• __Признание__. Трябва да посочите авторството на творбата по начина, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас).

• Некомерсиално. Произведението не може да бъде използвано за комерсиални цели.

Споделяне на споделеното. В случай, че промените, видоизмените или използвайки като основа произведението, го надградите, то полученото производно произведение може да се разпространява само съгласно условията на същия или на подобен на този договор.

• За всяко повторно използване или дистрибуция, вие трябва ясно за останалите да посочите договорните условия за ползване на произведението. Най-добрия начин да направите това е, като сложите линк към тази страница.

• Всяко едно от тези условия може да бъде отхвърлено, ако получите разрешение за това от носителя на правата.

• Нищо в този договор не накърнява или ограничава неимуществените права на автора на произведението.

Това е опростено резюме на Договора^[1].

За книгата

Авторът

КОРИ ДОКТОРОУ (craphound.com) е писател на фантастика, активист, журналист и блогър — съредактор на колективния блог Boing Boing (boingboing.net) и автор на книгите „Източно стандартно племе“, „Някой идва в града, някой го напуска“, „Малкият брат“, „Сътворители“ и „FTW“. Бивш европейски директор на Фондацията за електронни граници и съосновател на Британската група за отворени права. Роден в Торонто, Канада.

Романът

ДЖУЛС Е МЛАД ЧОВЕК, НА ВЪЗРАСТ ОКОЛО ВЕК. И момчешката му мечта е да живее отново и отново в Света на Дисни. В свят, където смъртта и оскъдицата са останали в миналото, за него паркът е място, изпълнено със старомодни чудеса, приятелство и любов… Сега всичко това е заплашено от интригите на новодошла група адхократи, които искат да преливат крехкото изживяване директно в мозъците на посетителите с помощта на последната дума в технологиите на флаш-изпичането.

Джулиъс губи живота си в брутален атентат, а когато се рестартира от резервното си копие, решава да поведе война в защита на всичко, в което някога е вярвал.

Участниците

Илюстрация и оформление на корицата:

БИЛЯНА САВОВА живее в София, България. На 33 години, детски илюстратор.

Завършила е Националната художествена гимназия, а след това и Националната художествена Академия със специалност „Книга и печатна графика“, магистърска степен. Работи като илюстратор, художник а също и като дизайнер за няколко издателства.

След 1990 г. е публикувала няколко детски книги, а също и редица учебници с големи български издателства като „Просвета“, „Анубис“ и „Летера“.

Предговор:

ВЛАДИМИР ПОЛЕГАНОВ е писател на фантастични разкази и преводач. В онлайн пространството използва основно ника armydreamer. Един от основните преводачи на „Последният еднорог“ на български език. През декември 2005 г. с група активни съратници създава Фантазийската преводаческа школа. Член на екипа на „Фентернет“. Автор в списание Starlighter.

Редакция:

МИЛЕНА ИВАНОВА е родена на 22 март 1978 г. в Поморие.

Завършва гимназия в родния си град, а после и история в СУ „Св. Климент Охридски“, където защитава дипломна работа на тема „Есхатологичните схващания на маите“. Публикувала е свои стихове в „Литературен вестник“, в електронните издания „Литклуб“, „LiterNet“ и „Грозни пеликани“. Участвала е в поетичния конкурс, организиран в рамките на Яворови дни, Поморие (1997 — награда на международна фондация „Яворов“); в национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (1997 — грамота); в поетичен конкурс, Шумен (1998 — трета награда); в Национален конкурс за литература и журналистика „Интелект ’98“ — грамота; в конкурс за поетичен дебют, организиран от „Литературен вестник“ и Свободно поетическо общество (1998). Като награда от последния излиза стихосбирката й „Това е историята“ (1999), а през 2007 г. издава втория си сборник със стихове „Странната хладина“.

Превод от английски:

ПЕТЪР ТУШКОВ е роден в София на 21 септември 1977 год.

Работи като преводач на свободна практика, с около 25 книги в превод от английски език от автори като Салман Рушди, Алистър Рейнолдс, Елмор Ленард, Адам Робъртс, Маргарет Вайс и Трейси Хикман. Студент по специалността Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Четири въпроса, четири отговора

Няколко кратки въпроса и отговорите на Кори Доктороу

В. Няма да се извиняваме за наивния първи въпрос, понеже отговорът ни интересува живо: откъде взимате идеите си?

О. Живеем в XXI век. Ако човек не може да открие футуристични, научнофантастични идеи наоколо, готови да бъдат грабнати и превърнати в романи, ами… просто не търси достатъчно усърдно.

В. Самият вие сте възпитаник на писателската работилница „Кларион“. „Учи“ ли се занаятът на писателя?

