• __Признание__. Трябва да посочите авторството на творбата по начина, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас).

• Некомерсиално. Произведението не може да бъде използвано за комерсиални цели.

Споделяне на споделеното. В случай, че промените, видоизмените или използвайки като основа произведението, го надградите, то полученото производно произведение може да се разпространява само съгласно условията на същия или на подобен на този договор.

• За всяко повторно използване или дистрибуция, вие трябва ясно за останалите да посочите договорните условия за ползване на произведението. Най-добрия начин да направите това е, като сложите линк към тази страница.

• Всяко едно от тези условия може да бъде отхвърлено, ако получите разрешение за това от носителя на правата.

• Нищо в този договор не накърнява или ограничава неимуществените права на автора на произведението.

Това е опростено резюме на Договора^[1].

За книгата

Авторът

КОРИ ДОКТОРОУ (craphound.com) е писател на фантастика, активист, журналист и блогър — съредактор на колективния блог Boing Boing (boingboing.net) и автор на книгите „Източно стандартно племе“, „Някой идва в града, някой го напуска“, „Малкият брат“, „Сътворители“ и „FTW“. Бивш европейски директор на Фондацията за електронни граници и съосновател на Британската група за отворени права. Роден в Торонто, Канада.

Романът

ДЖУЛС Е МЛАД ЧОВЕК, НА ВЪЗРАСТ ОКОЛО ВЕК. И момчешката му мечта е да живее отново и отново в Света на Дисни. В свят, където смъртта и оскъдицата са останали в миналото, за него паркът е място, изпълнено със старомодни чудеса, приятелство и любов… Сега всичко това е заплашено от интригите на новодошла група адхократи, които искат да преливат крехкото изживяване директно в мозъците на посетителите с помощта на последната дума в технологиите на флаш-изпичането.

Джулиъс губи живота си в брутален атентат, а когато се рестартира от резервното си копие, решава да поведе война в защита на всичко, в което някога е вярвал.

Участниците

Илюстрация и оформление на корицата:

БИЛЯНА САВОВА живее в София, България. На 33 години, детски илюстратор.

Завършила е Националната художествена гимназия, а след това и Националната художествена Академия със специалност „Книга и печатна графика“, магистърска степен. Работи като илюстратор, художник а също и като дизайнер за няколко издателства.

След 1990 г. е публикувала няколко детски книги, а също и редица учебници с големи български издателства като „Просвета“, „Анубис“ и „Летера“.

Предговор:

ВЛАДИМИР ПОЛЕГАНОВ е писател на фантастични разкази и преводач. В онлайн пространството използва основно ника armydreamer. Един от основните преводачи на „Последният еднорог“ на български език. През декември 2005 г. с група активни съратници създава Фантазийската преводаческа школа. Член на екипа на „Фентернет“. Автор в списание Starlighter.

Редакция:

МИЛЕНА ИВАНОВА е родена на 22 март 1978 г. в Поморие.

Завършва гимназия в родния си град, а после и история в СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава дипломна работа на тема „Есхатологичните схващания на маите“. Публикувала е свои стихове в „Литературен вестник“, в електронните издания „Литклуб“, „LiterNet“ и „Грозни пеликани“. Участвала е в поетичния конкурс, организиран в рамките на Яворови дни, Поморие (1997 — награда на международна фондация „Яворов“); в национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (1997 — грамота); в поетичен конкурс, Шумен (1998 — трета награда); в Национален конкурс за литература и журналистика „Интелект ’98“ — грамота; в конкурс за поетичен дебют, организиран от „Литературен вестник“ и Свободно поетическо общество (1998). Като награда от последния излиза стихосбирката й „Това е историята“ (1999), а през 2007 г. издава втория си сборник със стихове „Странната хладина“.

Превод от английски:

ПЕТЪР ТУШКОВ е роден в София на 21 септември 1977 год.

Работи като преводач на свободна практика, с около 25 книги в превод от английски език от автори като Салман Рушди, Алистър Рейнолдс, Елмор Ленард, Адам Робъртс, Маргарет Вайс и Трейси Хикман. Студент по специалността Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Четири въпроса, четири отговора

Няколко кратки въпроса и отговорите на Кори Доктороу

В. Няма да се извиняваме за наивния първи въпрос, понеже отговорът ни интересува живо: откъде взимате идеите си?

О. Живеем в XXI век. Ако човек не може да открие футуристични, научнофантастични идеи наоколо, готови да бъдат грабнати и превърнати в романи, ами… просто не търси достатъчно усърдно.

В. Самият вие сте възпитаник на писателската работилница „Кларион“. „Учи“ ли се занаятът на писателя?

