Тимъти Зан
Блекколар (9)

9.

Компютърната навигационна система определи разстоянието до Аржент на шест парсека. Един „Корсар“ можеше да извърши пътуването за три дни; старият пътнически лайнер на Кейн щеше да го извърши за седем. Товарният кораб, проектиран за ефективен разход на гориво вместо за висока скорост, го измина почти за дванадесет.

Това бяха дванадесет изключително натоварени дни. Докато повечето от единадесетте блекколари работеха по оборудването, което бяха взели, Лейт нареди на Скайлър и Новак да минат с Кейн съкратена версия за подготовката на блекколар. Беше интересен курс, който натовари мнемониката и бойните умения на Кейн до краен предел. Той научи бойните кодове на блекколарите, комуникаторната и ръчна сигнална форми; показаха му нови бойни техники и как да ги прилага; придоби и скромни умения да си служи с нунчаку, прашка и шурикен. Времето между уроците използва да опознае спътниците си… и за задаване на грижливо формулирани въпроси.

— О, ние с Тарди бяхме тук още преди войната. Той знаеше всяка спиртна фабрика на Плинри и крадяхме уиски и го използвахме в бомбите. Лейт ли? Не, срещнах го чак след амнистията…

— Лейт и Додс бяха в съседни части… някъде в района на Ню Карачи, струва ми се. Не ги познавах, докато не започнах да идвам на сбирките в хижата…

— Додс винаги си мълчеше; никога не тренираше заедно с нас. Чух, че бил пострадал при една атака с нервен газ през войната и бойните му рефлекси се скапали. Умен човек обаче — и двамата с Лейт се разбират много добре. Разбира се, познавам Лейт отдавна… заедно ни разпитваха колитата…

И така продължи, докато Кейн не стигна до неизбежното заключение, че никой на борда не е чувал за Лейт или Додс преди войната.

Откритието не беше толкова забележително, разбира се. Плинри беше започнал с триста блекколари — двадесет и пет от стандартните партизански групи от по дванадесет души — и при останалите тридесет и един беше очевидно, че от групите са оцелели само по един-двама души. Съчетана обаче с упорития отказ на Лейт да обсъжда специалната задача на Додс, тази информация доста обезпокои Кейн.

Бяха на три дни от Аржент, когато той най-после успя да декодира официалния писмен документ на Плинри и постави осем забрани — шест пространствени и две времеви — в умствения си архив. След шест часа самохипноза те се превърнаха в серия психомисловни блокове, които никакво лекарство и никаква намеса не можеха да разкъсат, без да го убият.

Никой — нито Лейт, нито някой друг — нямаше да може да получи тези числа, докато Кейн не беше готов да ги предаде.

 

 

Когато товарният кораб влезе в нормалния космос, Аржент беше ярко петънце, а после ясно различим диск. Челси Дженсън настрои компютъра да разработи кривата на подход и след това разпечата схема на системата.

— Това е Аржент — каза той на Кейн и почука втората планета. — Третият или четвърти свят в ТДИ, който най-много прилича на Земята и е истинска златна мина на минерали. Беше пети по важност преди войната.

— Хм. — На схемата имаше още дванадесет планети плюс лека мараня със странна форма. — Какво е това? — попита Кейн и я посочи.

— Астероиден пояс. Казва се Диамантеният пръстен — по очевидни причини.

— Каква е причината да е струпан накуп вместо да е разпределен по-равномерно?

— Нямам представа. Това обаче прави разработването на мините по-лесно. Залагам десет към едно, че твоите кораби са скрити там.

— Може би. Изглежда добро място, от което да се извършват партизански нападения. — Кейн си представи малки изтребители да се появяват изневиделица и да атакуват силите на рикрилите…

— Всъщност астероидните пръстени не са чак толкова плътни и дори Диамантеният пръстен е главно празно пространство. Един кораб, който се движи с прилична тягова следа, ще се проследи най-елементарно. По-добро скривалище ще е някое блато или гора в Аржент.

Картината изчезна.

— О, там ли ще търсим?