О. Да бъдеш „писател“ е навик, който се придобива с практиката. След като имах възможността да преподавам, да пиша по темата и да присъствам на курсове за писатели, съм убеден, че единствената истинска тайна при писането е да пишеш. Всичко, което правите по силата на навика, на практика е добавена стойност. Ако не успявате да пишете „добре“, освен ако не сте в правилното настроение, занижете стандартите си. Ако пишете всеки ден, ще придобиете опит — дори да пишете само по една страница или дори един параграф на ден, — чак тогава ще можете да си позволите да чакате музата да се появи изневиделица и да ви надари със самородния къс злато на безупречната проза.

В. Работили сте и работите в съавторство с други писатели (например с Бенджамин Розенбаум по научнофантастичната новела „Истински имена“). Опишете ни с няколко думи впечатленията си от подобна съвместна работа. Бъдещи интересни проекти?

О. Съавторството винаги отнема повече време от предвиденото, тъй като колкото и да ви се иска всичко да протече чисто и безпроблемно — вие пишете 500 думи, изпращате ги, получавате следващите 500 — винаги са налице и досадните обсъждания по отношение на онова, което би могло и трябва да бъде написано. Но си струва, защото крайният резултат надхвърля очакванията ви. Понастоящем работя по поредния си съвместен проект с Чарли Строс; двамата пишем третото продължение на по-ранните ни новели под общото име „Huw“ („Jury Service“ и „Appeals Court“). Третата ще носи името „Parole Board“. Трите новели ще бъдат публикувани от издателство „Тор“ под формата на роман със заглавието „RAPTURE OF THE NERDS“.

В. Какво да очакваме от вас в бъдеще?

О. Наистина се вълнувам от предстоящото излизане от печат на една моя повест в антологията на Джонатан Стреън (GODLIKE MACHINES). Повестта се казва „There’s a Great Big Beautiful Tomorrow/Now is the Best Time of Your Life“ и в нея се разказва за осиротяло безсмъртно момче, чийто починал баща е изгубил живота си при отбраната на музей, пълен с руините на Детройт, представящи всички отдавна забравени токсични материали и неефективни машинарии на добиотехнологичната епоха.

Пълен текст на Договора

Илюстрацията, предговорът и българският превод на романа „Ден за ден в Магическото царство“ от Кори Доктороу ползват условията на договора:

Криейтив Комънс, Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5^[2]

„КРИЕЙТИВ КОМЪНС КОРПОРЕЙШЪН“ НЕ Е АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО И НЕ ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНИ УСЛУГИ. ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ТОЗИ ДОГОВОР НЕ ВОДИ ДО УСТАНОВЯВАНЕТО НА ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ АДВОКАТ И КЛИЕНТ. „КРИЕЙТИВ КОМЪНС“ ПРЕДОСТАВЯ ТОЗИ ТЕКСТ НА ПРИНЦИПА „ТАКЪВ, КАКЪВТО Е“, Т.Е. „КРИЕЙТИВ КОМЪНС“ НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДОСТАВЕНАТА ИНФОРМАЦИЯ И ЗА ВРЕДИ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО Й.

Договор за използване на произведение

ВСИЧКИ ПРАВА ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО СЕ ПРЕДОСТАВЯТ СЪГЛАСНО УСЛОВИЯТА НА ТОЗИ ДОГОВОР НА „КРИЕЙТИВ КОМЪНС“ („ДОГОВОРА“). ПРОИЗВЕДЕНИЕТО Е ПОД ЗАКРИЛАТА НА ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И УСЛОВИЯТА НА НАСТОЯЩИЯ ДОГОВОР. ПРОИЗВЕДЕНИЕТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗПОЛЗВА ПО НАЧИНИ, НЕУРЕДЕНИ ОТ НАСТОЯЩИЯ ДОГОВОР.

ПОЛЗВАТЕЛЯТ ПРИЕМА И СЕ СЪГЛАСЯВА ДА БЪДЕ ОБВЪРЗАН С УСЛОВИЯТА НА ТОЗИ ДОГОВОР ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО ПО КАКЪВТО И ДА Е НАЧИН.

1. Определения

„СБОРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ“ е произведение, като периодично издание, антология или енциклопедия, което включва ПРОИЗВЕДЕНИЕТО в своята непроменена цялост, заедно с други обекти, представляващи отделни и независими произведения. СБОРНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ, няма да се счита за ПРОИЗВОДНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ за целите на този Договор.

„ПРОИЗВОДНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ“ е приспособено, променено или преработено ПРОИЗВЕДЕНИЕ, като например превод, музикален аранжимент, драматизация, романизация, екранизация, звукозапис, художествена репродукция, съкратено издание, резюме или каквато и да е друга форма, в която ПРОИЗВЕДЕНИЕТО може да бъде преработено или променено. СБОРНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ не е ПРОИЗВОДНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ по смисъла на този Договор. Когато ПРОИЗВЕДЕНИЕТО представлява музикална композиция или звукозапис, синхронизацията на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО във времево отношение с движеща се картина (синхронизация аудио — видео) ще се счита за ПРОИЗВОДНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ.