О. Да бъдеш „писател“ е навик, който се придобива с практиката. След като имах възможността да преподавам, да пиша по темата и да присъствам на курсове за писатели, съм убеден, че единствената истинска тайна при писането е да пишеш. Всичко, което правите по силата на навика, на практика е добавена стойност. Ако не успявате да пишете „добре“, освен ако не сте в правилното настроение, занижете стандартите си. Ако пишете всеки ден, ще придобиете опит — дори да пишете само по една страница или дори един параграф на ден, — чак тогава ще можете да си позволите да чакате музата да се появи изневиделица и да ви надари със самородния къс злато на безупречната проза.

В. Работили сте и работите в съавторство с други писатели (например с Бенджамин Розенбаум по научнофантастичната новела „Истински имена“). Опишете ни с няколко думи впечатленията си от подобна съвместна работа. Бъдещи интересни проекти?

О. Съавторството винаги отнема повече време от предвиденото, тъй като колкото и да ви се иска всичко да протече чисто и безпроблемно — вие пишете 500 думи, изпращате ги, получавате следващите 500 — винаги са налице и досадните обсъждания по отношение на онова, което би могло и трябва да бъде написано. Но си струва, защото крайният резултат надхвърля очакванията ви. Понастоящем работя по поредния си съвместен проект с Чарли Строс; двамата пишем третото продължение на по-ранните ни новели под общото име „Huw“ („Jury Service“ и „Appeals Court“). Третата ще носи името „Parole Board“. Трите новели ще бъдат публикувани от издателство „Тор“ под формата на роман със заглавието „RAPTURE OF THE NERDS“.

В. Какво да очакваме от вас в бъдеще?

О. Наистина се вълнувам от предстоящото излизане от печат на една моя повест в антологията на Джонатан Стреън (GODLIKE MACHINES). Повестта се казва „There’s a Great Big Beautiful Tomorrow/Now is the Best Time of Your Life“ и в нея се разказва за осиротяло безсмъртно момче, чийто починал баща е изгубил живота си при отбраната на музей, пълен с руините на Детройт, представящи всички отдавна забравени токсични материали и неефективни машинарии на добиотехнологичната епоха.

Пълен текст на Договора

Илюстрацията, предговорът и българският превод на романа „Ден за ден в Магическото царство“ от Кори Доктороу ползват условията на договора:

Криейтив Комънс, Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5^[2]

„КРИЕЙТИВ КОМЪНС КОРПОРЕЙШЪН“ НЕ Е АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО И НЕ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНИ УСЛУГИ. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТОЗИ ДОГОВОР НЕ ВОДИ ДО УСТАНОВЯВАНЕТО НА ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ АДВОКАТ И КЛИЕНТ. „КРИЕЙТИВ КОМЪНС“ ПРЕДОСТАВЯ ТОЗИ ТЕКСТ НА ПРИНЦИПА „ТАКЪВ, КАКЪВТО Е“, Т.Е. „КРИЕЙТИВ КОМЪНС“ НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДОСТАВЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ И ЗА ВРЕДИ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО Й.

Договор за използване на произведение

ВСИЧКИ ПРАВА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО СЕ ПРЕДОСТАВЯТ СЪГЛАСНО УСЛОВИЯТА НА ТОЗИ ДОГОВОР НА „КРИЕЙТИВ КОМЪНС“ („ДОГОВОРА“). ПРОИЗВЕДЕНИЕТО Е ПОД ЗАКРИЛАТА НА ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И УСЛОВИЯТА НА НАСТОЯЩИЯ ДОГОВОР. ПРОИЗВЕДЕНИЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ПО НАЧИНИ, НЕУРЕДЕНИ ОТ НАСТОЯЩИЯ ДОГОВОР.

ПОЛЗВАТЕЛЯТ ПРИЕМА И СЕ СЪГЛАСЯВА ДА БЪДЕ ОБВЪРЗАН С УСЛОВИЯТА НА ТОЗИ ДОГОВОР ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО ПО КАКЪВТО И ДА Е НАЧИН.

1. Определения

„СБОРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ“ е произведение, като периодично издание, антология или енциклопедия, което включва ПРОИЗВЕДЕНИЕТО в своята непроменена цялост, заедно с други обекти, представляващи отделни и независими произведения. СБОРНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ, няма да се счита за ПРОИЗВОДНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ за целите на този Договор.

„ПРОИЗВОДНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ“ е приспособено, променено или преработено ПРОИЗВЕДЕНИЕ, като например превод, музикален аранжимент, драматизация, романизация, екранизация, звукозапис, художествена репродукция, съкратено издание, резюме или каквато и да е друга форма, в която ПРОИЗВЕДЕНИЕТО може да бъде преработено или променено. СБОРНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ не е ПРОИЗВОДНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ по смисъла на този Договор. Когато ПРОИЗВЕДЕНИЕТО представлява музикална композиция или звукозапис, синхронизацията на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО във времево отношение с движеща се картина (синхронизация аудио — видео) ще се счита за ПРОИЗВОДНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ.

„НОСИТЕЛ НА ПРАВОТО“ е физическо или юридическо лице, което предоставя право за използване на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, съгласно условията на този Договор.

„АВТОР“ е физическото лице, създало ПРОИЗВЕДЕНИЕТО.

„ПРОИЗВЕДЕНИЕ“ е годен обект на авторски или сродни права, правото на използване върху който се предоставя съгласно условията на този Договор.

„ПОЛЗВАТЕЛ“ е физическо или юридическо лице, черпещо права от този Договор, което не е нарушавало преди това условията по този Договор, или което е получило изричното разрешение на НОСИТЕЛЯ НА ПРАВОТО да упражнява права съгласно този Договор, въпреки предходни нарушения.

„ЕЛЕМЕНТИ НА ДОГОВОРА“ са принципите на настоящия Договор, които са избрани и посочени от НОСИТЕЛЯ НА ПРАВОТО като такива: признание, некомерсиалност, споделяне на споделеното.

2. Права на свободно използване. Условията на този Договор не целят да ограничат каквито и да било права, произтичащи от допустимото по закон свободно използване, предаване, излъчване, първата продажба или други ограничения на правата на носителя на авторските или сродните права съгласно Закона за авторското право и сродните му права или друго приложимо право.

3. Предоставяне на право за използване на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. При условията на настоящия Договор, НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО предоставя на ПОЛЗВАТЕЛЯ безвъзмездно следните неизключителни права за използване на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО за цял свят:

• да възпроизвежда ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, да го включва в едно или повече СБОРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, както и да го възпроизвежда като част от тях;

• да създава и да възпроизвежда ПРОИЗВОДНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ;

• да разпространява копия или презаписи, да представя или изпълнява публично ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, както и да го излъчва по безжичен път или предава чрез кабел или друго техническо средство, включително и като част от СБОРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ;

• да разпространява копия или презаписи, да представя публично, да изпълнява публично, както и да излъчва по безжичен път или предава чрез кабел или друго техническо средство ПРОИЗВОДНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ.

Правата по този Договор се предоставят за срок до 10 години. Ако никоя от страните не възрази писмено, Договорът продължава действието си за срок от още 10 години. Автоматизмът се прилага до изтичане на срока на закрила на произведението по българското право. Правата по този Договор могат да бъдат упражнявани чрез всякакви известни или новосъздадени носители и формати. Правата включват правото за преработване на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, доколкото това е технически необходимо за упражняване на правата чрез други носители и формати. Всички права, които не са изрично предоставени от НОСИТЕЛЯ НА ПРАВОТО, се запазват, включително правата по Раздел 4 членове 2, 5 и 6.

4. Ограничения. Правата, предоставени съгласно Раздел 3 по-горе, са предмет на следните ограничения:

Разпространението, публичното представяне, публичното изпълнение или публичното излъчване по безжичен път, както и предаването чрез кабел или друго техническо средство на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО е възможно само съгласно условията на този Договор. ПОЛЗВАТЕЛЯТ е длъжен да включи копие на този Договор или единен ресурсен идентификатор (хипертекстова връзка) към него и към всяко копие или носител на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. ПОЛЗВАТЕЛЯТ не може да поставя каквито и да е допълнителни условия за използване на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, които променят условията на този Договор или упражняването на правата на ползващите ПРОИЗВЕДЕНИЕТО лица. ПОЛЗВАТЕЛЯТ не може от свое име да преотстъпва права за използване на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. Той е длъжен да запазва в цялост всички уведомления, които се отнасят до този Договор и до ограничаване на отговорността по него. ПОЛЗВАТЕЛЯТ не може да разпространява, представя публично, изпълнява публично, излъчва по безжичен път, предава чрез кабел или друго техническо средство ПРОИЗВЕДЕНИЕТО посредством каквито и да е технологични методи, които контролират достъпа до или използването на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО по начин, който не съответства на условията на този Договор. Тези условия се отнасят и за случаите, когато ПРОИЗВЕДЕНИЕТО е част от СБОРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ, независимо дали правата върху СБОРНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ са предоставени съгласно условията на този Договор. Когато ПОЛЗВАТЕЛЯТ е създал СБОРНО ИЛИ ПРОИЗВОДНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ, той е длъжен да отстрани всякаква препратка поставена съгласно раздел 4 точка 4 към НОСИТЕЛЯ НА ПРАВОТО или към АВТОРА, когато те са поискали това, и доколкото е практически осъществимо.