— И да, и не — каза един нов глас и Кейн се обърна. Лейт тъкмо влизаше по тясното спирално стълбище. — Ще се скрием някъде за ден-два, докато не установим връзка с местното нелегално движение.

— Имате връзка с нелегалното движение на Аржент?! — възкликна Кейн.

Лейт го погледна странно.

— Разбира се, че не. Бяхме изолирани на Плинри — знаеш го.

— Но нали току-що казахте… — Кейн щракна с пръсти. — О, разбира се. Додс. Той вече е тук, нали?

— Кейн, имаш лошия навик да правиш заключения. — Лейт се обърна към Дженсън. — Какво е положението?

— На автопилот сме — каза Дженсън; отчиташе показанията. — Преценен час на пристигане петнадесет. Разбира се, ще ни усетят много преди това.

— Добре. Иди да вземеш хора и се приготвяйте; тук ще оставя за наблюдател Спадафора. Върни се в девет.

— Слушам. — Дженсън хвърли последен поглед на уредите и излезе.

— Ти също — каза Лейт на Кейн. — Иди в товарния шлюз и помогни да се подготвят спускаемите капсули.

— Искам да съм тук, когато говорите на планетата — каза Кейн.

Лейт вдигна рамене.

— Добре. Обаче си облечи бронята и да си готов да тръгнеш.

 

 

На тридесет минути от главната орбита на трафика на Аржент повикването накрая дойде.

— Неидентифициран товарен кораб на вектор две-осем-нула плюс четири ниво девет, тук космически контрол Аржент. Идентифицирайте се.

Дженсън посочи ръчния микрофон, защипан на контролното табло. Лейт го взе, погледна към Кейн и го включи.

— Тук търговски кораб първи клас „Донован“; специален товар от Магна Грация. Приоритетно искане за орбита настрана от главните линии.

— Идентификационният ви код за кацане?

— Нямам. Както казах, това е специален товар. Дадоха ми номер на кода и ми казаха да го повторя само в офиса на префекта на сигурността.

Кейн почти чу как диспечерът се изправи и застана мирно.

— Разбрано. Ще позвъня на сигурността — каза той. Мина една минута и от високоговорителя прозвуча нов глас:

— Офисът на префекта по сигурността, говори лейтенант Перон. Какъв е този специален товар?

— Специален и опасен. Код гама дванадесет говори ли ти нещо?

— Кой ви даде този код?

— Офицер от службата за сигурност на Грация. Нарече се Хидра. Виж, той е някъде долу; просто го намери и той ще го потвърди.

Последва кратка пауза.

— Нямаме агент с такова кодово име — каза лейтенантът и в гласа му прозвуча подозрение. — Сигурен ли си, че наистина е бил агент на сигурността?

— Определено. Но нали ви казах, че работи на Магна Грация, не на Аржент. Каза, че ще отлети преди нас, за да уреди цялата бумащина.

Друга пауза.

— Един момент.

Лейт изключи микрофона си.

— Дженсън, обади се долу и вкарай всички в капсулите. Не зная колко дълго ще мога да ги мотая тия, но може да се наложи да действаме бързо.

Дженсън кимна и тихо заговори в интеркома. Кейн погледна през илюминатора и видя края на синьо-белия диск на Аржент, вече на по-малко от сто хиляди километра. Голям, опасен свят — и фактът, че ще е с единадесетима блекколари, съвсем не изглеждаше така успокоително, както преди няколко дни.

Високоговорителят на контролния пулт отново оживя.

— Тук полковник Икинс, помощник-префект по сигурността за Аржент. Можете ли да ми кажете нещо повече за Хидра?

— Мога да ти го опиша — предложи Лейт и се впусна в триминутно описание: на Кейн му се стори, че описва префекта на Плинри Голуей и реши, че Лейт все пак има чувство за хумор. — Но ако вече не е при вас, не зная какво се е случило.

— Възможно е да работи директно с рикрилския военен губернатор — промърмори Икинс. — Веднага ще направим запитване. Междувременно можете да заемете дълбока полярна орбита; ще подадем данни на компютъра ви.

Двутонален сигнал потвърди приема.

— Благодаря — каза Лейт. — И се погрижете никой да не ни безпокои. Товарът е адски чувствителен и не искам отражение от двигател наблизо.