„НОСИТЕЛ НА ПРАВОТО“ е физическо или юридическо лице, което предоставя право за използване на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, съгласно условията на този Договор.

„АВТОР“ е физическото лице, създало ПРОИЗВЕДЕНИЕТО.

„ПРОИЗВЕДЕНИЕ“ е годен обект на авторски или сродни права, правото на използване върху който се предоставя съгласно условията на този Договор.

„ПОЛЗВАТЕЛ“ е физическо или юридическо лице, черпещо права от този Договор, което не е нарушавало преди това условията по този Договор, или което е получило изричното разрешение на НОСИТЕЛЯ НА ПРАВОТО да упражнява права съгласно този Договор, въпреки предходни нарушения.

„ЕЛЕМЕНТИ НА ДОГОВОРА“ са принципите на настоящия Договор, които са избрани и посочени от НОСИТЕЛЯ НА ПРАВОТО като такива: признание, некомерсиалност, споделяне на споделеното.

2. Права на свободно използване. Условията на този Договор не целят да ограничат каквито и да било права, произтичащи от допустимото по закон свободно използване, предаване, излъчване, първата продажба или други ограничения на правата на носителя на авторските или сродните права съгласно Закона за авторското право и сродните му права или друго приложимо право.

3. Предоставяне на право за използване на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. При условията на настоящия Договор, НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО предоставя на ПОЛЗВАТЕЛЯ безвъзмездно следните неизключителни права за използване на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО за цял свят:

• да възпроизвежда ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, да го включва в едно или повече СБОРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, както и да го възпроизвежда като част от тях;

• да създава и да възпроизвежда ПРОИЗВОДНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ;

• да разпространява копия или презаписи, да представя или изпълнява публично ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, както и да го излъчва по безжичен път или предава чрез кабел или друго техническо средство, включително и като част от СБОРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ;

• да разпространява копия или презаписи, да представя публично, да изпълнява публично, както и да излъчва по безжичен път или предава чрез кабел или друго техническо средство ПРОИЗВОДНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ.

Правата по този Договор се предоставят за срок до 10 години. Ако никоя от страните не възрази писмено, Договорът продължава действието си за срок от още 10 години. Автоматизмът се прилага до изтичане на срока на закрила на произведението по българското право. Правата по този Договор могат да бъдат упражнявани чрез всякакви известни или новосъздадени носители и формати. Правата включват правото за преработване на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, доколкото това е технически необходимо за упражняване на правата чрез други носители и формати. Всички права, които не са изрично предоставени от НОСИТЕЛЯ НА ПРАВОТО, се запазват, включително правата по Раздел 4 членове 2, 5 и 6.

4. Ограничения. Правата, предоставени съгласно Раздел 3 по-горе, са предмет на следните ограничения:

Разпространението, публичното представяне, публичното изпълнение или публичното излъчване по безжичен път, както и предаването чрез кабел или друго техническо средство на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО е възможно само съгласно условията на този Договор. ПОЛЗВАТЕЛЯТ е длъжен да включи копие на този Договор или единен ресурсен идентификатор (хипертекстова връзка) към него и към всяко копие или носител на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. ПОЛЗВАТЕЛЯТ не може да поставя каквито и да е допълнителни условия за използване на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, които променят условията на този Договор или упражняването на правата на ползващите ПРОИЗВЕДЕНИЕТО лица. ПОЛЗВАТЕЛЯТ не може от свое име да преотстъпва права за използване на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. Той е длъжен да запазва в цялост всички уведомления, които се отнасят до този Договор и до ограничаване на отговорността по него. ПОЛЗВАТЕЛЯТ не може да разпространява, представя публично, изпълнява публично, излъчва по безжичен път, предава чрез кабел или друго техническо средство ПРОИЗВЕДЕНИЕТО посредством каквито и да е технологични методи, които контролират достъпа до или използването на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО по начин, който не съответства на условията на този Договор. Тези условия се отнасят и за случаите, когато ПРОИЗВЕДЕНИЕТО е част от СБОРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ, независимо дали правата върху СБОРНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ са предоставени съгласно условията на този Договор. Когато ПОЛЗВАТЕЛЯТ е създал СБОРНО ИЛИ ПРОИЗВОДНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ, той е длъжен да отстрани всякаква препратка поставена съгласно раздел 4 точка 4 към НОСИТЕЛЯ НА ПРАВОТО или към АВТОРА, когато те са поискали това, и доколкото е практически осъществимо.