ПОЛЗВАТЕЛЯТ може да разпространява, да представя публично, да изпълнява публично, както и да излъчва по безжичен път, да предава чрез кабел или чрез друго техническо средство, ПРОИЗВОДНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ само съгласно условията на този Договор на „КРИЕЙТИВ КОМЪНС“ или на последваща версия на Договора, съдържаща посочените в него ЕЛЕМЕНТИ на Договора (например японската адаптация на Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5). ПОЛЗВАТЕЛЯТ е длъжен да включи копие на този Договор, или на някоя от горепосочените версии, или единен ресурсен идентификатор към него и към всяко копие или носител на ПРОИЗВОДНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ. ПОЛЗВАТЕЛЯТ не може да предлага или налага каквито и да е условия за използване на ПРОИЗВОДНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ, които променят условията на този Договор или упражняването на правата, произтичащи от него за ползващите ПРОИЗВЕДЕНИЕТО лица и е длъжен да запазва в цялост всички уведомления, които се отнасят до този Договор и до ограничаване на отговорността по него. ПОЛЗВАТЕЛЯТ не може да разпространява, да представя публично, изпълнява публично, излъчва по безжичен път, предава чрез кабел или друго техническо средство ПРОИЗВОДНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ, посредством каквито и да е технологични методи, които контролират достъпа до или използването на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО по начин, който не отговаря на условията на този Договор. Тези условия се отнасят и за случаите, когато ПРОИЗВЕДЕНИЕТО е част от СБОРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ, независимо дали правата върху СБОРНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ са предоставени съгласно условията на този Договор.

ПОЛЗВАТЕЛЯТ не може да упражнява правата, предоставени съгласно Раздел 3 по-горе, за получаване на търговско предимство или доход. Размяната на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО за други произведения, обект на авторски права, посредством съвместно ползване на цифрови данни или по друг начин няма да се смята за действие, насочено към получаване на търговско предимство или доход, ако не е налице заплащане на парични възнаграждения във връзка с размяна на произведения, обекти на авторски права.

Ако ПОЛЗВАТЕЛЯТ разпространява, представя публично, изпълнява публично, както и ако излъчва по безжичен път или предава чрез кабел или друго техническо средство ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, той е длъжен да запазва в цялост всички обозначения за авторски права върху ПРОИЗВЕДЕНИЕТО по начин, съответен на носителя или средството за разпространение или представяне, като упомене името (или съответно псевдонима) на АВТОРА, ако е предоставено; и/или името на оригиналния автор, носител на авторските права или други страни (примерно: спонсорираща организация, издателство или издание); наименованието на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, ако е предоставено; при възможност — единния ресурсен идентификатор (ЕРИ), ако е бил указан; В случаите на СБОРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ обозначението следва да бъде направено поне на място, където са разположени сравними признания за авторство и по начин, поне толкова явен, колкото и други сравними признания на авторство.

В случай че ПРОИЗВЕДЕНИЕТО представлява музикална композиция:

• а) Възнаграждение за публично представяне или изпълнение. НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО запазва изключителното право да събира, самостоятелно или чрез организации за колективно управление на авторски права и правата на изпълнителите (напр. MUSICAUTOR, ASCAP, BMI, SESAC), възнаграждение за публично представяне, публично изпълнение или използване по безжичен път, чрез кабел или друго техническо средство на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО по смисъла на разпоредбите на Дял първи, Глава седма, Раздел ІІІ от Закона за авторското право и сродните му права, ако това излъчване, изпълнение или използване е насочено към получаване на търговско предимство или доход.

• б) Права за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи и дължимо възнаграждение. НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО запазва всички права да събира, самостоятелно, чрез организации за колективно управление на авторските права или чрез пълномощник, лицензионно възнаграждение за всеки екземпляр от звуконосителя (включително кавър версия), създаден от ПОЛЗВАТЕЛЯ въз основа на ПРОИЗВЕДЕНИЕ съобразно разпоредбите на чл. 54 от Закона за авторското право и сродните му права, ако ПОЛЗВАТЕЛЯТ използва този звукозапис за получаване на търговско предимство или доход.

Права за излъчване по безжичен път или за предаване чрез кабел или друго техническо средство и дължимо възнаграждение. В случай, че ПРОИЗВЕДЕНИЕТО представлява звукозапис, НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО запазва изключителното право да събира самостоятелно или чрез организации за колективно управление на авторските права възнаграждение за излъчване по безжичен път или за предаване чрез кабел или друго техническо средство на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО съгласно разпоредбите на Дял първи, Глава седма, Раздел ІІІ от Закона за авторското право и сродните му права, ако ПОЛЗВАТЕЛЯТ е използвал това излъчване или предаване за получаване на търговско предимство или доход.

