Борис Акунин
Турски гамбит (15)

Епилог

Днес, в деня на светлата годишнина от Височайшето милосърдие, дарено преди 17 години на селячеството^[1], нова светла страница допълва летописа на царуването на Царя Освободител. Руските и турските упълномощени подписаха в Сан Стефано мир, увенчал славната война за освобождаването на християнските народи от турско владичество. Съгласно условията на трактата Румъния и Сърбия получават пълна независимост, образува се обширно Българско княжество, а Русия получава компенсация за военните си разходи в размер на 1 милиард и 410 милиона рубли, като част от тази сума ще се внесе във вид на териториални отстъпки, в които влизат Бесарабия и Добруджа, както и Ардахан, Карс, Батуми, Баязет…

„Московские губернские ведомости“

19 февруари (3 март) 1878 г.

— Ето че и мирният договор е подписан, при това е много добър. Въпреки вашите прокоби, господин песимисте рече Варя и пак не каза това, което й се искаше.

Титулярният съветник вече се бе сбогувал с Петя и доскорошният следствен, а днес свободен гражданин Пьотър Яблоков беше отишъл да се настанява в купето и да намества багажите. По случай победоносния край на войната Петя бе получил пълно помилване и дори медал за ревностна служба.

Можеха да си заминат още преди две седмици, а и Петя настояваше, но Варя все отлагаше, все чакаше, без да знае какво точно чака.

Жалко, че раздялата със Соболев мина зле, беше се обидил. Както и да е. Лесно ще се намери кой да утеши такъв герой.

И ето че дойде денят, когато трябваше да се сбогува с Ераст Петрович. Варя от сутринта беше крайно изнервена, първо изпадна в истерия пред Петя заради една изгубена брошка, после се разплака.

Фандорин щеше да остане в Сан Стефано — дипломатическите боричкания изобщо не бяха приключили с подписването на мирния договор. Той пристигна на гарата директно от някакъв прием — фрак, цилиндър, бяла копринена вратовръзка. Поднесе на Варя букет теменужки, въздишаше, пристъпяше от крак на крак, но не блестеше с красноречие.

— Договорът е п-прекалено добър — отговори той. — Европа няма да го признае. Ануар отлично изигра своя гамбит, а аз загубих. Дадоха ми орден, а трябваше да ме съдят.

— Колко сте несправедлив към себе си! Ужасно сте несправедлив! — разпалено заприказва Варя, която се страхуваше да не й потекат сълзи. — За какво се упреквате през цялото време? Ако не бяхте вие, не знам какво щеше да стане с всички нас…

— Горе-долу същото ми каза и Лаврентий Аркадиевич — усмихна се накриво Фандорин. — И п-предложи да си избера всякаква награда, която е от неговата компетенции.

Варя се зарадва:

— Така ли? Слава Богу! И какво си пожелахте?

— Да ме изпратят на служба някъде през девет земи в десета, да съм по-далеч от всичко това — той махна неопределено с ръка.

— Какви глупости! А Мизинов какво каза?

— Ядоса се. Но думата си е дума. След к-края на преговорите заминавам от Константинопол за Порт Саид, а оттам с параход за Япония. Назначен съм втори секретар в посолството в Токио. Това е на самия край на света.

— Япония… — сълзите все пак потекоха и Варя яростно ги отри с ръкавица.

Зазвъня камбанка, локомотивът наду свирката. През прозореца на купето се наведе Петя:

— Варенка, време е. Тръгваме.

Ераст Петрович се смути, сведе поглед.

— Д-довиждане, Варвара Андреевна. Много ми беше… — и млъкна, не довърши.

Варя поривисто го хвана за ръката, запримигва на парцали, за да разкара капките от миглите.

— Ераст… — внезапно се отрони от гърдите й, но думите заседнаха, отказаха да изскочат.

Брадичката на Фандорин трепна, но той не каза нищо.

Колелата издрънчаха, вагонът се лашна.

— Варя! Откарват ме без теб! — провикна се уплашен Петя. — По-бързо!

Тя се озърна, забави се още секунда и скочи на стъпалото, плъзнало се над перона.

 

 

— … и преди всичко една гореща вана. А после в сладкарницата на Филипов за ония кайсиеви бонбони, дето толкова ги обичаш. И до книжарницата да видим какво ново е излязло, а после в университета. Представяш ли си колко има да ни разпитват, колко…

Застанала на прозореца, Варя кимаше в отговор на радостното бръщолевене на Петя. Не можеше да откъсне поглед от черната фигура, останала на перона, но фигурата се държеше някак странно, трептеше и губеше очертания. Или нещо с очите й не беше наред?

 

 

Правителството на нейно величество казва „не“

Лорд Дерби заяви днес, че британското правителство подкрепено от правителствата на повечето европейски страни, категорично отказва да признае грабителските мирни условия, наложени на Турция от прекомерните апетити на цар Александър. Санстефанският договор влиза в противоречие с интересите на европейската сигурност и следва да бъде преразгледан на нарочен конгрес, в който да вземат участие всички велики сили.

„Таймс“ (Лондон)

10 март (26 февруари) 1878 г.