ПОЛЗВАТЕЛЯТ може да разпространява, да представя публично, да изпълнява публично, както и да излъчва по безжичен път, да предава чрез кабел или чрез друго техническо средство, ПРОИЗВОДНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ само съгласно условията на този Договор на „КРИЕЙТИВ КОМЪНС“ или на последваща версия на Договора, съдържаща посочените в него ЕЛЕМЕНТИ на Договора (например японската адаптация на Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5). ПОЛЗВАТЕЛЯТ е длъжен да включи копие на този Договор, или на някоя от горепосочените версии, или единен ресурсен идентификатор към него и към всяко копие или носител на ПРОИЗВОДНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ. ПОЛЗВАТЕЛЯТ не може да предлага или налага каквито и да е условия за използване на ПРОИЗВОДНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ, които променят условията на този Договор или упражняването на правата, произтичащи от него за ползващите ПРОИЗВЕДЕНИЕТО лица и е длъжен да запазва в цялост всички уведомления, които се отнасят до този Договор и до ограничаване на отговорността по него. ПОЛЗВАТЕЛЯТ не може да разпространява, да представя публично, изпълнява публично, излъчва по безжичен път, предава чрез кабел или друго техническо средство ПРОИЗВОДНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ, посредством каквито и да е технологични методи, които контролират достъпа до или използването на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО по начин, който не отговаря на условията на този Договор. Тези условия се отнасят и за случаите, когато ПРОИЗВЕДЕНИЕТО е част от СБОРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ, независимо дали правата върху СБОРНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ са предоставени съгласно условията на този Договор.

ПОЛЗВАТЕЛЯТ не може да упражнява правата, предоставени съгласно Раздел 3 по-горе, за получаване на търговско предимство или доход. Размяната на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО за други произведения, обект на авторски права, посредством съвместно ползване на цифрови данни или по друг начин няма да се смята за действие, насочено към получаване на търговско предимство или доход, ако не е налице заплащане на парични възнаграждения във връзка с размяна на произведения, обекти на авторски права.

Ако ПОЛЗВАТЕЛЯТ разпространява, представя публично, изпълнява публично, както и ако излъчва по безжичен път или предава чрез кабел или друго техническо средство ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, той е длъжен да запазва в цялост всички обозначения за авторски права върху ПРОИЗВЕДЕНИЕТО по начин, съответен на носителя или средството за разпространение или представяне, като упомене името (или съответно псевдонима) на АВТОРА, ако е предоставено; и/или името на оригиналния автор, носител на авторските права или други страни (примерно: спонсорираща организация, издателство или издание); наименованието на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, ако е предоставено; при възможност — единния ресурсен идентификатор (ЕРИ), ако е бил указан; В случаите на СБОРНО ПРОИЗВЕДЕНИЕ обозначението следва да бъде направено поне на място, където са разположени сравними признания за авторство и по начин, поне толкова явен, колкото и други сравними признания на авторство.

В случай че ПРОИЗВЕДЕНИЕТО представлява музикална композиция:

• а) Възнаграждение за публично представяне или изпълнение. НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО запазва изключителното право да събира, самостоятелно или чрез организации за колективно управление на авторски права и правата на изпълнителите (напр. MUSICAUTOR, ASCAP, BMI, SESAC), възнаграждение за публично представяне, публично изпълнение или използване по безжичен път, чрез кабел или друго техническо средство на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО по смисъла на разпоредбите на Дял първи, Глава седма, Раздел ІІІ от Закона за авторското право и сродните му права, ако това излъчване, изпълнение или използване е насочено към получаване на търговско предимство или доход.

• б) Права за възпроизвеждане и разпространение на звукозаписи и дължимо възнаграждение. НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО запазва всички права да събира, самостоятелно, чрез организации за колективно управление на авторските права или чрез пълномощник, лицензионно възнаграждение за всеки екземпляр от звуконосителя (включително кавър версия), създаден от ПОЛЗВАТЕЛЯ въз основа на ПРОИЗВЕДЕНИЕ съобразно разпоредбите на чл. 54 от Закона за авторското право и сродните му права, ако ПОЛЗВАТЕЛЯТ използва този звукозапис за получаване на търговско предимство или доход.

Права за излъчване по безжичен път или за предаване чрез кабел или друго техническо средство и дължимо възнаграждение. В случай, че ПРОИЗВЕДЕНИЕТО представлява звукозапис, НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО запазва изключителното право да събира самостоятелно или чрез организации за колективно управление на авторските права възнаграждение за излъчване по безжичен път или за предаване чрез кабел или друго техническо средство на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО съгласно разпоредбите на Дял първи, Глава седма, Раздел ІІІ от Закона за авторското право и сродните му права, ако ПОЛЗВАТЕЛЯТ е използвал това излъчване или предаване за получаване на търговско предимство или доход.

5. Ограничение на отговорността. НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО НЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ПРЕД ПОЛЗВАТЕЛЯ НА КАКВОТО И ДА Е ОСНОВАНИЕ ЗА КАКВИТО И ДА Е ВРЕДИ, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ НАСТОЯЩИЯ ДОГОВОР ИЛИ ОТ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО.

6. Прекратяване.