5. Ограничение на отговорността. НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ПРЕД ПОЛЗВАТЕЛЯ НА КАКВОТО И ДА Е ОСНОВАНИЕ ЗА КАКВИТО И ДА Е ВРЕДИ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ НАСТОЯЩИЯ ДОГОВОР ИЛИ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО.

6. Прекратяване.

Настоящият Договор, заедно с правата, предоставени по него, се прекратява автоматично при нарушение на което и да е от условията на настоящия Договор от страна на ПОЛЗВАТЕЛЯ. Правата на физическите или юридическите лица, които са получили копия от ПРОИЗВОДНИ или СБОРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ от ПОЛЗВАТЕЛЯ, съгласно настоящия Договор се запазват, при положение че тези лица продължават да спазват всички разпоредби на настоящия Договор. Раздели 1, 2, 5, 6, 7 и 8 продължават действието си и след прекратяването на настоящия Договор.

Доколкото Договорът не е прекратен съгласно предходната разпоредба, правата по него се предоставят за максимално допустимия съгласно приложимото право срок, автоматично подновяем неограничен брой пъти, (в рамките на времетраенето на срока на закрила на авторското или сродните права върху ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, съгласно приложимото право). Независимо от това, НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО си запазва възможността да предостави ПРОИЗВЕДЕНИЕТО за използване при различни договорни условия или да спре разпространението на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО по всяко време при положение, че това не прекратява правата, предоставени по този Договор.

7. Разни.

При разпространение или публично представяне, включително по безжичен път, чрез кабел или друго техническо средство, на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО или СБОРНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ от ПОЛЗВАТЕЛЯ, НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО предлага на всички, до които достига ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, договор за използването на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО при същите условия, които са предоставени на ПОЛЗВАТЕЛЯ съгласно настоящия Договор.

Ако някоя от разпоредбите на настоящия Договор се окаже недействителна, това няма да повлияе върху действителността или възможността за принудително изпълнение на останалата част от условията на този Договор.

Отказ от права по или приемане на отклонение от условията на този Договор няма да се считат за валидно извършени, освен в случаите, когато това е направено в писмена форма и е подписано от страната, в чиято сфера е негативният ефект от този отказ или това отклонение.

Този Договор обхваща всички въпроси, по които страните са постигнали съгласие по отношение на предоставеното за използване ПРОИЗВЕДЕНИЕ. Не съществуват никакви други уговорки, споразумения, декларации или гаранции по отношение на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, освен определените с този Договор. НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО не е обвързан от каквито и да било допълнителни уговорки, които могат да се появят в кореспонденция или съобщения от ПОЛЗВАТЕЛЯ. Настоящият Договор може да бъде изменян единствено с изричното писмено съгласие на НОСИТЕЛЯ НА ПРАВОТО и ПОЛЗВАТЕЛЯ.

8. Приложимо право. За всички неуредени от настоящия Договор въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство в Република България.

9. Спорове. Всички спорове, породени от този Договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени от или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, неизпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в Договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, са подсъдни на компетентните съдилища в Република България.

„КРИЕЙТИВ КОМЪНС“ не е страна по този Договор и не носи каквато и да е отговорност във връзка с ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. „Криейтив Комънс“ не носи отговорност пред ПОЛЗВАТЕЛЯ или пред трети лица на каквото и да е основание за каквито и да е вреди във връзка с този Договор. Ако „Криейтив Комънс“ изрично посочи себе се като НОСИТЕЛ НА ПРАВОТО по настоящия Договор, тогава „Криейтив Комънс“ ще има всички права и задължения на НОСИТЕЛЯ НА ПРАВОТО.

Освен за ограничената цел да посочи, че ПРОИЗВЕДЕНИЕТО е предоставено за използване съгласно настоящия Договор, никоя от страните няма права да използва търговската марка „Creative Commons“ или която и да е свързана с нея търговска марка или знак, без предварителното писмено съгласие от страна на „Криейтив Комънс“. Всяко разрешено използване следва да бъде в съответствие с действащите към този момент указания на „Криейтив Комънс“ за използване на търговската марка, които биха могли да бъдат публикувани на уебстраницата му или достъпни по друг начин при поискване.

За повече информация и контакти с „Криейтив Комънс“ посетете http://creativecommons.org/.

