костюм… Даже и косата ти! Къде, по дяволите, ми е бил умът? Как съм могъл да направя такава беля и да не забележа?

Тори се намръщи, погледна надолу и видя следи от грим по банския, по шията и даже по горната част на гърдите си. Тя се наведе и се огледа в страничното огледало на колата. Цялото й лице беше оплескано. Имаше петна даже и по косата си. Дан беше прав — наистина беше станала беля. От гърлото й се разнесе смях, който постепенно ставаше все по-силен.

— Хей, Дан — каза тя, като хълцаше безпомощно, — погледни ме! Цялата съм в черно, бяло и червено! Аз!

— Не си разстроена — рече Дан, удивен от реакцията й. Не познаваше друга жена, която да намира за забавно да бъде оплескана с театрален грим. Той се усмихна. — Наистина не си разстроена!

— Разбира се, че не съм, глупавичкият ми — каза Тори, след като се съвзе. — И ако мислиш, че изглеждам зле, погледни само какво направихме с твоята прекрасна тъжна… — Тя млъкна и веселостта й внезапно изчезна. — Дан, та ти се усмихваш! — после протегна ръка, докосна устните му и промълви: — Усмихваш се, и то под най-омазаната тъжна физиономия, която някога съм виждала.

— А ти мислеше, че съм безнадежден случай — каза той тихо.

Тори кимна, а очите й отново се изпълниха със сълзи. Дан посегна и взе ключовете от ръцете й.

— Хайде да се махаме оттук. Не съм с колата си, затова ще карам, докато успееш да спреш пръскачките на очите си.

— Добра идея — рече Тори и леко подсмръкна. — Къде отиваме?

— У дома, става ли? Съвсем наблизо е. Там имам един голям буркан с колд-крем за сваляне на театрален грим. И пилешка яхния във фризера, която може и да се окаже по-вкусна от всички говежди сандвичи на света.

Дан я прегърна през кръста и я поведе към мястото до шофьорското, като пътьом взе клоунските обувки и кошчето с куклите.

— Май не ти е много приятно, когато някой си показва чувствата — забеляза Тори, докато Дан отключваше вратата.

— Зависи от чувствата. Беше ми много приятно, когато показа твоите преди малко.

— Стига си увъртал — каза Тори и се качи в колата. — Знаеш какво искам да кажа.

Дан се наведе и я целуна по върха на носа, докато ръката му автоматично отключваше задната врата.

— Ако имаш предвид, че сълзите ти направо ме убиват, си напълно права, наистина е така.

Тори нямаше какво да отговори на това. Тя стоеше неподвижна и мълчалива, докато Дан поставяше кошчето и обувките на задната седалка, а после седна на шофьорското място.

Все още се чудеше дали наистина беше с Дан, или това бе само хубав сън. Но за всеки случай не посмя да направи никакво движение и не пророни нито дума — да не би да се събуди.

 

 

— Хубава къща — отбеляза Тори, когато Дан паркира колата на алеята. Тези две думи бяха първите, които бе произнесла по време на неколкоминутния път до скромната къщичка в цвят слонова кост, с теракотен покрив и добре поддържан двор.

— Подхожда ми — каза Дан, изгаси колата и погледна към дома си. Изведнъж го видя през очите на Тори и се чу да изрича почти извинително: — Само дето е малко обикновена. Нищо особено.

Тори се усмихна широко:

— Даже е много особена. Просто показността не е в твоя стил, който аз съвсем случайно харесвам.

Той я погледа няколко секунди. Наистина иска да каже точно това — помисли си леко изненадан. — Не се опитва просто да бъде учтива.

— И аз съм доста впечатлен от твоя — рече той с пресипнал глас и се обърна, за да слезе от колата. Внезапно го порази една мисъл: Тори беше първата жена, която бе довел вкъщи. Изобщо не се бе сетил за това, беше станало съвсем естествено. Какво толкова има в нея, че го кара да отваря широко вратата на личния си живот?