Настоящият Договор, заедно с правата, предоставени по него, се прекратява автоматично при нарушение на което и да е от условията на настоящия Договор от страна на ПОЛЗВАТЕЛЯ. Правата на физическите или юридическите лица, които са получили копия от ПРОИЗВОДНИ или СБОРНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ от ПОЛЗВАТЕЛЯ, съгласно настоящия Договор се запазват, при положение че тези лица продължават да спазват всички разпоредби на настоящия Договор. Раздели 1, 2, 5, 6, 7 и 8 продължават действието си и след прекратяването на настоящия Договор.

Доколкото Договорът не е прекратен съгласно предходната разпоредба, правата по него се предоставят за максимално допустимия съгласно приложимото право срок, автоматично подновяем неограничен брой пъти, (в рамките на времетраенето на срока на закрила на авторското или сродните права върху ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, съгласно приложимото право). Независимо от това, НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО си запазва възможността да предостави ПРОИЗВЕДЕНИЕТО за използване при различни договорни условия или да спре разпространението на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО по всяко време при положение, че това не прекратява правата, предоставени по този Договор.

7. Разни.

При разпространение или публично представяне, включително по безжичен път, чрез кабел или друго техническо средство, на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО или СБОРНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ от ПОЛЗВАТЕЛЯ, НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО предлага на всички, до които достига ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, договор за използването на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО при същите условия, които са предоставени на ПОЛЗВАТЕЛЯ съгласно настоящия Договор.

Ако някоя от разпоредбите на настоящия Договор се окаже недействителна, това няма да повлияе върху действителността или възможността за принудително изпълнение на останалата част от условията на този Договор.

Отказ от права по или приемане на отклонение от условията на този Договор няма да се считат за валидно извършени, освен в случаите, когато това е направено в писмена форма и е подписано от страната, в чиято сфера е негативният ефект от този отказ или това отклонение.

Този Договор обхваща всички въпроси, по които страните са постигнали съгласие по отношение на предоставеното за използване ПРОИЗВЕДЕНИЕ. Не съществуват никакви други уговорки, споразумения, декларации или гаранции по отношение на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО, освен определените с този Договор. НОСИТЕЛЯТ НА ПРАВОТО не е обвързан от каквито и да било допълнителни уговорки, които могат да се появят в кореспонденция или съобщения от ПОЛЗВАТЕЛЯ. Настоящият Договор може да бъде изменян единствено с изричното писмено съгласие на НОСИТЕЛЯ НА ПРАВОТО и ПОЛЗВАТЕЛЯ.

8. Приложимо право. За всички неуредени от настоящия Договор въпроси се прилагат разпоредбите на действащото законодателство в Република България.

9. Спорове. Всички спорове, породени от този Договор или отнасящи се до него, включително споровете, породени от или отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, неизпълнение или прекратяване, както и споровете за попълване на празноти в Договора или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства, са подсъдни на компетентните съдилища в Република България.

„КРИЕЙТИВ КОМЪНС“ не е страна по този Договор и не носи каквато и да е отговорност във връзка с ПРОИЗВЕДЕНИЕТО. „Криейтив Комънс“ не носи отговорност пред ПОЛЗВАТЕЛЯ или пред трети лица на каквото и да е основание за каквито и да е вреди във връзка с този Договор. Ако „Криейтив Комънс“ изрично посочи себе се като НОСИТЕЛ НА ПРАВОТО по настоящия Договор, тогава „Криейтив Комънс“ ще има всички права и задължения на НОСИТЕЛЯ НА ПРАВОТО.

Освен за ограничената цел да посочи, че ПРОИЗВЕДЕНИЕТО е предоставено за използване съгласно настоящия Договор, никоя от страните няма права да използва търговската марка „Creative Commons“ или която и да е свързана с нея търговска марка или знак, без предварителното писмено съгласие от страна на „Криейтив Комънс“. Всяко разрешено използване следва да бъде в съответствие с действащите към този момент указания на „Криейтив Комънс“ за използване на търговската марка, които биха могли да бъдат публикувани на уебстраницата му или достъпни по друг начин при поискване.

За повече информация и контакти с „Криейтив Комънс“ посетете http://creativecommons.org/.

Бележки

[1] — http://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/2.5/bg/legalcode ↑

[2] — http://creativecommons.org/licenses/by-nc-sa/2.5/bg/deed.bg ↑

18.02.2012 —Добавяне

Пролог

В който се запознаваме с Дан Разкърши-Се и виждаме как се полагат основите на една катастрофична дружба.

Живях достатъчно дълго, за да стана свидетел на изнамирането на лек за смъртта; да проследя възхода на обществото Бичън, да усвоя десет езика; да композирам три симфонии; да осъществя момчешката си мечта да се заселя в Света на Дисни; да видя края на работното място и работата.

Не предполагах обаче, че ще доживея деня, в който Дан Разкърши-Се ще реши да премине в редовете на замразените в очакване на топлинната смърт на Вселената.