Последва кратка тишина.

— Мисля, че разбирам — каза Икинс. — Аржент прекъсва.

Лейт изключи микрофона и го остави на стойката му.

— На орбита сме — докладва Дженсън. — Кога искаш да се насочим навътре?

Лейт потри замислено пръстена си с драконовата глава, после каза:

— Нека изчакаме колкото се може по-дълго. Ако можем да изучим територията, ще имаме по-добра възможност да намерим добро място за приземяване.

— Правилно. — Дженсън натисна няколко бутона и екраните оживяха.

— Кейн, иди в шлюза и се прибери в капсулата си — каза Лейт. — Не искам да се мотаеш тук до последната минута и чак след това да се юрнеш да затягаш коланите.

Кейн кимна.

— Добре. Ще се видим долу. — Той се поколеба и добави: — Късмет, Дженсън.

Спускаемите капсули бяха оформени като пресечени конуси, всеки висок около три метра и с диаметър два метра в основата. Пет от тях бяха струпани на товарния люк: две за четирима пътници и три за товар плюс един пътник. Дженсън, който щеше още да лети, когато другите щяха да са напуснали, имаше по-малка капсула, скътана в аварийния люк на мостика.

Другите вече бяха по местата си и от отворените врати на капсулите се чуваше шумолене от прогонване и последна проверка на ремъци и катарами. Кейн надзърна в тясната врата на своята капсула и извика:

— Остана ли място за мен?

Скайлър му махна с ръка.

— Разбира се, качвай се.

Капсулата бе защитена с керамична обвивка. Кейн се промъкна през отвора и направи крачка вдясно: изви се и се наведе да избегне лабиринта от кабели, колани и пръти, които висяха от тавана. Промъкна се покрай Вейл и Новак и затегна коланите си.

Последва чакането.

Докато слушаше тихия разговор в капсулата и изучаваше лицата на блекколарите, Кейн беше поразен както никога от сходството между тези мъже. Под техните различия в стил и поведение имаше едно дълбоко чувство на… какво? Сила, реши той, комбинирана може би със спокойна увереност — качества, трудни за съвместяване в страхотните войни от легендите. Малко разочароващо, трябваше да признае той; и все пак тишината беше по някакъв начин успокояваща.

Чакаха почти час. После капсулата рязко се люшна — Дженсън бе вкарал товарния кораб в маневра твърде бързо, за да може това да се компенсира от изкуствената гравитация. Разговорът моментално спря и Кейн чу приглушения вой на натоварените двигатели.

— Това е — съобщи мрачно Новак от вратата на капсулата. Изглеждаше напрегнат, но Кейн знаеше, че това няма нищо общо с предстоящото нападение. Вече беше забелязал близкото приятелство между Дженсън и Новак — а няколко минути след като тръгнеха, Дженсън щеше да е адски голяма цел. — Да заключвам ли?

— Почакай да дойде Лейт — каза Скайлър.

Секунди по-късно вратата на шлюза се отвори.

— Всички в пълна готовност — каза Лейт и тръгна с широки крачки към капсулата си. — Дженсън ще пусне капсулите след по-малко от минута. Когато изскочите, тръгнете на запад.

Новак затвори вратата и капсулата потъна в тъмнина. Във въображението си Кейн видя патрулни кораби да се спускат към тях, за да открият огън. Дженсън щеше да забави за момент, уж че има механичен проблем, за да ги откара колкото се може по-близко.

С глуха експлозия капсулата се завъртя и миг по-късно те се премятаха в пространството — въртяха се, подхванати от турбуленцията на товарния кораб.

За щастие само след секунди капсулата се установи в относително стабилно вертикално положение; въздушното съпротивление създаваше малко, но ефективно тегло. Кейн можеше да чуе слабото свистене на въздуха отвън. Въздържа се да напомни на Скайлър да наблюдава датчика за височина.

Минутите се влачеха. Теглото на Кейн постоянно нарастваше и той чувстваше как подът под него се нагрява. Въздухът около тях също ставаше по-топъл, шумът от движението направи разговора невъзможен. Кейн хвана коланите, с които беше вързан, и се опита да се отпусне.