Бележки

[1] — http://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/2.5/bg/legalcode ↑

[2] — http://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/2.5/bg/deed.bg ↑

18.02.2012 —Добавяне

Глава 1

В която Дан Разкърши-Се се появява в Света на Дисни.

Приятелката ми беше на 15 процента от възрастта ми, а аз бях достатъчно старомоден, че това да ме тревожи. Казваше се Лил, второ поколение в Света на Уолт Дисни. Родителите й бяха част от първите адхократи, поели контрола над Площада на свободата и Острова на Том Сойер. Беше отраснала в Света на Дисни в буквалния смисъл и това й личеше.

Личеше й. Беше спретната и експедитивна и в най-дребното нещо — от лъскавата червена коса до вниманието, с което се грижеше за всяка предавка и зъбно колелце в поверената й аниматроника. Родителите й се намираха в канопи^[1] в Кисими, замразени за идните няколко века.

В една задушна сряда двамата клатехме крака през ръба на кея, където беше закотвен „Либърти Бел“, и гледахме отпуснатия конфедеративен флаг над форт „Лангхорн“ на осветения от луната остров на Том Сойер. Магическото царство беше затворено и последните гости вече бяха прогонени през портала под гарата на Мейн Стрийт, а ние най-после можехме да си отдъхнем, да отделим от себе си част от костюмите и да се отдадем на заслужена почивка, заслушани в песента на цикадите.

Бях на повече от век, но все още усещах магията на това да обгърнеш с ръка топлите, изящни рамене на момиче под лунната светлина, скрит от суетнята на почистващите екипи зад въртележките, и да вдишваш топлия, влажен въздух. Лил притисна глава към рамото ми и ме възнагради с една пеперудена целувка под брадичката.

— Името й беше Макгил — изпях нежно.

— Но наричаше себе си Лил — изпя в отговор тя и топлият й дъх погали ключиците ми.

— А всеки й казваше Нанси — продължих.

Бях изненадан, че знаеше за „Бийтълс“. Все пак бяха излезли от мода още по време на моята младост. Родителите й й бяха дали сериозно — макар и еклектично — образование.

— Искаш ли да направим инспекция? — попита тя. Това беше едно от любимите й задължения, след като ордите от туристи си тръгнеха — да изследва всеки сантиметър от атракционите, за които се грижеше, на включени светлини. Всъщност и двамата обичахме да си припомняме реалността зад магията. Може би точно заради това продължавах да подлагам на съмнения връзката ни.

— Като изстискан съм. Хайде да поседим още малко, стига да не възразяваш?

Тя изпусна една драматична въздишка:

— Е, добре. Старче.

Пресегна се и лекичко ме щипна за зърното, а аз на свой ред подскочих от удоволствие. Мисля, че и тя имаше някои опасения за разликата във възрастта ни, въпреки че не спираше да ме подкача, задето позволявах на мисълта да ме тревожи.

— Мисля, че ще успея да пропълзя през Призрачното имение. Дай ми само минутка, да ми отпочине бурситът.

Почувствах усмивката й върху ризата си. Обожаваше Имението, обожаваше да включва привиденията в балната зала и да танцува валс заедно с тях по прашния под, да се опитва да накара мраморните бюстове в библиотеката да сведат поглед, макар очите им да следваха посетителя, където и да отидеше.

На мен също ми харесваше да го правя, но в този момент повече от всичко предпочитах да седя до нея и да наблюдавам водата и дърветата. Канех се да се изправя, когато чух тих пинг в кохлеата^[2] си.

— По дяволите — рекох. — Някой ме търси.

— Кажи, че си зает — отвърна тя.

— Добре — съгласих се аз и отговорих субвокално: — Говори Джулиъс.

— Здрасти, Джулиъс. Обажда се Дан. Да ти се намира минутка?

Имах поне хиляда познати на име Дан, но разпознах гласа му моментално, макар да бяха изминали десет години, откакто се бяхме напили за последно в Газу. Заглуших субвокала и казах:

— Трябва да приема разговора, Лил. Нещо против?

— А, не, изобщо — отвърна саркастично тя. Изправи се в седнало положение, извади лулата си за крак и запали.

— Дан — продължих отново по субвокала, — отдавна не сме се чували.

— Така си е, приятел — произнесе той, след което изхлипа.

Обърнах се и изгледах Лил по такъв начин, че тя отпусна лулата:

— Как мога да помогна? — произнесе тихо, но бързо.

Махнах с ръка и превключих телефона на пълен вокален режим. Гласът ми прозвуча неестествено високо насред тишината, подчертана от песните на щурците:

— Къде си сега, Дан? — попитах.

— В Орландо, отбих се до Острова на удоволствията.