Дан продължи да стои смутен, докато държеше вратата на Тори, а после я поведе към къщата. Колебаеше се какво беше редно да направи, когато влязоха вътре. Главното беше да правят любов. И този път нямаше да се откаже. Но в плановете им имаше и вечеря, а и трябваше да свалят грима. Не беше сигурен какъв е редът в такива ситуации. Дали нямаше някакъв изискан начин да помоли дамата да отложат за малко романтиката, докато свали грима и постави тенджерата във фурната?

Той си състави набързо план за действие и поведе Тори към банята.

— Колд-кремът е в спалнята ми. Ще отида да го донеса.

В стаята не му отне и минута да изхлузи клоунския си костюм и да остане по къси панталони и тениска. Докато сваляше и зелената перука, от банята се чу гърленият смях на Тори. Знаеше, че сигурно в момента тя се оглежда в огледалото. На устните му цъфна щастлива усмивка. Внезапно къщата му се видя някак по-ярка, по-удобна и пълна с живот, както никога досега. Това го накара да се поотпусне. Всичко щеше да бъде наред.

Той намери колд-крема и се върна при Тори. Тя тъкмо стоеше пред огледалото и търкаше лицето си със салфетка.

— Няма да стане така — каза Дан и отвъртя капачката на бурканчето. — Обърни се към мен.

Тори се подчини с усмивка. Когато го погледна, в дълбините на очите й проблеснаха пламъчета. После погледът й се придвижи надолу по тялото му.

Дан й се усмихна. Харесваше му как можеше да изглежда едновременно невинна и сладострастна. Харесваше му начинът, по който вдигна лице и застана покорно и доверчиво, втренчена в него, докато той поставяше буркана на фаянсовия плот. Дан загреба голямо количество крем и започна да го нанася с пръсти по бузите и челото й. Харесваше всичко у Тори Чейс — или поне това, което беше открил до този момент. А се надяваше не след дълго да открие много повече.

— Този крем ми харесва — каза Тори. — Мирише на бадеми.

— Радвам се, че го одобряваш — отговори Дан. Погледът й се премести на устните му.

— Имаш чудесна усмивка, Дан Стюърт — промълви тя. — Нямам търпение да видя как изглежда, когато не е покрита с грим.

— Може би това никога няма да стане — подразни я той, а после взе няколко салфетки и изтри грима от лицето й. — Не ти ли е идвало наум, че намръщената физиономия може да е истинска, а усмивката да е само грим?

Тя се засмя.

— Хайде да видим.

Веднага щом Дан привърши с лицето й и изхвърли употребяваните салфетки в кошчето, тя бръкна в буркана и намаза обилно с крем яркочервената му клоунска уста.

— Така е по-добре — отбеляза Тори, когато изтри намръщената физиономия.

Дан постави ръце около талията й и й позволи да свали и последните останки от Диджей. Не можеше да реши кое му харесва повече — той да се суети около Тори или тя около него.

— Точно както си мислех — каза тя накрая. След това изтри пръстите си с чиста салфетка, изхвърли я и посегна колебливо към устните му. — Усмивката е истинска.

Дан не беше усетил, че още се усмихва, но въпреки това не беше изненадан. Бе адски щастлив.

— Знаеш ли — каза Тори с дяволити пламъчета в очите, — изчисти се доста добре.

— Бих искал да можех да кажа същото и за теб — отвърна той.

Тори нацупи долната си устна:

— Ах, ти!

Дан се засмя тихо и бръкна в буркана с два пръста.

— Просто пропуснах някои места по теб. Например косата ти. Но не мога да направя нищо по този въпрос, освен ако… — гласът му стана задушевен: — Освен под душа… по-късно… — докато говореше, той размаза крем по шията й и на няколко сантиметра под ключицата. — Но тук… има едно място, което мога да почистя.

Дан наблюдаваше как кехлибарените й очи потъмняха. Дишането й се учести. Когато пръстите му стигнаха малко над гърдите й, той почувства как сърцето й започна да бие по-бързо. След като изтри грима оттам, хвана презрамките на банския й и ги дръпна леко към себе си.

— Трябваше да направя това веднага — рече той. — Имаш късмет, че не е проникнало в тъканта.

Тори беше на същото мнение, но не каза нищо. Изтръпнала, тя пое дълбоко въздух и остана неподвижна, наблюдавайки го. Искаше да отпечата всеки момент в съзнанието си.