— Подгответе парашута! — Скайлър трябваше да крещи, за да го чуят. — Три, две, едно…

Първото дърпане, когато помощният парашут се отвори, беше леко; второто, когато се отвори главният парашут, притисна Кейн в коланите. Почти моментално воят навън затихна до шепот — пълната гравитация се върна. Кейн внимателно пое дъх и каза:

— Хубаво вози.

— Така ли мислиш? — попита Скайлър. Лицето му, което се виждаше на слабата светлина от датчиците, бе също така спокойно като гласа му. — Мислим да ги продадем на един увеселителен център… Добре. Сега сме на височина два километра; изход на оперативно пространство в едно-пет. Четиридесет секунди… всички готови ли са?

Последваха утвърдителни отговори и за момент в капсулата настъпи тишина.

— Пет секунди… дръжте коланите.

Кейн стисна катарамата на колана си… и с рязко накланяне стените на капсулата се разцепиха от пода до тавана. Подът се разпадна и рязкото нахлуване на въздух счупи стените като силен вятър пръчките на чадър. Кейн изхвърча навън.

Имаше време само да отбележи, че са откъм нощната страна на Аржент. В следващия миг с шумно съскане на компресиран въздух и щракане на конектори, затегнати с пружини, едно тъмно крило се разви и се опъна над него и Кейн се озова легнал — в хоризонтално положение в коланите си — плъзгаше се бързо в студения нощен въздух.

— Кейн, бъркаш посоката — каза гласът на Скайлър в ухото му. — Завърти на двадесет градуса наляво.

Пластмасовият лост за управление висеше пред него и Кейн почувства леко безпокойство, когато го хвана с две ръце. Беше тренирал с гравитационни делтапланери на Земята, но те бяха много по-малки от тези безмоторни самолети. Той внимателно издърпа лоста…

Безмоторният самолет рязко се завъртя наляво и Кейн зърна други тъмни крила.

— Леко, леко — каза Скайлър. — Това управление е много чувствително.

— Разбрах вече — промърмори Кейн. Опита отново и този път се завъртя по-плавно.

— Добре. Още малко и ще си в курса.

Кейн зави още малко, за миг погледна небето и каза:

— Виждам само два други самолета. Къде са останалите?

— Е, аз съм над и зад теб — отговори Скайлър. — Не може да се очаква всички капсули да са наблизо една до друга. Затова някой слиза по-рано, за да действа като съгледвач.

Намеси се нов глас.

— Скайлър, тук Куон. Групата ти заедно ли е?

— Да — отговори Скайлър.

— Добре. Премести се на юг; вие сте на половин километър на север от О’Хара. Лейт? Добре; вие сте пред О’Хара, така че поддържайте курса. Хевън? — Пауза. — Ей, Хевън? Какво става?

— Май имам повреда — чу се гласът на Хевън. — Обаче ще се оправя. Виждам Скайлър напред и вляво от мен.

— Добре — каза Лейт. — Целта ни е гористият район на два километра на север от средно голям град. Той е на около тридесет километра — малко разтеглен, — но видяхме някои горещи точки от кораба, така че се надявам да получим известна помощ от отвесно издигащи се потоци топъл въздух. Куон ще сигнализира по комуникатора, ако инфрачервеният датчик покаже нещо обещаващо. Строго радиомълчание след като заемем плътна формация.

Двата безмоторни самолета пред Кейн завиха на петнадесет градуса; той внимателно извърши същата маневра.

— Добър завой — коментира Скайлър. — Не е трудно да се усвои, нали?

— Не е. Скайлър, какво точно ще правим, след като стигнем този град?

— Ще установим контакт с местната съпротива, разбира се.

— Чудесно, но как? Просто ще отидем до някой местен и ще го попитаме?

Блекколарът се засмя.

— А, не. По-лесно е да се оставим да ни заловят.

И със спряно радио! „Чудесно“ — промърмори на себе си Кейн и след това се съсредоточи върху летенето.

Като двукрили привидения единадесетте безмоторни самолета тихо се плъзгаха между звездите и тъмната земя.