Когато го срещнах за пръв път, някъде в края на двадесет и първи век, Дан бе във втория или третия разцвет на младостта си. Беше върлинест каубой, на външен вид около 25, с прорязано от бръчки край очите лице и изпечен врат, а на краката му имаше чифт изтъркани, но безкрайно удобни ботуши. По това време преполовявах дисертацията си по химия, четвъртия ми докторат, а той беше излязъл в кратка ваканция, преди отново да се върне да Спасява Света, и разпускаше в кампуса на университета в Торонто, където някакъв беден специализант по антропология го беше поканил да разтовари паметта си. Засякохме се в Съюза на дипломираните студенти — или Газу^[1], както го знаеха повечето хора — през една оживена петъчна вечер на прага на настъпващото лято. Аз водех бавна като корал битка за един от столовете пред издраскания бар, приближавайки все повече до целта си всеки път когато масата от тела се поместваше, а той се беше настанил на едно от малкото места, заобиколен от угарки и празни чаши, очевидно решен да лагерува.

По някое време от моя набег той наведе глава и ме погледна, вдигайки едната си изсветляла от слънцето вежда:

— Синко, ако се приближиш още малко, ще се наложи да си разменим брачните клетви.

На външен вид бях на около четиридесет и за момент обмислих идеята да възразя срещу думата „синко“, но се вгледах в очите му и реших, че зад гърба си имаше достатъчно реално време, за да ме нарича така. Отдръпнах се малко и се извиних.

Той запали цигара и издуха гъст облак дим над главата на бармана.

— Не бери грижа. Май съм свикнал прекалено много с лукса да разполагам с лично пространство.

Не можех да си спомня кога за последно бях чувал някой от жителите на земята да говори за лично пространство. При положение, че процентът на смъртността беше нула, а този на раждаемостта — не-нула, светът неумолимо се уплътняваше в гъст килим от хора, дори със загубите от миграциите и замразените.

— На екскурзия ли си бил? — попитах.

Погледът му беше прекалено остър, за да е пропуснал и секунда изживявания заради замразяването.

Той се изкиска.

— Не, сър. Не и аз. Предпочитам мъжкарските каши. От онези, в които се забъркваш само на земята. Екскурзиите са за забавление, на мен ми трябва работа. — Чашите по плота издрънкаха в контраст с думите му.

Отделих секунда, за да извикам инфодисплей с резултата на уъфито му. Наложи ми се да уголемя прозореца — стандартният размер не побираше нулите. Постарах се да прикрия изненадата си, ала той вече беше забелязал краткото повдигане на очите ми и неволното им разширяване. Опита да си даде вид, че му е дошло до гуша от такива като мен, отказа се и се захили гордо:

— Гледам да не му обръщам внимание. Някои хора наистина прекаляват с признателността си. — После явно забеляза как отново премигнах, докато извеждах историята на уъфито му: — Чакай, не си играй… Ще ти кажа всичко каквото те интересува, щом толкова искаш да знаеш… По дяволите, колко лесно се свиква с живот без хипервръзки. Мислиш си, че наистина биха ти липсвали, но не е така.

И тогава ми просветна. Пред мен стоеше мисионер. Един от онези отшелници, които действаха като пратеници на обществото Бичън из непросветените ъгълчета на света, където, по една или друга причина, хората искаха да умират, да гладуват и да се задушават в петролни отпадъци. Удивително беше, че подобни общности бяха успели да оцелеят повече от едно поколение. В границите на обществото Бичън обикновено надживяваме враговете си. Мисионерите нямаха толкова висок процент на успеваемост — трябва да си ужасно убедителен, за да пробиеш схващанията на култура, която е успяла да устои на цял век пропаганда, — ала успееха ли да покръстят цяло село, събираха уъфи от всички, живеещи в него. По-често обаче се налагаше да ги обновяват от предишен запис, след като никой не чуваше нищо за тях в продължение на десетилетие или две. Никога не бях срещал жив мисионер.

— Колко успешни мисии имаш? — попитах.

— Сети се, а? Току-що приключих петата за последните двайсет години. Контрареволюционери, скрити в комплекса НОРАД в планината Шайен. Още си бяха там дори цяло поколение по-късно. — Той потърка наболите си бакенбарди. — Родителите им слезли под земята след като спестяванията им се изпарили и си дали сметка, че нямат нужда от технология, по-сложна от обикновена пушка. А пушки със сигурност имаха доста.

После започна да разказва надълго и нашироко, как постепенно сполучил да спечели признанието на обитателите на планината, а сетне и доверието им, за да го предаде по подмолен и изгоден за всички начин: прилагайки Свободна енергия в оранжериите им, генженирайки един-два растителни вида, а на по-късен етап — възвръщайки от мъртвите неколцина от жителите, като през цялото време полека ги насочвал по посока на обществото Бичън, докато в крайна сметка вече не можели да си спомнят какво толкова имали против него. В момента повечето от тях живеели в космоса и изследвали най-далечните предели с помощта на неограничени енергия и продоволствия, като прескачали по-безинтересната част от пътуванията, подлагайки се на замразяването.