Дан плъзна презрамките надолу по раменете й и много бавно, сантиметър по сантиметър, започна да смъква банския от гърдите й.

— Прекрасно — каза той и потрепери. — Тори, ти си толкова красива! — после се наведе и леко докосна първо с буза, а после и с устни едното розово връхче. Когато се съвзе, Дан й се усмихна. — Ти си всичко, за което съм мечтал, Тори. Даже и повече.

През нея премина тръпка на възбуда. Тя се опита да го докосне, но откри, че смъкнатите презрамки й пречеха. Тори се раздвижи рязко, за да се освободи.

Дан изстена, докато наблюдаваше невинната й провокация. Той започна да измъква тениската от колана на панталоните си и се почуди дали щеше да има достатъчно самоконтрол, за да я люби, както му се искаше.

— Внимавай — предупреди я той с дрезгав от внезапното желание глас, като задържа ръцете й. — Мога и да загубя контрол над себе си, Тори.

— Не се тревожи — усмихна му се леко тя. — В момента не искам нищо друго от теб.

— Не още — отвърна Дан. — Удоволствието едва сега ни предстои.

Той й хвърли един дълъг поглед и съблече тениската.

— Невероятно — каза Тори, като прокара ръце по очертанията на тялото му.

— Кое е невероятно? — попита той дрезгаво.

— Изглеждаш точно както си те представях първия ден, когато се запознахме… — после разбра какво беше казала и почувства как кръвта нахлува в бузите й.

— И ти ли? — каза Дан и се усмихна.

Очите на Тори се разшириха от учудване.

— Искаш да кажеш, че… че и ти си се забавлявал с мисли, които… — Тя се засмя. — Които са били всичко друго, но не и свързани с работата?

Той я притегни към себе си.

— Искам те от първия ден, в който влезе в офиса ми, Тори.

— Нямах представа — промълви тя и плъзна ръце по врата му.

— Господи, Тори, колко си мека — каза Дан и я гризна нежно по устните. Това предизвика още по-силен копнеж у нея. Ръцете му я притеглиха плътно към тялото му. — Толкова мека и гъвкава.

Когато Дан плъзна устни по шията й, главата на Тори се замая от удоволствие. Той придвижи устните си до ухото й, а после го захапа лекичко и прошепна:

— Когато опитвам вкуса ти, сякаш отварям едно от онези бледоморави цветчета от детелина и откривам нектара на дъното. Даже и когато знаеш, че ще го намериш, пак се чувстваш приятно изненадан — топлият му дъх гъделичкаше ухото й и я караше да потреперва от удоволствие. — Имам намерение да го изпия до капка — прибави и се наведе към извивката на гърдите й.

Тори издаде лек стон, а коленете й затрепериха, заплашвайки да я предадат. Тя се впи в раменете му, отпусна глава назад и изви гръбнака си.

— Прекрасно — промълви той. — Чувствам се така, сякаш съм обвит в коприна. А сега се дръж здраво за мен. Искам те в леглото си, Тори, не тук — после прибави шеговито: — Поне не този път.

Тя уви ръце около врата му. Почувства как мускулите му играеха, докато я носеше към спалнята. Не забелязваше почти нищо около себе си, когато Дан спря, докосна я леко с устни и я постави върху леглото. Тя охлаби неохотно прегръдката си и се отпусна върху възглавниците, като го наблюдаваше как се съблича.

— Тори — произнесе, като се изтегна до нея. — Този особен начин, по който ме гледаш… — думите му секнаха, когато тя го притегли съм себе си и завладя устните му.

Тори изведнъж почувства, че цял живот бе чакала този момент — удовлетворение, за каквото не беше и мечтала.

Дан плъзна ръце под нея. Сякаш прочел мислите й, той каза:

— Каквото и да се случи, Тори, нека се оставим на течението. Нека не му се противопоставяме. Да видим къде ще ни отнесе.

Летейки в прегръдките на Дан, Тори знаеше, че никога няма да съжалява за миговете, които бе прекарала с него. Даже и думите му отпреди седмица да означаваха охладняване на чувствата, случилото се току-що щеше да й помогне да понесе всички бъдещи болки по-леко.