Тимъти Зан
Блекколар (33)

33.

Съгласно плановете на кораба, това помещение трябваше да е каюткомпания номер три, но с изключено осветление и без защитния купол приличаше на грандиозен планетариум. Звездите сякаш нарочно се бяха скупчили над пластмасовата полусфера. Наблизо се виждаха останалите „Нова“ и двата товарни кораба. На близката орбита висеше грамадата на крайселския кораб — той продължаваше да следи за нови атаки от страна на рикрилите, които вече бяха изгубили половината от корсарите си.

Вратата на каютата се отвори. За момент Кейн се напрегна, но после видя, че е Лейт, и се отпусна.

— Здравей. Знаех, че ще те намеря тук. — Блекколарът се отпусна на отсрещното кресло.

Кейн кимна. Последните два дни беше прекарал доста време тук. Мястото беше добро за размисъл, а той имаше върху какво да помисли.

— Какво ви води насам? — попита той.

— Ти. Дочух, че не си доволен от развитието на преговорите.

— О, и аз не знам — въздъхна Кейн. — Вероятно всичко е нормално. Добре е, че ще разширим между планетните полети, съгласен съм с отстъпките, които извоювахте за икономиката на ТДИ, но ми се струва, че бихте могли да поискате много повече.

— Като например рикрилите напълно да се изтеглят от ТДИ?

Кейн усети как се изчервява.

— Ами, да — призна той. — Винаги съм възприемал тази акция като първата стъпка за връщане статуквото на ТДИ отпреди войната.

— Великолепна мисъл — съгласи се Лейт. — Опасявам се обаче, че в реалния свят нещата не стават точно така. Ако поставим такива изисквания към рикрилите, на тях няма да им остане нищо друго, освен да се обърнат срещу нас с пълна сила. Това ще даде малко отдих на крайселите, но ние нищо няма да спечелим. Отстъпките ни не означават, че се предаваме. Двата кораба „Нова“, които даваме на крайселите, ще накарат рикрилите да вложат повече бойни сили във войната и те няма да могат вече така адекватно да реагират на събитията в ТДИ. Възобновяването на междупланетните пътувания ще даде възможност да се координират по-добре съпротивителните усилия в отделните колонии. Какво ще произлезе от това, не мога да предскажа, но смисълът е, че нещата не са зле и от наша гледна точка.

— Може и да сте прав. — Кейн се поколеба. — Разкажете ми за Додс.

— Няма много за разказване. Ню Карачи беше под обсада и моята задача беше да заведа Лепковски в резервния команден пункт. Трябваше да се промъкнем през две рикрилски засади… пред себе си виждаш това, което остана от целия ми отряд. — Дори и след трийсет години си личеше, че спомените са мъчителни. — По-късно рикрилите започнаха атака. Ню Карачи бе изтрит от лицето на планетата, а с това се сложи край на съпротивата на Плинри.

— Значи прибрахте генерала и го превърнахте в блекколар?

— Да, но не мина без големи спорове. Остатъците от неговата армия, макар и без главнокомандващ, се събираха, за да дадат последен отпор на рикрилите, а той искаше да се добере до тях и да им нареди да се предадат. Така и не успя да го направи. Това струваше живота на много хора. Мисля, че това беше основната причина да пазим в тайна самоличността му дори и от останалите блекколари. На нас двамата ни костваше много да опазим тайната му.

— Мисля, че разбирам.

— Съмнявам се — възрази Лейт кротко. — Ще разбереш едва когато сам командваш отряд. — Той замълча. — Какво смяташ да правиш, след като приключим тук? Ще се върнеш ли на Земята?

Този въпрос отдавна занимаваше Кейн.

— Не знам — призна той. — Там е моят дом и искам да го избавя от рикрилите. Но… — Той не довърши.

— Все още си им много ядосан, защото не са ти казали, че си клонинг, нали?

— О, не, не е затова. По-скоро се опасявам, че като се върна, всички, които познавам, ще са мъртви или в затвора. Ще съм сам.

— И какво лошо има в това?

— Забравяте, че съм създаден, за да заменя Алън Риензи и да създам на колитата колкото може повече неприятности, преди да ме заловят. Е, мисля, че успях. Но никой не ме е обучил в някои по-общи неща, например как да създам моя нелегална група, как да организирам и проведа операция. Дори не знам как да се опазя, ако ме преследват.

— Смяташ ли, че рикрилите ще опитат пак да те хванат?

— Съмнявам се, че отстъпките, които издействахте за жителите на Плинри и Аржент, важат и за мене. Не съм сигурен дали са разбрали каква малка заплаха представлявам аз.

— Може би, но защо не ги оставим с това заблуждение? Ако искаш, ела с нас на Плинри.

Предложението беше съблазнително. Да живее сред блекколарите…

— Благодаря, но не мога — със съжаление отвърна той. — Само ще ви преча.

— Не ме разбра — не ти предлагам място за криене. Лепковски скоро ще има нужда от опитни бойци, а Плинри изглежда логично място за подготовката им. Разполагаме с най-добрите учители, трябват ни само способни ученици.

— Имате предвид обучение за блекколар ли?

— Да, доколкото можем. Разбира се, без препарата беклаш няма да успеем да те направим съвсем истински блекколар. — Лейт се поколеба. — Освен това вероятно ще си навлечеш неприятности. Разбрах, че Голуей се връща на Плинри. Сигурно ще ни наблюдава зорко като ястреб.

Кейн се замисли. Където и да отидеше, рикрилите щяха да го преследват, а ако формулата за беклаш съществуваше някъде, то най-вероятното място беше Земята. Това беше една заслужаваща внимание задача — може би по-ценна от петте кораба клас „Нова“. А той знаеше в чии ръце да предаде формулата, след като я открие.

— Убедихте ме — каза той. — Единственото ми условие е да ме върнете на Земята, след като завърша курса, и не забравяйте, че докато съм на Плинри, ще имам нужда от лекарството против астма.

— Ще го уредим — без колебание каза Лейт. — Вече наредих в лабораторията да приготвят толкова, колкото да натоварим цял камион.

Кейн го погледна с удивление.

— Ама вие сте били много самоуверен. А ако бях отказал?

— Тогава щях да имам само за себе си цял товар хистрофин — пошегува се комскуерът. — Но бях сигурен, че ще се съгласиш. С теб доста си приличаме. — Той се изправи и тръгна към вратата. — Утре сутрин започваш обучението. Ще се видим в залата.

Дълго след като вратата след Лейт се затвори, Кейн остана загледан в тъмнината. Комплиментът на блекколара го беше поразил. Приличал на Лейт, виж ти. Висока оценка, която трябваше да заслужи. Рикрилите дори не подозираха какви неприятности ги очакват в бъдеще.