— Предполагам, че ако бяха решили да останат на Земята, шокът щеше да бъде прекалено голям за тях. Мислят за нас като за врагове, нали разбираш. Разполагаха с всякакви планове за времето, когато сме щели да ги нападнем и отвлечем; кухи зъби с отрова, коварни капани, явки и сборни пунктове за отстъпление на оцелелите. Не могат да спрат да ни мразят, въпреки че дори не подозираме за съществуването им. В космоса поне ще се преструват, че все още живеят на ръба и се борят за оцеляването си. — Той отново потърка брада, а твърдите му мазоли застъргаха по наболата четина. — За мен обаче животът на ръба си остава тук, на Земята. Всички тези малки общности са като миниатюрни капки от алтернативната история на човечеството — какво би станало, ако бяхме приели Свободната енергия, но не и замразяването? Или ако бяхме възприели замразяването, но само за критичните заболявания, а не за всеки, отегчен от продължително пътуване с автобус? Или ако бяхме решили да живеем без хипервръзки, адхокрация^[2], без уъфи? До една са различни и прекрасни.

Имах глупавия навик да споря просто заради самия спор и се чух да казвам:

— Прекрасни? О, разбира се, няма нищо по-хубаво от, хм, чакай да видим: да умираш, гладуваш, замръзваш, да ти е горещо, да те убиват, да страдаш от жестокост, невежество, болка, да бъдеш нещастен? Поне за себе си знам, че тези неща определено ми липсват.

Дан Разкърши-Се изсумтя.

— Според теб на наркомана липсва ли му уравновесеното мислене?

Почуках върху плота:

— Ехо…! Вече няма наркомани!

Той драсна друга цигара:

— Но знаеш какво е наркоман, нали? На тях уравновесеното мислене не им липсва, понеже не си спомнят колко изострени са били усещанията им, как болката само е подсилвала радостта от живота. Ние пък вече не си спомняме какво е да работиш, за да си изкарваш прехраната; да се тревожиш, че може да няма достатъчно, че може да се разболееш или да те блъсне автобус. Не си спомняме какво е да поемаш рискове и мамка му, със сигурност си нямаме никаква идея как се е чувствал човек, когато му се е налагало да си плаща за грешките.

Имаше право. Стоях си там, само във втората или третата си зряла възраст и вече бях готов да я захвърля, за да направя нещо, каквото и да е. Имаше право… но все още не бях готов да го призная.

— Това си е твое мнение. Според мен обаче аз поемам достатъчно рискове, като заговарям някой в бара, или когато се влюбя… а и да не забравяме замразяването. Двама мои познати току-що се подложиха на процедурата за десет хиляди години! Кажи ми сега, че не поемат риск!

Ако си говорехме истината, почти всеки, когото познавах за повече от осемдесетте си години живот, или се беше присъединил към замразените, или беше заминал на екскурзия, или просто го нямаше. Самотни дни бяха тогава.

— Човече, за мен това си е чисто и просто малодушно полусамоубийство. Както е тръгнало, ще имат късмет, ако някой не им дръпне щепсела, когато дойде време да ги реанимират. Ако не си забелязал, наоколо взе да става малко претъпкано.

Изсумтях презрително и избърсах чело с една от салфетките на бара — през летните вечери в Газу цареше чудовищна жега.

— Не мисля. Същото е, както преди сто години, когато светът тъкмо е започвал да се препълва, точно преди Свободната енергия. Когато е ставал прекалено замърсен, прекалено радиоактивен, нагорещен или студен. Тогава го поправихме и ще го поправим отново, когато му дойде времето. Лично аз ще се навъртам наоколо и след десет хиляди години, можеш да бъдеш сигурен, но смятам да го направя по дългия начин.

Той отново наведе глава и обмисли думите ми. Ако беше някой от другите дипломирани студенти, бих сметнал, че преравя данни за допълнителни факти, които да включи в подкрепа на следващата атака. Но в неговия случай бях сигурен, че просто мисли, по старомодния начин.

— Ако и след десет хиляди години все още се навъртах наоколо, щях да съм откачил. Десет хиляди години, приятел! Преди толкова върхът на технологията са били козите. Наистина ли смяташ, че след сто века от теб ще е останало нещо човешко? Аз лично нямам намерение да се превръщам в пост-личност. Един ден възнамерявам да се събудя и да кажа: „Е, май видях достатъчно“, и това ще бъде.

Вече знаех какво крои и своевременно подготвях отговора си, без да му обръщам внимание. А вероятно трябваше.

— Но защо? Защо просто не се присъединиш към замразените за няколко века, за да видиш дали нещо няма да ти привлече вниманието? Ако не, заспиваш за още няколко. Защо ти е да вършиш нещо толкова окончателно?