— Добре тогава — казах. — Да се срещнем в, ъъъ, Клуба на авантюристите, на горния етаж, кушетката до вратата? Ще бъда там най-късно до… — Хвърлих поглед на Лил, която познаваше алеите за персонала по-добре от мен. Тя ми показа десет пръста. — Десет минути.

— Добре — отговори той. — Съжалявам. — Отново беше успял да овладее гласа си.

Прекъснах.

— Какво става? — попита Лил.

— Не съм сигурен. В града е дошъл един стар приятел. Прозвуча ми така, сякаш има проблеми.

Лил насочи пръст към мен и имитира натискане на спусък:

— Ето — произнесе тя, — качих най-прекия маршрут до Острова на удоволствията в публичната ти директория. Дръж ме в течение, става ли?

Насочих се към входа за утилидорите^[3] в близост до Залата на президентите и се спуснах по стълбите сред успокояващото бръмчене на подземната система от тунели. Взех плъзгащия се тротоар до паркинга за актьорите и се понесох с миниатюрната си количка по посока на Острова на удоволствията.

* * *

Открих Дан настанен на Г-образната кушетка под редовете от фалшиви трофейни снимки със забавни надписи. На долния етаж членовете на трупите, които задвижваха аниматрониката на маските и идолите, бъбреха с гостите.

На външен вид Дан беше на петдесет и няколко, шкембелия и небръснат. Под очите му имаше торбички от преумора, беше се отпуснал апатично. Докато го приближавах, пингнах уъфито му и стреснато установих, че е почти на нулата.

— Исусе — казах, докато сядах до него. — Изглеждаш ужасно, Дан.

Той кимна.

— Външният вид понякога заблуждава — отвърна, — но в този случай казва самата истина.

— Искаш ли да поговорим? — попитах.

— Ама някъде другаде. Чувам, че тук празнували Нова година всяка вечер в полунощ. Мисля, че в момента ще ми дойде малко в повече.

Поведох го към колата и двамата се отправихме обратно към мястото, където живеех заедно с Лил, в предградието Кисими. По време на двайсетминутното пътуване той изпуши осем цигари — изсмукваше ги една след друга и изпълваше малкия ми автомобил със задушливи облаци дим. Беше затворил очи и от ъгъла, под който го гледах, изглеждаше като умрял. Не можех да повярвам, че до мен седи някогашният ми изпълнен с живот приятел и супергерой.

Като внимавах той да не забележи, набрах номера на Лил:

— Водя го у дома — казах по субвокала. — В ужасно състояние е. Не съм сигурен какво се е случило.

— Ще приготвя дивана — отговори тя — и ще направя кафе. Обичам те.

— Да ти се връща, хлапе.

Докато приближавахме натруфената постройка на ранчото с хлътнал покрив, той отвори очи:

— Какво щях да правя без теб, Джулс? — Махнах с ръка. — Не, сериозно. Опитах да се сетя за някой, на когото да позвъня, и ти беше единственият. Липсваше ми, приятел.

— Лил каза, че ще приготви кафе — отвърнах. — Според мен ще ти се отрази добре.

Лил ни чакаше на дивана. На масичката имаше сгънато одеяло, допълнителна възглавница, кана кафе и чаши с емблемата на Дисниленд Пекин. Тя се изправи и протегна ръка:

— Аз съм Лил — каза.

— Дан — отвърна той. — За мен е удоволствие.

Знаех, че ще пингне уъфито му и веднага забелязах как изражението й се замени с израз на неодобрителна изненада. Дъртаците като нас отпреди епохата на уъфито знаят, че то е важно; за хлапетата обаче то е всичко. Човек без съответните количества от него автоматично се превръща в заподозрян. Видях как тя успя да се овладее бързо, след което незабелязано избърса ръка в джинсите си.

— Кафе? — попита.

— О, да — отвърна Дан и се отпусна на дивана.

Лил му наля една чаша и я постави върху подложката на масичката.

— Момчета, оставям ви да се наговорите — каза и тръгна към спалнята.

— Не — произнесе Дан. — Почакай, ако не възразяваш. Мисля, че ще е от полза, ако мога да поговоря… и с някой по-млад.

Лицето й придоби жизнерадостното услужливо изражение, което актьорите от второ поколение винаги имаха в излишък, и се настани в едно от креслата. Извади лулата си и запали една скаличка. Бях преживял крак периода си още преди да се е родила, веднага след като го направиха безкофеинов. Винаги се чувствах остарял, докато гледах как тя и приятелите й палят. Дан ме изненада, протягайки ръка към нея, за да вземе лулата. Всмука силно, след което й я върна.

Отново затвори очи, разтърка ги силно с юмруци, отпи от кафето си. Ясно беше, че се опитва да реши откъде да започне.