Той отново се направи, че мисли, което ме накара да се почувствам като вбесен бъбрив страхопъзльо:

— Може би защото нищо около мен не е такова. Винаги съм знаел, че един ден ще престана да се движа, да търся и да се боря. Че ще ми е дошло до гуша. Ще дойде ден, когато няма да ми е останало нищо друго, освен да спра.

* * *

В кампуса го наричаха Дан Разкърши-Се заради каубойското му излъчване и начина му на живот. По някакъв начин той успяваше да се намеси във всеки разговор, който водех през следващите шест месеца. На няколко пъти пингвах уъфито му и забелязах, че стабилно се покачва, докато акумулираше уважението на хората, които срещаше.

Самият аз вече бях успял да профукам по-голямата част от собственото си уъфи — всички спестявания от симфониите и първите три дисертации, — докато се напивах до безпаметност в Газу, заемах място по библиотечните терминали и досаждах на преподавателите, сякаш нарочно се стараех да изразходя цялото натрупано уважение, което някой някога си бе позволил да ми отдели.

Но започвах да се чувствам специален — рядко някой можеше да се похвали с другарче като Дан Разкърши-Се, легендарният мисионер, посещаващ единствените места, които все още оставаха непристъпни за обществото Бичън. Не съм сигурен защо се размотаваше с мен. Веднъж или два пъти спомена, че бил харесал симфониите ми. Освен това беше чел дисертацията ми по ергономия за прилагането на техники за контрол на тълпите в тематични паркове в градски условия и очевидно нещо в казаното от мен там му беше направило впечатление. Предполагам обаче, че просто си прекарвахме добре, лазейки си по нервите.

Аз му разправях за необятното бъдеще, разгръщащо се като килим пред нас; за това, че със сигурност някой ден ще се натъкнем на интелигентен извънземен живот сред невъобразимите простори на граничните райони. Той пък ми отговаряше, че замразяването е сигурен признак, че способността ни за самонаблюдение и творческите ни запаси са се изчерпали; както и че без борба няма истинска победа.

Спорът си го биваше, можехме да го водим хиляди пъти, без да излъчим победител. Аз например го принуждавах да признае, че уъфито е иззело същината на парите: едно време, ако си бил разорен, но уважаван, не ти се е налагало да гладуваш; и обратното, ако си бил богат, но мразен от всички, никакви пари не са можели да ти купят сигурност и мир. Като се измерваше онова, което парите наистина представляваха — личният ти капитал, инвестиран в приятели и съседи, — успехът ти можеше да бъде преценен далеч по-точно.

Веднага след това обаче той пък ме повеждаше в подмолна посока, старателно осеяна с капани, която ме караше да допусна, че макар наистина да има шанс един ден да срещнем чуждоземни раси, водещи безгрижен и славен живот, точно в този момент в света цари леко депресиращо еднообразие.

Един хубав пролетен ден защитих дисертацията си пред двама въплътени души и един преподавател, чието тяло беше откарано за основен ремонт, но чието съзнание разговаряше с мен посредством спикърфона на компютъра, където си отпочиваше. И на тримата им хареса. Прибрах си овчата кожа и се впуснах в търсене на Дан из сладките, вмирисани на цветя улици.

Беше изчезнал. Специализантът по антропология, когото бе изтезавал с военните си истории, твърдеше, че същата сутрин приключили, а Дан се отправил към обградения със стени град Тихуана, за да се пробва с наследниците на взвод от щатски морски пехотинци, които се заселили там, за да избягат от обществото Бичън.

Така че заминах за Света на Дисни.

От уважение към Дан взех полета в реално време, напъхан в миниатюрната кабина, запазена за онези от нас, които упорито отказваха да бъдат замразени и натъпкани като подпалки за двучасовото пътуване. Аз бях единственият, който летеше в реално време, но една от стюардесите чинно ми сервира портокалов сок в чашка, голяма колкото стъкленица за лабораторна проба за урина, и гумен омлет, вмирисан на сирене. Докато автопилотът маневрираше около зоните на турбулентност, се загледах в безкрайните планини от облаци през илюминатора и се зачудих кога ли пак щях да срещна Дан.

Бележки

[1] Акроним от Grad Students Union, GSU (англ.) — Съюз на дипломираните студенти. — Бел.пр. ↑

[2] От ad hoc (лат.) — за специална цел; терминът е популяризиран от Алвин Тофлър (р. 1928) и се употребява в теорията на управлението и организацията; колективно и неформално взимане на решения „на място“, до голяма степен противоположност на бюрокрацията. — Бел.пр. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Кори Доктороу Ден за ден в Магическото царство (1)

Метаданни

Данни

Ден за ден в Магическото царство

Информация

Информация и разпространение

Криейтив Комънс, Признание-Некомерсиално-Споделяне на споделеното 2.5