— Май всичко опира до това: вярвах, че съм по-смел, отколкото съм всъщност — каза накрая.

— С кой не е така? — отвърнах.

— Наистина вярвах, че съм способен да го направя. Знаех, че все някой ден нещата за вършене и виждане ще свършат. Че някой ден ще приключа. Помниш ли как спорехме? Кълнях се, че щом приближа финала, това ще бъде краят. Ето че финалът настъпи. На света не остана и едно местенце, което да не е част от обществото Бичън. Не остана нищо, в което искам да участвам.

— Какво толкова? Замрази се за няколко столетия и готово — казах. — Не е нужно да решаваш веднага.

— Не! — извика той, което стресна и двама ни. — Приключих. Свършено е.

— Направи го тогава — обади се Лил.

— Не мога — изхлипа той и скри лице в шепите си. После заплака като бебе, с продължителни, задавени ридания, които разтърсваха цялото му тяло. Лил отиде до кухнята за кърпичка и ми я подаде. Аз седнах до него и с неудобство го потупах по гърба.

— Исусе — каза той в ръцете си. — Исусе.

— Дан? — обадих се тихо.

Той се поизправи, взе кърпичката и избърса лицето и ръцете си.

— Благодаря — каза. — Опитах се да го направя, наистина се постарах. Прекарах последните осем години в Истанбул. Документирах мисиите си, всичко за различните общности. Направих някои допълнителни проучвания, интервюирах един-двама души. Никой не проявяваше интерес. Дори аз не проявявах интерес. Изпуших тонове хаш. И това не помогна. Така че една сутрин се събудих и отидох до чаршията, за да се сбогувам с приятелите, които си бях създал. После се отбих в аптеката и накарах продавача да ми приготви смъртоносна инжекция. Пожела ми успех и се прибрах в апартамента си. Прекарах целия следобед, стиснал хипоспрея. Накрая реших, че утрото е по-мъдро от вечерта, а на следващата сутрин пак станах и всичко се повтори. Когато се вгледах в себе си, разбрах, че не ми достига кураж. Просто ме беше шубе. Гледал съм право в дулата на стотици пушки, до гърлото ми са се опирали хиляди ножове, но не смеех да натисна един бутон.

— Прекалено много си се забавил — каза Лил.

И двамата се обърнахме към нея.

— Почти с цяло десетилетие. Погледни се само. Жалка работа. Ако се беше самоубил сега, щеше да си умреш като фалирал загубеняк, който дори не може да го вдигне. Но преди десет години още си бил на върха — герой, поел към последния си пристан.

Тя остави чашата си малко по-шумно от необходимото.

Понякога с Лил сякаш бяхме на една и съща вълна. Друг път имах чувството, че е на друга планета. В този момент просто си стоях там ужасѐн, а тя с радост обсъждаше правилния момент за самоубийство на най-добрия ми приятел.

Само че беше права. Дан кимна тежко. Видях, че и той го знаеше.

— С ден по-късно и долар по-малко — въздъхна.

— Тогава какво още си седиш? — произнесе тя. — Ясно ти е какво трябва да направиш.

— Какво? — попитах, неволно раздразнен от тона й.

Тя ме изгледа, все едно се правех на глупак:

— Трябва да се върне на върха. Да излезе на зелено, да си възвърне позициите в нещо печелившо. Няма да е зле и да увеличи малко уъфито. Тогава вече може да се самоубие достойно.

Това беше най-голямата глупост, която някога бях чувал. Дан обаче я гледаше с леко повдигната вежда и мислеше усилено.

— На колко каза, че си? — попита той.

— Двадесет и три — отвърна тя.

— Иска ми се на двадесет и три и аз да бях на твоя акъл — произнесе той и изпусна една въздишка, като пооправи дрехите си. — Може ли да отседна тук, докато приключа?

Погледнах към Лил, която помисли за момент, след което кимна.

— Разбира се, приятел, разбира се — рекох и го потупах по рамото. — Изглеждаш като убит.

— Думата дори не се доближава до истината — отговори той.

— Тогава лека нощ — казах аз.

Бележки

[1] Вид глинени съдове, използвани от древните египтяни за съхранение на органите на мумифицираните владетели. — Бел.пр. ↑

[2] Ушен охлюв (анат.). — Бел.пр. ↑

[3] Сервизни подземни или надземни трасета и коридори, използвани в атракциони или местности със сурови условия. — Бел.пр. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Кори Доктороу Ден за ден в Магическото царство (2)

Метаданни

Данни

Ден за ден в Магическото царство

Информация

Информация и разпространение

Криейтив Комънс, Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5